Катерина Стойкова отново в Серяковата къща

* Авторката – която пише,  живее и мисли на два езика и разделя времето си между САЩ и България – ще разговаря за новата си книга „Нокомис“ с издателката Невена Дишлиева * А какво е „Нокомис“ – ще разберем на срещата: 21 ноември, 18:00 ч.

Катерина Стойкова
Предстоящо
 
НА 21 НОЕМВРИ, четвъртък, от 18:00 ч., в културното пространство за стойностни срещи, наречено галерия „Серякова къща“, ще се състои дългоочаквана премиера. Катерина Стойкова пристига специално от САЩ, за да представи най-новата си книга, „Нокомис“, която е и първата й публикувана прозаична творба.

„НОКОМИС“ е повест, следваща външните и вътрешни промени по време на духовното търсене на една жена, която през цялото време задава неудобни въпроси. Тази книга не предлага готови отговори, а настоява всеки читател да потърси собствената си истина. С Катерина ще разговаря издателката й Невена Дишлиева, главен редактор на издателство ICU. А разговорът между двете е възможно да ни разтревожи, да ни накара да се замислим над важните теми, които ще повдигне: Защо понякога вярваме на неподходящите хора? Защо се предоверяваме? Защо ни е по-удобно да приемаме готови отговори, вместо да търсим собствения си път? Трудно ли намираме пътя към прошката? А какво е „Нокомис“ – заповядайте на срещата, за да разберете.
 
КАТЕРИНА СТОЙКОВА е позната на троянската публика с книгите си „Как наказва Бог“, „Втора кожа“ и „Американски деликатеси“, които са представяни на живо в галерията. Сред поетичните й книги са още „Птичка на перваза" (2017), The Porcupine of Mind (2012), „Неделимо число“ (2011), „Въздухът около пеперудата" (2009). Съвсем наскоро в САЩ излезе и нейно ръководсво на английски език как да редактираме и издаваме поезия (2024). Катерина е собственик и главен редактор на американското издателство Accents Publishing и разделя времето си между България и Кентъки в САЩ. Тя пише, живее и мисли на два езика. Срещала се е с троянската публика няколко пъти, при представянето на нейни книги, както и в рамките на литературната дискусия между американски и български творци „Дългият път към дома”, проведена в галерия „Серякова къща” (2015).

„НОКОМИС“ е книга за растежа и съзряването. Подобно на бамбук, който в продължение на години расте надолу и навътре под земята, преди да пробие почвата, така и тази книга със своите подпочвени движения, невидими за окото на външния наблюдател, е трупала сили и е укрепвала, за да пробие почвата на мълчанието, и да отправи своя дързък вик. Вик, прерастващ в молитвен благодарствен плач! Плач, прерастващ в песен. Песен, лекуваща прободни рани“, е оценката на писателя и преводач Николай Янков.

По информация на издателство ICU и галерия „Серякова къща”

0 коментара

Чистим речното корито

* Участъкът в Троян е около 1000 м, чисти се и в селата Дълбок дол и Чифлик, вложените общински средства са 100 хил. лв. * Кметът Михайлова: „Проблемите на първо място са законодателни“ * Оказва се, че в Троянско има осъден селски кмет за... почистване на речно корито?!
Добрата новина
От Пачовия мост надолу
От Пачовия мост нагоре
ОТ ИЗВЕСТНО време върви почистване на коритото на река Бели Осъм в Троян – от Пачовия мост (елпромския мост) надолу до пешеходния мост (машстройския мост) и, което не се бе случвало от близо две десетилетия, нагоре от Пачовия мост до въжения мост (моста при Енергото). Изключително важна дейност в контекста на жестоките скорошни наводнения в Испания; а също и в чисто естетически и урбанистичен план, обраслото като в джунгла речно корито в тези, а и не само в тези, градски участъци не стои никак добре. Това провокира нашето (на Т21) питане по темата на състоялата се на 8 ноември редовна месечна кметска пресконференция.

