* „Голям, малък град, преди, сега – тормоз в училище винаги е имало. Да се говори за това в момента може би е модерно,
но освен това е и важно“
но освен това е и важно“
 |
| Цветелина Цветкова |
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.
Т21
ОТ НЯКОЛКО години все по-често се говори за агресията в училище. Това е проблем, който се изследва в световен план. Интересът към тормоза от връстниците в училище значително нараства след изследванията на Дан Олуеус, започнати в началото на 70-те години на 20 век в Швеция и продължени в Норвегия, последвани от проучвания във Финландия, Англия, Австралия, Канада и други. Често използваното понятие по темата „Bullying“ може да се преведе като тормоз. Булингът, тормозът от връстниците в училище, е форма на враждебна, злонамерена агресия, която се извършва с цел причиняване на физическо или психическо страдание, осъществявана многократно и систематично за продължителен период от време, като се извършва от един или група индивиди от позицията на злоупотреба със сила (жертвата е очевидно по-слаба и не може да се защити успешно).
МОГАТ условно да се разграничат два вида тормоз – зъл, който е злонамерен, и не зъл, „лекомислен“, който се проявява в по-безобидни форми. По данни от изследвания средно при инцидентите присъстват четири деца (минимум две и максимум 14). Забелязват се няколко основни роли в този процес – на „мъчителя“, който е инициатор и главен изпълнител, на „помощника на мъчителя“, който му помага и се присъединява, след като мъчителят вече е започнал“, и на „подкрепящия мъчителя“, обикновено присъства, но дори и ако не се намесва активно, се присмива на жертвата, окуражава тормоза с думи и кани другите да гледат.ЩО СЕ ОТНАСЯ до формите на тормоз, най-значимите са физически (удряне, ритане, спъване, взимане на лични вещи, заключване в стаята или тоалетната и др.), вербални (обиди, неприлични прякори, дразнене, крясъци, осмиване, подигравки и др.); и индиректни – разглежда се като вид социална манипулация: агресорът манипулира другите, за да атакуват жертвата вместо него, например чрез разпространяване на клюки, слухове, злепоставяне и др. Статусът на жертва от своя страна се асоциира с нарушено психосоциално функциониране – чувство на потиснатост, ниска самооценка, психосоматични оплаквания, тенденция да се намират причини, за да се страни от обкръжението; и нещо много тъжно – в дългосрочен план повишен риск от емоционални разстройства (депресия, тревожност, затруднения в лични отношения). Налице е и пренос през поколенията – жертвите е по-вероятно да имат деца, които на свой ред да са обект на тормоз, на виктимизация (превръщане в жертва) в училище.
ГОЛЯМ, малък град, преди, сега – тормоз в училище винаги е имало. Да се говори за това в момента може би е модерно, но освен това е и важно. Защото това е шансът да се обърне внимание на едно поведение, което може да повлияе и определи живота на много бивши, сегашни и бъдещи млади хора.
Цветелина Цветкова,
клиничен и консултативен психолог
Източник: Калчев, П. Тормоз и виктимизация от връстниците (2015)
Още в „Колонката на психолога“
- Детето и играчките (1)
- Психосоматика – връзката между психиката и тялото (2)
- Хипохондрия или за здравната тревожност (3)
- За детето и ученето на чужди езици (4)
- Хиперактивното дете – разпознаване и подход (5)
- Аутизъм – какво е това? (6)
- Спешна психологическа помощ (7)
- „Бърнаут“ – какво е това (8)
- Детето и джобните (9)
- Хранителни разстройства (10)
- За Троян (11)
- Паническото разстройство (12)
По-нови публикации
