* „Преди да срещне Йоко, Джон Ленън е
от онези музиканти, които твърдят, че жените не могат да свирят на
китара. Не е прав“ * „Дженис Джоплин e иконата, заела най-голямо място в
сърцата на истинските рокфенове“ * „Най-великият блус певец в света
никога няма да спре да пее“. Епитафия, достойна за всички жени и мъже в
рока“
 |
Стефан Мичев, 2024 г.
|
Без музика не мога (6)
Още един епизод от „Без музика
не мога“, посветен на женското начало в музиката, с респект и
възхищение и без да се противопоставя на мъжкото, двете начала и тук,
както във всичко човешко, са неотделими. Този път на върха на перото на
автора Стефан Мичев са жените рокаджийки, проправили си път в едно
смятано за (по-)мъжко занимание, и стигнали върховете. Например Дженис
Джоплин, този тайфун от глас, мощ и непримиримост, и не е само тя. Г-н
Мичев го казва и доказва – аргументирано, ерудирано и от цялата си
рокаджийска душа.
Т21
ДА СЕ НАПРАВИ списък на жените в рока, особено тези с китара в ръце, на пръв поглед не е толкова трудно, колкото за мъжете, за които може да се напише цяла книга. Причина за тази диспропорция не е скверното твърдение, че „онова, за което мъжете трябва дълго да се влачат по корем, жените получават начаса по гръб“. В рок музиката това, както и много други нелепи твърдения не важат, а който го е изрекъл, най-малкото не е гледал филма „Маргарит и Маргарита“. Сексуална дискриминация на тази сцена не съществува. Голяма вина за неравностойното положение има семейното отношение. Най-вече бащите, после и мамите не са съгласни любимите им щерки да се занимават с такова несериозно и несигурно деяние като музиката. Бъдещето е покрито с други светли очаквания. Детето звезда я стане, я не стане, но че ще липсва задълго е сигурно. Успехът на музиканта е свързан с много труд и репетиции, записи, участия, концерти, пътувания, дълги отсъствия от дома. Резултатът от които остава неизвестен. На мравките е писано да си стоят вкъщи, да поддържат семейното огнище, щурците да се оправят както могат с цигулката. От 17. век тази басня се мъдри в учебници и детски книжки, от малки да знаят децата, че на всеки Бог отредил е съдбата. И първо на жената.
ПРЕДИ да срещне Йоко, Джон Ленън е от онези музиканти, които твърдят, че жените не могат да свирят на китара. Не е прав. В списъка на „100-е най-велики китаристи за всички времена“ на списание The Rolling Stone присъстват две дами. Много са препятствията, които жените трябва да прескочат, за да успеят в музикалния бизнес, и това е особено вярно в ранните дни на рокендрола. Но винаги е имало момичета, бунтарки по дух, които знаят, че хвърчилата се издигат високо, когато тичаш срещу вятъра. И опровергават за щастие твърденията на т.нар. гурута, каквито ги има във всякакви области. Онези добре познати шамани с претенции за акъл, по-голям от на финасов министър. Фем-класации за рок сирени са съставени най-различни, но каквито и да се правят, те всичките приличат на историята за четиримата слепци и слона. Кой каквото хванал, това смята за характеризиращо цялото. Всеки гледа едностранчиво или само от един ъгъл на нещата, опитвайки се да направи окончателна преценка, без да е в състояние да обхване цялата картина. В мрежата е пълно със забавни субективни мнения, опиращи се на „изваден най-велик китарен тон, най-влиятелно соло, богиня на ритъма“ и кой каквото се сетил. В листата на най-влиятелните и блестящи рокаджийки голям брой са тези, които не са виртуози, но успешно си акомпанират с китарата. Без претенции да са изключителни магьосници със струните, но превърнали се в емблеми и оставили печат върху покололения последователи.
