В Априлци: „Кой каквото си е превзел и откраднал, е негово“?

* „За 12 години и 120 писма никой не ме е потърсил за лична среща и обяснение, нищо че на всички (институции) съм изпратил комплект документи и телефон за връзка“ * „Аз предложих компромисен вариант на съседите, но за жалост главният герой Минко Савов не желае – който е свикнал само да взема, не дава“

Тема с продължение

Второ писмо по същата тема – имотна измама/далавера в съседно Априлци, от същия автор, нашия читател и съгражданин Недко Минков. Второ, защото след първото няма реакции на алармираните държавни и общински служби. И също като първото (виж „ЗУТ в Априлци е като детската игра „пусни, пусни кърпичка“ в бр. 28 на Т21 от 17 юли 2019 г. – бел. ред.) – тежко и тъжно, заради безскрупулността и още повече заради липсата на шанс за правдата. Т21
До: Генадий Маринов,
гл. ред. на в-к „Троян 21“

Г-Н МАРИНОВ, през м. юли 2019 г. Ви предложих мое писмо и Вие го публикувахте под заглавието „ЗУТ в Априлци е като детската игра „пусни, пусни кърпичка“. Припомням – писмото бе свързано с неколкократното отнемане на части от няколко мои наследствени имоти в кв. „Ново село“ (гр. Априлци), намиращи се на около 150 м от центъра на града, впоследствие и на още два имота, от съседа ми Минко Савов. Отнемането е под формата на промяна в регулацията (само документално в картата на града), без реално преместване на оградата и без план за тази ограда. Това е единствената променена поръчково междупарцелна граница в квартала, извършена без обществена необходимост и, разбира се, от Общината, което ми бе официално потвърдено от Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Ловеч.

ТАЙНОТО извършване на тези промени е причината да не разберем за тях – всичко е правено без уведомяване, без съгласие и разрешение, т. е. при недопустими нарушения на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Тази и другите промени са далавера на местна завера, а такива изпълнители главният прокурор Гешев ги нарича ОПГ (организирана престъпна група), нарушители на закона, а такива общини определя като „феодални“. Явно случващото се е честа практика на този човек (Минко Савов), защото се оказва, че е присвоил в квартала още няколко имота, единият застроен. Аз не знам кои са лицата, извършили документалните промени и „узаконили“ отнемането, но по закон документацията трябва да се пази в Общината (общинската администрация).

В ОТНЕТАТА част от единия от наследствените ми имоти има геран, който съзнателно е „изчистен“ от кадастралната карта и според изказване на въпросния съсед бил планиран като септична яма – затова сега е подложен на истинско замърсяване, като разбирам, че Общината няма задължение да опазва водоизточниците на територията си. Всички (други) герани в квартала са отразени в кадастралната карта.

ПО ТОЗИ неприятен проблем водя кореспонденция от 2008 г., писмено и с всички възможни институции: Областната управа, Прокуратурата (Районна и Окръжна), Община Априлци, СГКК - Ловеч, лични срещи с бившите областни управители Ирина Митева и Георги Терзийски (сега шеф на АПИ); плюс няколко срещи в Община Априлци, като за последната съжалявам, едва ли някой е посрещан така на обществено място и то в момент, когато министър Томислав Дончев говореше за ролята и начина на държане на държавните служители. Всички институции реално отказват да разгледат жалбите ми, цитирайки Заповед 18-49 на СГКК - Ловеч, но тази заповед едва ли може да обезсмисли закона (ЗУТ), в който е записано какво трябва да се направи, за да си извършат промени в кадастралната карта. Невъзможно ли е да се определят група специалисти да анализират случая – всички документи са налице (с изключение на укритите в Общината).

ПРЕЗ ТЕЗИ години съм изпратил 120 писма, а в отговорите всички като един цитират горепосочената заповед и я използват като щит или бронежилетка. Някога в Ловеч имаше един зам.-кмет Ганчо Христов, родом от с. Къкрина, изпълняваше и функцията на държавен контрол – заслужава си да му се изучи методиката, безкомпомисна. За тези 12 години и 120 писма никой не ме е потърсил за лична среща и обяснение, нищо че на всички (институции) съм изпратил комплект документи и телефон за връзка.

Г-Н МАРИНОВ, предизвикан бях да напиша това писмо от телефонно обаждане на новия кмет на Априлци инж. Тихомир Кукенски, за което съм му благодарен; това негово обаждане бе първото, но разговорът ни по телефона бе като дистанционно обучение в училище. От двуминутния разговор с г-н Кукенски, който няма никаква връзка с моя случай, усетих несъгласие и лека обида от честите ми писма, но щом е кмет и е наследил този висок пост, той наследява и добрите, и не толкова добрите неща на предшествениците си. Има поговорка: „Както се радваш на хубава снаха, така ще се радваш и на гърбав сват“. Аз лично не познавам сегашния кмет, но знам, че е от личен род – с негови сродници съм живял и работил безпроблемно. Почувствах и очакваната агитация от лица от съответната общинска служба; близостта и колегиалността са важно нещо, но има и други важни неща – като справедливост и достойнство.

ПИША това и другите писма, за да подсетя Общината и Прокуратурата да си влязат в правата и задълженията и да отстранят тази несправедливост – аз не искам и метър чуждо и не дължа никому, но държа да ми се възстановят границите, по които са издадени строителните разрешения за жилищата, строени в периода 1960-1966 г. Аз предложих компромисен вариант на съседите, но за жалост главният герой Минко Савов не желае – който е свикнал само да взема, не дава.

Г-ДА ПРОКУРОРИ, в най-важния документ на държавата – Конституцията, е записано какви са Вашите задължения за опазване на живота и имота на гражданите. Защо тогава така плахо и без желание проточихте толкова години за този проблем, въпреки че документи има всякакви и всичко е начертано. Това (Ваше) нежелание се предаде и на разследващите – четирима високообразовани и специализирани служители; срещал съм се само с първия и почувствах „отбиване на номера“, а когато прочетох „доклада“ му, представен при Вас, се доубедих в първоначалното си мнение. Другите, явно повлияни, не предложиха друго – не ми е удобно да цитирам споменатия „доклад“. Аз съм изненадан от нежеланието на хората по веригата. Не им ли е неудобно, най-меко казано,  Вашето представителство в Ловеч да ме насочва към Апелативна прокуратура – Велико Търново?! Не е ли срамота с нашите новоселски синори да се занимават на такова ниво – това не е нормално. С какво усещане ще останат граждани и специалисти, случващото се, просто казано, е мачкане на тъжителя. И се оформя нов девиз на Априлци – „Кой каквото си е превзел и откраднал, е негово“.

ПИТАМ
– с такива разследващи материали, одобрени от Вас, кой би имал успех в Съда?! А там всеки един като мен го очаква „специализиран защитник“ в строителния бранш, колега до някаква степен на извършителите – и резултатът е ясен. Посочете ми, г-да Прокурори, в коя съседна държава някой може да ти влезе в двора – там трепят такива, а тук опира мен да ме трепят; имаше такъв момент, но благодарение на случайното присъствие и намеса на ловешкия психиатър д-р Игнев ми се размина. Много хора са чували мнението на граждани – „Продажна съдебна система“. Подкупни съдии, а кой създава документите – в Априлци не е тайна кой от кого е зависим, кой с професия, кой с власт?

ГОСПОДА, аз съм на 78 години, учил съм 10 срока, без да повтарям след 7. Клас, работил съм над 50 години (само на две места), носител съм на Златно отличие на министерството (1990 г.), от 1968 г. съм шофьор без санкции, без задължения съм към банкови институции и НАП, редовно гласувам, никога не съм бил на партийна заплата, доходът на семейството ми е под социалния минимум, инвалид съм 91%. Когато ме оперираха в Трета градска болница в София, за което благодаря на проф. д-р Бояджиев и екипа му, споменатият ми съсед Минко Савов променя оградата – добре избран момент. Учителите са ни възпитавали като родителите – чуждо да не вземаме, нашето да пазим, всеки има права и достойнство.

НА 22 СЕПТЕМВРИ празнуваме Независимостта на България – велика дата, достойна за празник, тя е предшествана от не по-малкия празник 6 септември, Съединението. Ще припомня за незнаещите – на 5 септември 1885 г. през Беклемето (Троянския проход) пътуват с коне Българският княз Батенберг и нашият земляк Константин (Кочо) Хаджикалчев – депутат и изключителен дарител. Князът се обръща към спътника си с думите: „Кочо, ний отиваме в Пловдив да подкрепим Съединението – и така трябва, но аз знам какво ще ми струва“. Следва Сръбско-Българската война. А по поставения от мен въпрос много хора очакват решение, за да няма продължения.

21 септември 2020 г., Троян

С уважение и очакване: Недко Стефанов Минков

Бел. ред. Готови сме да дадем думата и на другата страна/страни в спора.

Начало

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |