Инж. Венелин Стайковски: До края на годината могат да се случат нещата (2)

* „Аз съм оптимист за България и трябва да бъда оптимист и за жп транспорта. Ако нямаме жп транспорт и въобще уреденост на всички обществени услуги, ние просто нямаме държава и наистина се превръщаме в територия“

инж. Венелин Стайковски

Интервю

ПОВОД за това интервю с троянския жепеец инж. Венелин Стайковски е една негова идея, добра идея по всеобщата оценка – новият Търговски парк (ритейл) в Троян, който вече има 13 магазина, привлича купувачи и от други градове и е станал истинска троянска атракция, да се сдобие и със своя жп спирка. С други думи, да можеш да стигнеш до Търговския парк с влак и после, напазарувал, да си тръгнеш пак с влак. Инж. Стайковски е подготвил нещата – информирал е писмено ръководствата на двете железопътни компании, „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) и Министерство на транспорта (МТ), и е получил писмените им становища; писмата до институциите са придружени с подкрепяща идеята гражданска подписка.

ОТ БДЖ са изцяло за и заявили готовност да подкрепят идеята за новата троянска спирка. „Ще направим съответните корекции в Графика на движението, така че влаковете, обслужващи Троян, да спират на новия пункт за удобство на гостите и жителите на града“, декларират от компанията (в писмо № 03-05-542 от 26 юли 2022 г., подписано от управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ инж. Ивайло Георгиев).

В НКЖИ имат известни резерви – заради по-големия наклон и кривата на жп линията в участъка на Търговския парк Троян. Но правят уговорката (в писмо № ЖИ-35052 от 23 август 2022 г., подписано от генералния директор инж. Златин Крумов), че би могло да се случи „ако има заявен интерес от местната власт на община Троян, със съответната технико-икономическа обосновка за определяне на икономическата и социалната необходимост, целесъобразност и ефективност на инвестиционната инициатива“ и че е „изключително важно да се определи източникът на финансиране, имайки предвид, че в посочения участък железният път е в насип и ще са необходими значителни инвестиции за укрепването му, както и за изграждането на перон, навес, рампи за достъп на лица с намалена подвижност, осигуряване на електрозахранване, изграждане на перонно осветление и видеонаблюдение“. Тоест очакват положителното становище на Община Троян.

ДРУГА важна пречка се оказва, че е отпаднала – тъй като след скорошния ремонт задействането на бариерата при Кози вир става след Търговския парк, т. е. новата спирка няма да блокира преминаването през прелеза (по пътя Троян - Орешак).

ПО МОЛБА на инж. Стайковски ние (Т21) разговаряхме със собственика на Търговския парк и общински съветник Младен Мондешки, който заяви пълната си подкрепа за идеята. Остава да се чуе думата на Община Троян, като с това интервю инж. Стайковски иска да предизвика среща на всички заинтересовани, което да отвори път към реализацията.

ИНЖ. ВЕНЕЛИН СТАЙКОВСКИ е на 49, женен, с една щерка, завършил е Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ (има брат близнак, завършил същото училище и също силно ангажиран с каузата на железниците, инж. Георги Стайковски) и е с 24 години стаж в железниците, 14 години е и началник на гара Троян. Голям познавач и радетел за развитието на жп транспорта у нас и в частност в община Троян. Познаваме се отдавна и си говорим на ти.   

(продължение, първата част виж ТУК)

– В целия „бял“ свят влакът е много важен.
– В целия свят, във всички големи градове, към които нашите млади съграждани тръгват – защото виждат, че в големия град условията са по-различни, няма какво да се лъжем. Ето, в Пловдив говорят за градска железница: друга категория мотрисни влакове, учестено придвижване и така нататък.

– Защо тук пак останахме обратно на света?
– Това е балкански синдром. Бих казал, че нашата железница не е толкова лоша, колкото на други балкански държави. Има хора, които имат интерес да дават само примери за лош имидж, чисто по нашенски. Наш минус е, че не произвеждаме подвижен състав, никога не сме имали лиценз. Румънците си произвеждат, бивша Югославия – също.

– Завчера видях, че мина „влакът стрела“ (мотрисата „Дезиро“) – не го бях виждал от много време и бях приятно изненадан.
– В България всичко е толкова изкривено – трябва ни някой, който да лобира за нас. Сега ги пускат най-често да се движат по една линия, Самуил – Силистра, скоростта по която е само 60 км/час. А скоростта на мотрисата е 130 км/час. Имат възможността да използват конвенционалния състав. Но някой е лобирал за там.

– Но някой пък ще каже: защо ги пускате в Троян, като там пътуват по 4 човека.
– Повече от 4 са, но са малко. Получава се един омагьосан кръг: имаме стар вагон и той не радва окото, както една съвременна мотриса. Когато тези мотриси през 2006 г. дойдоха в Троян, виждах, че интересът на хората към тази услуга се засили. Имахме само за единия влак 80 човека на перона, които отиваха занякъде. Задавах въпроси в БДЖ, на национално ниво, и отговорите не са логични. Нямаме лоби. Ето, по селската линия Плевен – Черквица се движат тия мотриси, а при нас не се движат.

– На няколко пъти се говореше за закриване на гарата в Троян. Това слухове ли са, или реална заплаха.
– Реална заплаха не е имало. Слухове и страхове имаше в тая посока, но те вече са в историята. Стана ясно какво се случи със закритите линии – тя бяха разграбени, от закриването им не произтече нещо ползотворно. В момента будните български граждани критикуват тези действия.

– Имаше един министър – той си тръгна много бързо, Николай Събев, слушах го с голям интерес, тъй ентусиазирано говореше за възраждане на железниците.
– Много му вярвах и аз. Но това бяха само приказки. Всичко е по нашенски. Аз му написах писмо за големите проблеми изобщо в транспортния сектор в страната. Единият е за транспортната несъгласуваност, за липсата на единна транспортна схема. Един пример: влакът пристига на перона в Троян в 12:31 ч., автобусът за Чифлик тръгва в 12:30 ч. и следващият е в 17:00 ч. и за никъде не бързат.

– Това от липса на акъл ли е?
– Не. От червивост на интереси. Всеки вози за него си, а за обикновеният човек никого не го е еня.

– Добре, но нали в интерес на автобуса е да изчака, за да вземе повече пътници?
– Следва една друга логика. Аз съм говорил с тия автопревозвачи. Те казват: който иска да хване автобуса за Чифлик, ще си хване автобуса от Ловеч.

– Ти оптимист ли си за жп транспорта и в частност – за гара Троян?
– Аз съм оптимист за България и трябва да бъда оптимист и за жп транспорта. Ако нямаме жп транспорт и въобще уреденост на всички обществени услуги, ние просто нямаме държава и наистина се превръщаме в територия.

– Може ли да има модерна държава без добър жп транспорт?
– Категорично не.

– В Европа този транспорт е все по-престижен. А тук е наобратното, стана непрестижен.
– Въпрос на мислене. Ганьовския манталитет го знаем. Ще си пална колата, нищо, че ще се возя сам и ще отида, примерно, до Ловеч. От друга страна, услугите в България не са това, което очакваме. И се получава затворен кръг.

– Нашите железници преди или след соца пропаднаха?
– След соца. 1987-1989 са били златните години, които са удряли тавана по брой пътници.

– А не изоставахме ли тогава от качеството на услугата?
– Не, тогава имаше влакове с килимчета, стюардеси, озвучаване, реклами по гарите, печатна реклама.

– Защо след това потънахме?
– Един политик беше казал, че тръгвайки към Европа, трябва да минем през Турция. Т. е. – трябва да минем през алъш-вериша, през дребната далавера, баровците, ланците. Турция е страната с най-големия автобусен парк в Европа, а не с утвърдена железница. Като ходих скоро в Турция, това ме стъписа и се радвам, че сме в Европейския съюз и изглеждаме по по-различен начин. Но едно време, през ония години, приличахме точно на тях – в изгледа на града, на пазара с открита стока, без хигиенни норми. Един положителен троянски пример – промяната на Малкия пазар.

– Но пътищата им са несравнимо по-добри от нашите.
– Аз не отричам всичко. И медицината им е добра, колко хора ходят да се лекуват там.

– Да разбирам ли, че железниците са цивилизационен знак?
– Да, винаги е бил. Българската история познава много села, които, поради това, че влакът е минал оттам, са станали градове – примерно Мездра, Червен бряг, Септември.

– Да обобщим твоята идея за новата жп спирка в Търговския парк: удобство и цивилизационна екстра?
– Разбира се, това е една стъпка за развитието на града ни в съвременните норми.

– Една хипотеза: живея около „Лайф“-а, отишъл съм до Ритейла да си купя нещо, уцелвам, когато идва влакът, и го вземам за една спирка?
– Защо не? Ето, в София спирка „Искърско шосе“, за да има връзка с метрото, е направена в края на гара Искър и хората ползват влака като градски транспорт.

– Колко е билетчето с влака до Ловеч? И колко би било за тази една спирка в Троян?
– От Троян до Ловеч билетът за влака е 2,70 лв., Троян – Калейца е 1лв., а за една спирка няма да е по-различно от цената на градския превоз в Троян. И още нещо –цените на влака са стабилни – не са динамични (както при другия транспорт) и не са променяни от години.

– Личи си, че обичаш жп-то, съдба ти е.
– Съдба е силно казано. Съдба е това, че имам брат близнак, който беше много по-запален по влаковете от мен, има същото железничарско образование и може би благодарение на него съм се реализирал като железничар. Той и досега е фен, има модели, прави снимки, публикува в групите.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

 Още по темата:

• Най-после дойде (2006 г.)
• Троян – сбогом на влака? (2009 г.)
• В Троян: Сбогом на влака II?
• Инж. В. Стайковски: Вярвам в доброто бъдеще на жп транспорта в Троян
• Кметицата ще се бори за спасяване на троянския влак (2011 г.)
• Обедният влак в петък и неделя тръгва отново (2012 г.)
• Спрените влакове тръгват от понеделник
• Спряха троянските влакове – внезапно и без предупреждение?!
• Пуф-паф шоу в понеделник в Троян (2017 г.)
• Пътническият влак удари ТИР на прелеза при „Рико Стил“ (2018 г.)
• Огледай се, ослушай се и ако не идва влак – премини!
• Троянският влак е и нашето бъдеще (2019 г.)
• Инж. Венелин Стайковски: До края на годината могат да се случат нещата (1) (2023)
  

 

• „Била“ и „Лидъл“ стъпват в Троян 
• „Лидъл“ вече се строи, „Била“ – догодина
• „Била“ и Общината се споразумяха, австрийците преговарят за терена
• Троянският „Лидл“ отваря в неделя
• Троянският „Лидл“ пусна
• „Била“ не се е отказала
• „Била“, „Техномаркет“ и още нещо
• Няма лабаво – скоро и „Техномаркет“ в Троян
• Троянският „Техномаркет“ отваря на Петковден
• Кой се изсра на входа на ритейл парка??? 
• „КiК“ е следващият магазин в ритейл парка 
• „КиК“ отвори, следват „ДМ“ и „Мат Стар“ 
• Идва и „Била“, а в ритейл парка обектите ще са 13 
• „Пепко“ отваря в петък, за Баба Марта – новият фирмен на Винпрома 
• Започва изграждането на магазин на „Мерцедес“ в ритейл парка в Троян
  
• Троянският „Юск“ отваря на 28 април 
• Допълнителни „петънца“ изящество в Търговския парк
• „Била“ иде, потвърдиха 
• „Била“ иде, строителството тръгна 
• Строителният „ТеМах“ – новият голям магазин в Търговския парк 

Tweet