 |
| Великата Дженис Джоплин |
ДЖЕНИС ДЖОПЛИН. Стане ли въпрос за жени и рок, примата, която старите динозаври извикват в спомените си, не е певицата с 18 „Грами“ и 44 номинации, посмъртно наградената от журито на „Пулицър“ със специално отличие „за незаличимия й принос към американската музика и култура за повече от пет десетилетия", въведената първа в Залата на славата на рокендрола – Арета Франклин. Дженис Джоплин e иконата, заела най-голямо място в сърцата на истинските рокфенове. А връзката помежду им – парчето „Място в моето сърце“, всъщност е кавър на изпълнение на най-голямата сестра на Арета – Ерма, от 1967-а, което изстрелва Дженис към върха. Хипи мацка по душа, израснала с музика, страдащата от акне тийнейнджърка, тя рано забягва от къщи и започва да пее в бар, като си помага с 6, или 12 струнна акустична китара. За тази от 1969-а се знае, че е Gibson Hummingbird, истински черешов удар в ми минор с вложка на седлото от палисандър. Първата може и „Кремона“ да е била, информация за нея няма. Свободната тексаска блус-рок певачка още в първите години като фронтмен на Big Brother и The Holding Company по време на първите им два и може би най-значими албума започва да покорява със своето естествено красиво мецосопрано, което наследила от майка си. По-късните фенове обаче обикват Джоплин заради нейните грубо изработени впоследствие, напоени с уиски, дрезгави и похотливи вокали. Блусният вокален стил, нейна запазена марка, привлича все повече почитатели. Електричното й сценично присъствие няма нищо общо със ситното паралитично тресене на задни части, дълбоко деколте с купени гърди вътре и силно модулиран глас. Без лудо осветление, пиротехника или видео екрани, които се опитват да ни хипнотизират с безсмислени изображения. Наскоро беше обявено последното технологично нововъдение – включване на изкуствен интелект за получаване на желания глас в реално време. Наместо чист талант, глас и изпълнение, което пленява душата.
ПЪРВАТА записана от Джоплин песен „What Good Can Drinkin' Do“ сякаш предсказва бъдещето развитие на кариерата й, съпътствана от акохол и наркотици. „Дай ми уиски, дай ми бърбън, дай ми джин/ Защото няма значение какво пия, Господи, стига то да удави тази скръб, в която съм./ Е, пия цяла нощ, но на следващия ден пак ми е тъжно!/ Да, моят добър човек ме остави, отиде си и ме остави тук./ Господи, чувствам се отпаднала, просто ми дай още една чаша бира“. Същата изповед, като „Дай ми, майко, да се напиям, с руйно вино, люта ракия, живот нема веке за мене, що останах, майко, без моме“. Навсякъде по света хората си приличат в пиенето, в песните, в радостта не толкова, но в мъката, да. Които нямат руйно вино и люта ракия, пият каквото им се намира там, уиски, джин, после и бира. И като всяко зло, ето откъде е дошла идеята махмурлук с пиво да се гаси. Така виждаме колко отдавна ни е нагазила общата глобализация и колко пагубна е загубата, забравата на народните мъдрости и традиции. Какво добро може да направи пиенето? И да знам, не казвам какво, тук не е място за реклама, но помня „Клин, клин избива“. В онова време, през 62-а, доста се бях откъснал от светския живот, сериозно ангажиран в отглеждането на току-що родения ми брат Любчо, изразяващо се предимно в безкрайно люшкане на детското кошче. Подсъзнателно като Джоплин непрекъснато копнеех да се махна , „защото главата ми постоянно беше на много различно място“. Тези, които са споделяли незавидната съдба на каки и батковци с голяма разлика от новата радост в семйството, ще ме разберат. Тези, които са били постоянен обект на обиди, подигравки и всякакъв вид тормоз в училище, ще разберат ранно култивирания бунтарски дух и склонност към чести бягства на „Перлата“.
ТОВА Е официалният прякор на родената в Порт Артур блус дива, която до фестивала в Монтерей е малко известна извън Сан Франциско. На него обаче до края на уикенда вече е обект на вниманието на световните медии и потърсена лично от президента на Columbia Records, както и от мениджъра на Боб Дилън. Четири години по-рано на същият фестивал Джоплин се среща с Дилън и му казва: „Ще бъда известна един ден!“. Трубадурът с очи като буркан отговоря: „Да, всички ще станем известни“. На същата панаирна площадка предсказанието става факт с летящия старт на суперзвездата, „истинската кралица на фестивала“ – както е наречена от един репортер, връхната точка на D. A. Общата констатация „никога преди толкова хубав рокендрол не е бил събиран на едно и също място“ говори колко високо се е изкачила „The Pearl“. Трудно е човек сега да си представи 80-90 хиляди души на едно място, обединени от едно единстено нещо. Както пише иконичната музикална критичка Елън Сандърс: „Имаш невероятно чувство, когато минаваш през портите – насладата да видиш изпълнители, зрители, дори ченгетата, с онези глупави и озадачени усмивки на лицата им, които се въртят насам-натам, разговарят лесно, споделят сандвичи, плодове, водят разговори за магазин, или кимат съзнателно и щастливо един на друг“. Две години по-късно, като една от най-очакваните изпълнителки на фестивала в Уудсток , Janis излиза на сцената в 2:00 сутринта в неделя пред 450 000 души. За да остане вероятно най-мощната певица, излязла от движението на белия рок. Текаската легенда е пример за певиците като пробив в доминирана от мъже блус сцена. Тя е посочена като номер 46 в списъка на Rolling Stone с най-великите артисти, както и номер 28 в техния списък с най-велики певци. Освен музикалното й наследство, нейният бунтарски стил е признат в някои артистични среди като силно влиятелен и до днес.
В СЪЩИТЕ ТЕЗИ години в края на 60-е и началото на 70-е, от другата страна на Америка, където са смятали, че тук ходим надолу с главите (както между впрочем се чудехме и ние как го правят отдолу под нас), в Троян женското присъствие е направо оскъдно. Освен певицата на „Гетсимана“ се споменава още за Виолета, огласяща ресторант-градина „Стара планина“ срещу накогашната градска баня, където сега е паркингът на „Била“. Друга пее в „Бирхалето“, съпруга на един от малкото музиканти по нашите заведения, дрънкащ на китара с два грифа – Слави от Русе. Единственото, което успях да науча за нея досега, е, че била доста хубавичка. С извинение към дамите, но за да не остане материалът изцяло чуждопоклонически и лишен от местен патриотизъм, щипка внимание за оркестъра в култовото десетилетия наред заведение „Кооп“. Там всъщност също има дамско присъствие. То е на музикантската маса, където привидно скучае поредната муза, някой път даже две, докато Боби с пот на чело яко налага барабаните. Малко по-встрани Ботю Капото дърпа струните на контрабаса или бас китарата (прякорът вероятно ще да е от страстта му към „сгур белота“, както колегиално определят този вид игра на карти бриджорите). По средата Найден Хасъмски, винаги в приповдигнато настроение, надува тромпета и изпълнява длъжността фронтмен. Шефът, Валентин Манджуков, е на клавира, а Митьо Карачора се клати като стар ходжа на молитва, аристократски хванал саксофона.
 |
| Митьо
Карачора, Боби, Найден Хасъма, Ботю Капото и Вальо Манджука, „Те имаха
любовта и признанието на троянци и без магнетичната харизма на Дженис
Джоплин“ |
В един момент Вальо, пословичен с работната си етика и взискателност към професионализма на състава, набрал нещо на Ботю, направо му бие пърта. На негово място кани Илиян Дунчев. Илиянката се подвизава в същата сграда, в мазата с изстрадалото старо кино, накичено вече с гръмкото име „Младежки дом“. Добре си беше той, скрит под земята, като българска църква през турско. Вальо слиза да прослуша начинаещия басист, който зърнал „светилото“, почва и чупки да кърши. Гледа Манджука, слуша и директно му казва: „Момче, не го владееш ти това нещо, ама ела горе, ще те научим“. Малко по-късно Карачора е заменен от Милко Бараков – Старият Барак. По-късно Анатоли Коларов (Шишо, живеещ на улица „Васил Коларов“) сменя Боби, поканени са Бранислав (Бранко) и другата половина на Дунчеви – Пепа. Така елитния ресторантски оркестър придобива облика на познатата дълги години формация, веселяща кръчмарската клиентела. Те имаха любовта и признанието на троянци и без магнетичната харизма на Дженис Джоплин, чиито пълни с динамика вулканични изпълнения, оставят публиката зашеметена и безмълвна.
СТИВИ НИКС. Тя (Дженис) силно впечатлява личностно и музикално друга рок звезда, изгряла в средата на 70-е, Стиви Никс. Много преди да утвърди статута си на една от най-великите рок легенди на всички времена, тя има ключов момент в началото на кариерата си. Двете с Джанис имат странна среща, която според Никс била голяма работа. „Беше огромен спектакъл в Сан Франциско“, обяснява Никс по време на радио шоу. Такова подобно нещо стартира в България през 1979-а с предаването „Пулсиращи ноти“ на Тома Спростанов по родното радио. И подчертвам „подобно“. Стефани продължава: „Имаше около 20 групи; после аз, още 15 групи и след това Джими Хендрикс“. По време на шоуто снимачният сет на Никс изглежда надхвърля нейното планирано време, което не се хареса на Джоплин, която я извиква от сцената. „Да бъда изкрещяна от Джанис Джоплин беше една от най-големите почести в живота ми“, казва Стефи. Накрая цялата афера приключва с връзката между двата хипарски кумира, със съдействието на „малката“, и те за първи път си говорят на живо. Преди да приеме новото име, Стиви е живяла в Аризона, Калифорния, Ню Мексико, Тексас и Юта. Когато е само на 4 години, дядо й по бащина линия, A. J. Nicks става нейният водещ вокален инструктор. Първата си песен „I’ve Loved and I’ve Lost“ написва на 15-годишна възраст, за да се превърне в последствие в една от най-добрите и продуктивни авторки с повече от 50 сингъла. Голяма част са за Флийтууд Мак, групата, която благодарение на нея се извисява до най-успешните рок банди по света с милиони продадени записи и мултиплатинени плочи. Едновременно започва солова кариера, издала е осем студийни албума и още първият застава на челото на „Билборд“ и е сертифициран като платинен. Провъзгласена от сп. „Ролинг Стоун“ за „властващата кралица на рокендрола“. Обявена е още за една от 100-е най-велики авторки и 100-е най-велики певци за всички времена. Първата жена, въведена два пъти в „Залата на славата на рокендрола“. Четвъртата песен от А страна на Втория албум на Fleetood Mac „Слухове“ – „Don’t Stop”, става хит у нас, изпълнена като „Автостоп“ от „Щурците“.
„RUMOURS” помогна и на мен на изпита по история на музиката за придобиване на категория за дисководещ. Случайно ми беше попаднала подробна статия за Флийтууд Мак в сръбския голямоформатен Rock, с факти от която успях да впечатля изпитаващата професорка от консерваторията. Когато ме попита „Колега, Вие какво работите?“ и чула отговора, се изненада още повече. Така обаче набрах много точки. В женския рок пеещи професорки, като тези в нашата народна музика, няма. Няма и с консерватория, дори с така наречения „техникум на БДК“. Отделът е измислен „за професионалното израстване на музикантите от областта на популярната музика в България“. Оттатък липсата на специално образование никога не е било пречка, който е талантлив да придобие световна слава и да се радва на търговски успех (същото е с троянските музиканти).
FANNY. Пионер в изцяло женските рок групи е Fanny. Името, което двете сестри Джун и Джийн (китара и бас) избират за бенда не е със сексуална конотация, а само за да обозначи женския дух. Иначе на жаргон звучи твърде вулгарно. Подписват със звукозаписан лейбъл през 1969-а и издават 4 албума. Групата привлича признанието на критиката с отхвърлянето на типичните стилове на момичешките групи и очакванията към жените в рок индустрията, както и със своите музикални умения. По-късни групи като Go-Go's, Bangles и Runaways цитират Fanny като ключово влияние. Fanny обиколят света, откривайки концерти на „Слейд“, „Джетро Тъл“ и „Хъмбъл Пай“, като придобиват широка популярност в Обединеното кралство. В статия от 1971 г. в Sounds се отбелязва: „Изглежда, че те са групата за подкрепа на всички в наши дни".
 |
| Сузи Куатро |
СУЗИ КУАТРО. По това време Сузи Куатро вече жъне успехи, но в Европа и Австралия. Дебютния си солов сингъл „Rolling Stone“ изпълнява със забележителни музиканти като Мики Уолър на барабаните, Питър Фрамптън, китара, Ерол Браун, беквокали. Любимата ми глем рок певица изригна през 1973-а едновременно с няколко хита. Успехът изглежда като онези, които наричат overnight (за една нощ), но зад него стои десетилетие работа. Макар със своите 152 см да е по-дребна и от крачещата по сцената с 16 см токове Стиви Никс, или може би точно заради това миньончето с италианско-унгарски корени на сцената е неудържимо. Абсолютен рок от перфектна жена. Страхотен глас, идеално пасващ на нейната естествена природа. Автор на едни от най-успешните си парчета и незабравима с любимата й бас китара. На някои позната може би е само от „Пламък и дим“, кавъра на дуета на Сузи с Крис Норман „Stumblin' In", изпълнен от Юлия Джонголска и „Сигнал“. Българското заглавие е взето от текста на оригинала, който гази по-дълбоко: „Нашата любов е жива и така започваме/ глупаво слагаме сърцата си на масата/ спъвайки се/ Нашата любов е пламък, горящ отвътре...“
ГОЛЯМО ровене ще падне, ако между многото герои на рока от 70-те решите да намерите слайд китарист с по-разпознаваем звук от Бони Райт. Макар винаги да е причислявана в света на певците и текстописците, китарата й е връзката с нейните блус корени. Докато в групата обикновено има китарист, който да се грижи за лиричните пасажи, изгарящите моменти неизменно са нейни собствени. Това го могат само горещи жени, а такива са всички, посветили се на рока с Нанси Уилсън начело. Кой не е чувал за група Heart. Те, които направиха емблематичния кавър на „Stairway to Heavens“ на Led Zeppelin в Кенеди център, използвайки оркестър и няколко хорове. Нанси се включва в експанзията по покупката на стълби към небето. При постоянното натякване колко лошо и безотговорно е станало човечеството, Господ е затворил вратите на Рая. Пускат от време на време само неколцина, които да почистят градините. И по тази причина се увеличило търсенето на стълби, които да позволят на нелегални емигранти да стигнат горе без да го заслужават. На нас ни е още рано, затова „Луд по теб“ е нашата песен: „Моята любов е вечерният бриз, докосващ кожата ти/ Шепотът, който те зове в нощта/ И целува ухото ти на ранната лунна светлина/ Любов моя, удоволствието е мое/ Остави ме да полудея по теб…“. Ивана пее нещо от сорта в „Нещо нетипично“, но това е за младите, ние си оставаме заклети романтици. The Runaways са друга ранна комерсиално успешна, твърда, изцяло женска хард рок група, която издава първия си албум през 1976 г. Тук е Джоан Джет, ритмични акорди, изпълнени с неотложност и прецизност, всичко е заложено в нейното ДНК. Най-известният неин хит, кавър на Arrows, е най-високото достижение на Джет, достигайки №1 в Billboard Hot 100. Водещата китаристка и вокалистка Лита Форд в соловата си кариера прави песен в дует с Ози Озбърн, която остава най-успешната й, достигайки №8 в US Billboard Hot 100. „Ако затворя очите си завинаги (раят е на дланта ми и те чака тук)“. Лита е накарала най-лудото нещо от Бирмингам – Ози, да звучи като опитомен лъв. Песен, припомняща и отново приканваща да не позволяваме на този свят да ни завладее. И никога да не остаряваме в помислите, желанията и мечтите си.
ДЖЕНИС Джоплин никога не забравя силата на Беси Смит, певицата, чиято музика променя живота й като тийнейджърка. През август 1970 г. тя се обединява с Хуанита Грийн, работила в къщата на Смит, за да закупи надгробен камък за необозначения преди това гроб на покойната блус гранд дама. Епитафията гласи: „Най-великият блус певец в света никога няма да спре да пее“. Епитафия, достойна за всички жени и мъже в рока, които никога няма да умрат и вечно ще звучат в сърцата ни.
м. март 2025 г.
Стефан Мичев
Още по темата:
ОТ БЕЛОМЪЖЕВ старши, който е добър приятел на Т21, научихме следното – в разговора, състоял се по инициатива на министъра, получил предложение за зам.-министерски пост в спортното ведомство. Което не е съвсем изненадващо – Иван Беломъжев е име в спортните среди, има богат организационен опит (като треньор, в ръководството на федерацията по ориентиране и като председател на клуб, неговия Ски клуб „Хемус“, а и като кметски наместник вече втори мандат на троянското с. Патрешко), има и влиятелни приятели. При разговора министърът специално наблегнал и на факта, че не е забъркан в политически караници, т. е. няма противопоставяне на кандидатурата му по тази линия.
ОТ БЕЛОМЪЖЕВ старши, който е добър приятел на Т21, научихме следното – в разговора, състоял се по инициатива на министъра, получил предложение за зам.-министерски пост в спортното ведомство. Което не е съвсем изненадващо – Иван Беломъжев е име в спортните среди, има богат организационен опит (като треньор, в ръководството на федерацията по ориентиране и като председател на клуб, неговия Ски клуб „Хемус“, а и като кметски наместник вече втори мандат на троянското с. Патрешко), има и влиятелни приятели. При разговора министърът специално наблегнал и на факта, че не е забъркан в политически караници, т. е. няма противопоставяне на кандидатурата му по тази линия.
