Българските водопадни рекорди са в Априлци!

* Дяволското пръскало (202.5 м) и Видимското пръскало (159,0 м) са признати за двата най-високи водопада в България; на трето и четвърто място са Врачанска скакля (139.2 м) и Райското пръскало (127.6 м)

Шампиони

Когато природата и науката се срещнат, резултатът е нещо впечатляващо. Община Априлци вече има още един повод за гордост: двата най-високи водопада в България – Дяволското пръскало (202.5 м) и Видимското пръскало (159.0 м) – са официално признати като новите рекордьори на страната. Тази новина не само подчертава уникалността на региона, но и го поставя в светлината на прожекторите като ключова туристическа дестинация.

Най-високите водопади в България: 1. Дяволското пръскало (202.5 м), 2. Видимското пръскало (159.0 м)

НА 28 НОЕМВРИ в читалище „Светлина 1895“ в Априлци се проведе значимо събитие, което обедини научни и практически подходи към изучаването на природните богатства на България. Научно-практическата дискусия, организирана от Община Априлци и екипа на проект „Създаване на Геоинформационна система за водопадите в България“, оповести новаторско откритие: двата най-високи водопада в България се намират на територията на община Априлци – Дяволското пръскало и Видимското пръскало

•  ДЯВОЛСКОТО ПРЪСКАЛО се намира в резерват „Северен Джендем“ и с внушителната си височина от 202.5 метра вече е безспорният шампион сред водопадите в България. С наклон от 59 градуса и отвесна структура този природен шедьовър е символ на мощ и красота. „Погледнат от пътеката към връх Ботев, водопадът сякаш се издига от недрата на планината, за да напомни за величието на природата“ споделят очевидци на уникалната гледка.

• ВИДИМСКОТО ПРЪСКАЛО, скрито в дълбините на Балкана, изненада всички. Доскоро бе смятан за водопад с височина от около 80 метра, но новите измервания показаха, че той достига впечатляващите 159.0 метра. С тази си височина Видимското пръскало заема достойното второ място в националната класация. Неговото разположение в място с ограничен достъп го превръща в уникална атракция за любителите на природата. Според направените измервания на трето и четвърто място се нареждат водопадите Врачанска скакля (139.2 м) и Райското пръскало (127.6 м).

Момент от дискусията, на която бе обявено откритието, НЧ „Светлина 1895“, Априлци, 28 ноември 2024 г.

СЪБИТИЕТО в Априлци бе част от проекта „Създаване на геоинформационна система за водопадите в България“, воден от екип от утвърдени специалисти, начело с доц. Борислав Александров, ръководител на катедра „Геодезия и геоинформатика“ в УАСГ и участник в шест експедиции до Антарктида. Той заедно с инж. Радослав Николов и планинския водач Момчил Цветанов създадоха нова методология за класификация и измерване на водопадите в България с точност до милиметри. „Досега липсваха ясни критерии и методи за определяне на височината и класификация на водопадите –обяснява Момчил Цветанов. – Днес имаме сигурни данни, благодарение на съчетанието на наука и практика.“

ПРИРОДАТА на Априлци е известна с богатството и разнообразието си. А Балканът, със своите остри скали, дълбоки ждрела и бързотечащи реки, създава идеални условия за формирането на водопади, като относителната недостъпност на района е запазила тези природни съкровища в автентичния им вид. Дяволското и Видимското пръскало вече се нареждат сред емблемите на региона. „Тези водопади са наше природно наследство. Те не само ще привлекат туристи, но и ще вдъхновят ново поколение българи да опознават и ценят природата на страната ни“, сподели кметът на община Априлци инж. Тихомир Кукенски.

Община Априлци

Начало

Още по темата:

• Канонизират осем монахини и двама свещеници от Априлци (2011 г.)
• Канонизираха мъчениците от Ново село и Батак
• За пиянството и черешата на един народ (2012 г.)
• Вицепрезидентът уважи Априлци и Ловеч
• Потушиха Новоселското въстание (2013 г.)
  
• 9 май – празникът на Априлци (2015 г.)
• Днес почитаме паметта на новоселските мъченици за вяра и род (2016 г.)
• Мащабна възстановка и курбан за 140 години от Новоселската епопея
• Новоселското въстание - 140 години по-късно 
• Дърво с корен
• Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание 
• Днес почитаме паметта на новоселските мъченици (2020 г.)
• Поклон за Новоселските мъченици (2021 г.) 
• От мен – хвала! (2022 г.) 
• За „Новоселското въстание“ (2023 г.) 

• Австрия награди нашата Красимира Димова (2010 г.)
• "Актавис" дари лекарства за Дома за стари хора в Априлци (2011 г.)
• Гости за Великден в Дома за стари хора в Априлци
  
• ВИП ергенът Николай Нанков се сгоди (2019 г.) 
• Априлци грейна за Коледа (2020 г.)  
• Яко в Априлци! (2023 г.) 
• Нова пожарна „Мерцедес“ дариха на Априлци приятели от Австрия (2024 г.)
  

• Тодоровденската кушия в Априлци – пак много яка (2010 г.)
• На кушия в Априлци (2011 г.) 
• На кушията в Априлци (2017 г.)
• На кушията в Априлци (2020 г.)
  

• Вуйчото на Симеон Дянков е кандидатът на ГЕРБ в Априлци (2011 г.)
• Изборите у комшиите 
• Априлци остана без шпикер на местния парламент 
• Пепа Колева отново начело на Общинския съвет в Априлци 
• Плевнелиев на гости в Априлци и Троянския манастир (2012 г.)
  
• А пък хората - кучета ги яли? (2013 г.)
• Съветническа тричленка нищи „кметския парк” (2014 г.) 
  
• Младен Пелов си върна Априлци (2015 г.)
• У комшиите – от раз в Априлци... (2019 г.) 
• ЗУТ в Априлци е като детската игра „пусни, пусни кърпичка“
  
• В Априлци: „Кой каквото си е превзел и откраднал, е негово“? (2020 г.)
• ГЕРБ падна в Ловеч, бие яко в Априлци (2023 г.)  

• Априлчанин пострада тежко - окрадоха му ракията и сланинат (2013 г.)
• Празникът на сланината и греяната ракия - за четвърти път (2014 г.)
• На Празника на сланината в Априлци (2015 г.) 
• Шестият Празник на сланината и греяната в Априлци (2016 г.)
• Празникът на сланината в Априлци – за 8-ми път (2018 г.) 
• На Празника на сланината в Априлци (2020 г.) 
• Стълпотворение на Празника на сланината в Априлци (2024 г.) 

• Завърши "Байканджии 2016" в Априлци (2016 г.)
  
• „Раница, колело, дъх на сено“ (2018 г.)
• С „Джеръми?“ закриват Лято 2020 в Априлци (2020 г.)
• „Байканджии“ в Априлци – за шести път (2021 г.)
• „Байканджии 2023“ наближава (2023 г.) 

Tweet