Паметна плоча за Гунди в Троянския манастир? (2)

* „Паметната плоча ще напомня за връзката на големия Гунди с православната ни светиня Троянския манастир и православната вяра… Вярваме, че подобен паметен знак за Гунди ще прибави към славата на знаменитата Троянска света обител и разчитаме на Вашата благословия и подкрепа“, четем в писмото на д-р Красимир Гунешки до игумена Драговитийски епископ Василий
Тема с продължение
Епископ Василий, д-р Красимир Гунешки   
В МИНАЛИЯ брой публикувахме писмото, което известният троянски стоматолог д-р Красимир Гунешки – председател на тукашния Фен клуб „Гунди“ (Троян) и член и съосновател на Националния фен клуб „Гунди“ (София) и голям почитател на незабравимия Георги Аспарухов-Гунди, изпрати до и. д. игумена на Троянския манастир архимандрит Стефан (виж „Паметна плоча за Гунди в Троянския манастир?“ в бр. 24 на Т21 от 26 юни 2025 г. – бел. ред.). От няколко дни Троянската обител има нов наместник – Драговитийски епископ Василий, и д-р Гунешки изпрати писмо по същия въпрос и до него (виж пълния му текст по-долу).

ПРИПОМНЯМЕ. Безспорен факт е, че Гунди и съпругата му Лита се венчават навръх новата 1968 г. Троянския манастир и че знаменитият футболит е бил личен приятел с тогавашния игумен Геласий, той пък заклет футболен фен и голям почитател на славната деветка на „Левски“ и националния отбор. За небезопасната венчавка на Гунди в Троянския манастир – тогавашната власт е срещу църковните ритуали и изобщо срещу църквата – бе разказано и във чудесния филм „Гунди – легенда за любовта“, избязъл по екраните през 2024 г. Идеята на д-р Гунешки, получила вече обществено одобрение, е да се постави паметна плоча в манастира, на посочено от манастирската управа място, която да напомня за връзката на великия Гунди с Троянската обител.
До: Драговитийски епископ Василий,
игумен на Троянския манастир „Успение Богородично“

Ваше Преосвещенство,

Вече запознахме с предложението си Вашия предшественик и получихме устното му съгласие, сега ще си позволим да запознаем Вас лично и да припомним как се роди идеята и какви са основанията ни. И да поискаме благословението Ви.

Идеята е моя, на д-р Красимир Гунешки, председател на Фен клуб „Гунди“, Троян, и сред основателите на националния Фен клуб „Гунди“, София – две граждански сдружения, чиято идеална цел е да пазят и почитат паметта на големия български футболист Георги Аспарухов-Гунди, емблемата  на знаменития футболен клуб „Левски“ (Отбора на народа). 

Но Гунди е много повече – той е не само спортен герой, той е голям български герой, одарен с народната любов приживе и в не по-малка степен след трагичната си гибел в автомобилната катастрофа в прохода Витиня през 1971 г. Вдъхновение и пример на хиляди българи, национално богатство. Филмът „Гунди – легенда за любовта“, който излезе на екран през 2024 г., би всички кино рекорди по посещаемост за последните три десетилетия и се превърна в културното събитие на годината, доразпали всенародната любов към Гунди.

Венчавката на Гунди и Лита в Троянския манастир, 1968 г., снимка Мишо Фердинандов
Знае се, във филма също бе откроено, че Гунди и съпругата му Лита се венчават в Троянския манастир (на Нова година, 1968 г.), един небезопасен акт по онова време, когато властите игнорираха църквата и забраняваха църковните ритуали. Но неслучаен акт, тъй като Гунди е посещавал неведнъж Троянската обител, харесва нашия Троянски край и е добър приятел с тогавашния игумен Геласий, достоен Божи служител и заклет фен на футбола, „Левски“ и самия Гунди. 

Конкретно за идеята. Става дума да се постави паметна плоча за Гунди и манастирската му венчавка на избрано от вас място в обителта. При скорошното ни посещение в манастира, на група от Националния фен клуб „Гунди“ (проф. д-р Симеон Стойнов – най-големият приятел на футболиста от ученическите години, стояли на един чин от 1. до 10. клас, секретарят на клуба Генади Герданов, членът и съосновател Димитър Калчев и аз, д-р Гунешки), срещнахме разбиране и съпричастност. А допълнително основание това да се случи точно сега (през 2025 г.) са два юбилея – 20 години от създаването на Националния фен клуб „Гунди“ и 10 години от основаването на Фен клуб „Гунди“, Троян. 

