Йорданка Якимова: Трябват вяра, мечти и труд

* „Много си го обичам (Троян), много го хваля, където отида. Мисля, че е един от най-добрите сред тези от неговия мащаб… Радва ме, че и други млади хора се върнаха тук. Връщат се и от чужбина“ * „Дори и да не харесвам някой човек, това не би ме спряло да работя с него. Макар че няма хора, които да не харесвам“

Интервю

Йорданка Якимова

Една прекрасна млада дама – с бакалавърска степен по специалността „Медии и икономика“ в УНСС и пред завършване на магистратурата си в катедра „Маркетинг“, профил „Рекламен мениджмънт“, в същия столичен университет – избира да се върне от голямата София в малкия роден Троян. По-точно е от мах. Калчевска, която уж е троянска, но е по-скоро в с. Орешак. „Мило и драго давам за Орешак“, призна ни тя. Преди около година вижда обява за работа в Природонаучния музей (ПНМЧО) в съседното с. Черни Осъм – за позиция, която е в пълен синхрон с университетската й специалност. Кандидатства, одобряват я и вече почти година е служител в ПНМЧО, където се занимава с маркетинг и ПР. Казва се Йорданка Якимова, малко над 20, и е изключително позитивен и светъл човек – личи й и по усмивката. Заявената тема за интервюто ни с г-ца Якимова е ПНМЧО, но си говорим, разбрахме се да е на ти, и за много други неща.

– Мислила ли си да работиш в медия?
– Не знам дали съм чак толкова добра да работя в медии.

– Ми то там е пълно с калпазани.
– Да, и точно затова.

На дипломирането в УНСС

– Едно младо, образовано, хубаво момиче от столицата се връща на село. Това обмислен избор ли е, или емоция? Има ли перспектива?
– В началото не харесах Студентски град, сега пък, като ходя от време на време и ми харесва. Да живея там в момента – не. Но не се заричам. Ако реша, веднага мога да отида.

– А сега харесва ли ти тук?
– Да, харесва ми, че правя нещо за музея, за участието ми в читалището и дори за улицата – в момента правя една подписка за запълване на дупки на нашата улица (в Орешак). Написала съм в писмото – на тази улица имаме четири къщи за гости, а е дупка до дупка. За последните четири-пет години толкова хора си купиха места и строят. И на мен ми омръзна да кривя наляво-надясно с колата. Като минавам да събирам подписи, някои казват: „Аз ще се подпиша, ама то няма да стане“. Това ме изнервя. Чакай да пробваме, може пък и да стане. Надявам се да успеем.

Отвореното писмо на Йорданка за улицата в Калчевското

– Имаш ли среда от млади хора?
– Да. С някои сме заедно от деца.

– Звучи ли ти европейско това място – Орешак, Троян? Вероятно си пътувала навън.
– Троян – да. Орешак има къде все още да върви. Има манастир, изложба и читалище, ако се обединят и започнат да мислят в една посока за селото, ще е идеално. И кметството, разбира се. Аз ли съм наивната, не знам. Правя сравнение с Черни Осъм – там работят заедно читалище, музей, училище и кметство, помагаме си.

– Сега си ентусиазирана за Орешак?
– Да, докато не ми убият всичко и „избягам“ към София.

– Кажи за музея. Ти ли го избра?
– Да. Един ден си карам лекция онлайн, къде слушам, къде – не, скролвам си и попадам на обява: едното място беше за музеен педагог, аз нямам образование за там, второто – маркетинг и реклама. Подадох документите. По дисциплината „Иновации в културните индустрии и медиите“ бях имала курсова задача точно на тема „Виртуална реалност в природонаучните музеи“.

– Родителите ти доволни ли са от твоя избор?
– За тях е важно аз да съм добре. Радват се и защото тук съм сред роднини и те разчитат на мен.

– Някои казват, че препарирани животни в музей е отживелица. Как гледаш на това?
– Посетителите основно за тези експонати идват. Миналата седмица бяхме в природонаучния музей в Букурещ, препоръчвам го! Ходила съм преди време и исках да заведа колегите, тъй като бяхме на работна среща в Русе. Изключителен музей! Дори ние се изненадахме от техните експонати.

– Значи, препарираните животни не са отживелица. Според статистиката вие сте най-посещаваният музей в района.
– Може би защото нашата насоченост е към децата.

– Иновативни сте, работите по четири проекта.
– Всичко трябва да се прави стъпка по стъпка в правилната посока.

Природонаучният музей (ПНМЧО) в с. Черни Осъм, община Троян

– Екип сте? И то млад.
– Да, изчислих, че средната ни възраст е 36 години. Винаги в музея ни има по двама доброволци от чужбина, които са съвсем млади. Интересно е да видиш друг поглед, как им минава ежедневието, кухнята им каква е. Работим заедно, помагаме си.

– Как би искала да изглежда този музей, Природонаучният музей в Черни Осъм, в идеалния си вид?
– Чисто, подредено, с достоверна информация. Да има поне по два пъти в месеца събития, да се работи с туроператори.

– Информацията не е ли достоверна и сега?
– Такава е, но да е още по-пълна. Сега мислим за електронен гид, със слушалка или с QR код – надграждаме.

– Повече интерактивност?
– Да, но умерено. Аз обичам естественото, красивото и не мисля, че е необходимо интерактивните провокации да се много.

– Кое най-много радва вашите посетители?
– Естествената природна среда – рекичката, гората, гледката към Амбарица. А най-харесваният експонат е бялата мечка.

– Забелязвам, че събитията са ви силна страна. Не са кухи, нали? Защото в някои институции има плъзгане по повърхността, просто да има бройка.
– Не мисля. Ето, за международния ден на музеите утре (18 май – бел. ред.) трябваше да има откриване на фотоизложба „Пробуждане в Балкана“, която е финансирана по културен календар от Община Троян. И в последния момент дойдоха още две събития – една жена, Мария Барашка, която е преподавател в Германия, ще направи уъркшоп, плюс една лекция за планетата Венера с наблюдение на небето при хубаво време. Имаме планирани събития до декември.

– Имаш ли свобода да си реализираш идеите.
– Да. И много благодаря на Поли (директорката на ПНМЧО Павлина Иванова – бел. ред.) за това.

– Кажи още за себе си.
– Аз не обичам да съм в центъра на вниманието. Ходя на йога, обичам планините, ходенето сред природата. От миналата година започнах всеки месец да правя по нещо ново.

– Какво значи ново? Защото може да е нова дрешка?
– Например, седнах на грънчарско колело, ходих на картинг, на стрелба. Тази седмица държах живи гущери и змии (в музея в Русе имат такава жива експозиция).

– Значи си природолюбител и това добре се свързва с работата ти?
– Така е. Със сестра ми сме много различни. Тя обича големия град, кафенета, хора. Аз може би дължа на баба и дядо, при които бях като малка в събота и неделя и през летните ваканции, тази връзка с природата.  

По света

И у нас

– Стига ли ти заплатата? Можеш ли да спестиш за една екскурзия например?
– Стига ми. Аз си правя сметката. Предстои ми екскурзия съвсем скоро.

– Как се виждаш след пет години?
– Баналното – със семейство, пътуваща, с успешна кариера.

– Още твои интереси?
– Обичам да гледам филми, сериали.

– На кино в София ли? Хубаво би било да има и тука.
– В София. Тука си го представям в ритейл парка. Както и една аптека, защото трябва. Като сляза в Троян, по-добре там да спра за всичко. Липсва ми и някое барче с жива музика. Харесвах много заведението в къщата „Иван Хаджийски“, представям си го там например.

– Обичаш ли Троян?
– Много си го обичам, много го хваля, където отида. Мисля, че е един от най-добрите сред тези от неговия мащаб.

– С кое е най-добър?
– С всичко. С туризъм – харесва ми, че ако реша, мога да отида на минерален басейн, зимата да се кача да карам ски, да отида на „Амбарица“. София ми е на два часа.

– Има ли я средата, която иска един модерен млад човек? Възможност за кариерно развитие?
– Мисля, че да. Гледам, че не съм само аз. Радва ме, че и други млади хора се върнаха тук. Връщат се и от чужбина. В работата си направих връзки с хора от музеи и неправителствени организации. Динамично е, интересно.

– Значи няма де е „страшно“, ако след 5 или 10 години пак си тука?
– Стига да мога да се развивам. Не искам да съм човек, който ходи на работа и чака да минат осем часа.

– Как виждаш туризма в нашия край? Доколко е използван туристическият ни потенциал?
– Една от идеите ни е да има билетче, което да се употреби на няколко места. Сайтът ни ще претърпи нова визия, ще вдигнем нивото. Идеята ми е да направим и една карта на общината и хората да си „цъкат“ къде наоколо още могат да отидат. Трябва да се работи с турагенции, да сме включени в техни програми.

– Май тук нямаме таланта да правим отбор. А ти май се опитваш да направиш точно това?
– Надявам се да успеем поне с нещо малко. Дори и да не харесвам някой човек, това не би ме спряло да работя с него. Макар че няма хора, които да не харесвам.

„Обичам планините, ходенето сред природата“

– Обичаш да обичаш.
– Не обичам да се карам с хората. После ми е тежко.

– Интересува ли те политиката?
– Следя я.

– Ако получиш политическо предложение?
– Не е моето.

– Пишеш ли?
– През последните четири години си поставям цели на края на всяка година за следващата, записвам ги в едно дневниче, не го отварям цяла година, но повечето неща ги изпълнявам. Доказано е, че това работи. Трябват вяра, мечти и труд. И също мисля, че щастието обича тишината.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet