„Била“, „Техномаркет“ и още нещо

* „Била“: „Инвестиционните ни намерения остават и работата по проекта за изграждането на магазин в Троян продължава“ * Веригата за черна и бяла техника „Техномаркет“ отваря 47-мия си магазин в Троян * Кой ще е следващият обект в троянския ритейл парк?

Добрата новина

„БИЛА“

В СРЕДАТА на м. април т. г. на редовната си месечна пресконференция кметът на Троян Донка Михайлова заяви: „На 14 април, имах разговори с „Била“ (Billa) и те потвърдиха намеренията си да инвестират в Троян“. Казаното бе в отговор на питане на Т21, което пък бе предизвикано от появилите се индикации, че австрийската верига – която през 2019 г. заяви инвеститорските си намерения, избра си терен (в района на някогашната градска баня) и договори покупката му, започна разговори  по развитието на транспортната схема в района и се съгласи с искането на Община Троян да изготви за своя сметка проекта и финансира изграждането на новото кръгово кръстовище (при ловния ресторант „Диана“), откъдето ще е и входът за бъдещия хипермаркет – се е разколебала.

ТОГАВА г-жа Михайлова уточни, че от „Билла“ са изпълнили поетия ангажимент и са изготвили проекта за кръговото кръстовище, но „имаме все още някои спорове“; по-точно – проектът е по-мащабен и реализацията му ще е по-скъпа от очакваното, което налага непосилни финансови тежести на Община Троян и е нужно коригиране. Точните думи на кмета бяха: „Имаме все още някои спорове по отношение на проекта, който от „Била“ вече разработиха. Проектът е доста амбициозен и всеобхватен, и доста скъп. Ние считаме, че той може да бъде минимизиран и финансово по-приемлив/допустим, така че „Била“ да може да извърши (цялостното) финансиране и да дари на община Троян кръговото кръстовище. Смятаме, че не е справедливо със средства от данъците на троянци да решаваме проблема с комуникацията до магазина на „Била“… Проектът може да бъде изменен така, че да е по-евтин и в същата степен да обслужва транспортната схема“ (виж „Била“ не се е отказала“ – бел. ред.).

В ТАЗИ връзка решихме да потърсим информация директно от инвеститора какво е развитието по троянския казус. Краткото ни питане, адресирано до „Била България“ ЕООД и изпратено по електронната поща на 21 юли, бе: „От повече от година се заговори за стъпването на Billа в нашия град, което бе потвърдено нееднократно и от кмета на общината. Очакваше се строителството на троянския магазин на Billа да започне през настоящата 2021 г. После стана ясно, че Община Троян е поставила някакви допълнителни изисквания, Billа ги е изпълнила, но след това отново се явил проблем. А интересът и очакванията на местната общност продължават да са много големи. Затова, от името на читателите на нашия вестник, си позволявам да попитам какво се случва, стои ли инвестиционният Ви интерес към Троян и ще има ли троянски магазин на Billа? С уважение: Генадий Маринов“.

НА 27 ЮЛИ получихме отговорът от „Била България“ ЕООД, подписан от експерта по корпоративни комуникации Радостина Генова – много кратък и без конкретика, но съдържащ важното твърдение, че инвестиционният интерес на компанията остава и работата по проекта за изграждане на магазин „Била“ в Троян продължава. Ето и пълния текст, цитираме дословно: „Благодарим Ви за интереса към Billa България и присъствието на търговската верига в гр. Троян. Радва ни също интересът и очакванията от страна на местната общност, ето защо можем да потвърдим, че инвестиционните ни намерения остават и работата по проекта за изграждането на магазин в града продължава. На този ранен етап не можем да се ангажираме с допълнителна конкретика по отношение на фазите на проекта, но оставаме на разположение за активна комуникация и нова информация“.

„ТЕХНОМАРКЕТ“

Сградата на троянския „Техномаркет“ вече очертава силует, 21 юли 2021 г.

ПРЕЗ ИЗТЕКЛАТА седмица се потвърди информацията за изграждане в Троян на поредния магазин на голяма търговска верига. Според сайта aktualno.com „Техномаркет“ открива нов магазин в ритейл парк в Троян, като „това ще е 47-мият обект на най-голямата верига в България за продажба на черна и бяла техника и електроника“. А изборът на веригата да влезе в ритейл парк е, защото там се  съчетават „множество магазини за стоки и услуги на едно място, с големи и удобни паркинги и са добре планирани на удобна локация“. Очаква се обектът да е готов през м. септември.

ЧЕ ЩЕ ИМАМЕ магазин на „Техномаркет“ в Троян не е изненада – строежът тече скоростно от известно време и голямата сграда в съседство на троянския „Лидъл“ вече очертава силует. Интересното е, че се говори за „ритейл парк“, което означава, че в района до „Лидъл“ и „Техномаркет“ ще се появи поне още един обект на голяма търговска верига („Ритейл парковете, по дефиницията на Colliers, са търговски площи, строени специално с тази цел, с наземни обекти - поне три върху 2000 кв. м или повече, които се отдават под наем; с централизирано управление и с достатъчно места за паркиране“, цитатът е от в-к „Капитал“ – бел. ред.).

И ОЩЕ НЕЩО

КОЙ ЩЕ Е следващият магазин в ритейл парка в Троян, засега няма сигурна информация. Но се говори, че ще е на голямата европейска верига за козметика, биохрани, бебешки продукти и храна за домашни любимци DM, която досега има 93 магазина в 30 града в България.

Т21


 Още по темата:

12 коментара

АПИ отговори (ли) защо се бави откриването на новия мост?

* „В момента приемателна комисия работи по издаване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Акт 15). След неговото подписване ще бъде пуснато движението по моста с временна организация на движение“ * Следващата стъпка – Акт 16 и окончателното откриване

Тема с продължение

МНОГО бърза реакция на АПИ (Агенция „Пътна инфраструктура“) на питането ни защо се бави отварянето на новоизградения и напълно завършен мост над река Бели Осъм в Троян (до бензиностанция „Лукойл“), изграден с държавни средства, над 2 млн. лв., по задание и под ръководството на АПИ. Питането, което изпратихме до агенцията в сряда, 28 юли, бе следното: „В Троян, със средства и под ръководството на АПИ, бе построен нов мост – нещо желано и чакано от троянци от десетилетия, за което нашите адмирации. Но кой знае защо вече два или може би над два месеца след завършването му и поставянето на маркировката мостът стои затворен. Питането ми е кога ще е отварянето и има ли някакви проблеми това да не се случва? С уважение: Генадий Маринов, гл. ред. на „Троян 21“.

ОТГОВОРЪТ на АПИ, подписан от пресцентъра на агенцията, пристигна на следващия ден, 29 юли, цитираме го дословно: „През юли т. г. завърши изграждането на новия 43-метров мост над река Бели Осъм в град Троян, осъществяващ връзка между път II-35 Троян - Ловеч и път III-357 Троян - Орешак. В момента приемателна комисия работи по издаване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Акт 15). След неговото подписване ще бъде пуснато движението по моста с временна организация на движение. Следващата стъпка е подписване на Протокола за установяване на годността за ползване на строежа (Акт 16) и Разрешението за ползване. Тогава ще бъде въведена постоянната организация на движение на съоръжението“.

БЛАГОДАРИМ на АПИ за бързата реакция. И за това, че не си позволиха да подминат въпросите, макар и в някаква степен неудобни, на една регионална медия. Така се прави, това е отговорната реакция на една отговорна държавна институция, която трябва да е максимално прозрачна в действията си и в открит диалог с гражданското общество. Но не сме особено доволни от отговора. Първо – защото в него няма никаква конкретика и не отговаря на очакванията ни, нашите (Т21) и на троянската общност, да научим кога най-после новото транспортно съоръжение ще влезе в употреба. И второ – не става ясно защо прерязването на лентата се бави и дали зад това подозрително бавене не стои някакъв строителен или друг сериозен проблем.

В СКОРОШНИЯ си материал по темата (виж „Навият мост – защо не режем лентата?!“) направихме – в ироничен, но не недобронамерен тон – догадките си за забавянето и ще си позволим да ги преповторим: „Защо не го откриват, е въпрос, който мъчи всички ни. Ясно е, че не е минала приемателната комисия, но то не е обяснение и само дозасилва основния въпрос с допълнителен – а защо не е минала. Догадките са в различни посоки. Шеговитата, носеща се из Троян като найлонова торбичка из въздуха, е, че Бойко е скрил ножицата (за лентата), пък нали наред с него смениха и ръководството на държавната АПИ, която е прекият отговорник и инвеститор. А по-сериозната, и може би тук е заровено кучето, е, че има някакъв проблем и това бави комисията, примерно, пак според слуховете – финалният слой асфалт е некачествен, няма да издържи проверката и ще се наложи ремонт преди откриването, дано не е вярно“.

Т21

 Още по темата: 

2 коментара

Кметът иска актуализация на Генералния план за организация на движението

* Основанията – промени в нормативната база и новите реалности в пътната картина в Троян; предишната актуализация бе през 2015 г.
Належащо
КМЕТЪТ Донка Михайлова е внесла в Общинския съвет предложение за възлагане на актуализация на Генералния план за организация на движението в Троян (чиято предишна актуализация бе преди шест години, през 2015 г.). Искането е във връзка с промени в нормативната база и новите реалности в пътната картина в Троян и ще се обсъди и гласува на общинската сесия днес, 29 юли.

ЕТО ПО-ВАЖНИТЕ основания за поискана актуализация на Генералния план за организация на движението в Троян: изградените две нови кръгови кръстовища, светофарната уредба на кръстовището под Болницата, новият Малък пазар, новият паркинг зад Данъчното, временният паркинг при Новата поликлиника и новите паркоместа по трасето на ул. „Ген. Карцов“ в централната градска част, изградените за периода 2016/19 г. 12 повдигнати пешеходни пътеки и две изкуствени напречни неравности, новият мост при бензиностанция „Лукойл“, ремонтът на северния вход на Троян и изместването на табелите за вход и изход на населеното място.

АКТУАЛИЗИРАНИЯТ генерален план за организация на движението в Троян трябва да даде отговори за решаване на съществуващите проблеми в организацията на движението с оглед новите реалности; и същевременно да предложи дейности за бъдещи подобрения и оптимизация.

Т21   

3 коментара

Поредна спасителна акция за училищата в Дебнево и Борима

* Предлага се дебневенското ОбУ „Иван Вазов“ и боримското ОУ „Васил Левски“, съответно с 30 и 48 ученици за учебната 2021/22 г., да получат статут на средищни и защитени училища * Ще се гласува от Общинския съвет на 29 юли, но крайната дума има министърът  
Образование
ОБЩИНА ТРОЯН търси нови спасителни ходове за две училища на територията на общината, които са с критично малко ученици и демографската ситуация, а и цялостната социално-икономическа ситуация не вещае промяна към по-добро. Става дума за: Обединено училище (ОбУ) „Иван Вазов“ в с. Дебнево, в което през новата учебна 2021/22 г. ще учат общо 30 ученици от 1. до 7. клас, от които 13 пътуват от други населени места – селата Бериево, Добродан и Гумощник; и Основно училище (ОУ) „Васил Левски“ в с. Борима, където учениците за учебната 2021/22 г. ще са 48, в това число 17 от съседните села Старо село, Голяма Желязна и Дълбок дол. Спасителните ходове са в две основни посоки.

НА ПРЕДСТОЯЩАТА сесия, 29 юли, на Общинския съвет в Троян от общинската администрация предлагат (вносител на предложението, включено като т. 7 в дневния ред, е кметът Донка Михайлова) двете застрашени селски училища да бъдат включени в Списъка на защитените училища и детски градини на територията на Република България, което им гарантира допълнително държавно финансиране; за да влезе в сила, списъкът трябва да получи и санкция (одобрение) от министъра на образованието. С други думи – цялата местна власт (общинската администрация и съветниците) да застане зад каузата за спасяването на двете училища. Мотивите са, че ако училището в Дебнево „бъде закрито или преобразувано“, 30 ученици от 1. до 7. клас „ще пътуват ежедневно над 20 км по наличната пътна мрежа до най-близкото друго училище (каквото е училището в с. Орешак)“. Същите са мотивите и за училището в Борима – учениците, в случая 48, трябва да пътуват над 20 км до най-близкото друго училище (в Троян).

ВТОРАТА спасителна посока е ОбУ „Иван Вазов“ (Дебнево) и ОУ „Васил Левски“ (Борима) да бъдат включени в Списъка на средищните училища, което е допълнителна бариера срещу хлопването на кепенците и гарантира държавното финансиране. И това предложение е внесено за разглеждане и гласуване на предстоящата сесия на Общинския съвет (т. 9 от дневния ред) от кмета Михайлова. Основанията – в двете училища се обучават „най-малко 10 ученици в задължителна училищна възраст от други населени места, в които няма училище“ и за тях съответното училище (ОбУ „Иван Вазов“, Дебнево и ОУ „Васил Левски“, Борима) е „намиращо се на най-малко разстояние, измерено по асфалтираната пътна мрежа“.

ДАЛИ тези две мерки, към тях можем да прибавим и още една – за дофинансиране с общински средства на слети/маломерни паралелки с численост под нормативния минимум от 10 ученици, касаеща и други училища в община Троян, ще дадат перспективи и шанс на ОбУ „Иван Вазов“ (Дебнево) и ОУ „Васил Левски“ (Борима), училища с биография и успехи през годините, с прилична материална база, обичани от местните общности, но намиращи се на ръба? Трудно е да се каже и е трудно да сме оптимисти, въпреки сантиментите. И заради неумолимата логика на демографията и икономиката. И заради чисто образователните критерии и възможности. И заради случилото се/случващото се с други училища в подобна ситуация при нас и в страната.

Т21


Още по темата:

0 коментара

Защо Пешеходният мост е без никакво осветление?

* От известно време, кой знае точно откога, въпросният мост в центъра на Троян вечер тъне в мрак и това е причината за питането на нашия читател Цветомир Петков
Читателите ни пишат
Поглед към Пешеходния мост, денем
Поредният въпрос за неосветена важна част в Троян, задава го съгражданинът ни Цветомир Петков. Също съвсем кратък и съвсем категоричен, като скорошния на читателката ни Марияна В. Георгиева (виж „Защо ул. „Любен Каравелов“ е без осветление“ – бел. ред.). Този път става дума за Пешеходния мост в самото сърце на града ни, в най-централната му част (до Музея). Който преди време вечер се къпеше в мека декоративна светлина, хем ефектна и подчертаваща красотата му, хем вършеща работа, т. е. и по тъмното можеше да се придвижваш на светло по моста, както трябва да е по всеки мост, особено пък градски. Но от известно време, кой знае точно откога, Пешеходният мост в центъра на Троян вечер тъне в мрак и това е причината за питането на г-н Петков. Т21

***
 
С оглед на бързите резултати (явно се има предвид бързата реакция при предишния подобен сигнал, виж „Община Троян обясни защо е тъмно вечер по ул. „Любен Каравелов“ – бел. ред.) искам чрез вас, вестник „Троян 21“, да попитам отговорните длъжностни лица в Община Троян защо Пешеходният мост в централната градска част е без никакво осветление?

22 юли 2021 г.
С уважение: Цветомир Петков, Троян

Бележка на редактора

Триша Бикли
Триша и мрачният Троян

ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ малко отклонение, но свързано с темата. Преди близо две десетилетия, за година и нещо в периода 2003/4 г., в Троян бе американката Триша Бикли, доброволка от щатския Корпус на мира, мила, любопитна, емпатична, заобичала града и България, направила доста добри неща тук, но не и безкритична. Триша бе приятел на Т21 и сме си говорили неведнъж за Троян и България, хубаво и лошо. Помня, че едно от нещата, които много притесняваха родената във Вашингтон и явно свикнала с едни по-други градски стандарти американка, бе вечерната тъмница в Троян; тя буквално се страхуваше да преминава по неосветените троянските улици. Пет години по-късно, през 2009 г., Триша ни гостува за кратко и използвах повода за кратко интервю (виж „Триша Бикли: Много по-европейски изглеждате, отколкото преди пет години“ – бел. ред.). И тогава, в отговора й на питането с какво сме се променили, отново „изскочи“ троянското осветление: „Сега (2009 г.) светлините по улиците са много повече, преди в Троян беше много тъмно вечер“. Интересно как Триша би коментирала днес?

ФАКТ е, че Троян е много тъмен вечер, дори по българските стандарти, за европейските и щатските да не говорим. И не става дума само за Пешеходния мост, тъмното доминира из целия град, включително в централната част. Разбира се, има изключения (сещам се за района около двете нови кръгови кръстовища, някои участъци от натоварената ул. „Христо Ботев“, отскоро част от шосето към кв. „Ливадето“, около двата хипермаркета), но изключенията само подчертават правилото, усилват заобикалящата троянска тъмнина. И със сигурност трябва да се направи нещо. Навремило е! А ако Триша пак ни гостува, пак ще я питаме.

Генадий Маринов

5 коментара

Христо Минков: Не се получи, но знам, че след време ще успея

* „Ако всичко върви по план и до края на сезона нещата са в положителна посока, мисля за старт в чужбина догодина“
Интервю
Христо със своя баща и основен помагач Павлин Минков
19-годишният ни съгражданин Христо Минков от две години участва активно в състезания по екстремно бягане (планински маратони и ултрамаратони) и вече е име в този спорт у нас. Преди броени дни талантливият бегач стартира в ултрамаратона Ком – Емине (560 км) по билото на Стара планина, стартът бе на 21 юли. Темпото му бе отлично и се движеше в графика за рекорд, но влошените метеорологични условия и контузия на ходилата го принудиха да се откаже (виж „19-годишният троянец Христо Минков в ултрамаратона Ком - Емине“ – бел. ред.). Бягането на троянеца бе предавано онлайн и хиляди го следяха в реално време, а на места, на живо, нашето момче бе окуражавано и аплодирано от десетки фенове. Ден след приключване на участието му потърсихме Христо и той бе любезен да отговори на въпросите на Т21.

– Първо, поздравления и от нас! Отстрани това ти бягане по трасето Ком - Емине изглежда направо нереално – повече от 500 км, сам по билото на Балкана, в битка с времето и всичко останало. Как ще коментираш „отвътре“?
– Като статистика е 560 км с 20 000 метра положителна денивелация (за сравнение – връх Еверест е 8848 м и е все едно да се качиш над два пъти до най-високия връх в света). Преди да тръгна и за мен беше нереално да се движиш в продължение на дни и то почти без сън. Но в един момент – ако си се подготвял достатъчно добре и си тренирал, хранил, спал правилно и след немалко часове по трасето – тялото се настройва и умората е поносима.

– Хора, които следяха бягането ти много внимателно, очакваха да подобриш сегашния рекорд. Това ли бе целта?
– Първо да благодарим на tracksport.eu, които осигуриха GPS проследяването на живо и по този начин във всеки един момент хората можеха да ме следят в реално време по трасето. Много съм радостен, че над 10 хиляди души са го правили и са били заинтересовани как се движа. Първоначалната ми цел бе да постигна резултат под 5 дни. Още от самия старт се чувствах много добре и се движих около рекорда на трасето. След първия ден имаше проблеми с времето, но въпреки това продължих добре, с темпо за рекорд. Тогава във фейсбук много хора писаха за рекорд, но моята цел не беше такава. През втория ден времето на Ботев беше твърде студено, около 5 градуса, това ме забави, костваше ми твърде много сили и знаех, че ще е невъзможно да направя рекорд. Исках да сляза под 5-те дни и да бъда най-бързия без пейсъри (помагачи, екип). Не се получи, но знам, че след време ще успея.

– Принудителното отказване разколеба ли те в някаква степен или е точно обратното – нахъси те допълнително?
– След хижа „Чумерна“ (335 км) имах проблеми с ходилата, защото първите две нощи бях с мокри крака. Бях най-бързият, стигнал „Чумерна“ без пейсъри и се движех един час след рекорда. Чувствах се много добре, но просто болката стана нетърпима. В продължение на няколко километра мислих какво да правя и съм убеден, че взех правилното решение. Животът е пред мен и ще мога да опитам отново и отново. Сега няколко дни след опита вече съм нахъсан за бъдещи състезания и изобщо не ми е повлияло негативно това, че съм спрял, даже обратното, мотивира ме да опитам отново.

