За духовните ценности на българския народ

* Без възстановяването на ясните християнски морални ценности, възпитавани, пазени и защитавани като основа на едно общество, няма да можем да съградим нищо трайно и успешно
Позиция
Мариян Данчев
Авторът Мариян Данчев е троянец, корените му са от манастирското с. Орешак. Непоправим родолюбец и непоправим оптимист, твърдо вярващ в жилавия български ген. Спомоществовател на редица добри каузи.

ЗА ОБЕДНЯВАНЕТО на нацията ни най-често съдим по ниските доходи, по състоянието на  разсипаната  икономика, затворените предприятия, неефективното селско стопанство, недобре работещите институции. Много по-рядко се сещаме за друга една страна от битието, касаеща не по-малко качеството ни на живот. А именно - трансформацията и изгубването на традиционни за народа ни духовни ценности като трудолюбието, честността, почтеността, човечността, любовта към род и родители, почитанието към по-възрастните...

ТЕЗИ  ДУХОВНИ ЧЕРТИ на българина, култивирани от дълбока древност както  от народната ни вяра, така  и от християнството, работили в синхрон векове наред, са причината за  опазването ни като народ през различните периоди на нелекото ни минало. Уви, както неразумният син от Библейската притча ние успяхме да разпилеем не само материалния имот, оставен  в наследство от предците ни, но и оня духовен инструментариум, изграждащ идеала на  нравствения образ на българина и запазващ неговия уникален лик и етническа принадлежност.

ЦЕННОСТНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ у нас в локален мащаб започва още след Освобождението, с навлизането на тъй наречената „криворазбрана цивилизация“. Но  много по-широкомащабна е тя през следващите два периода: на социализма и на тъй наречената демокрация. По времето на социализма бе разрушен моделът на традиционно-патриархалния обществен бит, основан на вярата в Бога и разбирането за отговорността пред Него относно всичко извършено приживе. За този модел нравствеността и опазването на моралните ценности са  жизненоважни за запазване на народността - те са  въпрос на кауза, основа на съществуването  и смисъл на цялото битие.

МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ много за нравствения облик на старите българи и  няма как да се постигне изчерпателност в няколко страници, затова ще спомена само трудолюбието като основна черта на нашия народ. За хората от селска и занаятчийска България трудът е белег на национално самочувствие и човешко достойнство. Чрез него се осъществяват мечти, идеали и цели, изгражда се дом, семейство, възпитава се потомство. Трудът, ако и да е бил често пъти тежък и непосилен, е бил приеман с благодарение и благоговение като Божие назначение за човека. Трудът е средството за сътворяване на доброто и  за надделяване над  лошото, границата между истината и лъжата, между здравото и гнилото. Откъсването от него е равносилно на катаклизъм. За българина трудът до първата половина на ХХ век е много повече от средство за прехрана, той е по-скоро морална отколкото стопанска категория.

ЕПОХАТА НА СОЦИАЛИЗМА научи хората, че трудовите способности не са най-важното мерило за човека и единственото условие за просперитет. Мястото им се зае от верността към номенклатурата и идеите на партията. Лицемерието и лъжата станаха негласна емблема и за трудолюбието. Наложи се принципът „по-важно е какво ще отчетеш, отколкото какво реално си свършил“. На практика идеята за осъществяване на целите чрез труд се обезцени и много по-реално стана осъществяването по „втория начин“. Практиката да се говори едно, а да се върши друго стана повсеместна. Традиционното трудолюбие на българина от ценност сама по себе си се превърна в лозунг - част от идеологическата платформа на системата, но лишен от съдържание.

ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА социалната действителност на съвременното неолиберално общество наложи друга визия за трудолюбието в характерологията на българина. Днес успехът и реализацията не са резултат толкова на трудолюбие, колкото на шанс и късмет. Но повече от шанса и късмета е необходима и верността към партийната номенклатура, без която трудно може някой да се задържи дълго на гребена на печелившата спекулативна икономика. Поговорката „Трудът краси човека“, отдавна е отстъпила мястото на „изпитаната истина“: „От  работа гърбат, а не богат“.

ДНЕС социалният и нравствен модел изкусно се оформя в медийното ни пространство, залято от телевизионни игри, шоута и риалити формати, внушаващи култ към парите, лукса, показността, разврата и охолството. На показ са непрекъснато „знаковите фигури“ на прехода – мутри, манекенки, фолкпевици, безскрупулни политици,  натрапващи на аудиторията стандарти за външен вид и поведение. Днешният успял е само този, който има пари и извън тях почти всичко губи стойност. Повечето от младите  хора подражават на този  модел, който им внушава, че успява не онзи, който повече знае и може, а онзи, който има пари. Вече не е толкова важно да си образован и трудолюбив, а хитър и нагаждащ се, не е важно какво можеш, а какво имаш.

КАТО РЕЗУЛТАТ от всичко това е налице отдалечаване от вековните трудови навици на българина, както и разрастването на безделието, алкохолизма, наркоманията, киберзависимостите.

ПРОТИВОРЕЧИЕТО между неестествеността на реалната  действителност на ненаказуемост, корупция, кражби, изнудване, рекет и въобще мутризацията на обществото, водещи до идеята, че може да се успее и без труд, и  все още живия у мнозинството българи геном за естествените нравствено-морални възприятия е буквално смъртоносно за народа ни. Наред с трудолюбието трансформирането  и обезсмислянето на основните „уж остарели“ нравствено-морални ценности  доведе обществото ни до дълбока духовна криза, която според мен стои в основата на всички останали кризи - социална, икономическа, политическа и т. н. В своята безпътица хората вече разбират, че сериозно се е разклатило и разрушило нещо дълбоко в основите на общественото устройство. 

ЛИПСАТА НА ЯСНА СИСТЕМА от ценности, определяща ясни правила на всяко едно от равнищата на обществото ни, неслучайно доведе до инстинктивното усещане у българина за липсата на държава. Дори и бегъл поглед към историята води до извода, че разрушаването  и изчезването на големи и могъщи държави и империи винаги е предхождано от разпадането на техните морално-нравствени ценности и задръжки, което пък от своя страна винаги води до отприщване на тъмните човешки страсти, докарващи окончателна гибел.

ДНЕС БИ ТРЯБВАЛО вече  да разберем, че ако в материално-технически аспект прогресът води до непрекъснато усъвършенстване, благодарение на което сравнително лесно може да се снабдим с нов по-мощен компютър, по-модерна пералня или нов модел автомобил, то в нравствено-морален аспект нещата не стоят така. Просто няма как да измислим нова по-съвършена морална система от ценности. Истината, правдата, любовта просто не подлежат на усъвършенстване, който иска да усъвършенства очевидната истина - стига до лъжа, който не приема  правдата - стига до неправда, отхвърлящият любовта - стига до омразата. И тези, които не приемат абсолютността на горния род понятия, приличат на човеци, които се опитват да извадят основните камъни на бащиния си дом!

МОДЕРНО Е днес да се апелира за нов морал в политиката. Нов морал обаче няма! И не само в политиката. Има само един истински морал – Христовият морал, основан на двете най-важни Божествени заповеди: „Възлюби Господа с цялото си сърце, ум, сила и душа“ и „ Възлюби ближния си, както себе си“. Или с други думи казано:  „Прави на другия това, което искаш той да прави на тебе“. Тези прости думи стоят над всеки човешки закон, конституция, кодекс, наредба или правилник. Те не учат какво е забранено и какво да не правим, а какво да правим, за да бъдем Богоподобни! 

ЧЕСТО СЕ ЧУВАТ ВЪЗКЛИЦАНИЯ от рода: „Системата е виновна“, „Какво да направя като системата е такава“, „ Как можем да се борим срещу системата“. Много рядко обаче някой се замисля за това, какво всъщност представлява тази толкова виновна система. А истината е, че става въпрос именно за ценностната система, която всеки от нас приема  и носи в самия себе си. Истина е също и това, че продължавайки по пътя на морално-нравственото падение, нацията и народът ни неминуемо ще стигнат до гибел. Без възстановяването на ясните християнски морални ценности, възпитавани, пазени и защитавани като основа на едно общество, няма да можем да съградим нищо трайно и успешно за в бъдеще!

Мариян Данчев
Гражданско сдружение „РОДина“ - Троян

Още от същия автор:

3 коментара:

Анонимен каза...

Няма коментари, може да означава, че авторът или е напълно прав, или напълно бърка. По-скоро е прав.

Анонимен каза...

Комунист,това е диагноза........за това няма коментари.

Ивелин Иванов каза...

Браво! Изключителна статия! Ако по-голямата част от хората я разберат и се замислят, значи не всичко е загубено все още. Всъщност, дано повече хора имат желанието и търпението да я прочетат най-напред. От мен поздравления на Мариян Данчев!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |