110 години от началото на Дойранската легенда

* „Троянският полк трябваше да се превърне в една неразрушима наковалня, непрекъснато поемаща ударите на Британската и Френската империя и техните балкански съюзници“ * „Балканджиите обаче издържаха на всичко. Издържаха и България отново оцеля. За втори път след 1913 г. се провалиха изцяло плановете и намеренията на Великите сили и съседните шовинистични балкански държавички да приключат с Родината ни“

 

Христо Калистерски

20 април

Един текст, който припомня важно българско събитие, случило се на същия ден, 20 април, когато избухва и Априлското въстание (1876 г.), национално-освободителната ни революция, но 40 години по-късно – през 1916 г. Важно българско, но и троянско събитие – защото тогава на Южния фронт от бушуващата в Европа Първа световна война, на позициите край Дойранското езеро, пристига железният 34-ти пехотен Троянски полк. И в следващите две и половина години нашите (в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия под командването на изключителния пълководец ген. Владимир Вазов), тези „млади мъже от Балкана и Предбалкана“, са в окото на бурята, сътворяват величавата Дойранска епопея и показват на целия свят боен дух и майсторство от невиждан мащаб. И ни повече, ни по-малко – спасяват България от разгром, разграбване и унищожение и написват една от най-славните страница в цялата българска военна история. 

Авторът е нашият съгражданин Христо Калистерски, основател и неизменен председател на местната структура на НД „Традиция“ – РК „34-ти пехотен Троянски полк“ (Априлци – Троян – Севлиево), от 2024 г. и национален председател на „Традиция“, а отскоро доктор по история от Великотърновския университет. Съмишлениците от РК „34-ти пехотен Троянски полк“, сред тях винаги в първите редици е г-н Калистерски, бяха инициаторите и организатори на двете грандиозни исторически възстановки на Дойранската епопея в Троян (виж „Дойранската епопея в Троян“ в бр. 35 на Т21 от 19 септември 2018 г. и „Как „Весели и в боя“ ми обясни Дойран“ в бр. 36 на Т21 от 29 септември 2019 г. – бел. ред.) и са в основата на богатата изследователска, издателска и популяризаторска дейност, свързана с историята на Троянския полк и Дойранската епопея. И, без да е пресилено, може да каже, че имат голямата заслуга за възстановяване на паметта и полагащата се, но дълго време неотдавана почит към троянските герои от борбите за националното обединение на Майка България, заслугата да ги върнат на полагащото им се място в историята ни. Т21

Ген. Владимир Вазов награждава отличили се от 34-ти Троянски полк, Дойран, май 1917 г.

ДАТАТА 20 АПРИЛ е емблематична – не само за троянци, но и за цяла България – освен с началото на Априлското въстание и с още едно много важно събитие, което ще се окаже от съдбоносно значение за съществуването на  българската държава.

ПРЕДИ 110 ГОДИНИ, на 20 април 1916 г., 34-ти пехотен Троянски полк пристига на югоизток до с. Кара Оглулар и се разполага край Дойранското езеро. На 22 април полкът заема позициите на 116-ти германски полк, които са от връх Кала тепе до Дойранското езеро. И от този момент в продължение на близо две години и половина тези млади мъже от Балкана и Предбалкана ще напишат най-славната страница във военната история на България.

САМО преди три години, през лятото на 1913 г., същите обикновени момчета и мъже трябваше да запазват Родината си на картата на света. Когато държавата се разпадна, правителството, доколкото го имаше, беше в ступор, голяма част от генералите не знаеха какво да правят, самият командир на Девета дивизия попадна в плен на настъпващите към столицата румънски части. Пълното безумие да не се оказва отпор на влизащите в гръб войски на съседите от север си казва своето и България е на път да изчезне от картата на света. Тогава съдбата реши да постави на пътя на настъпващите пълчища имено обикновените момчета от 34-ти пехотен Троянски полк. Оставени сами, без командири и без подкрепа, балканджиите не само спряха румънските войски и им попречиха да превземат София, но се и завтекоха на юг, където охладиха страстите на гръцките шовинисти да завладеят Пловдив и да го присъединят към Гърция.

Пленено вражеско оръжие от 34-ти пехотен Троянски полк, Дойран, м. април 2017 г.

СЕГА Фортуна отново реши Девета дивизия пак да поеме най-отговорната задача, а в частност отново нашият 34-ти пехотен Троянски полк да получи най-най-тежката  роля. Полкът трябваше да се превърне в една неразрушима наковалня, непрекъснато поемаща ударите на Британската и Френската империя и техните балкански съюзници. Докато през предните две войни юнаците от най-южните части на Балкана бяха в редиците на 28-ми пехотен Стрямски полк, то сега всички бяха под знамената на родния 34-ти пехотен Троянски полк. Едва ли много от тях предполагаха с какво ще се сблъскат през следващите две години и половина. Непрекъснати бомбени, картечни, оръдейни, миннохвъргачни и пушечни стрелби. В най-спокойните дни по позициите падаха по 1000 оръдейни снаряда, без да броим картечните откоси, бомбените залпове и пушечните стрелби. 

ПРЕЗ НОЩТА се строяха окопите, галериите, проходите, бункерите, а през деня се стоеше под непрекъснатия грохот на неприятелския огън. Врагът, зад който стоеше цялата икономическа и индустриална мощ на двете най-големи световни империи, не жалеше боеприпасите и обливаше с огън българските позиции. В обикновените дни нашите войници бяха подложени на невиждани изпитания. А в определени дни неприятелят решаваше да обстрелва през целия ден и адът слизаше на земята. Оръдейният огън от залпов се превръщаше в ураганен, от ураганен преминаваше в барабанен, в тези моменти вече не се чуваха никакви изстрели, а един постоянен и непрекъснат грохот, от който човек полудява и губи връзка с действителността. Отгоре на всичко трябваше да се издържат и четири генерални щурма през февруари, април и май 1917 г. и септември 1918 г.

Моменти от двете грандиозни възстановки на Дойранската епопея, Троян, 2018/2019 г.

БАЛКАНДЖИИТЕ обаче издържаха на всичко. Издържаха и България отново оцеля. За втори път след 1913 г. се провалиха изцяло плановете и намеренията на Великите сили и съседните шовинистични балкански държавички да приключат с Родината ни.

м. април 2026 г., Троян

Христо Калистерски, доктор по история, 
председател на НД „Традиция“

Начало

Още по темата: 

• Йордан Василев: На 34-ти Троянски полк дължа живота на баща... (2007 г.)
• Велик е нашият войник! (2010 г.)
• Кметът на Дойран гостува в Троян 
• Троянци на Дойран (2012 г.)
• Изложба за 100-годишнината от Балканската война
• Троянци на поклонение в Дойран (2013 г.)
• Троянци на Дойран (2014 г.)
• На 3 март в Музея: Разказ за паметника мъченик
• Христо Данов: За съжаление е вярно... 
• На Гергьовден в Троян винаги е хубаво (2015 г.)
• За 100-годишнината от Дойранската епопея - мащабно (2017 г.) 
• За убитите край Дойран
• Кметът призова троянци да дарят за честването
• Пътуване в историята 
• 100 години от Дойранската епопея - честване
• Троян се поклони
• Боевете на Дойран, април 1917 г.
• Боевете на Дойран - май 1917 г. 
• В Тетевен почетоха героя от Дойран ген. Владимир Вазов
• Ген. Владимир Вазов – гордост на българската нация

• Дойранската епопея "на живо" в Троян (2018 г.)
• Паметникът на ген. Вазов е готов
• Предсмъртното писмо на младши подофицер Цочо Чавдаров
• 15 септември 2018 г. – голям троянски и български ден 
• Дойранската епопея в Троян  

• Нова книга за железния 34-ти пехотен Троянски полк (2019 г.)
• Очакваме поредния „голям троянски и български ден“ 
• Наши при откриването на новия паметник на полк. Каварналиев
• Заслужена награда за Христо Данов и едно достойно дело
• „Пътят към Ньой – краят на българския национален идеал“
• За клеветника Колев, компютрите и компотите
• Кратко и величествено
• „Последните дни на войната“
• Как „Весели и в боя“ ми обясни Дойран  
• Христо Калистерски: Случилото се е все едно да удариш шамар на брат си 
• Весели и в боя – не, изобщо не се майтапя! (2020 г.) 
• Премиерата на филма за „Дойранъ 1918“ – в Троян на 18 септември  
• Христо Калистерски: И да се върне някакво българско... 1 (2023 г.)
• Христо Калистерски: И да се върне някакво българско светоусещане 2
• Нашият Христо Калистерски вече е начело на НД „Традиция“ (2024 г.) 
  
• Христо Калистерски: Този период е обединителен за цяла България
• „Балканци“ отваря на 12 септември
• Комплекс „Балканци“ – открит 
• Българин от Виена дари 5000 евро на музейния комплекс „Балканци“ (2025 г.)

Tweet