Победител в „Търново ултра“ (71 км), м. април 2021 г.
– Екстремното бягане става все по-популярно в целия свят. Какви са целите ти? И къде ще са предстоящите ти стартове?
– Бягането се развива страшно бързо, постоянно има нови състезатели, които са около моите години и се радвам, че успявам да давам пример и да мотивирам младите да спортуват. Сезонът започна малко късно за мен, защото през м. март имах тежка контузия, но веднага след това, през април, спечелих „Търново ултра“ (71 км), след това участвах на „Витоша 100“, където станах 3-ти. Сега, след по-малко от месец, е „Персенк ултра“ (160 км) по планинските пътеки в Родопите, което ще ми бъде първото състезание 100 мили и няма да е никак леко. През м. септември сме на „Пирин ултра“, а през октомври – на планинския маратон „Хайдушки пътеки“. Ако всичко върви по план и до края на сезона нещата са в положителна посока, мисля за старт в чужбина догодина.

– Знаем, че баща ти Павлин Минков е до теб от самото начало, кажи ни за неговата роля и за другите ти помагачи.
– Освен баща той ми е и като треньор. Покрай него се запалих по планините и помня като малък колко ме беше страх от нощта, а сега изкарах три нощи сам в планината. Неговата роля също беше доста трудна, той трябваше да ме чака на проходите по билото на Стара планина. Винаги ме посрещаше с пълна маса и правеше всичко възможно за мен. На три пъти имаше хора, които се бяха качили в планината да ме подкрепят. Това беше напълно неочаквано за мен и страшно много се радвам, че имам такава подкрепа. За друг опит по Ком - Емине със сигурност ще трябват поне двама души екип, защото баща ми сам просто едва издържа – часове безсъние за него и над хиляда километра път с кола.

– И няма как да не споменем Троян. Смяташ ли че тук, в малкия град, можеш да преследваш големите си амбиции?
– В Троян имам абсолютно всичко. Има прекрасни условия да тренирам. Най-големите проблеми са финансовите и затова сега на Ком - Емине бях с малък екип и дори със стара екипировка, което се отрази негативно. Много скоро троянска фирма ще ме финансира и за първи път ще получа подобна помощ. Мисля, че това е начинът да се дава рамо на младите спортни надежди и се надявам да успея да намеря повече подкрепа в бъдеще.

Интервю на Т21
 

0 коментара

19-годишният троянец Христо Минков в ултрамаратона Ком - Емине

* „Това момче ще пише история. Ще е следващият троянски гигант в спорта. Стискам му палци. А освен че има бързи крака, има и бърз ум“
Екстремно бягане
Христо Минков
ЕДНО троянско момче – 19-годишният Христо Минков, завършил преди година тукашното СУ „Св. Климент Охридски“, сега студент във Велико Търново – прави нещо голямо и по думите на познавачи, има сериозно бъдеще пред себе си. В екстремното бягане (ултрадългото бягане по планински терени), което набира популярност по света и у нас и чието най-известно българско име до този момент е Кирил Николов-Дизела. „Бягането му е отлично. Това момче ще пише история. Ще е следващият троянски гигант в спорта. Стискам му палци. А освен че има бързи крака, има и бърз ум“, коментира стопанката на хижа „Амбарица“ Ема Гатева, възпитаничка на НСА и известна българска пещернячка, която внимателно следи изявите на Христо.

Посрещането на Христо на хижа „Мазалат“ в 5:00 ч. на 23 юли – десетки възторжени фенове аплодират изключителния троянски бегач
В ПОСЛЕДНИТЕ няколко дни Христо прикова вниманието с участието си в едно изключително изпитание както на спортните, така и изобщо на личностните качества и психиката – индивидуалното бягане по билото на Стара планина от връх Ком на западната ни граница до нос Емине на черноморския бряг, над 550 км, стартирало на 21 юли. Темпото на троянеца бе отлично и се целеше в най-доброто досегашно постижение (рекордът е 4 дни, 8 часа и 27 минути, на Божидар Антонов, от 2018 г.; предишният бе на Дизела, 4 дни, 13 часа и 5 минути, 2015 г.), но непредвидени обстоятелства го принудиха да прекрати бягането си в Еленския Балкан, малко след като преполови трасето.

„ПРЕКРАТИХ движението си по Ком - Емине малко след х. „Чумерна“. Събраха се фактори, които впоследствие оказаха влияние. Бурята след Кашана и страшният студ, придружен с роса на Ботев, скапаха ходилата ми. Благодаря на всички, които ме подкрепяхте!“, сподели в профила си във фейсбук ултрамаратонецът. Което не намали аплодисментите към постигнатото, напротив. „Началото винаги е трудно! Продължавай напред. Ти можеш!“, написа световният шампион по ски ориентиране Станимир Беломъжев, също наш съгражданин. „Христо, ти направи отлично начало. Показа, че си много, много добър. Продължавай все така, момче. Уникален спортист си! Знам, че ще ни радваш с много успехи занапред“, бе възторжената оценка на Ема Гатева.

Преди старта, връх Ком, 21 юли 2021 г.
ЩЕ ЦИТИРАМЕ и още от мненията, залели социалната мрежа (не можем всичките, стотици са): „Поздрави за амбицията, волята и демонстрираната подготовка. Сигурна съм, че успехите предстоят!“ (кметът на Троян Донка Михайлова); „Ицо, ти имаш уникален талант! Чака те голямо бъдеще! Ти и сега си победител, защо разумът е надделял. Аз съм убеден, че догодина ще се върнеш по-силен и рекордът под 4 дни ще е твой. Ние се гордеем с теб и можеш да разчиташ на подкрепата ни“ (Николай Тодоров, общински съветник, също практикуващ екстремно бягане); „Не помня откога не съм следяла нещо с такъв интерес! Браво! Изключително представяне!“ (Мария Станчева); „Поздравления, Ицо! Беше впечатляващо и вдъхновяващо. Продължавай все така“ (Владимир Милушев); „Браво, Ицо! Доказа че имаш силна воля и характер да пребориш толкова трудно трасе, въпрос на време. Възстановявай и бъди търпелив. Беше много интересно да те следим“ (Павлин Райчев); „Браво, Ицо! Ти вече изпревари останалите. С хубаво време и двама-трима души екип догодина ще го минеш за 3 дни и половина!“ (Стан Петров); „Започна да пишеш твоята история за този преход и скоро ще я довършиш. Горе главата, ние сме с теб!“ (Митко Христов); „Думите са излишни. За два дни толкова много хора те следяха и писаха. Благодарим за емоциите, които ни поднесе“ (Иво Ивов); „Невероятен Христо! Шапки долу за вас, за вашия баща и цялото ви семейство! Великани!“ (Янко Стефанов); „Тепърва ще падат рекорди, времето е пред теб! Успешно възстановяване!“ (Живко Желязков).

Христо с най-верния си помагач и съмишленик –
 баща му Павлин Минков
ТРЯБВА да споменем и още един фактор – Христо тръгна на ултрамаратона Ком - Емине без голям екип от помагачи (пейсъри), като в неговия щаб бе единствено баща му Павлин Минков, който подкрепя и насърчава сина си и е неотлъчно до него още първите му занимания с екстремно бягане преди няколко години. Да припомним, че дебютното участие на троянския тийнейджър в голямо състезание е в 100х24 (70 км) в Стара планина през 2019 г., следват участия в полумаратона в София (21 км) и трето място, второ място в Обиколката на Витоша, победа в полумаратона в Тетевен, четвърто място в Тракийския полумаратон, четвърто място в полумаратона в Стара планина (70 км) и др. Преди месец, 21 юни 2021 г., талантливият троянски бегач се качи на почетната стълбичка в ултрамаратона „Витоша 100“ и си заслужава да чуем собствената му оценка за този сериозен успех: „Витоша 100“, трето място, време 9:11 часа. Още не мога да осъзная какво се случи. Тук преди две години започна всичко, като тогава завърших за 14 часа, бях 134-ти и не очаквах, че някога ще гоня призово класиране. С много желание и труд всичко е възможно. Борете се за мечтите си! Благодаря на моя баща, че е винаги до мен“.

НЕКА завършим с думите на майката, Поля Станева, много силни думи на гордост, възхищение и пълна подкрепа: „Каквото и да кажа за моя млад боец Христо, ще бъде малко. Той летя като планински орел. Силен, борбен, смел, воден от силата на волята и духа си. Не спахме няколко нощи, следихме всяка негова стъпка и тръпнехме в очакване. Сигурно съм се сдобила с още няколко бели косъма, но си заслужаваше. Христо - синът мечта! Сега следва възстановяване след това голямо изпитание. Благодаря на хилядите хора, които стискаха палци за него! Няма да ги споменавам поименно, благодаря на приятелите по дух! Той вече е герой с опита си да следва мечтите си. Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“.

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

1 Коментара

Да управляваш на инат, или да управляваш с лъжа!

* „Скъпи съграждани, докога с лъжи! Съгласни ли сте всички вие да плащате огромни обезщетения, защото някой е или некадърен, или управлява на инат?“

Красимир Христов

Тема с продължение Платена публикация

Съгражданинът ни Красимир Христов (60 г.) е собственик на мебелната фирма ЕТ „КЕШ“, чиято производствена база е в с. Добродан. Фирмата е с 20 работници и продукцията й е основно за износ. От четири години г-н Христов води битка с Община Троян за осигуряване на нормален достъп до производствените му помещения – тъй като по съществуващия път не могат да минат големи камиони и се налага претоварване на готовата продукция и материалите. Но въпреки всичко – обещания, изработен, одобрен от Общинския съвет и публикуван в „Държавен вестник“ ПУП (подробен устройствен план), множество жалби, влязло в сила съдебно решение, стопирани сериозни инвестиционни намерения – това не се случва. И битката продължава. Т21
НЕ ЗНАМ КОЕ от двете заглавия е по-подходящо, но ще развия и двете тези. Както мнозина знаят, производствената ми база вече четвърта година е без адекватен транспортен достъп.

ПРЕЗ М. ЮНИ 2020 Г. поисках от кмета на община Троян да изпълни разпоредбите на чл. 190, ал. 6 от закона за устройство на територията (ЗУТ) за прокарване на временен път, но кметът реагира с мълчание. Така, разбирайки, че кметът не може да изпълни своите задължения, заведох дело в Ловешкия административен съд. На 15 декември 2020 г. съдът излезе с решение, че задължава Община Троян да издаде заповед за прокарване на временен път и я осъди да заплати 900 лв. разноски по делото. Вместо да изпълнят това съдебно решение от Община Троян обжалваха пред Върховния административен съд (ВАС). Както се очакваше, с решение от 25 юни 2021 г., ВАС потвърди присъдата и осъди Общината да заплати нови 300 лв. разходи.

ТОВА СА дребни суми, но наясно ли са от Община Троян, че техният тарикатлък ще им струва скъпо. За въпросната една година забавяне те дължат обезщетение за материалните и нематериалните щети, които са ми нанесли. А именно:

     • ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТ да осъществя инвестиция в построяването на ново производствено хале с площ около 700 кв. м., за което имам одобрен проект, и поскъпване на желязото с почти 100%, както и с поскъпването на други строителни материали, щетите ми са за около 100 000 лв.

     • ПОРАДИ ОГРАНИЧЕНИЯ транспортен достъп и редовното претоварване и товарене на материали и готова стока в центъра на селото, се отделяха почти всеки ден работници, които да извършват тази дейност, следствие на което се нарушаваше производствения процес, довело до спад в обема на продукцията. Тези загуби са в размер на около 5000 лв. месечно, а за годината – около 60 000 лв.

     • ПОРАДИ ЗАГУБА на потенциални партньори, както и за уронване на престижа на предприятието и лично моя, искът за обезщетението ще бъде около 30 000 лв.

     • ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ще се дължат и за периода до прокарването на този път. Аз и вещото лице от ловешкия окръжен съд предложихме вариант, при който този път можеше да се прокара без една стотинка вложения от Общината. Но управлявайки на инат, те предложиха вариант, който минава през старото речно корито и ще са необходими много инвестиции и време. Ха сега да ви видя, като предлагате вариант за път, по който не може да се мине ис колело, как и кога ще изградите път, по който да минават тирове?!

ПО ВЪПРОСА за лъжата. Неспазвайки срока, който съдът е отредил, на 15 юли 2021 г. кметът на община Троян издава заповед №995, в която пише: „Като съобразих мотивите на съда и разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, приемам предвижданията на изработения Проект за подробен устройствен план за регулация и застрояване на стопанско-промишлена зона „Изток“ по плана на с. Добродан (обявен в бр. 34/23.04.2019 г.) без постъпили възражения в законно установения срок…“. Това е пълна лъжа и представлява изготвяне на официален документ с невярно съдържание и според чл. 311 от Наказателния кодекс. А длъжностното лице, което в кръга на служебните си задължения „състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до 5 години“. Лъжата в случая е, че още след представянето на първия вариант за ПУП от фирмата, спечелила обществената поръчка, който съдът обяви в „Държавен вестник“, и след отхвърлянето му от Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) към Община Троян, съм подал жалба Ж-РД-41 от 21 март 2019 г. В която жалба съм заявил несъгласието си с решенията на съвета, както и грешките и нарушенията, които са допуснати.

Факсимиле от жалбата на Красимир Христов, изпратена на 21 март 2019 г.
УПРАВЛЯВАЙКИ на инат се взема решение и се принуждава фирмата, изработила проекта, да изработи нов вариант (което е в нарушение на заданието, предложено от главния архитект, внесено от кмета и гласувано от Общинския съвет, т. е. спазването му е задължително). След публикуването на този нов вариант в „Държавен вестник“, бр. 34/23.04.2019 г., в законовия срок от 30 дни внесох нова жалба – Ж-РД-41 от 22 май 2019 г., описвайки направените нарушения.
Факсимиле от жалбата на Красимир Христов от 22 май 2019 г.

СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ, докога с лъжи! Съгласни ли сте всички вие да плащате огромни обезщетения, защото някой е или некадърен, или управлява на инат?

Троян, 23 юли 2021 г.

Красимир Христов

Начало

Още по темата:

4 коментара

„Америка за България“ отличи троянски предприемачи

* 26-ма завършиха успешно Бизнес академия за стартиращи предприемачи (BASE), 6-ма си поделиха наградния фонд от 10 хил. лв.
* Наградата от 4000 лв. на Община Троян – за проекта „Бели Осъм ми е Калифорния“ на Иво Немски
Бизнес
Троянските предприемачи, завършили успешно BASE, Троян, 21 юли 2021 г.
ПРЕДИ малко повече от два месеца, на 11 май, в Троян се проведе сесия от обучителната програма Бизнес академия за стартиращи предприемачи (BASE), финансирана от Фондация „Америка за България“. Целта на програмата е да се подкрепят собственици с малък бизнес или сега стартиращи бизнеса си – чрез споделяне на опит/лекции от доказани личности в бизнеса и управлението (сред лекторите в Троян бяха бившият вицепремиер Лидия Шулева, създателят на успешната марка крафт бира „Айляк“ Георги Христов, зам.-министърът на финансите Виолета Лорер, Надя Захариева, дългогодишен инвестиционен банкер, сега програмен директор в „Америка за България“ и др.) и с финансова подкрепа за най-добрите бизнес разработки, представени от участниците. Троянската сесия бе организирана в партньорство със Съвета на жените в бизнеса в България и Община Троян и се включиха 31 местни предприемачи от различни браншове – дизайн и декорация, дигитална търговия, електронни услуги, туризъм и хотелиерство, образование, социални дейности, авторемонтни услуги и др. (но явно критерият за предприемачи не е бил много ясен, тъй като сред включилите се имаше и представител на общинско дружество – бел. ред.). Осигурената обща финансова подкрепа бе 10 хил. лв., като Община Троян обяви допълнителна премия от 4 хил. лв. за един или няколко проекта.

Нанси Шилър
НА 21 ЮЛИ се състоя представянето на проектите и награждаването на отличените, като за тази финална част в Троян пристигна лично президентът на Фондация „Америка за България“ Нанси Шилър. Резултатите – 26 предимно млади троянски предприемачи са завършили успешно BASE, 6 проекта получават финансова подкрепа (от 1000 лв. до 3000 лв.) и си разпределят осигурения фонд от 10 хил. лв., а голямата награда, общинската премия от 4000 лв., се присъжда на Иво Немски за земеделския му проект за създаване на орехова градина, озаглавен „Бели Осъм ми е Калифорния“. „Надявам се съвместната ни работа (с Фондация „Америка за България“) да продължи не само в посока на бъдещи обучения, но и за други важни за общината проекти“, коментира в профила си във фейсбук кметът Донка Михайлова.

ПОТЪРСИХМЕ за повече информация отличения млад предприемач Иво Немски и той бе любезен да ни предостави презентацията на проекта, донесъл му голямата награда. Публикуваме я, защото си заслужава да се чуе – заради смелата бизнес идея, която се реализира от няколко години в района на троянското село Бели Осъм, амбицията да се следват печеливши световни образци и самочувствието, че имаме добър потенциал и тук могат да се случват сериозни неща.

Т21
Снимки: фейсбук Донка Михайлова


Иво Немски

Иво Немски: „Бели Осъм ми е Калифорния“

 

КАЗВАМ СЕ Иво Немски и съм тук, за да се опитам да ви предам част от емоцията си, свързана с мечтаната бизнес идея, която започнах да реализирам с малки, но неспирни крачки, още през 2016 г. Нарекох я „Бели Осъм ми е Калифорния". 


ВСИЧКО започна, след като почина дядо ми, който ни остави няколко декара занемарени земеделски имоти в наследство. През същата година бях на поредна студентска бригада в САЩ и там попаднах на изключително вълнуваща публикация за няколко поколения орехови производители от Калифорния. Трябваха ми само няколко часа, за да започна да си представям собствената орехова градина в България и внуците ми, които изхранват семействата си благодарение на нещо, което е било започнато от мен.

КОГАТО се завърнах, веднага се заех с проучване на тенденциите, свързани с производството нa орехи в България. Запознах се със собствениците на няколко големи градини и агрономите, които се грижат за тях. След всяко ново познанство мотивацията ми неимоверно се увеличаваше и мечтата изглеждаше все по-ясна и завършена в съзнанието ми.

ЗАЕХ се да събера всички идеални части от наследствените имоти (действие, което беше отлагано от няколко поколения и което ми коства доста усилия и нерви), а междувременно се възползвах и от страхотната възможност, която предлагаше Община Троян – дългосрочно наемане на общинския земеделски имот, който ми беше в съседство. И така преди четири години, след сериозна борба с джунглите, които наех, наследих и закупих, успях да засадя първите орехови дръвчета с безценната помощ на цялото семейство и много приятели. Началото беше най-трудно, защото тогава допусках най-много грешки, заради неопитността ми, но увереността и емоцията с които работих, нито за миг не позволиха на трудностите да ме откажат. Всяка следваща година добавях нови декар-два и в момента разполагам с почти 8 дка насаждения на различна възраст. Когато разговарях с прекрасните хора от разсадника, към който бях насочен, се интересувах от това колко декара биха били достатъчни за нормалното съществуване на едно семейство, ако това е единственият им източник на доходи. Отговорите, които получавах от всички, бяха в рамките на 15-20 дка (поне 10-годишни насаждения), при стриктно спазване на препоръките за отглеждането на дръвчетата.

ДО МОМЕНТА разчитах изцяло на лични спестявания и успях да закупя и изчистя нужната земя, сега остава да засадя още 6 дка. И да наблегна върху оптимизацията на труда, който полагам, като на първо място изградя цялостна капкова поливна система, за да успявам да се справя сам, докато градината започне да носи доходи. Това е една изключително дългосрочна инвестиция с голям потенциал в бъдеще време.

МОГА да ви говоря с часове за тази моя мечта, но за мое съжаление и ваша радост, имам само няколко минути. След всичко казано досега, искам да призова всички присъстващи – обърнете мъничко внимание на имотите, които имате в наследство от своите баби и дядовци, защото красиви и безценни селца в нашия край стоят пусти и обрасли, само защото е допуснато земеделските имоти в тях да бъдат раздробени и непотърсени от станалите вече десетки наследници на всеки имот. Разучете различните възможности да използвате тези мини фабрички или ако нямате желание и възможност, убеден съм във всяко село (или град) има земеделски стопани, които биха наели или закупили вашия имот; и по този начин бихме дали още една възможност за младите хора да се завърнат на село.  

 

Иво Немски,
презентация „Бели Осъм ми е Калифорния“, BASE

Начало

0 коментара

Вероника: Животът е един подарък, който да разопаковаш докрай

* Ако имаш около себе си пет или десет човека като тебе, за да можеш да работиш, тогава нещата вървят * Аз казвам: от Дебнево съм, ще ви покажа с кого свиря и как го правя * Виж по-долу програмата за Jam on the River`2021, 7-8 август
 
Интервю

Вероника Тодорова, Дебнево, м. юли 2021 г.
Вероника Тодорова – нашето троянско момиче, виртуозът на акордеона, обявена през 2006 г. в Норвегия за акордеонист №1 в света, жънеща успехи по европейските и световни сцени – се прибра след 17 успешни германски години в родното Дебнево. За осем месеца оттогава тя увлече след себе си дебневенските ученици, на които преподава музика, участва в концерти с камерен състав „Дианополис“, със Софийската филхармония и в турнето на цигуларя Веско Ешкенази („Веско Ешкенази 50”) и има нови покани за съвместни проекти с български музиканти. Истинска звезда в Германия, позната и на троянската публика, с която никога не е прекъсвала връзка (незабравимо ще остане участието й в концерта „Троянци за Троян“, 2013 г., когато си заслужи определението „господарката на сцената“ ), и в средите на българските акордеонисти, тя като че ли чак сега беше открита от музикална България. „Огромен талант с акордеон!“, възкликна Веско Ешкенази след запознанството си с нея на репетиционната сцена в Плевен. В момента Вероника се е посветила на друг свой проект – третото, много амбициозно издание на фестивала „Jam on the River“, който ще се състои на 7-8 август край Дебнево.

– Твоето завръщане в Дебнево изненада мнозина. Напоследък много хора у нас и по света преоткриха възможностите на родните си места поради промените, които пандемията предизвика. И твоята история ли е такава?
– Пандемията не беше решаваща, но ми помогна да взема решението. 17 години работя в чужбина, доста труд си беше, но най-накрая получих това, което съм чакала толкова години – агенция, която да се грижи за всичко, организирани турнета, постоянен екип, солови концерти. Нещата се случваха много добре – 170 концерта на година, 40 деца на седмица, които да обучавам. И семейството ми е там. Но нещо ми липсваше. Разбрах, че няма да го намеря в работата. И като стана така, че отпаднаха всички ангажименти, си казах, че сега имам възможността да търся нещо различно. Беше по-лесно да тръгна. Детето ми изкара първи клас в Германия, учеше повече от вкъщи. Вместо да кара колело в Дебнево и да е сред природата, седеше затворено. На 11 октомври стъпихме в Дебнево и на 12-ти бях на работа в училището.

На сцената – господарката на сцената Вероника Тодорова

– А тука намери ли това, което търсеше?
– Явно съм го намерила, щом всичките ми страхове от промяната изчезнаха. Все пак, 16 години съм живяла в България, 17 години – в Германия. Тук съм си идвала като на почивка, обаче да вършиш работа с хора с друг манталитет, е различно. Аз съм се учила на работна дисциплина в чужбина и не знаех дали ще се впиша в средата. Но сега правя планове за живота си в България. През септември ще ходя на турне в Германия, майка ми и сестра ми са там, има къде да отседна. Казват ми да не бързам, да си дам две-три години време и тогава да реша. Много хора са ме предупреждавали, че след като съм свикнала на динамика, няма да понеса тукашния начин на живот. Но в момента, в който стъпих тук, се случиха толкова много неща, които понякога и там не ми се случват. То е, както си го направи човек. Не обичам шаблонни приказки: българите сме такива, германците – онакива. Ако имаш около себе си пет или десет човека като тебе, за да можеш да работиш, тогава нещата вървят. А такива хора се намират, явно се привличаме. Човек ги среща, така или иначе, въпросът е да ги задържи, човекът отсреща да има същото усещане, че можете да сте си полезни, да ви е приятно и да се случват неща.

– При теб веднага се забелязва, че животът ти тук стартира много динамично. Питам се обаче дали ще е трайно. С моя български опит имам един постоянен страх, че след ентусиазмите ни няма продължение, няма устойчивост.
– Човек не бива да се осланя на това, което е минало. Дето има една българска приказка, всяко чудо за три дни. Станало е нещо ново, нещо прекрасно, насладил си му се, спечелил си нови преживявания и контакти. После мислиш за следващото. Аз съм преживявала и моменти на затишие. В тях трябва да намира човек чара, да ги използва пълноценно, вместо да се измъчва, че нищо не се случва. Това е времето за отдих. За мен пандемичното време имаше много положителни страни: помогна ми да направя тази крачка да се прибера в България, случи се срещата с Веско Ешкенази, който отложи турнето си с една година.

С Веско Ешкенази, Люси Дяковска и Койна Русева,
момент от турнето „Веско Ешкенази 50”

– Как стана тази среща? Във фейсбук ми попадна един клип от репетиция, в който той сякаш изведнъж те откри, беше много емоционално.
– Директорът на Плевенската филхармония Любомир Дяковски беше на концерт в Ямбол, където бях поканена да свиря от един цигулар, Георги Калайджиев. Той е сред основателите на „Софийски солисти“. С него 15 години сме свирили заедно в Германия и много сме си помагали – той имаше много контакти, аз пък му бях солистка във всеки проект. Родом е от Сливен и с него за пръв път се срещнахме на българска земя. Има страхотен проект, с който помага на деца от Сливен да учат класически инструменти. Направил е цял оркестър с тези деца и беше поканил камерен оркестър „Дианополис“ да свири с тях. Трябваше му още един солист и аз се включих. Любомир Дяковски казал, че непременно трябва да ме поканят. Така с Веско Ешкенази се срещнахме в зала „Катя Попова“ в Плевен.

Вероника и Веско Ешкенази на репетиция преди концерта в Плевен от турнето „Веско Ешкенази 50”

– Може ли да се каже, че сега, чрез тези контакти и концерти, България те откри?
– Когато съм ходила на конкурси по света, никога не съм свирила от името на Германия – винаги съм се явявала като българка. Но наистина, освен в нашата община и в акордеонния свят в България, не бях позната. Един журналист ми каза, че все едно съм изникнала от нищото. Сега има идеи за нови проекти – камерният състав „Дианополис“ ме покани да направим програма заедно за следващия сезон, имам уговорена среща с Веско Ешкенази, за да говорим за наш съвместен проект заедно с Плевенската филхармония.

– Наближава третото издание на „Jam on the River“. Програмата ми се видя доста амбициозна. Ти ли си моторът на всичко?
– Сега фестивалът ми е глътнал цялото внимание, любов и време. Идеята първо беше на чисто емоционално ниво – мечтаех си да изсвиря един концерт пред кулисите на Балкана. Първото издание през 2018-та беше по-скоро мой концерт. Получих подкрепа от Община Троян – сцена, ток, но и разбирането, че има смисъл в това. Втората година беше с по-дълга програма, имахме музиканти от Германия – виолончелист, саксофонист. Идеята ми е на сцената на фестивала да се срещат музиканти от региона и от цяла България с музиканти, с които съм работила в чужбина. С много хора съм свирила през тези години, мисля, че знам кои от тях пасват за този формат – да се изправиш в нищото на една поляна и да твориш с непознати, да се насладиш на това и да създадеш магията на сцената. Ето например, Теодосий Спасов за пръв път ще свири с виолончелиста Кристофър Херман, с когото не са се виждали никога преди това. Аз също не познавам Теодосий Спасов, ще се срещнем на сцената. Трябва да си много чувствителен, за да уловиш всичко, без предварителни уговорки – затаяваш дъх и се оставяш изцяло да усетиш енергията на другия! В това има нещо мистично, аз вярвам, че изкуството – това е божественото у хората. То е нещо много чисто и дълбоко, човек трябва да е много смел, за да се открие, и да е готов да открива другия. Така че аз обмислям внимателно поканите. Много от класическите музиканти например музицират по друг начин, по друг начин усещат музиката и не биха се вписали в този формат на поляната, с тях бих свирила в зала „България“, да речем.

Вероника с Ангел Димитров на сцената на втория „Jam on the River“ край Дебнево, 8 август 2018 г.

– Искаш ли да откроиш и други гости, видях в програмата Стунджи, Стефан Вълдобрев?
– Не искам да казвам само известните имена, защото специалното в програмата е нейната пъстрота. Съчетаваме фолклора с джаза. И двата дни започваме доста автентично с танцови групи от региона, с троянската духова музика „Заедно“, и продължаваме към концертната програма. Ще дадем възможност на млади групи да се изявят, както и на деца. Моите дечица от Дебнево също ще се качат, макар и за половин час, на сцената.

– Видях, че някои групи се определят като етно-джаз. Повече етно или повече джаз ще има на феста?
– Започваме от етно и завършваме с джаз.

– За музикантите е ясно – ти имаш концепция и избор. Публиката готова ли е за този формат, чисто естетически?
– Има и подготвени хора, има и такива, които ще дойдат просто ей така – няма какво да се лъжем, особено в провинцията няма голям избор на събития. Точно там аз усещам някаква отговорност. Защото тези, които са ходили в Пловдив, в София и т. н., те са ясни, тях винаги можем да ги привлечем. Но сред другите, вярвам, има една част, която би харесала нещо ново, просто трябва да бъде предложено по точния начин, може би от един човек, който е близо до тях, а не някое си голямо светило, което са виждали само по телевизията. Аз казвам: от Дебнево съм, ще ви покажа с кого свиря и как го правя. Някои ги плаши самата думата джаз. За такива хора има разлика между: ще се свири джаз и ще свири нашата Вероника.

– Това е един вид мисионерство?
– Според мен всеки човек на изкуството носи тази отговорност. Много е важно не само да слагаме стойките пред себе си и да свирим в големите и хубави зали. Аз обичам толкова много всички хора, дошли на поляната, толкова съм им благодарна, свиря с такава любов за тях и вярвам, че ме разбират, че между нас се случва нещо добро. Защо да не е оценено, когато е добро?

– Със сигурност такова е и отношението ти към децата в училището. Те са малко там?
– Не се замислям колко са. Аз преди 7-8 години имах един проект, „Музикална приказка Дебнево“. Приходите от концерти в Германия дарявах на училището, за да могат двама учители от Троян да ходят в Дебнево и да преподават акордеон и пиано. Имахме 10-12 деца, които просвириха. Всичко е с идеята, че изкуството ни учи, че няма граници. Чрез него човек разбира много неща за себе си и защо сме тук. И на децата, ако може да им се отвори тази вратичка чрез музицирането, което отделно развива и логическото мислене, и моториката, си струва. Това е моята идея и до ден днешен, когато работя с деца. Никога не тръгвам с идеята някой непременно да стане голям музикант. Но смятам, че е голямо богатство за тях е да са се докоснали до музиката, ако ще да е за година, две или три.

– Имат ли интерес децата в Дебнево към музикалното обучение?
– Голям! Децата са толкова чувствителни към енергията, за която говорим. Като ме виждат, че с толкова любов прекарвам времето си с тях – защото ние се срещаме не само да свирим, но и да си говорим – и все пак знаят за мен, че съм била в чужбина и съм се прибрала, това им дава допълнително самочувствие. Децата обичат хората, които работят, които правят нещо. Не е достатъчно да им казваш какво да свършат. Хванеш ли се да скубеш бурен или да белиш картофи, ще искат и те. Така е и с моите ученици.

– Вратата към Германия не я затваряш, каза, че ще ходиш на турне?
– През септември. Първо имам един оперен проект в замъка във Вайлбург. После с продукцията на един австрийски режисьор „Врабче и ангел“, за историите на Едит Пиаф и Марлене Дитрих, ще пътуваме в 10-15 града.

– Да се върнем към фестивала. Кои са спонсори на тазгодишното издание?
– Община Троян, „Биопрограма“ ЕАД (база Дебнево), „Калинел“ ЕООД, „Елимекс“ и спонсори от чужбина – Българо-немско дружество (Дармщат) и езиково училище „Нова“ (Германия).

– Имаш ли някаква мечта за бъдещето на „Jam on the River“?
– Искам просто да го има всяка година. Надявам се след 7-8 години да е създал своя постоянна публика, която да знае какво я очаква, а не да идва само от любопитство. Това е един процес, който не може да бъде съкратен. Човек трябва да има търпение. Не ми е силата в търпението, но с работата, с кариерата човек трябва да си взема и житейските уроци, трябва да расте. Животът е един подарък, който да разопаковаш докрай, да видиш какво има във всяко ъгълче.

Интервю на Нели Генкова-Маринова


Още по темата:
 
Програмата на „Jam on the River“,
7-8 август 2021 г., с. Дебнево, Троянско

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |