ТРИША БИКЛИ: Много по-европейски изглеждате, отколкото преди пет години.

* „Иска ми се да се върна в България, тук се чувствам много добре, особено в Троян” * САЩ и България много си приличат – хубави хотели, много коли, високи цени...

Лятно интервю по Коледа

МНОГО ХОРА В ТРОЯН ПОЗНАВАТ АМЕРИКАНКАТА ТРИША БИКЛИ, която цели две години бе в града ни като доброволка от щатския Корпус на мира (2003 – 2004 г.). Дори ще кажем „нашата Триша”, защото това лъчезарно момиче, което е родено и живее в световната столица Вашингтон, се превърна в истинска „троянска американка” – добронамерена (но не безкритична) към всичко наше, любопитна, отворена към троянско-българските ни различности, съпричастна. Търсеща приятелството ни и в крайна сметка, по нейните признания, заобичала като свои Троян и България. В началото на м. септември 2009 г., след 5-годишна раздяла, „нашата Триша” отново посети Троян.

ТРИША Е РОДЕНА ВЪВ ВАШИНГТОН през 1977 г. Когато е едва на четири месеца, семейството й се премества в снежното Колорадо и там живее 9 години. В средата на 80-те се установяват в Мериленд, недалеч от Вашингтон; тук завършва колеж. Следването й отново я връща в Колорадо – учи в университета в Денвър, а през ваканциите работи като инструктор по ски. Но спортните й занимания не се изчерпват със ските – играе футбол (сокър, както го наричат в САЩ) и е титуляр в женския отбор на университета, нападател. След завършването на висшето си образование, специалност екология (магистратурата й е от университета във Вирджиния), две години работи като картограф, после се записва в Корпуса на мира, следват две години и нещо в България (в края на 2002 г. изкарва курс по български език в Панагюрище, после идва в Троян). През 2004 г. се връща в САЩ. Първо работи за голяма частна компания, а от 2006 г. е служител във федералното Министерство на природните ресурси и екологията. В момента е в отдела, който най пасва на интересите й – международното сътрудничество в сферата на екологията.

ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 2009 Г. Е СВАТБАТА Й С ДЖОШ – с него се познават от … България; той също е бил доброволец от Корпуса на мира и е работил във Враца. Сватбата е в Денвър, а на партито се пие и троянска сливова – донася я като подарък българка от Враца, позната на младоженеца.

С ТРИША БИКЛИ РАЗГОВАРЯХМЕ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ – при гостуването й в Троян. На български, разбира се, който тя говори отлично. А публикуваме интервюто с такова забавяне съвсем умишлено – за да съвпадне с най-хубавите празници, Коледно-новогодишните. Едно лятно интервю по Коледа.

 

-    Триша, какво ново при … нас? Променили ли сме се с нещо?

-    Точно 5 години не съм била в Троян, а и в България. Направи ми впечатление, че има много нови заведения и че цените са доста по-високи, а в София – изключително високи.

-    А има ли повече усмивки тук?

-    Да. Мисля, че има.

-    Сериозно? Май се шегуваш?

-    Напълно сериозно. Така е.

-    Ти идваш от Вашингтон през Франкфурт, после София и Троян. Как ти се струва – стои ли България като истинска европейска държава?

-    Да, напълно. Има много сериозно развитие в тази посока. Много по-европейски изглеждате, отколкото преди пет години. Ще дам един пример – сега светлините по улиците са много повече; преди в Троян беше много тъмно вечер. Още, говоря конкретно за Троян, виждам хубави нови градски гледки – например новите кафенета край реката, те са чудесни („Антик” и „Ривърсайд” – бел. Г.М.). И, не съм съвсем сигурна, но ми се струва, че има много повече коли. Както и повече хора по улиците, по-оживено е – особено в София. Щях да пропусна да спомена новите хотели – те са като при нас, много са добри.

-    Когато през 2002 г. за пръв път дойде в България, сигурно малко си се плашила – от Източна Европа, от комунизма. А сега, като пътуваше насам, какво чувстваше? Все едно се местиш от един щат в друг или нещо по-различно?

-    Разликата от тогава и сега е голяма. Но ми е трудно да го обясня, включва много неща.

-    Приличат ли си по нещо България и САЩ?

-    Да, много си приличат. Аз споменах няколко неща – хубавите хотели, многото коли, високите цени…

-    Защо се върна в България, заради приятелите ли?

-    Да, това е основното. Аз имам много приятели тук, особено в Троян. И те много ми липсваха – исках да ги видя отново, да си поговорим, да разбера как се чувстват и какво ново има при тях. Това е!

-     Нека се върнем към двете ти години в Троян - ти тогава работеше към общинската администрация и спечели един проект, който бе финансиран с американски пари (от Американската агенция за международно развитие /USID/). Какво се случи с този проект?

-    Това беше малък проект – за оборудване на детски мини център. Идеята бе децата да се събират и да разработват заедно разни свои идеи. Центърът получи компютърно оборудване, видео, мултимедиен проектор, фотоапарат – всичко това беше разположено в една стаичка в Шошковата къща (днешния Общински педагогически център – бел. Г.М.). Имаше хора в общинската администрация, които отговаряха за този детски мини център. Но нямам представа какво стана след това, нито какво се случи с оборудването. Вероятно някой в Общината знае, а и аз имам един документ, протокол, с шест подписа на отговорниците.

-    Кажи ни нещо повече в личен план – знам, че около теб има доста промени?

-    (смее се)  Да, така е. Наскоро се омъжих и вече съм мисис Уенс (Wenz), но няма да си сменям моето фамилно име. Със съпруга ми Джош се познаваме от България. Друго – през м. май си купих къща. А най-важното – бременна съм, чакаме дете, което ще се роди през март 2010 г.

-    А имаш ли някакви бъдещи планове, свързани с България?

-    Иска ми се да се върна в България, тук се чувствам много добре, особено в Троян. И един ден наистина ще се върна – вероятно след две години. Но нещо повече е трудно да кажа.

-    А сега, след Троян, накъде?

-    Отивам за два дни в Гърция, на някой остров – да си почина, на плажа. Нямам обаче никаква представа къде точно. След като кацна на летището в Атина, ще решавам.

-    Ти беше доброволка на Олимпийските игри в Атина през 2004 г., замина за там от Троян. Спомняш ли си този момент?

-    О, да – беше страхотно! Имам невероятни спомени от Олимпиадата през 2004 г.. Аз бях на пистата за лека атлетика – отговарях за фотографите и това обяснява защо имам толкова снимки от олимпийския стадион.

-    Два дни в Гърция, после се връщаш в САЩ. Какво те очаква там?

-    Имам много хубава работа  в момента. Първата ми задача след почивката е свързана с една делегация от Грузия – идват в Щатите, за да научат как сме създали нашите паркове по границата с Канада; аз ще бъда един от лекторите, а семинарът ще е в националния парк «Ледникът» в щата Монтана. После ще водя групата в Гран каньон. Имам и ангажименти в личен план – да се преместим в новата къща, тя не е във Вашингтон, а в един по-малък и спокоен град в непосредствена близост до столицата.

-    Две думи за финал?

-    Моето време тук, в Троян, беше много, много приятно. Радвам се, че се върнах и съжалявам, че съм позабравила малко българския. И изключително се радвам, че успях да видя приятелите си.

-    Това за българския ти не е вярно – говориш го, сякаш не си напускала България. Любопитно ми е как го поддържаш във Вашингтон, да не би да има българи около тебе?

-    Не, няма българи и няма с кого да упражнявам българския си език във Вашингтон. Като изключим някои случайни срещи по улицата или в метрото – когато чуя българска реч, аз винаги се «присламчвам» и обяснявам, че искам да си поговорим на български.

-    Колко често ти се случват подобни неща?

-    Поне четири-пет пъти в годината попадам на българи. Пропуснах да кажа – няколко пъти съм ходила и в българския център във Вашингтон. Това е център за българите, живеещи в САЩ, и аз съм участвал в няколко съвместни дейности там.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:  

• Горчиво: американска сватба с троянски елементи
  

Tweet