Христо Минков: Не се получи, но знам, че след време ще успея

* „Ако всичко върви по план и до края на сезона нещата са в положителна посока, мисля за старт в чужбина догодина“
Интервю
Христо със своя баща и основен помагач Павлин Минков
19-годишният ни съгражданин Христо Минков от две години участва активно в състезания по екстремно бягане (планински маратони и ултрамаратони) и вече е име в този спорт у нас. Преди броени дни талантливият бегач стартира в ултрамаратона Ком – Емине (560 км) по билото на Стара планина, стартът бе на 21 юли. Темпото му бе отлично и се движеше в графика за рекорд, но влошените метеорологични условия и контузия на ходилата го принудиха да се откаже (виж „19-годишният троянец Христо Минков в ултрамаратона Ком - Емине – бел. ред.). Бягането на троянеца бе предавано онлайн и хиляди го следяха в реално време, а на места, на живо, нашето момче бе окуражавано и аплодирано от десетки фенове. Ден след приключване на участието му потърсихме Христо и той бе любезен да отговори на въпросите на Т21.

– Първо, поздравления и от нас! Отстрани това ти бягане по трасето Ком - Емине изглежда направо нереално – повече от 500 км, сам по билото на Балкана, в битка с времето и всичко останало. Как ще коментираш „отвътре“?
– Като статистика е 560 км с 20 000 метра положителна денивелация (за сравнение – връх Еверест е 8848 м и е все едно да се качиш над два пъти до най-високия връх в света). Преди да тръгна и за мен беше нереално да се движиш в продължение на дни и то почти без сън. Но в един момент – ако си се подготвял достатъчно добре и си тренирал, хранил, спал правилно и след немалко часове по трасето – тялото се настройва и умората е поносима.

– Хора, които следяха бягането ти много внимателно, очакваха да подобриш сегашния рекорд. Това ли бе целта?

– Първо да благодарим на tracksport.eu, които осигуриха GPS проследяването на живо и по този начин във всеки един момент хората можеха да ме следят в реално време по трасето. Много съм радостен, че над 10 хиляди души са го правили и са били заинтересовани как се движа. Първоначалната ми цел бе да постигна резултат под 5 дни. Още от самия старт се чувствах много добре и се движих около рекорда на трасето. След първия ден имаше проблеми с времето, но въпреки това продължих добре, с темпо за рекорд. Тогава във фейсбук много хора писаха за рекорд, но моята цел не беше такава. През втория ден времето на Ботев беше твърде студено, около 5 градуса, това ме забави, костваше ми твърде много сили и знаех, че ще е невъзможно да направя рекорд. Исках да сляза под 5-те дни и да бъда най-бързия без пейсъри (помагачи, екип). Не се получи, но знам, че след време ще успея.

– Принудителното отказване разколеба ли те в някаква степен или е точно обратното – нахъси те допълнително?
– След хижа „Чумерна“ (335 км) имах проблеми с ходилата, защото първите две нощи бях с мокри крака. Бях най-бързият, стигнал „Чумерна“ без пейсъри и се движех един час след рекорда. Чувствах се много добре, но просто болката стана нетърпима. В продължение на няколко километра мислих какво да правя и съм убеден, че взех правилното решение. Животът е пред мен и ще мога да опитам отново и отново. Сега няколко дни след опита вече съм нахъсан за бъдещи състезания и изобщо не ми е повлияло негативно това, че съм спрял, даже обратното, мотивира ме да опитам отново.

Победител в „Търново ултра“ (71 км), м. април 2021 г.
– Екстремното бягане става все по-популярно в целия свят. Какви са целите ти? И къде ще са предстоящите ти стартове?
– Бягането се развива страшно бързо, постоянно има нови състезатели, които са около моите години и се радвам, че успявам да давам пример и да мотивирам младите да спортуват. Сезонът започна малко късно за мен, защото през м. март имах тежка контузия, но веднага след това, през април, спечелих „Търново ултра“ (71 км), след това участвах на „Витоша 100“, където станах 3-ти. Сега, след по-малко от месец, е „Персенк ултра“ (160 км) по планинските пътеки в Родопите, което ще ми бъде първото състезание 100 мили и няма да е никак леко. През м. септември сме на „Пирин ултра“, а през октомври – на планинския маратон „Хайдушки пътеки“. Ако всичко върви по план и до края на сезона нещата са в положителна посока, мисля за старт в чужбина догодина.

– Знаем, че баща ти Павлин Минков е до теб от самото начало, кажи ни за неговата роля и за другите ти помагачи.
– Освен баща той ми е и като треньор. Покрай него се запалих по планините и помня като малък колко ме беше страх от нощта, а сега изкарах три нощи сам в планината. Неговата роля също беше доста трудна, той трябваше да ме чака на проходите по билото на Стара планина. Винаги ме посрещаше с пълна маса и правеше всичко възможно за мен. На три пъти имаше хора, които се бяха качили в планината да ме подкрепят. Това беше напълно неочаквано за мен и страшно много се радвам, че имам такава подкрепа. За друг опит по Ком - Емине със сигурност ще трябват поне двама души екип, защото баща ми сам просто едва издържа – часове безсъние за него и над хиляда километра път с кола.

– И няма как да не споменем Троян. Смяташ ли че тук, в малкия град, можеш да преследваш големите си амбиции?

– В Троян имам абсолютно всичко. Има прекрасни условия да тренирам. Най-големите проблеми са финансовите и затова сега на Ком - Емине бях с малък екип и дори със стара екипировка, което се отрази негативно. Много скоро троянска фирма ще ме финансира и за първи път ще получа подобна помощ. Мисля, че това е начинът да се дава рамо на младите спортни надежди и се надявам да успея да намеря повече подкрепа в бъдеще.

Интервю на Т21
 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |