Христо Калистерски: Този период е обединителен за цяла България

* „Целите на експозицията са: обединение около общата история извън политиката, за да имаме общ български път в Европа със световните хуманни ценности“ * „Левски и Ботев са недостижими, но когато видиш, че и „обикновеният човек“, собственият ти дядо, е отишъл (на фронта) и е направил нещо голямо, започваш да гледаш по друг начин на себе си и на ежедневния си живот“

Христо Калистерски

Интервю

На 12 септември 2024 г. ще се състои една дългоочаквана троянска премиера – откриването на новата историческа експозиция, представяща участието на троянци в борбите за национално обединение, основно двете Балкански войни и Европейската (Първата световна) война, с фокус върху героизма, славата и заслугите за България на железния 34-ти пехотен Троянски полк. Разположена в къщата във възрожденски стил, общинска собственост, на ул. „Ген. Карцов“ 72 (където преди време се помещаваше механа „При Войводите“, реставрираната къща на именития троянец Спас Балевски, герой от войните, убит по политически причини в размирната 1925 г. – бел. ред.), която вече ще носи името  Културно-исторически комплекс „Балканци“. Идеята за експозицията е на местния клон на патриотичното дружество „Традиция“ – РК „34-ти пехотен Троянски полк, Априлци - Троян – Тетевен, тяхна е и реализацията в партньорство с Музея на занаятите и подкрепата на Община Троян.

По този повод разговаряме с инициатора и основна фигура в РК „34-ти пехотен Троянски полк“, а отскоро и национален председател на дружество „Традиция“ – съгражданина ни Христо Калистерски.

– Как се стигна до тази нова троянска историческа експозиция?
– Чрез проект на „Традиция“, спечелен през Местната инициативна група (МИГ) – Троян, Априлци, Угърчин. Помогна и Общината. Но Тепърва трябва да се минат различни процедури за регламентиране на експозицията. За мен нещата започнаха в Априлци, в края на 90-те години. Винаги съм си мислел, че трябва да има музей на Новоселското въстание. След като научих за историята на 34-ти пехотен Троянски полк, си помислих същото. С няколко момчета търсехме подходящи организации за тази дейност. Тогава създадохме една структура към ВМРО, не политическа, а по-скоро културно-просветна. През 2010 г. учредихме и клон на „Традиция“. 2015 г. получихме  една стая на втория етаж от тази къща, общинска собственост (тогава на първия етаж бе механа „При Войводите“). Обзаведохме я чрез проект по Общински форум и със собствени средства, стана приятна зала – в която могат да се водят гости на Троян, да се разкаже нещо за историята. Още тогава имахме идея „Традиция“ да вземем цялата сграда за музей на 34-ти пехотен Троянски полк и на революционните движения, да си следваме нашите цели. Много колеги не вярваха, че е възможно да стане.

– Това е смела идея.
– Смела идея е, обаче се осъществи. Христо Йовчевски изигра голяма роля, лобира умело да получим сградата. Късмет за нас беше, че там не можа да се задържи сериозно заведение, не потръгна на наемателите, няколко се смениха, но ние с тях си партнирахме добре. Официалния договор с Общината го сключихме през 2020 г. – за безвъзмездно ползване за 10 години. Започнахме да работим по проекта, като Общината ни помагаше.

Сградата на новия Културно-исторически комплекс „Балканци“, Троян

– Доколкото разбрах, повечето неща  в експозицията, която е фокусирана върху 34-ти пехотен Троянски полк, са частна собственост?
– Експозицията е за участието на троянци във войните – от 1912 г. до 1945 г., и експонатите са предоставени от членове на сдружението.

– А чия е концепцията за експозицията?
– Експозиционният план го направи троянският музей (Музеят на занаятите). За това трябва експертност, не може случаен човек да се захване. В музея има специалисти на изключително високо равнище. Ръководители на екипа бяха Елеонора Авджиева и Десислава Вутова, а от наша страна (на „Традиция“) – Дочо Николов.

– Как усещаш – вашето дело (на „Традиция“, на местния клон „34-ти пехотен Троянски полк“, лично твоето) има ли социална подкрепа?
– В двете крайности. Много голям интерес у някои хора. Поздравяват ме по улиците за избирането ми за председател на националното сдружение „Традиция“, хората се радват, че е избран троянец. Има и от другото – безразличие.

– Кажи ни нещо повече за новата експозиция?
– Откриването е на 12 септември от 15:00 ч. Поканили сме президента – като главнокомандващ на армията, и министъра на отбраната. Поканени са и всички, които са ни подкрепяли през годините, за да видят какво може да постигне едно гражданско сдружение без партийни пристрастия. За нас този период, на който сме се посветили, е обединителен за цяла България.

– Но този период в историята ни беше подценяван, обиждан дори.
– Направо сатанизиран. Нещата се разместваха. Спомням си например как в началното ми училище, сегашното ОУ „Иван Хаджийски“, през 80-те години идва един културен деятел, ветеран от Втората световна война, и започна възхвала на Съветския съюз и оплюване на 34-ти пехотен Троянски полк като фашистки. Дойранската епопея в съзнанието на нас, децата, беше тотално отричана. За Първата световна война не учехме нищо, само за Войнишкото въстание, а войната я наричаха Първа империалистическа. В средното училище СУ „Св. Климент Охридски“, когато ходихме да популяризираме двете Дойрански епопеи, учители бяха намерили една стара карта, на която пишеше „Първа империалистическа война“, и ни яподариха. Понеже в Добруджа се бием с руснаците (и ги бием – бел. ред.), беше неудобно да се казва.

– За ген. Иван Колев, победителя на руснаците в Добруджа, кога научихме?! Кога чак разбрахме – какъв герой сме имали! Тези изкривявания на историята ли те мотивираха? Или родовата ти история?
– Всички тези неща. Много силно ме мотивира следното. През 1996/1997 г., когато работех в печатницата на Поделението, печатахме едно издание „Морски научен форум“. Тогава за първи път прочетох за 34-ти пехотен Троянски полк по-сериозни изследвания – едната тема беше какво е писано за полка в пресата, и се смаях какви работи сме правили. Аз от ученик много се интересувам от история, моите съученици ме питаха за интересни случки, правех си и свои тълкувания –хлапе 3- 4-ти клас чета например, че Хитлер е бил вегетарианец, без друго не можех да се ориентирам в немски ли, в австрийски ли град е раждан, а сега и това. И казвам на съучениците си – той не е немец, а е вегетарианец; те ми вярваха, защото четях много за история. Та прочетох аз за полка и се втрещих! Ще ме извиняват, но нашето обучение по история беше колко съветският войник е богатир, какви невероятни качества има,  и други такива глупости

– Това беше част от една по-голяма пропаганда, която обхващаше всичко. Накратко: руският слон е най-големият слон на света.
– Другият слон беше сръбският.

– Просръбска пропаганда? Не съм попадал на такава.
– Тито беше починал, но все така се говореше за извращения на нашите войници в Сърбия. Това, дето се опитват да казват, че Тодор Живков ревизирал процеса, аз у неговите редови хора в Троян не съм го виждал. През втората половина на 80-те години, когато съм ги питал, та и досега, или се мълчи, или се говори с недомлъвки, или направо се казва, че нашите собствени дядовци били изверги. Че е имало изстъпления – имало е, но не в такъв мащаб, който се внушаваше. Най-малкото – нашето българско виждане за водене на война няма нищо общо с тия геноциди, които правят гърците и сърбите. Друго – неизпращането на български войски на Източния фронт по време на Втората световна. Това доказва изключителната мощ на българската държава.

– Да, голямо самочувствие трябва, за да се опълчиш на най-силния?
– И показва, че България по време на Втората световна война е с не по-малък статус, отколкото през Първата световна, когато ние сме световна – не регионална, а световна – военна сила и го доказваме.

– Всичко това казва ли се чрез експозицията, дори индиректно?
– Би трябвало да се казва. Основната ни цел е да се преоценят стойностите – ако не от нашето поколение, то от следващото. Да се види, че има непреходни неща. Никой не ти пречи да се забавляваш и в същото време да си човек. Не да си потребител, дърво без корени, да живееш ден за ден. Левски и Ботев са недостижими, но когато видиш, че и „обикновеният човек“, собственият ти дядо, е отишъл (на фронта) и е направил нещо голямо, започваш да гледаш по друг начин на себе си и на ежедневния си живот.

– По-горди ли ще бъдем с тази експозиция?
– Да, и по-удовлетворени, защото не сме второ качество. По времето на соца това ни учеха, че сме второ качество – славехме Големия брат (СССР), но знаехме, че Голямата работа е другаде (Запада) – Германия, Франция и т. н., гледахме хубавите им коли, хубавите им дрехи и се дивяхме… Целта ни е да вървим по нещата, които ни обединяват, а не които разделят.

– А възможно ли е да се постигне и обратният ефект от тази горда изложба – да подразни някои троянци и българи?
– Който не обича България, може и да се подразни. Когато отбелязахме 100-годишнината от Ньойския договор – с научна конференция, с известни имена.  Възстановките (на Дойранската епопея) не бяха някаква самоцел, а да се покаже това, което ни обединява като българи и европейци, като цивилизовани хора (макар че войната не е цивилизовано нещо). Един полковник ми каза след възстановката, в публиката на която имаше и троянци, и гости: за първи път виждам хората, обединени след подобно събитие.

– Подобно нещо усетих тогава и аз – една грамадна маса от хора, които някак си бяха обединени, гледаха и чувстваха еднакво.
– В Троян постигнахме едно национално разбирателство. Другаде в страната не знам да са правили такова събитие. Ние показахме, че имаме обща история и трябва да сме преди всичко българи, а после членове и симпатизанти на партии. Нашият най-голям български проблем не е завистта, а това, дето мислим, че с нас почва и свършва всичко. До това съм достигнал. И ние в „Традиция“ стъпваме върху труда на други хора,  трябва да се помни. Целите на експозицията са: обединение около общата история извън политиката, за да имаме общ български път в Европа със световните хуманни ценности.

– Кои хора стоят зад направеното?
– В заключителния етап нещата се реализираха с изключително активната дейност на редица членове на РК „34-ти пехотен Троянски полк“, сред които: Пламена Сиракова, Марин Юруков-Шела, Дочо Николов, Георги Моновски, Тошко Топалов, Тотко и Стефан Съеви, Пламен и Янислав Дановски, Цочо Петров, Минко Църовски, Красимир Кръстев, Стефан Спасов, Мирослав Найденов, Станислав Гуевски, Петко Радионов и др. Специални благодарности на фирмите изпълнителки „Арка“ ООД и „Мирчев Електрик“ ЕООД, както и на Мирослав Калистерски за работата му по документалната и административна част от изпълнението на проекта. Благодарности на екипа от Община Троян, който съдейства: Верка Добрева – директор на дирекция  „Анализ, планиране и проекти“, Мария Василева – директор на дирекция „Строителство“, Галя Белевска – началник отдел „Бюджет и човешки ресурси“, Полина Павлова – главен експерт „Строителство“, и Ивелина Калчева – главен експерт „Планиране и проекти“.

16 август 2024 г.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Христо Калистерски: И да се върне някакво българско светоусещане 1 
• Христо Калистерски: И да се върне някакво българско светоусещане 2
• Христо Калистерски: Случилото се е все едно да удариш шамар на брат си 
• Нашият Христо Калистерски вече е начело на НД „Традиция“  
  

 

• Йордан Василев: На 34-ти Троянски полк дължа живота на баща... (2007 г.)
• Велик е нашият войник! (2010 г.)
• Кметът на Дойран гостува в Троян 
• Троянци на Дойран (2012 г.)
• Изложба за 100-годишнината от Балканската война
• Троянци на поклонение в Дойран (2013 г.)
• Троянци на Дойран (2014 г.)
• На 3 март в Музея: Разказ за паметника мъченик
• Христо Данов: За съжаление е вярно... 
• На Гергьовден в Троян винаги е хубаво (2015 г.)
• За 100-годишнината от Дойранската епопея - мащабно (2017 г.) 
• За убитите край Дойран
• Кметът призова троянци да дарят за честването
• Пътуване в историята 
• 100 години от Дойранската епопея - честване
• Троян се поклони
• Боевете на Дойран, април 1917 г.
• Боевете на Дойран - май 1917 г. 
• В Тетевен почетоха героя от Дойран ген. Владимир Вазов
• Ген. Владимир Вазов – гордост на българската нация

• Дойранската епопея "на живо" в Троян (2018 г.)
• Паметникът на ген. Вазов е готов
• Предсмъртното писмо на младши подофицер Цочо Чавдаров
• 15 септември 2018 г. – голям троянски и български ден 
• Дойранската епопея в Троян  

• Нова книга за железния 34-ти пехотен Троянски полк (2019 г.)
• Очакваме поредния „голям троянски и български ден“ 
• Наши при откриването на новия паметник на полк. Каварналиев
• Заслужена награда за Христо Данов и едно достойно дело
• „Пътят към Ньой – краят на българския национален идеал“
• За клеветника Колев, компютрите и компотите
• Кратко и величествено
• „Последните дни на войната“
• Как „Весели и в боя“ ми обясни Дойран  
• Христо Калистерски: Случилото се е все едно да удариш шамар на брат си 
• Весели и в боя – не, изобщо не се майтапя! (2020 г.) 
• Премиерата на филма за „Дойранъ 1918“ – в Троян на 18 септември  
• Христо Калистерски: И да се върне някакво българско... 1 (2023 г.)
• Христо Калистерски: И да се върне някакво българско светоусещане 2
• Нашият Христо Калистерски вече е начело на НД „Традиция“ (2024 г.)
  

Tweet