Юбилеят на Йочевски и „Здравец“

* Със знаменит концерт бе отбелязана 70-годишнината на ансамбъла и 80-тодишнината на ръководителя му * „Бушуващата вълна на българското, кипящата любов към танца, бликналата радост, обич и благодарност към всичко и всички, която ни заля от сцената,

бе невероятна“

Отзвуци  

Аплодисменти за Стефан Йочевски

МАКАР че бе дадена отлична оценка на концерта в поздравителното приветствие на кмета Донка Михайлова и цяла седмица възторжени коментари заменяха злободневните житейски  теми, бих казала, че за това невероятно събитие ще се говори още, и още…

ОТ ДОСТА години почти не се споменаваше Фолклорен ансамбъл „Здравец”. Разбираемо е след поредицата от житейски проблеми. Пандемии, забрани, прекратяване на дейности, отдалечаване на хората… Но будният Троян не допусна застой. И тъй като става дума за събитие от културната дейност, редно е да се отбележи, че активността в тази посока е забележителна. Появиха се нови театрални, вокални, танцови формации. Но ето, тръгна новината, че Стефан Йочевски, ръководителят, събира бивши танцьори за подготовка на юбилеен  концерт по случай 70 години от създаването на фолклорния състав, прераснал в ансамбъл „Здравец”. Не бе за вярване… Изминали са повече от 10 години от последните им изяви.

ПОЗНАВАМ упоритостта и всеотдайността на Стефан Йочевски от дългогодишната ни съвместна дейност. Когато ме покани да сподели идеята си, възторжено го подкрепих, но след като премина първото въодушевление, завладя ме съмнението. Той сподели, че музикантите от оркестъра му са по всички краища на страната, че наличните танцьори за момента са двамата му синове и снахите, че  певиците щял да продължи да ги издирва. Договорил бе вече салона на троянското читалище, имаше обещанието на няколко спонсори и датата 20 май бе определена. Срещата ни беше в края на м. април. Дори не можех и да си представя каква къртовска работа предстоеше. Събраните танцьори ще са от различни поколения, с различни познания върху танците, а те (танците) всичките са авторски, на големите майстори хореографи в това изкуство. Във всеки танц всичко е точно определено – музика, стъпки, движения… Посетих две репетиции. На първата ме окуражи търпението на вече събралите се танцьори, видимото им старание, пламъчето на неистовата им решимост, която долавях. Исках да им вярвам, но не се вдъхнових особено. На генералната репетициите показаха отново старание, желание и амбиция, но усетих известна умора, превъзбуда и притеснение  от страна на Йочевски.

ЮБИЛЕЙНИЯТ концерт. Това, което бе представено в претъпкания до последно салон на Троянското читалище (НЧ „Наука -1870 г.“) на 20 май вечерта от 18:00 бе изключително, изумително! Преживявала съм безброй вълнения по фестивалите, по участията на Ансамбъла в празниците на Троян, на земляческите срещи с троянците, живеещи в София. Пазя спомена за вълнението от бурните аплодисменти в Олумолц (Чехия), когато чуждата публиката стана на крака. Но този път бушуващата вълна на българското, кипящата любов към танца, бликналата радост, обич и благодарност към всичко и всички, която ни заля от сцената, бе невероятна.  И както обикновено се случва в такива моменти, сълзите идват на помощ…          

                                                           

ТАНЦИТЕ „Мизийска сюита”, „Северняшка сюита”, „Луди млади”, „Гергьовден”,  Варненски танци“, „Тракийски танци” този път бяха изпълнявани с такава сърцатост, радост, настроение, майсторство и всеотдайност, с озарени широки  усмивки, че очакваш в следващия миг танцьорите да полетят. Мъжете, категорични и темпераментни, жените – кръшни и вихрени. Не бе възможно и нереално да повярваш, че изпълнителите на сцената са на 40-50 и нагоре години… Разделението между танците – запълвано от двамата водещи и от забележителни музикални преходи. Впечатлителни останаха певиците от вокалната група на Невена Йорданова и прекрасните изпълнителки на шопски припевки Елизабета и Мария. Бившите солистки на „Здравец” Атанаска и Ценка върнаха спомени към триото им заедно с Веска. Любимецът на троянци, талантливият троянски „глас на България” Радко, бе посрещнат възторжено, както и участието на проф. Илия Илиев, виртуоза на кларинета (познат от „Ку-ку бенд“). Вдъхновението на изпълнителите обхвана и зрителите. Публиката непрекъснато аплодираше и още повече вдигаше градуса на общото вдъхновение.   

В КРАЯ на концерта на сцената излезе 80-годишният юбиляр Стефан Йочевски. Омаян от неописуемия възторг, завладял залата, той коленичи пред танцьорите ветерани, пред  публиката, пред своите съратници в творческия му път и развълнувано мълвеше своето „Благодаря ви!” и „Поклон до земи!”. Поклон стори и пред своята съпруга, делил с нея радости и  скърби повече от 50 години. С това желание да благодари на всички Йочевски прегърна идеята си да подготви последния юбилеен концерт и достойно да слезе от сцената. Браво за осъществената мечта!

ДОЙДЕ РЕД  на поздравленията. С подбрани слова, с кошница  цветя и с кметска награда, г-жа Михайлова „повлече крак”. Заредиха се мнозина, един от друг по-сърдечни, по-красноречиви. Не бих отминала словото (защото то бе наистина дълго слово) на учителя по физкултура на Стефан Йочевски от 8. клас, ловчалията Недялко Димитров, който обстоятелствено показа непознати качества на юбиляря – гимнастик, акробат, дисциплиниран състезател, и още много.  Председателката на читалището д-р Виолета Койновска поднесе сърдечно приветствие към ръководителя юбиляр и към юбилярите изпълнители, топли думи отправи и към съпругата на Йочевски – Иванка, покани я на сцената, където й поднесе красива роза. Това се хареса на зрителите и отново гръмнаха аплодисменти. Около сцената напираха много деца, внуци, близки и приятели на танцьорите и ветераните. А те не издържаха да дойде техният ред и хукнаха напред, без да дочакат поздравителните телеграми, чиято дълга поредица четяха водещите. За сбогом прозвучаха отново български ритми и зрителите бавно напускаха залата.

ДВОЙНИЯТ юбилей – на ансамбъла и ръководителя му – не свърши до тук. Ресторант „България” гостоприемно посрещна гости и юбиляри. Тук бяха и личните гости на Йочевски – Ислям Атакам и Евлоги. Някогашният Евлоги, слаб и почти незабележителен младеж, без когото не минаваше голям концерт или фестивално участие, виртуозен кларнетист, сега вече е стабилен възрастен мъж. Припомням си каква паника настъпваше, ако е затруднено пристигането му било за концерт или фестивал. И танцьори, и ръководител считаха присъствието му в оркестъра за задължително при отговорно представление. Приятелят от детските години на Йочевски – Ислям Атакам, бе най-скъпият му гост. Роден в Малиново, български турчин, на когото  семейство се преселва във Врабево, е израснал от дете със Стефан. Пръв приятел в игрите, в белите, в юношеството… Поради политически причини със семейството си заминава за Турция.  В Истанбул успешно започва бизнес и се устройва добре, но ежегодно се връща в България. Приятелството му с Йочевски не е прекъсвало никога през годините. И въпреки силната музика в ресторанта, двамата си говореха, говореха, неспирно.

И В РЕСТОРАНТА продължи живата музика и песен. Освободени от сценичното вълнение, танцьорите, които считах за изморени, скачаха още по-волно. Тук видях камерна формация от четири жени и един мъж с името „Здравец“, явно продължители на традицията. А най-радостното бе, че на хорото играеха и деца (8-10 годишни), които по нищо не отстъпваха на възрастните в сложните преплитанки на влашко или шопско хоро. Веселбата продължи до 2:00 ч. след полунощ. И не е възможно да се опише и с най-отбраните думи това знаменито събитие!   

Веселина Попова

Начало

Още по темата:

• „Здравец” – на 60, честито

Tweet