Принципът на противопоставянето е неестествен и неработещ

* „Реално е възможно едни и същи хора, които до вчера са се боричкали партийно, от днес да могат да работят заедно
 за обща полза“

Позиция

Мариян Данчев

Авторът инж. Мариян Данчев е приятел и дългогодишен автор на Т21, непоправим родолюбец и оптимист. Спомоществовател на редица добри троянски каузи и водеща фигура на гражданското сдружение „Бъдеще за Орешак“, организатор на гражданската дискусия „Предизвиквам промяната“. Общински съветник от групата на местната коалиция „Глас Народен“. Т21

НЕВЕДНЪЖ съм чувал изказвани мнения, че ако искаш да се занимаваш с политика, то ти трябва да определиш ясно своите принципи и да посочиш точно дали си ляв или десен. За това, че човек трябва да има свои принципи и то не само в политиката, но изобщо в живота си, съм напълно съгласен. Липсата на принципи или безпринципността явно не води до нищо стойностно и градивно, а до разложение и хаотичност. И това се наблюдава във всички области на цивилизованата реалност, в която живеем. Сентенцията „Политика без принципи е социален грях“ е напълно вярна, въпросът обаче е кои принципи са полезни и кои не? Практиката при родната политическа реалност много ясно показва, че яростното противопоставяне и противоборство  между лявото и дясното не води до добри резултати. Това е установен факт не само у нас, но и изобщо при която и да било обществена система. Това, че принципът на антагонистичното противоборство между отделните елементи на една сложна система или организъм е вреден и гибелен за тях, е лесно установим, вглеждайки се в естеството на заобикалящата ни реалност.

МНОГО от добрите резултати, до които съм достигнал през житейския си път, са следствие не от противопоставянето на лявата ми ръка срещу дясната, а именно на тяхната синхронизирана работа. Едва ли бих спечелил дори в едно състезание по ориентиране, ако десния ми крак правеше „напук“ на левия и постоянно го спъваше. Примери в тази насока на мислене могат да се предостават много, но едва ли е нужно, за да се докаже, че принципът на противопоставянето между отделните елементи е неестествен, неработещ и неприложим, когато става въпрос за високоорганизирани, интелигентни системи, от които се очакват и съответните за тяхното предназначение резултати. 

ВГЛЕЖДАЙКИ се в естеството на творенията, лесно можем да установим другия, основния принцип, благодарение на който функционира правилно както тялото ни, така и всяка сложна система – това е принципът на единство в многообразието. Лявата ни ръка не е точно същата като дясната, различават се основно и от много други органи на тялото ни, но благодарение на правилното функциониране в синхрон и разбирателство на всички тях се осъществява  нормалност и жизненоспособност. Тази проста истина е била известна на хората още от дълбока древност, хилядолетни са разбиранията че „Разделеният дом не може да устои“ и „Народ разделен против себе си ще стигне до гибел“. Не виждам никаква разумна и логична причина принципът на единство в многообразието да не бъде приложим и в политическия живот на страната ни. Мисля, че неговата универсалност се е доказала исторически във всички сфери на човешката цивилизация – общественото, икономическото, техническото  развитие на човечеството е осъществено именно на базата на този принцип. Нима може например един космически апарат да достигне Луната и да се върне, ако всички негови многоразлични части не функционират в пълен синхрон и единство!

ВЪПРЕКИ универсалността на приложение принципът не предполага нуждата от унифицираност (еднаквост) на елементите. Експериментите в определени обществени системи, при които хората трябваше да бъдат в максимална степен унифицирани (да носят еднакви униформи, да мислят по един и същ начин, да имат еднакви вкусове и т. н.) естествено претърпяха неуспех (в Северна Корея опитите още продължават!). Мисля си, че ако Господ би искал да ни направи съвсем еднакви, едва ли това би Го затруднило прекалено много! Но понеже сме различни и по начин на мислене, и по визия, по вкусове и по какво ли не, то единството би могло да намери проявление само чрез осъзнати действия на мнозината за осъществяването на общополезни жизненоважни цели и намерения. Приблизително такива размишления са заложени и в съвременния политически модел на демокрацията, при който се дава възможност на хора различни, различни по цвят на кожата, по религиозни убеждения, от различни народности и култури да могат да живеят заедно и да осъществяват развито и проспериращо общество.

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН с твърденията на някои, че видите ли проблемът на България днес се корени в многопартийната система (думата „партия“ идва от „част“) или че много партии значи разделена държава. Стига се дори до крайности с предложения партиите да бъдат забранени, като се дава пример от близката ни история през 30-те години на 20. век, когато  за няколко години държавата ни постига забележим напредък. Примерът, разбира се, е показателен и то най-вече с това, че реално е възможно едни и същи хора, които до вчера са се боричкали партийно, от днес да могат да работят заедно за обща полза. Защото нали разбирате, че забраната на партиите не означава автоматично уеднаквяване на всички хора, членували в тези различни партии.

ДНЕС е доста модерно да се издигат лозунги от типа „Системата ни убива“, „Смяна на системата“ и какви ли още не отрицания спрямо системата. Освен че е модерно, това е и твърде изгодно, защото автоматично прехвърля отговорността за проблемите някъде вън, встрани от нас, върху горката, безлична и не съвсем ясно какво представлява „система“. Всъщност мисля си, че ако все пак „системата“ е виновна, то става дума за оная вътрешна за всеки човек ценностна система, която много често е неправилно егоцентрично ориентирана! И ако всеки от нас положи малко усилия да преориентира своята вътрешна ценностна система съобразно общите ни национални интереси, то България може да успее да излезе от състоянието на „изключение, потвърждаващо правилото“ – и да постигне добри резултати чрез прилагане на принципа „Единство в многообразието“!

м. ноември 2019 г., Троян

Мариян Данчев

Начало

Още от и за същия автор:

• В Орешак си спомниха за един "съвременен възрожденец"
• Приказка за спасение на българския народ
• Как да поправим колата? (1)
• Как да поправим колата? (2) 
• О, неразумний юроде! 
• Тя е вярата на Балканджи Йово 
• Истинският противник на човека 
• За духовните ценности на българския народ
• С това си поведение те създават сериозна опасност
• Общество и цигания (I)
• Общество и цигания (II)
• „Шахта убиец на картери“ дебне при новото кръстовище
• Джунглата вече я няма!
• Това е Орешак, не е някакво си там село!
• Национална инициатива за главната улица на с. Орешак
• Стартира националната подписка за главната улица в Орешак
• Нуждата от промяна в управлението на Троян ме предизвика да участвам

Tweet