Тревожност и родителстване (33)

 * „Всяка една майка иска да бъде добра майка и да даде на детето си каквото може. И именно тук се оформя един важен въпрос – какво даваш? Кое от себе си да дадеш и кое от себе си да не дадеш?“

Цветелина Цветкова

Колонката на психолога

АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия (виж „Детето и играчките“). Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.

Т21

ИСКРЕНОТО желание на почти всеки един човек е да има човек до себе си и да създаде семейство, в което да отгледа деца. Почти всяка една жена иска да стане майка. Едно хубаво желание, което се оказва сериозна задача и предизвикателство. Да възпиташ дете е трудна работа. Да възпиташ дете, което да се чувства добре и необременено от личните страхове на родителите си като възрастен, е много отговорна работа. Да не проектираш върху детето си собствените негативни модели – колко ли знаят как става това? Днес хората често се притесняват за различни неща. Тези хора всъщност в повечето случаи са бащи и майки, които се тревожат и вътре в семействата си, където растат техните деца.

ЗА ТРЕВОЖНОСТТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПСИХОЛОГИЯТА

СРЕЩАТ се различни характеристики и нюанси на тревожността като интензивност, продължителност, свързаност с конкретни ситуации, може да се прояви навън и само във вегетативни симптоми като задух, сърцебиене, изтръпване и др. Тревожността се изразява най-общо в две форми: нормална и невротична. Нормалната тревожност e реакция на заплахата върху ценностите, които Аз-ът е приел като основни за собственото съществуване. Породената тревожност в тази ситуация е пропорционална на реално съществуващата заплаха. Когато тя отмине, тревожността изчезва. Тя е с по-слаба интензивност от невротичната, защото личността може да реагира конструктивно на заплахата, като използва жизнения си опит. Невротичната тревожност се появява, за разлика от нормалната, при усилието на Аз-ът да избяга от предизвикателствата, които животът му отправя, както и от вътрешната си потребност за по-високи нива на себеразвитие. Това е реакция, която не съответства на обективно съществуващата опасност. Невротичната тревожност е интрапсихична (вътрешнопсихична). Появява се, когато Аз-ът е неспособен да се справи адекватно с надвисналата заплаха, като самото несправяне има субективен характер, не се дължи на реални слабости, а на вътрешни конфликти, които не му дават на да използва своите сили (Стаматов, Р. 2003).

ТРЕВОЖНОСТТА НА МАЙКАТА ВЛИЯЕ НА ДЕТЕТО

ВРЪЗКАТА между майчината тревожност и отражението й върху детето е обект на дългогодишни изследвания. Това на Целковитц и сътрудници от 2009 г. я проучва по време на хоспитализация на недоносени бебета, като тяхното развитие бива проследявано до 2-годишна възраст. От него става ясно, че деца, чиито майки са показали високи нива на тревожност, ги включвали по-рядко в игрите си. Друго изследване на Фигуердо и сътрудници в тази посока има за цел да разгледа пренаталния (когато бебето е в утробата)  и постнаталния (след раждането) стрес при майки, тяхното настроение и емоционална интеракция (междуличностно взаимодействие) с техните бебета. Получените резултати не показват значими разлики, що се отнася до депресивни състояния на майката в пренаталния и постнаталния период. Тревожността на майката влияе след раждането на детето. В изследване на О‘Конър от 2002 г. получените резултати показват връзка между тревожността, установена в късна бременност и повишеното наличие на емоционални и поведенчески проблеми при деца на 81 месеца.

ВСЕ ТРУДНИ ВЪПРОСИ, НО ПЪК СМИСЛЕНИ

ЖИВЕЕМ във време, в което всеки казва „нямам време“. Бързаме, тичаме, честа е гледката на каращи се непознати. Свъхрационално време, което често поражда думите „нямам нерви“. В това време и на този фон е фигурата на съвременното дете, неговият свят и възпитание. Всяка една майка иска да бъде добра майка и да даде на детето си каквото може. И именно тук се оформя един важен въпрос – какво даваш? Кое от себе си да дадеш и кое от себе си да не дадеш, кое от собствената личност би улеснило развитието на детето и кое би го затруднило? Как тя върху изграждането на новата и това означава ли, че новата личност се изгражда чрез стари черти под влияние на въздействието на родителите. Ако вземем спецификите на днешното време, което като цяло се описва като забързано, натоварено, конкурентно, логично следва, че то превъзпитава възрастните. А оттук идва и въпросът как те от своя страна възпитават децата си. Все трудни въпроси, но пък смислени.

Цветелина Цветкова, клиничен и консултативен психолог

 

Честито!

Нашата Цвети, която създаде и вече трета година води „Колонката на психолога“ във вестника ни, и съпругът й д-р Милен Цветков преди броени дни се сдобиха с първородната си рожба.

Честито, мило семейство! Да ви е жив и здрав и много да ви радва малкият голям юнак Дамян!

От екипа на Т21

 

Начало

 Още в „Колонката на психолога“

• Детето и играчките (1)
• Психосоматика – връзката между психиката и тялото (2)
• Хипохондрия или за здравната тревожност (3)
• За детето и ученето на чужди езици (4)
• Хиперактивното дете – разпознаване и подход (5)
• Аутизъм – какво е това? (6)
• Спешна психологическа помощ (7)  
• „Бърнаут“ – какво е това (8)
• Детето и джобните (9)
• Хранителни разстройства (10) 
• За Троян (11)
• Паническото разстройство (12)
• Тормозът сред връстници (13)
• За Дядо Коледа (14)
• Психоактивни вещества и юношество (15)
• За създателя на логотерапията и „Смисълът в живота“ (16)
• Какво е сугестопедия? (17) 
• Психолозите от ДПРБ за коронавируса (18)
• Как да се понесе по-лесно домашната изолация? (19)
• Какво е „заучена безпомощност“? (20)
• Прозорецът на Джохари (21)
• Какво е социална фобия? (22)
• Какво е неврастения? (23)
• Депресивни разстройства (24)
• Безсъние (25) 
• Какво му е на Монк? (26) 
• Дислексия (27) 
• За похвалата (28) 
• Да минеш през мъката (29) 
• Какво е елективен мутизъм? (30) 
• Какво да кажем на детето за смъртта (31)
• Нощните страхове (32)
  

Tweet