Паметната плоча ще напомня за връзката на големия Гунди с православната ни светиня Троянския манастир и православната вяра. Ще бъде изработена с даренията на всички желаещи, отделно ще посочим дарителската сметка, като целта е не само и не толкова набиране на средства (сумата няма да е голяма), а заявяване на съпричастност към каузата.

 Вярваме, че подобен паметен знак за Гунди ще прибави към славата на знаменитата Троянска света обител и разчитаме на Вашата благословия и подкрепа.

м. юли 2025 г., Троян
С почит и уважение:
Д-р Красимир Гунешки, председател на Фен клуб „Гунди“,
 Троян и член на Националния фен клуб „Гунди“, София 

Т21

0 коментара

Внуците разказват


Д-Р НИКОЛА ЦАНКОВ е от Калофер. Завършил е медицина в Париж, в Сорбоната. След завръщането си в България през ноември 1922 г. постъпва като младши ординатор в Държавния противотуберкулозен санаториум  в Троян (сегашната Белодробна болница). От 1924 г. е назначен за управител и главен лекар и заема постовете до своята смърт през 1935 г. Д-р Цанков страда от белодробна туберкулоза, от която и умира. Владеел е до съвършенство клиничния метод на изследване. Той е внесъл много новости в диагностиката и терапията на белодробната туберкулоза. „Еднакво строг към персонала и пациентите, но най-вече към себе си, той живееше с болките и страданията на хората“, пише за него д-р Мондешки. По негово време е закупена и първата рентгенова уредба. Заедно със своя младши ординатор д-р Христо Добрев той започва масовото прилагане на лечението с пневмоторакс.  За честването на 120-годишнината на Белодробната болница, специално за събитието, от Ню Йорк, където живеят, пристигнаха внуците на д-р Цанков – учителката Пенка Фарина и актьорът Николай Цанков. Те споделиха любопитни неща – за дядо си, когото не помнят, за баба си троянка и за семейството си, заявявайки респекта си към лекарската професия и хората, които са й се посветили.  
ПЕНКА ФАРИНА,
внучка на д-р Никола Цанков:
ИСКАМ да благодаря за тази чест. Ние сме наистина много развълнувани да сме тук. Искам лично да благодаря на д-р Дудевска, която организира и осъществи тази инициатива. По стечение на обстоятелствата ние с брат ми живеем в Америка. Една случайна среща миналото лято в България ни доведе до момента, в който сме тука. 

НИЕ, за съжаление, много малко знаем за нашия дядо, защото, както виждате, той е починал много млад. Баща ни е бил на две години, роден е 1933 г. Ние нямаме запазени спомени от баща си. Но баба ни, Пенка Цанкова, на която съм кръстена – а брат ми Николай е кръстен на д-р Никола Цанков, – ни е споделяла това, което помним. Тя никога повече не се е оженила. Разказваше ни как са се срещнали и са създали семейство. 

ДЯДО ми е от Калофер, както беше споменато, завършил е Сорбоната и е бил изпратен тука като млад лекар. Нашата баба е коренячка троянка. Нейното име е Дудевска, тя е от фамилията Дудевски, което беше голяма изненада за нас – може би с д-р Дудевска сме роднини, не сме го изследвали това. Тя е била млада учителка и също така е участвала в аматьорски театър. Нашият дядо, докторът, я е видял на сцената и се е влюбил в нея. Събрали са семейство и той е решил да остане тук. За голямо съжаление, те са имали много кратък брак. Но много щастлив. 
 
НИКОЙ от нашето семейство не е наследил професията на д-р Никола Цанков, за съжаление. Но пък аз цял живот съм била учителка – както в България, така и в Америка, така че може би съм наследила от баба ми Пенка това желание да работя с деца, с ученици. Брат ми има друга кариера, която също е свързана с нашата баба – той е актьор – както в България, така и в Америка. 
 
НИКОЛАЙ ЦАНКОВ,
внук на д-р Никола Цанков:
ЖЕНА МИ е с мене и й благодаря, че ме последва в това приключение. Ние идваме от Ню Йорк и се запознахме с тази великолепна жена, д-р Дудевска, която е като една кинозвезда, посрещна ни и ни очарова. Сега аз вървя тука, гледам дърветата и хората и си представям, че дядо ми, от когото нямам никакви спомени, е вървял по тези алеи и е живял тука преди 100 години. 

СНОЩИ си говорихме с д-р Дудевска за Ковид 19, за тая трагедия. Ние я изпитахме в Ню Йорк, там 37 хиляди души загинаха. Ние бяхме точно до една болница с едни големи замразени фургони, където слагаха телата вътре всяка вечер. И по някакъв начин това много ме удари. Това е вашето призвание, от Господ някаква дарба – да запазваш човешкия живот, да се бориш за него. 

НИКОЙ от нас не е доктор. То не е нещо, което става, защото го избираш или защото ти е по наследство. То е нещо, което ти е дадено, искра от Бога. И аз съм горд и благодарен, че моят дядо го е имал това. Като чета за него – бил е в Сорбоната, после, мисля, е бил доброволец в Балканската война, след това се връща обратно, завършва и идва тука, става главен лекар и умира съвсем млад. Има нещо мистериозно, нещо романтично и страшно. И аз чувствам, че заедно с жена ми и моите деца сме част от това. И много ви благодаря, че сме посрещнати толкова сърдечно, че сме част от това общество и това великолепно празненство. Да сте всички живи и здрави! И още 120, и 320 години да съществува тая болница!

Д-Р ЦАНКО МОНДЕШКИ е роден в Троян. Завършил е медицина през 1934 г. в Унгария. След практиката като участъков лекар в с. Оряховица и с. Ново село, а след това – градски лекар в Троян, през 1942 г. започва работа в троянския Противотуберкулозен санаториум. През 1968 г. е назначен за главен лекар и работи като такъв до пенсионирането си през 1983 г. През цялата си кариера той е посветен на страдащите от туберкулоза и белодробни заболявания. Той съхранява доброто име на санаториума и издига авторитета на новосъздадената Пневмологична болница. Негова заслуга е създаването на кабинетите за лечебна физкултура, рехабилитация и физиотерапия, кабинета за инхалаторно лечение, изграждането на кислородни инсталации в отделенията, закупуването на нова рентгенова апаратура. Освен като забележителен лекар, д-р Мондешки оставя следа в историята на град Троян, като написва две исторически книги за здравеопазването на територията на общината. „За мое щастие имах удоволствието да познавам лично д-р Цанко Мондешки старши и му се възхищавах страшно много. Сега се възхищавам от д-р Цанко Мондешки младши“, сподели управителката на Белодробната болница д-р Дудевска. Внукът говори с голяма любов и възхищение за своя дядо.
Д-Р ЦАНКО МОНДЕШКИ,
внук на д-р Цанко Мондешки
БЛАГОДАРЯ за поканата. За мене е много емоционално това събиране. Така или иначе, аз съм си троянец, не можах да стана софиянец и при първа възможност винаги си идвам в Троян. 

СПОМЕНЪТ за дядо ми е свързан с един период 48 години назад, когато съм бил в детската градина. Много обичах дядо си и бягах от детската градина, за да идвам в болницата. Той, разбира се, ме черпеше подло с бонбони или с фъстъци. Едно малко дете се обади в градината „8-ми март“, че съм в болницата, да не ме търсят учителите. За мен беше изключително преживяване – попаднах в една работна зала с много високи и големи хора с бели престилки и бели шапки. И като едно малко дете се възхищавах на тези хора. Гледаха едни снимки и аз нищо не разбирах, говореха на един език, който ми беше непонятен. Тогава разбрах, че искам да работя това нещо. А той – сега мога да преценя това – ме „подхлъзна“ и направи така, че да искам да бъда пулмолог, а не хирург или нещо друго. 

ДЯДО МИ беше много достоен човек, много горд, дори суров на моменти, изцяло отдаден на работата си. Санаториумът, както наричаше болницата, беше неговият живот и всичко, свързано с работата му като лекар и в личен план, беше насочено в тая болница. 

РАЗКАЗВАЛ ми е за различни перипетии в развитието на болницата. Имало е един период, в който градът се надига и иска да махне болницата затова, че тя вкарва туберкулозни в града. Имало е голям проблем. Тогава с батю му Минко – проф. Минко Мондешки – се вземат двамата, отиват в Министерството – с  тогавашния министър са били приятели – обясняват му надълго и нашироко и се взема решение да не закриват болницата. Та този човек беше свързан изцяло с белодробно болните. В петък, за да не се прибира вкъщи – защото винаги е имало някакви болни, които го чакат, е ходел с колелото на туризъм и на Райковското.

ОТ НЕГО доста неща съм осъзнал и ми е помагал. Научи ме да правя инжекции в 3-ти клас. По-късно, като започнах като лекар, имах съмнения дали няма да се разболея от туберкулоза – започнах да правя бронхоскопии и имах една несигурност. Той се усмихваше и ми казваше: „Цане, тя, туберкулозата, си избира кого да разболее, ако не е избрала тебе, няма да те разболее. Цял живот съм работил с открити форми на туберкулоза, двете ми сестри починаха от туберкулоза – и не можах да се разболея. Тя си знае работата. Недей да се страхуваш от нея, за да си гледаш работата – иначе няма да стане“. Започнах да правя пункции и много ме беше страх да не направя пневмоторакс. Вкъщи имаше едни апарати за пневмоторакс и ми показваше някои неща. С уплах му казвам: „Ако направя пневмоторакс, какво ще стане?“. Той се смееше: „На какво ви учат в тия университети, навремето ги лекувахме с пневмоторакс, сега ви е страх да направите пневмоторакс“. 

ТОВА, което най-много ми е останало в съзнанието от тоя човек, е неговата прямост и гордост. Особен човек беше. Един ден го попитах: „Дядо, как да стана добър лекар?“. Той ме погледна и каза: „Цане, лекар можеш да станеш, като завършиш медицина. Обаче за да станеш добър, трябва да си личност. А това не се учи. Ако ти си личност, ще бъдеш добър лекар. Всичко останало няма смисъл. Трябва да си честен с пациентите и с колегите си“. 

НИКОГА не съм чувал лошо за колега, с когото е работил. Точно обратното – той благоговееше пред хората, които са били преди него. Д-р Добрев, когото не познавам, само съм чувал за него, беше негов кумир. Той го смяташе за един изключително достоен човек. Даваше един пример как са започнали да правят проучване къде да направят градската болница. Тогавашната Община, управленците на града, вземат четири бута от прасе и ги слагат на четири различни места: долу на Калейца, на Попешка, на мястото, където е болницата в момента и мисля, че на Райковското. Отлежават три месеца, събират ги и правят анализ. Беше ми много странно защо с бутове. Той обясняваше, че тогава целта е била да се види кои климатични условия са най-подходящи, за да остане бутът съхранен, и там да бъде болницата. Оказало се, че бутът на мястото на сегашната болница е останал с най-добро качество. Проблемът бил, че това е наследствено място на д-р Добрев. Дядо ми даваше за пример този човек. Той е казал, че не може да направят плановете на по-лошо място от там, където трябва да бъде, и е дарил на общината личния си имот, за да направят болницата. Та дядо ми ме е научил да уважавам по-големите от мене и учителите си. 

ПОСТОЯННО ме преследваше отнякъде: „Цане, вземи книжките да четеш, не си губи времето“. Когато трябваше да ми се кара – а пък аз имах моменти, когато трябваше, – никога не го правеше на двора. Викаше ме в кабинета си на първия етаж, винаги беше с костюм и папионка. Имаше един стол, на който трябваше да седна и да слушам назиданието от негова страна, след което ме освобождаваше. Такъв човек беше. 

Т21
Още по темата:

0 коментара

Белодробната болница отпразнува 120-годишнината си

* Честването започна с водосвет в болничния параклис, отслужи го Ловчанският владика Гавриил * Сред гостите бяха внуците на двама дългогодишни управители – д-р Никола Цанков (1924-1935) и д-р Цанко Мондешки (1968-1983) * Д-р Цветомила Дудевска: 1905 г. е забележителна с много световни постижения
Юбилейно
ВИСОКО събитие и едновременно много човешко, естествено, без излишна помпозност. Събитие по изключителен повод и с национално значение и заедно с това много наше, троянско. Събитие, изработено ювелирно – с много финес във всеки детайл, изисканост, стил. Събитие, което ще се помни. Такова бе честването в горещия съботен следобед, 5 юли, на 120-годишнината на троянската държавна Белодробна болница („СБАЛББ Троян“ ЕООД)  – първото специализирано лечебно заведение за белодробни болести и конкретно за туберкулоза в България и на Балканите, създадено в началото на 20. век, 1905 г., същата година, в която се създава и първата подобна болница в Германия и три години по-рано от организирането на сходна медицинска структура в Япония (1908 г.). 

ЧЕСТВАНЕТО, състояло се във великолепния болничен парк, започна с водосвет в параклиса на здравното заведение, носещ името на лечителя св. Лука Кримски – отслужи го лично Ловчанският владика Гавриил в съслужение с отец Войден от троянската църква. След това бе премиерната прожекция на специално създадения за юбилея документален филм, озаглавен „120 години вдъхновение между две хилядолетия“ (продуцент Стоян Стоянов, режисьор Радослав Илиев, оператор Стефан Бояджиев). „Нашият разказ е за ангелите в бяло, които макар и с уморени криле вдъхваха живот и върнаха здравето на стотици хиляди пациенти през последните 120 години. А ние ще продължим да подаряваме надежда и любов“, се чу в анонса за филма на младата специализантка в СБАЛББ Троян д-р Мария Цвяткова. 

И ПРОДЪЛЖИ с изключително емоционална среща с потомците на двама от дългогодишните главни лекари на болницата в по-ранни времена: внуците на калофереца д-р Никола Цанков (главен лекар в периода 1924-1935 г) – Пенка Фарина и Николай Цанков, пристигнали специално от Ню Йорк (САЩ), където живеят, и внука, име и продължител на медицинското дело на именития троянец и почетен гражданин на Троян д-р Цанко Мондешки (главен лекар в периода 1968-1983 г.) – д-р Цанко Мондешки младши. Присъедини се и един именит медик и съгражданин – 44-годишният ректор на Медицинския университет в Плевен проф. д-р Добромир Димитров.

СЛЕД ТОВА гостите – сред тях бяха областният управител г-жа Стоянова и зам.-кметът на Троян инж. Райковски, целият управителен съвет на Българското дружество по белодробни болести начело с председателя проф. Петкова, директорът на Университетската болница в Плевен доц. Вълков, казахме за ректора проф. Димитров, управителите на другите две троянски лечебни заведения общинската болница МБАЛ Троян и Медицински център Троян – д-р Вълковска и д-р Бамбов, директорката на РЗОК Ловеч д-р Милчева, представители на Националния лекарски съюз и регионалното Сдружение на медицинските сестри, колеги, приятели, съмишленици, партньори, помагачи – имаха възможност да разгледат документалната изложба, представяща 120-годишната биография на троянската Белодробна болница и подредена във великолепния болничен парк (този парк, създаден с много професионализъм и любов, заслужава специално внимание, ще се постараем в някой следващ брой да разкажем по-подробно за него – бел. ред.). След официалната част бе коктейлът за всички присъстващи, а домакин на голямото вечерно рожденическо парти бе хотел „Шато Монтан“.
 
„ЗАЕДНО с моите колеги избрахме темата на нашето събитие да е „120 години вдъхновение мeжду две хилядолетия“ – за да отдадем почит на миналото, за да отпразнуваме настоящето и да погледнем с надежда към бъдещето на белодробната медицина. Както и да отдадем почит на нейните войни в бяло – лекари, медицински сестри, лаборанти, санитари, болнични служители. С единствената цел здравето на нашите пациенти! Ще се върнем много назад, в далечната 1905 г., която е забележителна с много световни постижения – създава се Американското торакално общество, в град Есен се открива първата болница за лечение на туберкулоза в Германия, която днес е най-голямата немска болница за консервативно и хирургическо лечение на белодробни болести, българският принос в тази знаменателна година е на младия 27-годишен учен д-р Стамен Григоров, откривателя на млечната бактерия, който публикува във френско научно списание концепцията си за противотуберкулозна ваксина, д-р Роберт Кох открива туберкулозния бактерий и получава Нобеловата награда за медицина“, се чу в словото на д-р Цветомира Дудевска. Управителят, но смело можем да кажем и вдъхновителят, който ръководи Белодробната болница в Троян вече четвърт век (от 1999 г.) и има основната заслуга лечебното заведение да е на това високо ниво днес, здравен мениджър на европейско ниво.

И ОТ НАС – честито и за много години! И още много по 120!
 
Белодробната болница в Троян

ПРЕЗ 1891 Г. в българските медицински издания се заговаря за нуждата от лечение на болните от туберкулоза. Особено остро се поставя въпросът на втория конгрес на Лекарския съюз в България през 1902 г. и се взема решение за откриване на туберкулозна болница. През 1904 г. създадената специална комисия след обход в страната приема, че най-подходящото място е Троян. 

НА 5 ЮЛИ 1905 Г. – в тържествена обстановка и присъствието на лекари и граждани – е открит първият в България и на Балканите Държавен санаториум за лечение на белодробна туберкулоза, чийто наследник във времето е днешната Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести (СБАЛББ). Първоначално болничното заведение разполага с 50 легла, които до 1944 г. се увеличават на 220.

ПЪРВИЯТ управител и главен лекар е д-р Иван Тодоров от Русе, ръководил в периода 1905-1908 г., негова е инициативата за засаждане на 500 иглолистни дървета в двора на болницата. По време на управлението на д-р Никола Цанков (1924-1935 г.) е закупен първият рентгенов апарат, а през 1947 г., по времето на управителя д-р Христо Добрев (1935-1959 г.) е създадена първата операционна зала. 

ПРЕЗ 1956 Г. болницата е наречена на името на големия български фтизиатър и наш съгражданин троянец проф. д-р Минко Мондешки. През 1974 г. лечебното заведение е трансформирано в Окръжна пневмологична болница, а от 1995 г. – в Държавна белодробна болница, която разполага със 120 легла за лечение на хронични неспецифични белодробни заболявания и туберкулоза. През 2000 г. е трансформирана в търговско дружество с еднолична държавна собственост („СБАЛББ Троян“ ЕООД).

ПРЕЗ 2005 Г. тържествено бе отпразнувана 100-годишнината на лечебното заведение, а по случай неговата 110-годишнина през 2015 г. бе организиран национален симпозиум с участието на изтъкнати специалисти по белодробни болести. От създаването си до днес Белодробната болница в Троян е ръководена от 12 управители, 7 от които са троянци, като най-дългогодишен е настоящият – д-р Цветомила Дудевска, д. м., която поема ръководството на институцията през 1999 г.
Генадий Маринов

Бел. ред. В отделен материал – какво казаха внуците на двама от дългогодишните управители на Белодробната болница д-р Никола Цанков (1924-1935) и д-р Цанко Мондешки (1968-1983).
 

Още по темата:

0 коментара

Свали си GoTroyan и започни троянското си пътешествие

* Мобилното приложение вече е в действие, безплатно е и ваши гидове са Сливко Троянски, Еленко Осъмски, Ангел Духовников и Стомна Писана * Включването във виртуалната реалност става чрез поставените маркери (табели) на възлови места в района
Ново
Сливко Троянски, Еленко Осъмски, Стомна Писана и Ангел Духовников ще са вашите гидове от GoTroyan из троянските забележителности
ОБЩИНА ТРОЯН пусна мобилното приложение GoTroyan, представящо на гостите ни и на всички желаещи туристическите обекти в района. Разяснение по новата и иновативна мобилна придобивка даде на скорошната кметска пресконференция главният експерт по туризъм в общинската администрация Христо Ангелов. GoTroyan е финансиран по европейската Програма за развитие на селските райони с посредничеството на МИГ – Троян, Априлци, Угърчин. „Новата придобивка – разясни г- Ангелов, – е иновативен дигитален помощник за всички, които искат да открият богатството на региона по един модерен, достъпен и интерактивен начин.“
 
ПРИЛОЖЕНИЕТО е безплатно и достъпно за мобилните устройства с двете операционни системи (iOS и Android). Съдържанието му е богато, а представянето атрактивно – гидове са четири забавни човечета с още по-забавни имена, водени от Сливко Троянски, другите са Еленко Осъмски, Ангел Духовников и Стомна Писана. Те (гидовете) са профилирани, което си личи и по имената им, и представят природните, културните и историческите забележителности на Троянския край.

КАКВО предлага GoTroyan? Интерактивна карта с обозначени забележителности, маршрути, културни и природни обекти; събития в района (фестивали, изложби и др.); аудио гид с интересен разказ за основните туристически точки; дигитален пътеводител (с тематични маршрути в темите природа, дух и традиция);  полезна информация (транспортни връзки, административни услуги, пазари, училища, контакти); и разбира се – добавена и виртуална реалност.

КАК да се включим във виртуалната реалност на GoTroyan? Това става чрез кода на т. нар. маркери (големи и по-малки табели), които са поставени на различни ключови места в района – засега маркерите са 10, но ще бъда поставени поне още 20. Ето къде ги има в момента: до сградата на Община Троян (откъм паркинга), пред Музея на занаятите, пред Туристическия информационен център, на Малкия пазар, до магазин „Лидъл“ в Търговския парк (Ритейла), пред Националното изложение в с. Орешак, пред Природонаучния музей в с. Черни Осъм, в двора на Троянския манастир, на археологическия обект Состра и в курортното с. Чифлик.

Т21
 
Още по темата:

0 коментара

„Климента“ изпрати поредния силен випуск

* Първенци на випуска са Мартина Койнова и Йоан Дичевски * Второ място сред училищата в областта по резултати от матурата по български език и литература, общ успех от дипломите на двата завършващи класа – много добър 5.10  * „Смело летете, мили момчета и момичета!“, бе заръката на директорката Иванка Цекова
Зрелостници
На добър час, Випуск 2025!
НАЙ-МЛАДОТО троянско училище – голямото СУ „Св. Климент Охридски, наричано ласкаво от възпитаници и приятели „Климента“, което миналата година навърши 40, а след броени дни влиза в мащабна реконструкция и обновяване на сградния фонд и материалната база (проектът е за 4,5 млн. лв., финансиран с европейски средства) – изпрати поредния силен випуск. Церемонията по връчването на дипломите на зрелостниците се състоя на 19 юни в актовата зала на училището, а сред гостите бяха кметът Донка Михайлова и председателят на местния парламент инж. Петко Пенков.

ВИПУСК 2025 на „Климента“ се нареди на второ място сред училищата в областта (след ловешката Езикова гимназия) по резултатите от основния държавен зрелостен изпит (матура) по български език и литература – много добър 4.53. Средният успех от матурата по математика е 5.36, а от защитата на дипломните проекти на държавния изпит за придобиване на професионална квалификация (професионалната паралелка е с профил икономист-информатик) – много добър 5.27. Обшият успех от дипломите за средно образование на двата завършващи класа е много добър 5.10, силен и красноречив резултат.

Първенецът на випуска Мартина Койнова
Първенецът на випуска Йоан Дичевски
ПЪРВЕНЦИ на випуска са Мартина Койнова и Йоан Дичевски, завършили курса си на обучение с пълно отличие и отлични резултати на матурите. Мартина е с 6.00 на матурата по български език и литература, а Йоан, известен с интересите си към космоса – с 6.00 на матурата по физика и астрономия.

УЧРЕДЕНАТА преди две години (2023 г.) нова училищна награда – за зрелостници, издигащи авторитета и престижа на училището и утвърждаващи името му на институция, която не само образова, но и формира и отстоява ценности, представляваща специален плакет, тази година имаше изцяло в момичешки адрес. Носителите й са Анислава Копанова, Евгения Ненчева, Мария Лучева и Евдокия Джиговска. 

„ПОВОД ЗА ГОРДОСТ и удовлетворение от добре свършената работа. Смело летете, мили момчета и момичета!“, коментира със самочувствие директорката на „Климента“ Иванка Цекова.

Т21, по информация на СУ „Св. Климент Охридски“


Още за СУ „Св. Климент Охридски“ (Троян):

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |