Павлина Иванова: Моето е динамиката, да правим още и още

*  „Този ремонт го определям като един билет за бъдещето за Природонаучен музей в Черни Осъм… Много е важно да поясним, че музеят ще отвори на 1 юли с ремонтирана сграда, но за обновяване на пространствата вътре ще трябва още време“ * „Проблемите не са по-различни от тези на всички мои колеги в страната. Да привлечем мотивирани хора и да ги задържим, защото хората правят институцията“ * „Когато градиш нещо, ставаш много уязвим за тези, които рушат и са сигурни, че „нищо не става в тая държава“

Павлина Иванова

Интервю

ПРЕДИ шест години, през 2020 г., в някаква степен изненадващо, пристигналата от София Павлина Иванова пое ръководството на Природонаучния музей в с. Черни Осъм (ПНМЧО). Защо изненадващо? Въпреки националната си известност ПНМЧО бе някак прекалено местен, създаден от местен човек, ръководен през годините от местни хора, общински като статут, и подобно „отваряне“ изглеждаше рисково. Риск и в двете посоки – и за институцията, и за „пришълката“. Но се оказа оправдан. ПНМЧО не само затвърди позициите си на основен туристически обект в общината и района, втори по посещаемост след безспорния лидер Троянския манастир, но, по-важното, доби размах, разви се в един по-мащабен (европейски) контекст. И не говорим само за престижното миналогодишно участие в Биеналето на архитектурата във Венеция и на трайното партньорство с немски студенти доброволци, а като нагласа, философия, цели.

КОЯ е Павлина Иванова? Ето как се самопредставя самата тя:  „Предишната ми работа? Само като студентка съм работила поне 20 различни неща. През 2003 г. завърших Софийския университет със специалност „Инженерна физика“ и специализация „Медицинска физика“. После заминах в Техническия университет в Мюнхен с идеята да направя там докторантурата си, но предпочетох да се върна и започнах като докторант в Института по биофизика на БАН. Безценни години с много пътувания и срещи с интересни хора. После съм работила с много различни екипи по проекти предимно в сферата на културата и образованието. Отделните проекти често остават във времето и каквато и идея да е вложена в тях, ако няма устойчивост и продължение, постепенно се губи постигнатото. С това ме спечели музеят в Черни Осъм, любимата ми тема за природата и възможност за надграждане и устойчивост.“.

А ПОВОДЪТ за това интервю с г-жа Иванова е едно важно предстоящо събитие, на 1 юли – официалното откриване на обновения сграден фонд и материална база на Природонаучния музей в Черни  Осъм по проект на Община Троян с европейско финансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост.

    – Да започнем с два концептуални въпроса. Първият – защо ти, софиянката, с научна кариера, избра да отидеш в един „селски“ музей, не съжаляваш ли?
    – Важно пояснение е, че съм пловдивчанка. Доста години живях в София и никога не свикнах с шума и навалицата. Когато реших да се преместя пред мен стоеше изборът дали да остана в България или да поживея някъде другаде из Европа. Позицията на директор на музея в Черни Осъм беше изключително вълнуваща възможност, която спечели пред всички други идеи. И така в моите представи аз по-скоро останах и на въпроса „Ти май не си оттук?“ винаги отговарям, че съм си от тук. Тази работа съчетава всичко, което съм искала да правя преди и съм изключително щастлива да виждам как музеят се развива и всяко усилие, положено от мен и екипа, носи усмивки и още доволни посетители.

Централният вход на музея след ремонта, м. юни 2026 г.

Екипът

    – Вторият въпрос: Какво завари, през 2020 г., когато пое Природонаучния музей в Черни Осъм (ПНМЧО) и какъв е музеят днес, шест години по-късно? Кое е различното, твоето?
    – Заварих работещ музей, с известни проблеми. Екипът беше малък, но колегите успяваха да посрещат повече от 25 000 посетители годишно и да отварят вратите на музея всяка сутрин в 8:00 без почивен ден. Никога не трябва да забравяме, че каквото и да се случва в бъдеще и колкото и успехи да постигнем в работата на музея, то е благодарение на това, че някой в продължение на 50 години е ставал рано сутрин, за да се справи с всички предизвикателства. Основните проблеми бяха със сградата – покривите, прозорците и това насочи усилията към подготовка за този мащабен ремонт. 

Сега музеят има 10 служители плюс двама германски доброволци, които вече пета година подпомагат работата на екипа. Посетителите ни достигнаха 40 000. Получихме редица национални и международни отличия и признания. През 2023 г. спечелихме участие в конференцията на NEMO (Мрежата на европейските музейни организации), посветена на ролята на музеите в действията срещу климатичните промени и устойчивото бъдеще. През 2024 г. бяхме сред номинираните за десетото юбилейно издание на международните награди „Жива“, които отличават най-добрите музеи и обекти на културното наследство в славянските държави. През 2025 г. музеят стана част от международната изложба „Дълбоки повърхности“ в рамките на 19-ото Архитектурно биенале във Венеция, където представихме своя подход към опазването и представянето на природното наследство. 

Сред най-разпознаваемите ни инициативи е „Ден на рейнджъра“ – събитие, което среща децата с хората, грижещи се ежедневно за природата, а през 2025 г. то беше отличено в конкурса на Read & Travel 2025 с награда за „Най-оригинално събитие в областта на културния туризъм“. Друг проект, с който особено се гордеем, е музейната академия „Природата учи“ – програма, която свързва различни форми на учене и превръща музея в място за знания и практически опит. През 2026 г. тя спечели първо място в категория „Образователна инициатива“ на наградите „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“. Моето е динамиката, да правим още и още неща. Понякога колегите казват, че си „създаваме работа“, но категорично това ни води към развитие. Повече партньорства, повече събития и дейности и винаги нещо ново в музея. 

    – Вече приключва мащабният проект, подготвен съвместно с Община Троян за реконструкция на музейната материална база (сградния фонд и всичко останало) за над 1 млн. лв. европейски средства, осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Какво ще промени този проект в дейността на музея? Временно затворихте врати заради строителните дейности, трябваше да отворите в началото на м. февруари, но не се получи – защо?
    – Този ремонт го определям като един билет за бъдещето за Природонаучен музей в Черни Осъм. Амортизацията на сградата и на всички инсталации е един нормален процес и след 50 години има неща, които не могат да се поправят на части или между групите посетители. Отварянето на 1 февруари беше един възможен сценарии, най-добрият за нас и всички посетители. Аз съм оптимист по природа, но в хода на ремонта стана ясно, че не е възможно да се правят самостоятелно отделните зали и да остане отворено поне отчасти, както беше планирано. Съхранението на експонатите изискваше постоянното им преместване в зона, в която няма опасност за тях, а пространствата са ограничени. 

Много е важно да поясним, че музеят ще отвори на 1 юли с ремонтирана сграда, но за обновяване пространствата вътре ще трябва още време. След като най-трудните неща са направени, като покриви, изолация и отопление, за подобренията после няма да се налага затваряне. Витрините на втория етаж на музея трябваше да се демонтират, за да се постави изолацията и новата дограма и временно експонатите ще бъдат представени без визуализация на местообитанията им, а само с бял фон. 

Гледка към ПНМЧО откъм реката

    – След този проект вече няма как да не направите следващата стъпка – да намерите начин, разбира се съвместно с вашия принципал Община Троян, за довършване на недовършената „нова“ вътрешна музейна сграда, зарязана от десетилетия. Нали е така? Тази вътрешна сграда има голям потенциал, говорили сме, и би могла да прибави ново качество и мащаб? 
    – Новата сграда отдавна не е вече изоставена. Вече 5 години работим за включването и към музейната експозиция. Всичко, което зависи от нас и от ръководството на Община Троян е направено и сега очакваме подходящото финансиране. 

    – През настоящата 2026 г. ще отбележите голям юбилей – 50-години от настаняването на музейната сбирка в сегашната си сграда, първата и май единствената чисто музейна сграда в общината, сторена като музейна и съобразена изцяло с музейните функции. Как ще празнувате? И каква е равносметката за този половин век – откъде тръгнахте и докъде стигнахте?
    – Стигнахме точно там, откъдето са тръгнали основателите на музея в Черни Осъм. Както е записано още при създаването музеят „представя богатството на биоразнообразието на Средна Стара планина“. За тези 50 години този природен феномен е получил най-високото национално признание като Национален парк „Централен Балкан“, през 1991 г. и 2017 г. получава и най-високото международно признание като третият обект на природното наследство на ЮНЕСКО в България. Замислен като „център за екологично възпитание“, през 2025 г. музеят получи най-голямата музейна награда за образователни дейности с нашата академия „Природата учи“. Замислен като музей сред собствената си експозиция, отворен към реката и училището, големите прозорци са били затворени още в началото, за да пазят експонатите от пряка слънчева светлина. Днес, 50 години по-късно, съвременните технологии на поставения троен стъклопакет с UV филтър ни позволиха да видим тази идея реализирана. Реставрирахме и старите витрини, които са част от тази концепция, отворени и светли. Създадени са от местни майстори с изключителна прецизност и след 50 години, те изглеждат като съвременно интериорно решение. 

    – Знам че местната общност, черноосъмци, а и всички ние, троянци, се гордеем с вашия/нашия Природонаучен музей в Черни Осъм под твое ръководство. Но, предполагам, в началото е имало недоверие, кажи ни и за това? Както и изобщо за проблемите пред културната институция – със сигурност ги има?
    – Аз много трудно приемам нови хора около себе си и напълно разбираемо за мен е, когато хората са резервирани. Казват, че по дрехите посрещат и по ума изпращат, но виждаме и добре облечени хора, които говорят умно, а са изпълнени с лоши намерения. Остава по делата само да съдим. Доверието се гради бавно.

Проблемите не са по-различни от тези на всички мои колеги в страната. Да привлечем мотивирани хора и да ги задържим, защото хората правят институцията и те ще станат пак рано и ще посрещнат с усмивка първите посетители, ще ги накарат да се върнат отново и отново. Проблемът, който не очаквах да срещна, са конфликтите, в които се налага да влизам, за да мога да запазя посоката на развитие на музея. Аз съм отстъпчив човек и никога не съм имала „врагове“, но в ролята си на директор на музея нямам право да отстъпвам. Когато градиш нещо, ставаш много уязвим за тези, които рушат и са сигурни, че „нищо не става в тая държава“. Може би по себе си съдят, че щом има проекти, значи се злоупотрбява, щом има успехи, явно си с връзки. 

    – И накрая един „оригинален“ въпрос – за творческите планове, тактическите и стратегическите? Как искаш да изглежда ПНМЧО след, да кажем, 10 години? Какъв е големият смисъл на този музей?
    – Да започнем с големият смисъл. Идеята за познаване и разбиране на природата е все по актуална и успяхме да я съберем в две думи „Природата учи“ . Нашата академия има много посоки на развитие. От беседите вътре в музея, образователните програми в залите и изнесени в училища и детски градини, образователни турове в планината, с велосипед или пеша. Подготвили сме 30 различни теми, които да бъдат разказани в контекста на природата на Средна Стара планина. Предстои реализацията на новата музейна експозиция и интериор в цялост с новото пространство на разширението. Идеята на новата ни концепция беше вече наградена с участието си на 19-тото Венецианско биенале миналата година, интериорни решения за устойчиво използване на ресурсите. Докато течеше ремонта, нашият екип заедно с повече от 15 водещи учени, архитекти и експерти от няколко национални институции създадохме новата концепция за художествено-пространствено оформление на музея, където са включени и пространствата на разширението. В момента работим също и върху нов ландшафтен проект за дворното пространство, с три „зелени класни стаи“ и акцент върху местните растителни видове. Иска ми се да вярвам, че ще трябват по малко от 10 години. Най-амбициозната идея е да имаме и изследователски център. 

21 юни 2026 г.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Столичанка поема Природонаучния музей в Черни Осъм (2020 г.) 
• Приключиха директорските конкурси за музеите в Троян и Черни Осъм
• Природонаучният музей в Черни Осъм спечели проект 
• Природонаучният музей в Черни Осъм – на 50 (2021 г.) 
• Спомен за Христо
  
• Спечелени проекти от Природонаучния музей в Черни Осъм (2023 г.)
• В едно изречение (10)
  
• В едно изречение (13) 
• В едно изречение (14)
• Йорданка Якимова: Трябват вяра, мечти и труд
• Гигантски африкандски охлюви в ПНМЧО  
• В едно изречение (35) (2024 г.)
• Съветничка от „Възраждане“ атакува Природонаучния музей в Черни Осъм 
• Природонаучният музей ще участва във Венецианското биенале (2025 г.) 
• Авджиева и Иванова убедителни на директорските конкурси 
• Започва реконструкцията на Природонаучния музей в Черни Осъм 
• В едно изречение (111) (2026 г.) 
• Природонаучния муцей в Черни Осъм с престижна награда
• Над 110 деца се включиха в Детското зелено риболовно училище 

Tweet