За Мария Монтесори и нейните идеи

* Водещ е принципът за спонтанно и опосредствано обучение: малкото дете да учи, без да забелязва, че учи

Цветелина Цветкова
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.
Т21

КОГАТО се мисли за ранно обучение и възпитание, често се говори за Мария Монтесори. Нейните идеи днес са много популярни и много школи и детски градини ги използват.

Мария Монтесори
МАРИЯ МОНТЕСОРИ е била интересен човек, ако се съди от автобиографията и делата й. Тя е първата жена дипломиран лекар в Италия, през 1896 г. Оглавява школа за корекционно поведение, основана в детски приют. Там въвежда свои правила на отношение към децата. Служителите са задължени да се отнасят с уважение към подопечните си, преподават се специални уроци с цел развиване на социалното поведение, измисля обучителни пособия. Само след няколко месеца работа нейните ученици успяват да издържат всичките си изпити. Изводите й я насочват към идеята за това до каква голяма степен средата влияе върху детското развитие и го оптимизира.

ПРИНЦИПНАТА идея в дидактиката на Мария Монтесори е тази за спонтанно и опосредствано обучение: малкото дете да учи без да забелязва, че учи. Всеки използван за тази цел материал има две цели: пряка и косвена. Пряката цел е поставена от детето – например иска да си подреди кула от кубчета. Косвената е тази, която възрастният е заложил, предлагайки в пространството на детето тези кубчета – да упражни фината моторика, да формира нови познания относно форма, големина, цвят. Характерното за поведението на учителите при тази методика е, че те стоят встрани, повече наблюдават, оказват помощ само при нужда, осъществяват бърз контрол на грешката и дават разяснения, защото основният педагогически принцип тук е „Помогни ми да се справя сам“. Наблюденията показват, че децата съвсем естествено сами се справят с проблемите си – те могат. Според Мария Монтесори детето до 6-тата си година има способността да заучава бързо, лесно и без съзнателно усилие и поради тази причина това е един от най-важните възрастови периоди от човешкото развитие. Тя говори за „попиващ ум“, механизъм, с помощта на който детето несъзнателно избира от обкръжаващата го среда това, което му помага да се развива. Тя е основен фактор при спонтанното учене. Средата е тази, която подкрепя цялостното индивидуално развитие на детето.

ХАРАКТЕРИСТИКИ на подготвената среда са достъпност, свобода на движение в нея, лична отговорност вътре в нея, красота и хармония на предложените в нея предмети, те да бъдат отразени истинно и в баланс с природните закони. Любовта към средата рефлектира върху желанието тя да бъде пазена чрез въвеждането и спазването на реда в нея. Всяко дете има свое собствено работно пространство, тип мека постелка, която може да мести и прибира и върху която може да нарежда и манипулира с предмети, към които е проявило интерес. След това то трябва да ги върне на мястото, от което ги е взело, за да може друго дете да може да ги вземе. Редът е демонстрирано отношение към средата. Използват се сетивни материали, които дават на детето действителен опит с предмет, на базата на който чрез манипулация с него то ще добие ново знание. Всеки предмет е от естествени материали и има за цел да даде нова информация и опитност.

СМЕСЕНИТЕ възрастови групи са принцип на обучение в методиката на Монтесори. Деца от различни, сравнително близки, възрастови групи работят заедно в клас. Те са разпределени през 3 години: от 3 до 6 години, от 6 до 9 и от 9 до 12 години. Идеята е за взаимопомощ, а не за взаимна конкуренция, което се обуславя от идеята за индивидуален подход в духа на групата. Трите етапа на урока при Монтесори са Наименуване, Включване и Припомняне („Това е...“, „Дай ми...“, „Какво е това?“). При първия етап възрастният именува новия предмет, при втория детето трябва да го покаже, а при третия то се насърчава да го назове. Предвид това, че всяко дете се движи със собствено темпо, този подход трябва да се прилага индивидуално, някои деца трябва да повтарят повече от други, защото чрез повторението се добива знанието.

Примерна Монтесори стая
„РЪЦЕТЕ са инструмент на ума”, казва Мария Монтесори. Тръгвайки от идеята, че интелигентността се развива и през движението и че образованието трябва да следва естествените нужди на детето, природата се явява като естествен източник на необходимото. Според нея детето може да е активен наблюдател и изследовател в нея, което улеснява и стимулира развитието. Монтесори развива своите идеи и те стават и остават много популярни и споделяни и до днес.

Цветелина Цветкова,
клиничен и консултативен психолог

 Още в „Колонката на психолога

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |