Общество и цигания (I)

* „Проблемът на света е, че глупавите са много самоуверени в себе си, а умните – твърде колебливи“, това важи с пълна сила за България днес

Предизвиквам промяната     Позиция

Мариян Данчев

Авторът Мариян Данчев е троянец, корените му са от манастирското с. Орешак. Непоправим родолюбец и непоправим оптимист, твърдо вярващ в жилавия български ген. Спомоществовател на редица добри троянски каузи.

Първа част: ОБЩЕСТВО

ОБЩЕСТВОТО или обществената реалност, е мястото и измерението от вселената, в което хората, с редки изключения, прекарват  живота си – от момента на  раждането  до  смъртта си. От  древността съществува стремежът у хората да усъвършенстват и организират битието си все повече и в по-добра насока, в процеса, наречен човешки прогрес. Различни общества в различните епохи са достигали до различни измерения в културно-цивилизационно отношение. Уникалността на днешното време позволява на хората много лесно да се информират за състоянието и достиженията в общественото устройство на всяка една държава от картата на света, след което съвсем естествено следва желанието за достъп и притежание на всички най-хубави и най-благи придобивки, до които са достигнали развитите и културни общества. Позната картина от близката история на България. Особено след падането на  границите, с  възможността за свободно придвижване много наши сънародници решиха да сменят обществото си, мисля без да осъзнават докрай, че да смениш обществото си не е точно същото като да смениш например пералнята или хладилника си, или дори колата си. Дали постъпват правилно или не, аз нямам намерението да съдя, всеки си знае. Лично аз обаче си мисля, че по-достойно за човека е да се опита да потърси в себе си силите и потенциалите за да промени, да сътвори собственото си общество по начина, по който мисли, че е по-добре. Отколкото просто да отиде и да се ползва наготово, от това, за което други са се трудили и борили, и от което  едва ли някога ще бъде приет като пълноценна част.

МНОЗИНСТВОТО от хората днес са склонни горко да оплакват съдбата си, че са се родили точно сега и точно в България, смятайки се за безкрайно, несправедливо ощетени от съдбата. За жалост мислейки по този начин, те наистина са за оплакване, аз обаче, предпочитам да насочвам мислите си в друга посока (да, човек  може да управлява мислите си!). Та, мисля си, че времето и мястото, в което живеем, са уникални. Те ни дават възможности да извършим неща и да променим обществото си. Възможности,  които в други общества вече не съществуват. Можем да направим неща, които в другите развити общества вече са направени от други, а можем да направим и такива, които все още никой не е направил. Да, днес в България ние имаме възможности! И това е едно голямо предимство. Тук скептикът направо би ми отговорил: „Абе, я ходи си пий хапчетата, какви възможности в тая скапана държава, като от трийсет години тук нищо не става и всичко  върви от зле та по-на зле!“. Е, не е точно така, много неща станаха, но хубавите неща стават бавно и трудно (и някак си не се забелязват както лошите, пък и лесно забравяме времето, когато те са липсвали). И все пак ще трябва да признаем, че промяната в обществото ни е недостатъчна, твърде бавно стават промените в положителна посока, оставаме си на опашката на добрите и в челото на лошите статистики. Някак си промяната в обществото ни, която очакват от нас другите, по-развити общества, не се случва. И за жалост това е истина.

С РАЗМИСЛИТЕ СИ, които споделям по-долу ще се опитам поне малко, мъничко, микроскопично да допринеса за тази промяна. За да промениш нещо, трябват усилия, трябва поне малко да насочиш мислите си и да се опиташ да разбереш като какво нещо представлява това – обществото. Разбира се, определения за общество изобилстват в тълковни речници и уики- и енциклопедии. Писани са от по-умни хора от мен, всеки може да си ги прочете. По-долу бих искал да споделя моите лични размишления по въпроса.

***

АКО СЕ ОБЪРНЕМ към корена на думата общество, ще видим, че той е думата „общ“ или „общо“. За кое и какво ОБЩО става дума? Тъй като е ясно, че човек не може да си избира мястото и времето, в което да се роди, то никой по рождение не би трябвало да носи вина защо се е родил тук или там, или точно сега. И понеже сме се родили тук и сега, тоест на територията, наречена България, то се налага да споделяме много общи неща. Дишаме общ въздух, ходим по общи пътища, гледаме общи картини от действителността, която ни заобикаля и ред  други неща, които рутинно използваме без да се замисляме, че всъщност те са общи. И чрез  които – разбираме или не,  приемаме или не – ние сме взаимно свързани: българи, цигани, турци, арменци, бедни,  богати..., всякакви. Родили сме се също във времето когато племенн¬-родовото разделяне е отминало и не само нашата територия, но и целият свят все повече се превръщат в нареченото от някой „глобално село“.    

ПРИЯТЕЛЮ, и да не си съгласен с мен, не можеш да избягаш от общото, колкото и да си богат, колкото и луксозно да живееш, колкото и да се самовъзвишаваш, знай, че въздухът, който преди малко вдиша, вече е бил дишан от много други, водата, която изпи, е била в стомасите и на други преди тебе, полъхът на вятъра, който усети, е  облъхвал и милиони други, това, което виждат очите ти, виждат го и други. И така – общи неща много (е, не всичко е общо, разбира се, да не си помисли някой, че комунизъм проповядвам, където и жените са общи). Достатъчно са обаче, за да обусловят един от основните принципи на обществото, това е принципът на

ВЗАИМНОСВЪРЗАНОСТ. Принципът на взаимосвързаността е основен и важи както за обществото, така и за целия материален свят. Още от древността учените са разбирали това, обяснявали са света именно по този начин, виждайки, че всичко в света е взаимосвързано и са въвели елемента ЕТЕР, който макар и невидим и неуловим, свързва хиперпространствено всички материални частици в света. Макар в началото на 20. век етерът да бива  отречен от някои учени, за което допринасят  теориите на Айнщайн, той (етерът) е съществувал и в оригинала на Менделеевата таблица като елемент в специална нулева група с названието Нютоний и с нулево атомно тегло. В днешно време учените отново стигат до необходимостта от него под една или друга форма, може би чисто информационна, свързваща всичко както в макро-, така и в микрокосмоса.

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ към ежедневната битова реалност, към която искам да сведа нещата. Както камъчето, хвърлено в един басейн с вода, предизвиква вълни, които макар и микроскопични, се разпространяват до всички водни молекули като в същото време се променя формата и обемът на течността в целия басейн. Така и всяка наша постъпка, макар и най-малката и незабележимата, има своето отражение „във флуида“ на цялото общество. Когато хвърлиш небрежно фаса си на земята, освен че може да предизвикаш пожар със сериозни видими от мнозина последствия, то също така твоята постъпка предизвиква негодувание и негативни реакции у другите, виждащи това. Което рано или късно ще рефлектира негативно и върху теб. Нещата, за които става въпрос, са прости, но за жалост неосъзнати от мнозина, живеещи с представата, че някой някак си е длъжен и трябва да изгради проспериращо общество, а те просто наготово да се ползват от него. И ако на управниците на това общество може да се вмени задължението да го направят такова, то трябва да се осъзнае и тяхното  безсилие за това. Защото без осъзнатото и доброволно желание на всеки  член от обществото добрите резултати не могат да се постигнат! Просто защото не съществува механизъм за това. Нали знаете, че насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш. (Защо се оплаквате, че управниците само взимали от нас, а нищо не давали. За това, което е „насила“, нашето съгласие не е нужно, те така или иначе ще ни го вземат, но за да получим нещо добро, т. е. промяната, за която мнозина копнеем, е нужно нашето осъзнато желание за това). Тоест без самоосъзнатото разбиране, че промяната на цялото може да стане само чрез промяната на всяка една част от това цяло, добри резултати няма да има. И понеже е ясно, че това осъзнаване не може да стане чрез силови методи (пример – социализмът по съветски модел), то остава да се търсят други по-подходящи, демократични методи на възпитаване и култивиране на добри и полезни човешки качества, които като  добият сила, да заменят, да заемат мястото на лошите и безполезни качества. И това е истинската, качествената, подчертавам качествената,  промяна. От другата, външната, фасадната промяна, ползата, както виждаме, не е голяма!

ВИЖТЕ КОЛКО много думи употребих, за да обясня нещо просто и елементарно! От „фасадна демокрация“, трябва да се преориентираме към „качествена демокрация“. Демокрацията ти дава възможност да промениш твоите лични вредни и безполезни човешки качества, в благородни и полезни такива както за теб, така и за цялото общество. И това няма как друг да свърши вместо теб. Ако за пример за проспериращо общество вземем, да речем, Швейцария, нали разбирате, че твърдението „Швейцарското общество е  такова!“ се основава на качествата на всеки един швейцарец, а не само на качествата на  швейцарските политически лидери (който желае, може да прочете статията „Страната, където президентът пътува с влак, а гражданите сами си вдигат данъците“)!

ЗА ЖАЛОСТ нашите управници не насочват мислите си в такава посока и за това, разбира се, носят вина и отговорност. Но трябва да бъдем снизходителни към тях, защото като знаем от какви среди произлязоха, по възпитание те са си силоваци, борци. Тяхното върховно верою ние нееднократно сме го чували, концентрирано в думите на сегашния премиер след всяка блестяща изборна победа: „Бихме ви бе, бихме ви!“. Какво да се прави, тях така са ги учили – бой и победа на всяка цена! УВИ! Народът е казал, не аз: „Насила хубост не става“. Да, докато ни управляват такива управници, които гледат на народа си като на стадо дойни крави, които можеш да доиш, докато пускат мляко, то кравите ще си остават все крави, а млякото може и да се свърши. Истинските, достойните, мъдрите  държавници разбират че най-ценните им ресурси не са нещо друго, а именно самите техни поданици като човеци, защото един човек, поставен в едни благоприятни условия може да бъде  безкраен източник на неща много по- ценни от млякото на кравата. И ако изследвате историята ще видите, че именно в условията на такива общества човечеството е родило своите най-превъзходни плодове на цивилизацията.

ЗА БЪЛГАРИЯ обаче все още в пълна сила си остава мъдрата мисъл: „Проблемът на света е, че глупавите са много самоуверени в себе си, а умните – твърде колебливи“. Все повече си мисля, че  в България умните и интелигентни хора са много, но в своята колебливост и страхове позволяват на малцина самоуверени глупци да властват над тях.

(следва)

Мариян Данчев

Начало

Още от същия автор:

• В Орешак си спомниха за един "съвременен възрожденец"
• Приказка за спасение на българския народ
• Как да поправим колата? (1)
• Как да поправим колата? (2) 
• О, неразумний юроде! 
• Тя е вярата на Балканджи Йово 
• Истинският противник на човека 
• За духовните ценности на българския народ
• С това си поведение те създават сериозна опасност

Tweet