Огледай се, ослушай се и ако не идва влак – премини!

* По повод „Пътническият влак удари ТИР на прелеза при „Рико Стил“ – няколко уточнения от приятел на железниците

инж. Георги Стайковски

 Предизвикано

НЯКОЛКО уточнения от приятел на железниците, само от любов към тях, стремеж към по-правилен и точен изказ, както и за внасяне на някои според мен важни уточнения за по-пълно осветляване на случая. Но на първо място – съчувствие към участниците и (леко) пострадалите и благодарности към железничарите и другите участници в ликвидирането на последствията от транспортния инцидент!

• ТАКА формулираното заглавие – „Пътническият влак удари ТИР на прелеза при „Рико Стил“, създава неотговарящото на истината подсъзнателно усещане/внушение, за едва ли не виновност на „пътническия влак“ и би могло да формира грешното убеждение у някои по-млади водачи на пътни превозни средства, че могат да са с предимство пред релсовия транспорт. Уви, навсякъде в медиите се използва тази подвеждаща формулировка... По-вярно, съобразно описаната в статията фактическа ситуация, заглавието би звучало например така: „ТИР не спря пред прелез със задействана сигнализация и предизвика дерайлиране на пътническия влак“. Разбира се, думата за причините и евентуална виновност в крайна сметка имат специализираните разследващи органи.

• НЕ Е „дизелова мотриса“, а дизел-хидравличен локомотив и по-точно локомотив БДЖ-ПП № 55.195. Същият е произведен през 1979 г. („старинна“, на вече 39 години) в заводите „23-ти август“ в Букурещ, Румъния. Има тегло 68 тона, мощност 1250 конски сили, максимална конструктивна скорост на движение 100 км/ч и е предназначен за универсална служба – както маневрена, така и влакова. Спирачките в жп транспорта обикновено не се „набиват“ – не се задействат крачно, както е при автомобилите, а се управляват буквално „ръчно“ с т. нар. устройство „кран-машинист“.

• „МАШИНИСТИТЕ и тримата пасажери са невредими“ – не става ясно какво е състоянието на превозната бригада (началник влака и евентуално кондуктора)? А терминът „пасажери“ се използва например в корабоплаването по р. Дунав, в железниците общоприетият термин е пътници.

• „СЕМАФОРЪТ е светил червено“?! Семафорите обикновено не светят. Техните сигнални показания се подават с крила. Такива вече почти няма дори и по нашата железопътна мрежа. В жп транспорта в България светлинните сигнали в гарите и в междугарията се подават обикновено със светофори (аналогично на пътните светофари). Отделно, така написано, не става ясно на кого е „светил червено“ семафора – на влака или на автомобилите. Защото по принцип има предпрелезни светофори по железния път, „ограждащи“ прелеза от двете направления (с цел да информират машиниста, че наближавания прелез е задействан), но те имат само мигаща жълта светлина. Правилният изказ в случая е: „Прелезът е бил изправен, с редовно задействани светлинна и звукова сигнализация".

• „А ХУБАВОТО в цялата история е, че сблъсъкът не бе предизвикал дерайлиране на влака, което можеше да доведе до човешки щети“. Влакът или по-точно локомотивът (като част от него, нали няма влак без локомотив) дерайлира и с двете си колооси на водещата (предна) талига. При това с голяма странична девиация – дотолкова, че средата на пътеочистителния плуг застава на главата на дясната релса по посокана движението. Така че добре е, че няма преобръщане и/или кръстосване на подвижен железопътен състав. Оставането в изправено положение и то в границите на железния път позволи локомотивът да бъде поставен отново на релсите само с помощта на хидравлични крикчета, при това много професионално и сравнително бързо. В противен случай щеше се да се наложи пристигането и използването на тежък железопътен кран на ремонтно-въстановителните служби на железниците от Горна Оряховица. Тогава известна пречка щеше и да е минаващият точно над мястото, където бе спрял локомотивът, 25000-волтов далекопровод. По-късно през нощта, след оглед на железния път и на локомотива, влакът бе изтеглен с друг локомотив към жп гара Ловеч и бе възстановено железопътното движение до Троян.

• ОТНОСНО „зашеметяващата“ скорост от 30-тина км/час“. За сведение на пътниците и на гражданите по т. нар. „книжка разписание“, в участъка Ловеч - Троян, влаковете развиват скорост до 70 км/ч, а в конкретния участък – до 50 км/ч. Както се казва: „Граждани, пазете се от преминаващия влак!“.

• ОТНОСНО „смешката“. По-уместно е да се класифицира като „трагическо съвпадение/ стечение/ ирония/ игра на съдбата“. На участниците, че дори и на свидетелите в инцидента, вярвайте ми, въобще не им е било до хумор, сатира и забава.. Интересното е, че въпросният „частен“ жп прелез на км 127+166 по жп линията Левски - Троян при фирмите „Рико Стил“ ООД и „Винпром Троян“ АД е съоръжен само със автоматична светлинна сигнализация, въведена в експлоатация миналата година, а преди това – с прелезопазач с ръчни бариерни греди. Вероятно ако имаше и автоматични бариери, нямаше да се стигне до този инцидент. Анализът на произшествието може да доведе и до взимане на решение за дооборудването на въпросния прелез – за минимизиране на възможността и недопускане възникването на подобни инциденти в бъдеще. Тук е мястото да отбележим и очевидната, на фона на случилото се само на няколкостотин метра, необходимост от премостването на жп линията с автомобилен надлез по пътя за Орешак, за преодоляване на може би най-конфликтната и потенциално най-опасна точка между автомобилния и железопътния транспорт в Троян – т. нар. „прелез за Орешака“ (на Кози вир – бел. ред.).

***

ТРАНСПОРТЪТ, независимо кой (железопътен, автомобилен, въздушен, воден, тръпопроводен, вътрешнофирмен или друг), независимо от комфорта му, сигурността му, регулярността му и съвременните технологии си остава буквално опасно начинание. Доказателство – ежедневието и новините. В железниците (както и във въоръжените сили, флота и авиацията) уставите, правилниците и инструкциите са „писани“ буквално с кръв. Всяко неспазване, неизпълнение, подценяване, пренебрежение, неглижиране, игнориране, профанизиране, неподготвеност, непознаване, неопитност, невнимание, недисциплинираност създава рискове и/или опасности не само за теб, но и за всички нас, останалите!

И, УВИ, все още няма напълно „излишни“ професии/длъжности и/или тотална автоматизация, въпреки някои модерни либерастки счетоводно-икономически постановки и високотехнологични „мечти“ и визионерства. Те – „излишните“ персонал и/или техника, буквално се изплащат с „ресто“, но това го разбираме обикновено следварително, едва когато стане страшно. А историята не допуска връщане назад във времето и не познава условно наклонение „ако“. Такива служители са и прелезопазачите, и кантонерите, и онези „чичковци“, почукващи калодките на вагоните по гарите (а иначе – вагонни ревизори), и пожарникарите, и училищните доктори и т. н. Към някои хора и неща просто трябва да се отнасяме с дължимото, доказано и необходимо внимание, уважение и признателност!

ПОЗДРАВЛЕНИЯ и благодарности към г-н Христо Йовчевски (управител на „Рико Стил“ ООД) за оказаното активно, дейно, ентусиазирано и най-важното – ефикасно съдействие на потърпевшите и засегнатите, както и за разчистване на последствията от инцидента; лично (всеотдайно в първо лице и с две ръце себераздаване), с хора, с техника, с ръководство! Всъщност и към текущия момент продължава възстановяването на нанесените при инцидента щети по прелезната сигнализация. С адмирации към всички от присъстващото гражданско множество, които солидарно, безкористно и доброволно, по човешки помагаха в преодоляването на последствията (а не бяха в ролята на зяпачи), както и към ангажираните служители от различни ведомства, фирми и организации! Оказа се, че въпреки пропагандирания и налаган у нас дълги години строг индивидуализъм и култивирано отчуждение, в трудни моменти и беди все още човещината избуява и можем буквално да си подадем ръка, а с това практически да превъплъщаваме в живия живот притчата за хан Кубрат и снопа копия и националния ни девиз „Съединението прави силата“. Поздравление към медията „Троян 21“ и лично към г-н Генадий Маринов – за бързината на отразяването на събитията, както и че е винаги се стреми да е с ръка на пулса на събитията, включително и в железниците!

НО ИНАЧЕ, като че ли така и не се разбра от несведущата любопитна публика (не че й е работа), кой има правото, кой трябва и кой ръководи дейността на терен. Възможни евентуални предположения: служители на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“; полицейски служители; железничари от Национална компания „Железопътна инфраструктура“; железничари от жп превозвача „Български държавни железници (БДЖ) - пътнически превози“; служители от държавната, областната или общинската администрация; ръководителят на най-близката по-значима фирма; или служители и наети лица от фирмата автомобилен превозвач, собственик на автомобилната композиция, нищо че тя беше предизвикала инцидента и се намираше не просто в сервитута на държавната железопътна мрежа, а направо върху железния път, бе затиснала подвижния жп състав и бе прекъснала железопътното съобщение. Навярно и тук законодателството, а още повече - прилагането му на практика, вероятно имат някакви слабости и търпят критика. Уместно е не само да се замислим, но и практически да се подготвим (или проверим, ако вече я има подготовката) кой, как, в какви срокове ще ръководи (и с какви конкретно сили и средства) предотвратяването, преодоляването, ликвидирането на последствията и възстановяването, при, не дай Боже, възникване на аналогични или по-тежки аварии в бъдеще. И всеки, от редовия гражданин до най-високо – да знае „своето място в строя“, своите задължения, отговорности и… права. Примери напоследък колкото щеш - Хитрино, Аспарухово, Мизия, Витиня, Кресна,...

ВЗИМАЙКИ повод от спомената някъде по-горе „ирония“, къде сериозно, къде не, железниците дори и в този инцидент, настъпил не по тяхна вина, доказват, че са по-сигурния транспорт, поне по две очевидни причини. Дали няма да има тежко ранени или дори загинали, ако МПС се вреже челно и на скорост в средата на натоварен тежкотоварен автомобил?! Въпреки инцидента железниците – с грижа и отговорност към клиентите си, както и за недопускане на прекъсване на обслужването – задействаха нарочен автобус за транспортиране на пътниците по направлението до и от Троян.

НА ВСЕКИГО може да се случи такъв транспортен или подобен инцидент (и никой не е „застрахован“, въпреки нормативно изискваната застраховка), особено в това изключително забързано и натоварено ежедневие. В заключение, няма как да не се сетим и припомним култовото предупреждение: „Спри! Огледай се, ослушай се и ако не идва влак - премини!“.

С уважение към медията и читателите й: 

Георги Стайковски

Бележка на редактора

Така си беше, така го казахме

* Точно затова „смешките“ не трябва да се премълчават

Генадий Маринов

БЛАГОДАРЯ на инж. Георги Стайковски – един безспорен специалист по темата и радетел за каузата на железниците – за добрите думи към нас и детайлния прочит на материала ни „Пътническият влак удари ТИР на прелеза при „Рико Стил“. Но му дължим едно уточнение – това не е техническа/експертна статия на железничар, а новинарска вестникарска статия за тежка катастрофа. И над 8500-те компютъра, отворили я през първите 24 часа от публикуването й и близо 350-те лайка (харесвания) във фейсбук плюс многото позовавания на нея, доказват, че в някаква степен сме си свършили работата.

А ЗА (не)точностите? Дали светещото нещо на прелеза се казва семафор или светофар и че „неправомерно“ сме използвали думата дерайлиране като синоним на обръщане, това не считаме за толкова важно, никак дори. Както и че не било „дизелова мотриса“, а „дизел-хидравличен локомотив“. Също и за използването на машинисти като събирателно за целия работен екип на влака (барабар с кондуктора). Пък за стилистичните мъмрения от типа „пасажери/пътници“ и подобните само ще се усмихнем.

СЕГА за двете важни неща.

ИЗПОЛЗВАЛИ сме думата „смешка“ в кавички, т. е. като обратното на смешката. Наистина ситуацията не е смешна, а тъжна: влак с един вагон и трима пътници, теглен от вехта дизелова мотриса (пардон – дизел-хидравличен локомотив), гълтаща нафта и пушеща като змей и фучаща с цели „до 50 км/час“… И всичко това във време, когато жп транспортът в Европа, особено в нашия ЕС, и изобщо по белия свят става все по-бърз, по-модерен, по-луксозен, по-конкурентен на другите видове транспорт. Това е тъжно, „смешка“ в кавички. Казвам го, за да е ясно, че с инж. Стайковски сме от едната страна на барикадата – искаме да не е така, искаме тук да стане като в Европа и развития свят и сме убедени, че железниците, в частност троянската, са нещо много важно. Точно затова „смешките“ не трябва да се премълчават.

ИЗОБЩО не приемаме критиката, че заглавието ни е тенденциозно и „създава неотговарящо на истината подсъзнателно усещане/внушение за едва ли не виновност на пътническия влак“, както ни вини инж. Стайковски. Няма такова нещо. Заглавието, както е при всички заглавия, се стреми, и мислим в конкретния случай успява, синтезирано да каже същината – влак блъсна ТИР. Така си беше, така го казахме.

С уважение:  

Генадий Маринов, гл. ред. на Т21

Начало

Бел. ред. Снимките са от споменатата катастрофа на 

жп прелеза при "Рико Стил" в Троян на 11 юли 2018 г.

Още по темата:

• „Пътническият влак удари ТИР на прелеза при „Рико Стил“

Tweet