Проект на БАН стартира от Троянско

* Доц. д-р Ана Кочева: „Прекрасни хора, млечна майска зеленина и толкова много доброта и отзивчивост, че си казваш - е, как да няма надежда! Заради такива дни си обичам професията цял живот!“

И ний сме дали нещо на света…

Доц. д-р Ана Кочева с 93-годишната баба Гана Кекевска от с. Голяма Желязна

ЕДИН академичен проект, „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“, стартира от Троянско. Проектът е на екип от Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН (София), финансиран е от Фонд „Научни изследвания“ и негов ръководител е доц. д-р Ана Кочева. Картата ще представя традиционната българска кухня по цялата българска езикова територия. Изследователите от БАН са убедени, че едно такова кулинарно райониране би допринесло много за изследване не само на българската кулинарна терминология, но и за възстановяване производството на автентични български ястия и напитки.

Копривената каша със сланина на Пенка Вачковска, с. Шипково

ДИАЛЕКТОЛОЗИТЕ определят нашия регион като един от най-важните за българския книжовен език в миналото и за съвременната диалектология, защото пази ярки особености в областта на фонетиката и морфологията (редукция, пълен определителен член, генерализирани винителни форми и др.). В продължение на няколко дни, 7-12 май, те посетиха селата Шипково, Гумощник, Голяма Желязна, Орешак. Освен научна, екипът имаше и лична причина да проведе първата си експедиция именно тук, защото в Троян има приятели и отдавнашни съмишленици. Гостите изказаха специални благодарности към вестник „Троян 21“ и Музея на занаятите, като подчертаха, че без предварителната организация, особено от страна на музейния директор Елеонора Авджиева, експедицията им не би била толкова успешна. Благодарностите им са и към: читалищните хора от Шипково Диана Ивановска и Митка Инковска, кмета на Голяма Желязна Иван Христов, Диана Димитрова от Орешак.

РАЗБИРА СЕ, най-ценни за диалектоложките проучвания са местните хора – носители на автентична езикова и кулинарна информация. Екипът от БАН беше впечатлен, развълнуван (и вкусно нахранен) от: Пенка Вачковска от Шипково, 93-годишната Гана Кекевска от Голяма Желязна, Стефана Станкова от Орешак и Ангелина Георгиева от Гумощник. Местните блюда, описани за проекта, бяха: копривена каша със сланина, сватбарско жито, чукан боб със сланина, картофена чорба с много зелени подправки (барбоена чорба с бурени), пържени яйца със сланина с кръвтина, ошаф, лучник.

Със Стефана Станкова от с. Орешак, вдясно – проф. д-р Славка Керемидчиева

УЧЕНИТЕ споделиха, че са изненадани от съхраненото гостоприемство на хората. Емоционалната оценка на доц. Ана Кочева, споделена веднага в социалната мрежа, е: „Прекрасни хора, млечна майска зеленина и толкова много доброта и отзивчивост, че си казваш - е, как да няма надежда! Заради такива дни си обичам професията цял живот!“. Диалектолозите, които имат десетилетен опит от работа на терен, отчетоха, че общуването с техните информатори е като отпреди 30-тина години и че икономическите и политическите промени в България не са променили основни народопсихологически особености.

ОЩЕ В НАЧАЛОТО на своя проект езиковедите усетиха, че проучванията им ще разрушат някои клишета за традиционната храна на българина. Те подчертаха колко обикновена е била тази храна, предимно растителна, здравословна. Една от жените им казала, че и досега си готви само със сланина, защото не знае какво слагат в „олювото“. Като уникална регионална рецепта се открои сватбарското жито. Подчертаха също, че при срещите си с местните хора отново са се убедили в природната интелигентност на балканджиите. Бяха впечатлени и от църквата и килийното училище в Гумощник, говорещи за някогашно будно население. В чисто езиково отношение откроиха специфичната фонетика на населението в Голяма Желязна.

С Ангелина Георгиева от с. Гумощник, демонстрирала как се прави сватбарско жито

УДОВЛЕТВОРЕНИ от началото на „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“, доц. Кочева и нейният екип решиха, че след завършване на проекта ще направят представянето му именно в Троян.

Нели Генкова-Маринова

Начало 

 Още по темата:

• Троянският "барабой" е немски?!
• Дядо Мраз е погребан в Троянския манастир
• Доц. д-р Ана Кочева за българския 
• Доц. д-р Ана Кочева: "Моля, аплодисменти за българския език!"
• Долу ръцете от кирилицата - тя е българска, не славянска

Tweet