Пази боже комунист да прави капитализъм

* „Не е вярно, че в Троян няма опозиция. Определено недоволството от нейното управление е голямо, но типично за малкия град повечето хора се страхуват (и то с основание) да го изразят публично, заставайки срещу статуквото на партийния сговор“

Мариян Данчев

Предизвикано

Авторът Мариян Данчев е инженер, бизнесмен, родолюбец, инициатор и дарител за не една добра троянска кауза. Независим общински съветник, чийто основен фокус на дейност е управлението на общинските ресурси (отпадъци, вода, общински дружества). Г-н Данчев спечели съветническото си място на изборите през 2019 г. като представител на местната коалиция „Глас народен“, но през 2022 г. напусна коалиционната група и се обяви за независим, посочени бяха лични причини, като бе повече от ясно, че причините са политически и принципни. Чест и желан автор на Т21. Текстът по-долу, по думите му, е предизвикан и в отговор на статията на Мичо Генковски „Похвално слово за Донка“.Т21

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ, ще отговоря на статията предизвикателство на Мичо Генковски, като започна с едни думи, споделени преди време  от мой приятел: „Пази Боже комунист да прави капитализъм“. Простички думи, но съдържателни. Нейде в техните дълбини  се крие трагедията на нашия народ за последните вече близо 35 години. Режисираният преход от социализъм към демокрация в България, скоропостижно изхвърли от общественото полезрение и малцината ония истински мъченици, които се бориха за промяна още по времето  на тоталитарния режим, вдъхновени от демократични идеи. В стопанско и политическо отношение България се промени, но идеологията на управляващите остана същата – сбърканата идеология на социализма, но вече прикрита зад  демократична фасада, освободена от всякакви морални и нравствени задръжки.  

КАКТО при  всяка обществена система, основана на антитеизма,  управленците ни и силните на деня стигнаха до там, че считат себе си достойни, самодостатъчни и способни  да формират и налагат свои собствени разбирания за основни фундаментални общочовешки понятия. Свои собствени дефиниции за това какво е добро и какво е зло! Кое е истина и кое е лъжа! Кое е успех и кое заслужава похвала! Умират да се хвалят с постигнатото, да  си връчват призове и грамоти, да стоят в блясъка на прожекторите, изискват само  похвали от своите хранени верноподаници.

ДОСТАТЪЧНО ли е това, което България постигна за 33 години демокрация и 15 години част от Европейския съюз? Изхарчихме ли разумно и ефективно толкова много милиарди евросредства? Защо видимо изоставаме от другите държави членки, с които преди десетилетия бяхме на едно ниво? Не е ли  тотално сгрешен моделът на управление в България? Същият този порочен модел, който дългогодишните политически играчи настоятелно ни представят за успешен? И в частност, с какво е по-различен моделът на управление в Община Троян, моделът Донка, от този в държавата ни изобщо през последните години. Имаме ли смелост да търсим отговорите на тези въпроси, като погледнем истината в очите? Защото истината сама по себе си е нещо изключително дълбоко! Истината не е просто онази част от фактологията, която най-много ни харесва, която най-много ни прилича, много ни се иска да е само тя и като такава я избутваме най-отпред да се вижда от всички, а тази част която е нелицеприятна сбутваме на скришно в ъгъла

УВАЖАЕМИ Г-Н ГЕНКОВСКИ, да си обективен означава следното: да се опиташ да разгледаш реалната ситуация от всички нейни страни, независимо дали ти харесват или не. А тенденциозно черногледство е точно това, което вие сте направили преди години: да кажеш за управлението на един кмет „12 години нищо“,  което си е чиста проба демагогия, целяща единствено да манипулира електората.

ДА СЕ УБЕЖДАВАМЕ, че общината ни е някакъв оазис в  пустинята на родната действителност, не бих се съгласил. Безспорно има и общини, които са по-зле от нашата, но има и такива, които са по-уредени. Да, вярно е, по времето на  г-жа Михайлова като кмет се направи много. Но също така е вярно, че много неща, които можеха да станат, не се направиха. Ще спомена някои накратко: не се ремонтира централният площад, нищо не се случи със Состра, с парка „Капинчо“ , не направихме нищо с Баните в Шипково. Остана проблемът с водата в Чифлик, както и в много от малките населени места. Селата ни тотално изостанаха. В стопанско отношение общината ни никога не е била в по-голяма немощ – както по отношение на техника, така и по отношение на кадри. Не отричам списъка  от свършените работи (отделен е въпросът как са свършени, което е от огромно значение!). Но не искам да си затворя очите и пред несвършените, пред сериозните проблеми на общината ни, които простичко казано мога да обобщя така: Ние дори не смогваме да поправим и поддържаме направеното от тези преди нас, което поради естеството на природните закони е нормално с времето да се руши! И това не е признак на прогрес, а на регрес.

ВЯРНО Е, благодарение на политическата соцшколовка и на своя голям практически опит г-жа Михайлова до перфекционизъм е овладяла изкуството на фасадното представяне на действителността.  Социалистическото верую „Не е важно как си свършил  нещо, важното е как ще го отчетеш“ е неин основен принцип. Вярно е,  г-жа Михайлова винаги е в центъра на всички значими събития в общината, независимо от това доколко е допринесла или не за тяхното осъществяване. „Да си припишеш успехите на другите като  твои лични заслуги“ е добре заучено от нея правило от комсомолските школи.

ДА ДОВЕДЕШ опозицията в града до летаргичен сън, чрез същата тази соцшколовка на задкулисието, чрез раздаване порции от обществената баница, за някой може би е израз на  висше политическо изкуство, но то никак не приляга на демократичния свят, от който твърдим, че сме част. Защото съществуването на активна опозиция при демократичната система е жизненоважно за доброто управление. Защото именно при сблъсъка на теза срещу антитеза се получава синтез, ръст и прогрес в едно управление. Типично по комунистически управленски тертип най-много неща се вършат през годината преди избори. Ударно и, разбира се, за сметка на несвършеното през предходните години, както и за сметка на качеството, но кой ти придиря за това – важни са снимките и „постовете“ под тях.

И ТУК ВЪПРОСИТЕ са към всички троянци: Това ли е верният модел на управление за града и общината ни?  Прави ли се достатъчно с парите от нашите данъци и със средствата по европроекти?  Харчат ли се всички тези пари ефективно и прозрачно?  Да, Троян е красив град, особено с градинките с цветята и със стомната, но не можеше ли да се направи много повече и  по-качествено? С възможностите за получаване на европейски средства наистина ли г-жа Михайлова направи чак толкова много повече от предишните кметове, или просто паметта ни е къса? Дали наистина управлението й е толкова честно и прозрачно, колкото твърди? Отговарят ли резултатите от управлението по „модела Донка“ на немалкия обществен ресурс, който е изразходван?

В ИЗВЕСТЕН смисъл, считам се  засегнат от статията на г-н Генковски относно липсата на опозиция при управлението на г-жа Михайлова. Ако и малцина от съгражданите ни да следят видеозаписите на сесиите на Общинския съвет, то поне в същия този вестник – „Троян 21“, съм публикувал по време на мандата си (като общински съветник) поне десетина, макар и с мярка, но смятам доволно критични материала. Не е вярно, че в Троян няма опозиция. Определено недоволството от нейното управление е голямо, но типично за малкия град повечето хора се страхуват (и то с основание) да го изразят публично, заставайки срещу статуквото на партийния сговор.

ДО ИЗБОРИТЕ наесен все още има доста време. Текат сериозни политически процеси както в България, така и в Европа. Смятам, че хора, които да застанат срещу модела на управление на Донка Михайлова, ще има. Г-жа Михайлова не е някой слаб и мижав кмет, безспорно е силен противник, с вид на  политически колос. Но не стои ли този колос на глинени крака? Не е ли нейното успешно управление като един твърде надут балон, заплашен от спукване? И колкото повече лакействащите другари надуват този балон, толкова по-шумно ще бъде спукването му!

28 април 2023 г., Троян

Мариян Данчев

Начало

 Още по темата:

• Няма спирка, както се казва
• Похвално слово за Донка

  

Още от същия автор:

• В Орешак си спомниха за един "съвременен възрожденец"
• Приказка за спасение на българския народ
• Как да поправим колата? (1)
• Как да поправим колата? (2) 
• О, неразумний юроде! 
• Тя е вярата на Балканджи Йово 
• Истинският противник на човека 
• За духовните ценности на българския народ
• С това си поведение те създават сериозна опасност
• Общество и цигания (I)
• Общество и цигания (II)
• „Шахта убиец на картери“ дебне при новото кръстовище
• Джунглата вече я няма!
• Това е Орешак, не е някакво си там село!
• Национална инициатива за главната улица на с. Орешак
• Стартира националната подписка за главната улица в Орешак
• Нуждата от промяна в управлението на Троян ме предизвика да участвам
• Принципът на противопоставянето е неестествен и неработещ 
• Злото не е чак толкова силно 
• Увеличиха такса смет и несправедливостта 
• Нуждата от промяна в управлението на Троян ме предизвика да участвам
  
• Мариян Данчев: Заслужаваме публични отговори 
• Водоснабдяването на селата – „тупане на топката“ най-малко още две години!
• Разделно събиране на отпадъците в Троян – може би, или… друг път?
• Управлението на отпадъците – права и задължения на власти... 
• Защо на Запад може, а у нас не може?
• Защо троянци ще пият още дълго фекалните води на Орешак и Черни Осъм?!
• Мариян Данчев: Войната едва ли ще се ограничи до локален конфликт
• 185 години от рождението на Левски
• Съветникът Мариян Данчев пита кмета и председателя
• Мариян Данчев: Орешак е моята кауза! 
• Истинският политик защитава принципи, и ги защитава докрай!
• Инж. Мариян Данчев: Очевидно обаче тук играта е друга
  

Tweet