Агорафобията

* Агорафобията е страх от открити пространства, но и от присъствие сред тълпа от хора * Страховете и емоциите наподобяват тези, пораждащи се у човека в настоящата извънредна
 епидемична обстановка

Цветелина Цветкова

Колонката на психолога

АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.

Т21

ВЪВ ВРЕМЕ на епидемия и задължителна домашна изолация всеки най-вероятно се е усетил в даден момент изнервен, тревожен, потиснат и без желание да прави каквото и да е в ежедневието си. Има обаче разстройство, при което желанието да се излезе навън и да „срещнеш хора“, кара засегнатите да се чувстват по подобен начин.

ТЕРМИНЪТ „агорафобия“ включва в себе си както страхове от открити пространства, така и страх от присъствие сред тълпа от хора. Понятието се отнася към група взаимосвързани и припокриващи се фобии, обхващащи страхове от напускане на дома, влизане в магазини, посещение на публични места, пътуване в обществен транспорт, избягва се пътуването и излизането сам. Много от пациентите се ужасяват от мисълта, че може да им прилошее на публично място и няма да има кой да им помогне. При най-тежките случаи пациентите остават напълно свързани с дома. Засегнатите от подобно фобийно тревожно разстройство са предимно жени, като началото на заболяването е в ранна зряла възраст. Могат да се наблюдават депресивни и натрапливи симптоми. Без ефективно лечение агорафобията често приема хроничен ход.

СТРАХОВЕТЕ и емоциите при това разстройство наподобяват тези, пораждащи се у човека в настоящата извънредна епидемична обстановка. Подобен паралел показва колко тънка може да е разликата между норма и болест и как подобно трудно време дава възможност да разберем другия повече.

Цветелина Цветкова, клиничен и консултативен психолог

Библиография: 

МКБ-10 Психични и поведенчески разстройства, стр. 118-123

Начало

 Още в „Колонката на психолога“

• Детето и играчките (1)
• Психосоматика – връзката между психиката и тялото (2)
• Хипохондрия или за здравната тревожност (3)
• За детето и ученето на чужди езици (4)
• Хиперактивното дете – разпознаване и подход (5)
• Аутизъм – какво е това? (6)
• Спешна психологическа помощ (7)  
• „Бърнаут“ – какво е това (8) 
• Детето и джобните (9)
• Хранителни разстройства (10) 
• За Троян (11) 
• Паническото разстройство (12) 
• Тормозът сред връстници (13) 
• За Дядо Коледа (14) 
• Психоактивни вещества и юношество (15) 
• За създателя на логотерапията и „Смисълът в живота“ (16) 
• Какво е сугестопедия? (17) 
• Психолозите от ДПРБ за коронавируса (18)
• Как да се понесе по-лесно домашната изолация? (19)

Tweet