„100 ХИЛ. ЛЕВА (общински средства) са предвидени за тази година и имаме сключен договор за изпълнение, което е към своето приключване. С тези средства работим на няколко участъка – основният е в Троян, около 1000 метра, който в общи линии е приключен, другият е в с. Дълбок дол, предстои и премахване на единични дървета в коритото на реката в с. Чифлик“, коментира ресорният зам.-кмет инж. Николай Райковски. Като уточни, че той не знае друга Община, която ежегодно да изразходва толкова средства за тази дейност; „Миналата година ние (Община Троян) вложихме в почистването на речните корита 80 хил. лв., тази година, както казах, са повече – 100 хил. лв.“.

СЛЕДВАЩИЯТ ни доуточняващ въпрос бе: „Това, което се случи в Испания и на други места няма ли да промени подхода към почистването на речните корита у нас и държавата да се ангажира малко по-сериозно. Доколкото знаем, сега ако Общината има пари, се чисти, ако няма – не се чисти?“.

Донка Михайлова
ОТГОВОРЪТ на кмета Донка Михайлова: „Въпросът е много адекватен. Най-напред е необходима промяна в законодателството, защото сега по закон речните корита извън урбанизираната територия следва да се поддържат от областните управители, а те изобщо не получават бюджет за това. И на практика в извънурбанизираните територии речните корита не се почистват. Общините носят отговорност за почистването в урбанизираните части, а ние като един дълъг град сме в доста необлагодетелствана ситуация, тъй като трябва да чистим по цялото продължение на реката през града. За съжаление ефектът е само за 3-4 години, след което речните корита вече отново са обрасли. Така че проблемът първо е нормативен, второ финансов и дано извънредни обстоятелства не ни принудят много бързо като държава да променим и законодателството, и финансирането на тази дейност“.

Г-ЖА МИХАЙЛОВА сподели за още едно административно недоразумение, което пречи на ефективното почистване на речните корита: „Има и простички практични решения. Ние непрекъснато получаваме молби от кметове на села да позволят почистването в коритата на реките да стане от местното население, като на хората се позволи да използват дървесината. Законът сега забранява подобно нещо, имахме случай в предишен мандат когато кмет на троянско село бе даден на прокуратурата и друг, който бе осъден. Тъй че проблемите на първо място са законодателни“.

Т21

Още по темата:

0 коментара

Поредно злато за троянския Хлебозавод

* Новият продукт на нащите хлебозаводци – „Самунъ с квас“, обра овациите на журито на водещото национално изложение в бранша „Булпек“ * За 11 години – 15 златни медала
 
Който си го може, го може
 
КОЙТО си го може, го може, иначе казано – поредно злато за прочутия троянски Хлебозавот („Хлебопроизводство и сладкарство“ ООД) от специализираното изложение за хляб, хлебни и сладкарски изделия, технология, оборудване и опаковки в бранша „Булпек“, част от престижното международно изложение Interfood & Drink, провело се в София миналата седмица, 13-16 ноември. Отличеният троянски продукт, определен от самите хлебозаводци като „нашето най-ново хлебоизкушение“, е хлябът „Самунъ с квас“. Който, пак по думите на създателите му, „безспорно обра овациите на журито“. „Не пропускайте да го опитате и вие! Ще бъдете впечатлени!“, е поканата им към многобройните ценители на троянската хлебозаводска продукция (троянският Хлебозавод е познат в цяла Северна България – от София до Варна).

И ДА ПРИПОМНИМ златната троянска история на „Булпек“. При първото си участие през 2013 г. „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД (Троян) спечели два златни медала – за хлябовете „Здраве“ и „Релакс“. На следващата 2014 г. отново два златни медала – за здравословните хлябове „Лимец“ и „Спелта“. През 2015 г. три пъти злато – за хлябовете „Виа Траяна“, „Вкусно изкушение“ и „Хармония“. През 2016 г. – злато за хляб „Античен“ и диплом и плакет за новата екологична хартиена опаковка на продукта „Бял хляб“. Златната традиция бе спазена и през 2017 г. – златни медали за хляба „Мечо Пух“ и хлебчетата „Хапки за щастие“. През 2018 г. пак два пъти златни – с хлябовете „Старовремски“ и „Виа Траяна“ с древни зърна. През 2021 г. злато за иновативния продукт „Старопланински крекери“. Злато и миналата година, 2023 г. – за новия хлюб „Ръжена Фрея“. За 2024 г. казахме – златно отличие за „Самунъ с квас“. Или ако обобщим – общо 15 златни медала за нашите хлебозаводци от водещото специализирано национално изложение „Булпек“.

Троянският щанд на „Булпек“, София, 2024 г. 
ДА КАЖЕМ още нещо. Троянският Хлебозавод, под вече 20-годишното ръководство на изпълнителния директор – неуморимата, вечно търсеща и амбициозна изпълнителна директорка Стаменка Дамянова, продължава впечатляващия си ход напред във всички посоки. Разбира се, най-важното е продукцията, хлебоизкушенията, там няма компромиси: като качество, асортимент, новаторство, немаловажното – опаковки, начин на предлагане; многобройните отличия са само регистрация на всичко това. Но тя (продукцията) не би могла да е такава без другото: професионален екип, постоянно техническо и технологично обновяване, качествени суровини, съизмерване (във всичко) със световните стандарти. И нещо, което стана запазена марка за троянския Хлебозавод и вдига летвата много високо, фирмените търговски обекти, едно истинско търговско бижу – всеки, който е бил в някоя от вече трите „Хлебоизкусителници“, както находчиво и неслучайно са кръстени тези обекти, засега една в Троян и две в София, знае за какво говорим, уникални. И от нас, за пореден път – поздравления!

Т21
 
Още по темата:

0 коментара

Новини от Троянска област

* „Тогава (1959 г.) претенденти тук са два града – Ловеч и Троян. Въпросът е решен в полза на Ловеч с активната и хитра намеса на… троянеца Милко Балев“ * „Членовете могат да бъдат горди и мощно да стърчат, но могат да са тъжно и безнадеждно провиснали… Струва ми се, в момента ние нямаме тази мощност да бъдем областен център“

Мичо Генковски
Позиция
„Предлагам отзив от плъзналата мълва за обявяването на Троян за областен град. Фактите, че в много отношения градът ни често е бил пред Ловеч, не са от вчера“, бе анонсът на Мичо Генковски към този му „предизвикан“ материал. Областните троянски страсти пък разгоря един скорошен анализ на старши икономиста в Института за пазарна икономика Адриан Николов, тиражиран многократно от различни медии, включително Т21 (виж „Време ли е за Троянска област?“ в миналия ни брой – бел. ред.). Авторът г-н Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). В момента е извън политиката, но острата му обществена чувствителност е неизменна. Има няколко книги за Троян и големите троянски личности. Остро перо и желан автор на Т21. Сред фокусите му са управленските процеси и фигурите, които стоят зад един или друг обществен успех или провал. Т21  
ОТ ДЕСЕТИНА дни един призрак броди наоколо – призракът на Троянска община. Адриан Николов от Института за пазарна икономика разви тезата, че Троян в някои отношения е изпреварил Ловеч и поради това трябва да заеме мястото му на областен център.

НЕКА се знае. Троян много пъти по различни показатели и при това доста категорично е заемал позиция пред Ловеч. Искате пример. Ето. Сегашните 28 области в България, наричани преди окръзи, са формирани през 1959 г. Тогава претенденти тук са два града – Ловеч и Троян. Въпросът е решен в полза на Ловеч с активната и хитра намеса на… троянеца Милко Балев. Неговата близост като политически сътрудник на все повече утвърждаващия властта си ръководител на България Тодор Живков му дава повод да се самоизтъкне като чужд на всякакъв местен патриотизъм и с ясната цел да запази кариерното си развитие в партията и държавата. Милко Балев успява да убеди троянските ръководители да не противостоят на ловчалии като обещава – Ловеч ще стане областен град, но управлението ще бъде поверено на троянци. Така Марин Грашнов и Минко Тодоров-Торонто, които не могат да откажат на Милко Балев, са сред първите окръжни началници в новосъздадения Ловешки окръг.

ТУК е добре да напомним. За разлика от Ловеч Троян тогава има Държавен народен театър, в който един от режисьорите – Янаки Стоянов, е откривател на знаменитата актриса Невена Коканова. По това време троянци активно разширяват и увеличават производството на различни габарити електродвигатели. Скоро след това, вече без Грашнов и Торонто, от троянския завод са свалени някои производства и са дадени на новооткритите заводи в Ловеч и Тетевен. Пак по това време, когато нито Плевен, нито Ловеч приемат да развият фармацевтично производство, предприемчивите троянци бързо превръщат откритата Галенова лаборатория в Химико-фармацевтичен завод. Бързо се разширява и модернизира производството на металорежещи машини – съвместно с японската фирма „Фанук“ тук заработва една от малкото в България гъвкави автоматизирани производствени системи (ГАПС). Открива се най-големият в страната Завод за производство на столове. Произвеждат се машини за механизиране на строителните работи.

ПОВЕЧЕ от 40% от учениците, завършващи средно образование в троянската гимназия, всяка година стават студенти. След всяка сесия два вагона троянски младежи, които следват в Свищовската стопанска академия, получават нови знания по счетоводни и финансови науки, така необходими за бързо развиващата се троянска икономика. Още няколко пъти по толкова се готвят за специалисти в различни вузове в София, Пловдив, Варна, Бургас и др. В същите години влакът Свищов - Левски - Троян вози към нашия град стотици млади ентусиасти, хора от полските райони на централна Северна България. И забележете. Малки групи от тях се установяват в Ловеч, където предпочитат да работят и да живеят. Повечето слизат на Ловешката гара, само за да си купят по един топъл симид и бързо се качват на влака – бързат да се установят в Троян. Тук виждат редица предимства. Тук искат да прекарат живота си. И успяват – да работят, да печелят, да построят жилище, да изучат децата си. Не в Ловеч, а в Троян. И както в Америка всички се считат американци, така тук, в Троян, всички се считат троянци.
 
СПОМНЯМ всичко това, за да подчертая, че градът ни винаги е бил конкурент на Ловеч.  И нека си го кажем – доста често ловешките началници са ограничавали и възпирали нашите идеи за развитие. Няма конкретен повод, но нека напомним многозначителния факт, че Троян е третият електрифициран град в България. Преди Плевен, Велико Търново, Враца, Ловеч... Питам се обаче дали днес градът ни е готов за едно административно издигане. Ние имаме един урок, че не бива да се бърза, ако не си готов за нещо колкото и съблазнително да изглежда то. Спомнете си как станахме членове на Европейския съюз без реална готовност. Нека се сетим, че членовете могат да бъдат горди и мощно да стърчат, но могат да са тъжно и безнадеждно провиснали. Никой и нищо не бива да заема мечтана позиция без да притежава необходимата мощност. Струва ми се в момента ние нямаме тази мощност да бъдем областен център. И се питам  -  дали пък някой не иска да си направи експеримент с Троян. Да - ние сме един от групата Казанлък, Асеновград,  Дупница, Карлово, Велинград, Поморие, които се нареждат веднага след съответните областни градове. Но не сме най-изявеният град от тази група.
 
ОЩЕ НЕЩО. Тия дни спряха влака Свищов - Левски - Троян. И още по-същественото, заговори се за възобновяване строителството на язовир „Черни Осъм“. Троянци не стават по-щастливи от подобни намерения. Е, как да не си помисли човек: дали пък внезапно връхлетялата ни  изненада „Троян областен град“ не е една дъвка залъгалка, която да отвлече вниманието на троянци. Дали не е илюзорна компенсация, дребна нереалистична мечта.

БЪЛГАРИЯ със сигурност се нуждае от административна реформа. Преди 10-15 години някому хрумна идеята да обяви съществуващите окръзи за области. Какво промени, а по-важното какво подобри това? Нищо. Боя се, че едно рокада Ловеч/Троян не ще има смислен резултат. За разлика от други аз съм нелечимо заразен от локалния патриотизъм, предпочитам съблазънта Троян да стане областен център. И все пак интересите на България са по-важни. Особено днес, когато виждаме, че всичко - политика, икономика, култура, образование, здравеопазване, отива, извинете, на майната си! Не мисля, че област Троян е на дневен ред. Ами ако след пет години Ловеч отново набере скорост и подобри своите показатели по скалата на Института за пазарна икономика...

7 ноември 2024 г.
Мичо Генковски

Още по темата:
 
Още от същия автор:

0 коментара

Язовир – айде пак напъни!?

* Безалтернативен ли е наистина яз. „Черни Осъм“, защо напоследък тъй яко се вее язовирната мантра, защо никой не казва колко ще струва и какво ще се случи със село Черни Осъм, защо през м. август екоминистърът плевенчанин Димитров говореше едно, а сега друго… * Какво би предизвикало строителството – нашите шест предположения * Дали пък язовирните напъни нямат и друг мотив?
Идиотщини
СЪСЕДНИТЕ ни Ловеч и Плевен, които черпят питейна вода основно от водохващането над троянското с. Черни Осъм (група „Черни Осъм“, с която се разпорежда ловешкото държавно ВиК дружество), отново са на воден режим – обикновено така е през лятото, но тази година, заради засушаванията, и в късната есен. В Плевен кранчетата са сухи по 16 часа на ден – вода има само по 4 часа сутрин и вечер. В Ловеч е малко „по-мокро“, водата, засега, спира само нощем, от 22:00 до 6:00 (от 13 ноември мярката бе затегната – вода сутрин и вечер и общо 13 часа на сухо).

И ОТНОВО се заговори за „единственото“ решение – изграждането на яз. „Черни Осъм“. Казвали сме, че мантрата яз. „Черни Осъм“ се развява обикновено преди избори, за популистко ловене на „жадни“ плевенски и ловешки гласове. Сега времето е следизборно, но, както се случва в последните години, едновременно се усеща и като предизборно, а като прибавим и споменатото необичайно късноесенно засушаване, разбираемо е защо в момента въпросната мантра се развява така яко.

ВЪВ ВЕЕНЕТО се включи и служебното правителство – на съвместен брифинг на 7 ноември в София регионалният министър (МРРБ) инж. Виолета Коритарова и колегата й от Министерството на околната среда и водите Петър Димитров заявиха че „изграждането на язовир „Черни Осъм“ е безалтернативен проект за решаване на проблема с водоснабдяването на областите Плевен и Ловеч“ (цитатът е дословен по прессъобщението от МРРБ, разпратено обилно до медиите в страната – бел. ред.). И още от въпросния брифинг – уточнението на министър инж. Коритарова, че строителството на яз. „Черни Осъм“ ще отнеме около 10 години“ (за средствата за строителството нито дума – бел. ред.). Министър Димитров, който отгоре на всичкото е плевенчанин, прибави солидарно, че „изграждането на яз. „Черни Осъм“ ще реши проблемите с водоснабдяването на Плевен и Ловеч и ще даде сигурност за години напред“

ПАК КАЗВАМЕ – популистка язовирна мантра, която хвърля прах в очите на плевенчани и ловчалии, нищо друго, всъщност има и друго, което не е маловажно, но за него накрая. Защото удобно се загърбва основният проблем, главната причина за плевенско-ловешкото безводие – продупчената като швейцарско сирене водопроводна мрежа на въпросните два жадни града и водозагуба, достигаща според някои данни до 70% и горница, т. е. кажи-речи две трети от подаваната към Ловеч и Плевен вода се излива в земята. И първата и първостепенна мярка, която до голяма степен ще реши проблема с безводието, е реконструкцията на тази мрежа. Да, ама това не става от днес за утре, ръководствата на Плевен и Ловеч десетилетия са били като щрауси и не са си мръднали пръста в тази посока, а и то нито е лесно, нито е евтино (за сравнение в Троян, който от много години не е имал воден режим, всяка година, в момента също, целенасочено се инвестира в ремонт на водопреносната мрежа, за което браво на общинското водно дружество „ВиК Стенето“ ЕООД и Община Троян, и при нас водозагубите са много, много по-ниски – бел. ред.).

И ДА СИ ГО КАЖЕМ без заобикалки – сегашната ловешко-плевенска жажда е от тяхното ловешко-плевенско управленско безхаберие и некадърност през годините, а не заради липсата на яз. „Черни Осъм“. Същото, в изявление по телевизията през м. август т. г., бе признато и от министър Димитров, който сега за разлика от тогава говори за безалтернативност на язовира, цитираме: „Основният проблем на ВиК мрежата е, че загубите са огромни, същото е и с хидромелиоративните съоръжения (съоръженията за напояване), ефективността е много ниска. Трябват адекватни и спешни мерки зя възстановяване на ВиК инфраструктурата – водопроводи и канализация, тя е в лошо състояние в някои населени места (разбирай и Плевен и Ловеч), за да може да се повиши ефективността от водовземането“ (виж „Министър Димитров: Загубите в Плевен и Ловеч са огромни“ в бр. 32 на Т21 от 21 август 2024 г. – бел. ред.). Има и друго – и в Плевен, и в Ловеч има алтернативни водоизточници (подземни и други), но и към тях подходът през годините е бил като към ВиК мрежата – никакви сериозни разработки, отказ от инвестиции и управленско безхаберие и некадърност.

И СЕГА за най-важното – какво би предизвикало строителството на яз. „Черни Осъм“?
• ПЪРВО. Язовирните сторонници някак омаловажават факта, че строителството на язовира, което веднъж започна в края на 80-те години, неслучайно бе прекратено. Обвиняват „Екогласност“ и протестиращите тогава хора като популисти и причинители на спирането. Но нито дума какво би причинил един грамаден язовир (по първоначалния проект стената трябваше да е високо 100 метра, т. е. колкото пет 10-етажни блока, за сравнение т. нар. елпромски блок през реката срещу Търговския парк в Троян е 10-етажен, значи колкото 5 елпромски блока – бел. ред.) на екосистемата – в този район е резерватът „Стенето“, хабитат е на много диви животни, природните извивки и красоти са емблема на района и т. н. Отговорът на това, нищо че го казват еколозите, но е вярно: язовир в подобен планински район крие доста рискове – засипване с листа, които гният и замърсяват питейната вода, затлачвания, промени в климата, промени във флората и фауната и т. н.

• ВТОРО. Какво ще стане с близкото и съвсем немалко и немаловажно с. Черни Осъм – защото всички уж отговорни фактори, които пропагандират за язовира, бягат като дявол от тамян от този въпрос?! А тежката истина е, че селото ще трябва да се евакуира/изсели и това задължително трябва да се обговори и сподели. И тук един прилежащ въпрос – не е ли редно за такива неща да се потърси и мнението на местните хора. Редно е, разбира се!

• ТРЕТО. Министърката говори за 10-годишен срок на строежа, но отсега е ясно, че подобно нещо ще се строи много по-дълго време, сигурно двойно по-дълго, в България сме. Което пък значи, че тежките камиони и цялата строителна какафония ще стане неизменна част от пейзажа в селата Черни Осъм и Орешак, а и в целия район. И че на пътната и друга местна инфраструктура дупе да й е яко.

• ЧЕТВЪРТО. Този район – на Черни Осъм и Орешак – е туристически. Тук е най-значимият и най-посещаван (според скорошна национална туристическа класация) обект в цяла Стара планина – Троянският манастир. Тук са Природонаучният музей, Националното изложение на занаятите, има много хотели, къщи за гости и т. н. Сещате ли се какво ще стане с всичко това през строителното десетилетие и горница? Според нас – гром и лом, както казва народът.

• ПЕТО. Орешашко-Черноосъмската долина е едно от най-красивите места не само в Троянско. И то е толкова красиво и обичано заради онази тиха и едновременно величествена старопланинска красота. Как би повлиял на тази планинска притихналост и величие един язовир, според нас – определено негативно, рушащо природната философия и чар на това необикновено място.

• ШЕСТО, последно, но не по значение. Парите? В някакво свое изказване, май в отговор на парламентарно питане, министър инж. Коритарова спомена под сурдинка 500 млн. лв., при яснота още отсега, че парите ще са в пъти повече, някои говорят за 1,5 млрд. лв. Въпросът е има ли държавата ни подобен финансов ресурс за такова строителство в този момент, въпросът е риторичен.
И ЗА ОБЕЩАНОТО накрая. Няма какво да се лъжем – подобен мащабен като ресурси (финансови и други) проект означава, поне по нашите ширини, и голямо грабене. Едва ли без нищо из Троян и до днес се говори, че злополучно прекратеният първоначален строеж на язовира е построил много частни вили. Та се питаме дали напъните за яз. „Черни Осъм“ нямат и такъв мотив? И този въпрос е риторичен.

Генадий Маринов

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |