Манол Пейков: Благодаря ви за съпричастието!

* „Хората, които ми пишат и ми се обаждат с желанието да дарят (или направо даряват без да се обаждат) са стотици. Между тях има както такива с дарение от по 1 евро (придружено от мила бележка „Малко, но от сърце!“), така и фирми и фондации, които ми изпращат суми между 2000 лв. и 10 000 лв.“

Войната на путин срещу Украйна

Манол Пейков

МАНОЛ ПЕЙКОВ е пловдивчанин, управляващ съдружник на известното издателство „Жанет 45“. Приел като своя каузата на бранещият се от кървавата руска агресия украински народ. А агресорът използва всякакви средства  – и с последните си целенасочени удари върху енергийната мрежа и цялостната инфраструктура на Украйна се опитва да обрече украинците на мрак, студ и глад през зимните месеци. Паралелите с голодомора при Сталин не са случайни. И г-н Пейков – сам, без комитети, щабове, структури и каквато и да е институционална подкрепа – организира масирана кампания за осигуряване на генератори за ток, които „в момента са безкрайно нужни на украинските болници, училища, домове, офиси, бомбоубежища, армейски части“. Лична кампания, стартирала 26 ноември с емоционален призив в личния профил във фейсбук и светкавично получи широка гражданска подкрепа в цялата страна, включително Троян. Обявеният краен срок бе 2 декември, но ден по-рано, на 1 декември, г-н Пейков съобщи, че целта е постигната и „вече приближаваме до заветното число от 100 (сто!) генератора“.

ПО-ДОЛУ ви представяме споделеното от Манол Пейков за кампанията с генераторите. Заедно с трогателния разказ на една украинка, започващ с думите: „Хора, българи добри, вие сте чудо. Господ има човешки ръце, направо. И те са на българския народ“. Т21

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, преди по-малко от четири денонощия обявих кампания за събиране на средства за генератори, които в момента са безкрайно нужни на украинските болници, училища, домове, офиси, бомбоубежища, армейски части. Повечето запитвания, които получаваме от Украйна, са за генератори с мощност от 2 до 7 кВт. Цените им варират от малко под 1000 до малко над 2500 лв. с ДДС (има и единични запитвания за мощни генератори от по 100 кВт и нагоре – подходящи за институции като училища, болници и прочее – които струват между 16 000 и 40 000 лв. бройката).

МНОЗИНА от вас ме питат как подбираме генераторите. Ето трите прости правила, към които се придържаме: • Да са с проверено качество (за консултации ползвам професионалисти с дългогодишен опит в бранша); • Да ги има на склад в България (с презумпцията, че е по-добре да осигурим приличен генератор с е г а, отколкото перфектен генератор след три или пет месеца); • Да са на справедлива цена (за всички, купени до момента генератори, сме получили отстъпка между 20% и 30%. Доколкото е възможно, предпочитаме да работим с фирми, които симпатизират на каузата и се включват в кампанията с допълнителни съвети, отстъпки, дарения, покриване на транспортни разходи и прочее).

* * *

НАЙ-ГОЛЯМОТО предизвикателство в момента се оказа намирането на генератори на склад – тоест такива, за които да не се налага да чакаме два, три или пет месеца за доставка (което би означавало да пристигнат след края на зимата). Може да ви се струва невероятно, но за получените от вас дарения през тези по-малко от четири денонощия (плюс безценната подкрепа на моя консултант) успяхме да намерим, договорим и платим 73 (да, правилно чухте, седемдесет и три!) генератора на обща стойност 129 280 лева и 33 стотинки.

ХОРАТА, които ми пишат и ми се обаждат с желанието да дарят (или направо даряват без да се обаждат) са стотици. Между тях има както такива с дарение от по 1 евро (придружено от мила бележка „Малко, но от сърце!“), така и фирми и фондации, които ми изпращат суми между 2000 лв. и 10 000 лв. Освен вече купените 73 генератора (които тепърва ще разпределяме по получените – и продължаващи да пристигат – запитвания), цели четири души ми се обадиха с желание да дарят своите собствени генератори (един от тях вече пристигна, а останалите три очаквам преди края на седмицата). Чувството на въодушевление и благодарност е неописуемо и незабравимо. Докато пиша това, телефонът ми тихо бибитка, за да ме осведоми, че съм получил още едно дарение. И още едно. И още.

* * *

И ПОНЕЖЕ всяка кампания освен начало, трябва да има и край – за да можем да превърнем генерираните от вас средства в генератори, за които сетне да организираме доставка и така нататък – бих искал да обявя, че събирането на средства ще продължи до края на деня в петък, 2 декември. Ще е страхотно ако успеем да стигнем числото 100 – та поне мъничко да измием срама от фактическото нищоправене на държавните ни институции при задаващата се хуманитарна криза в съседна на нас страна, която междувременно се сражава, за да съхрани не само своята, но и нашата свобода и независимост.

ЩЕ Е ДОБРЕ също така да доставим поне няколко по-мощни генератора (от или над 100 кВт), които ще свършат безценна работа – ще помогнат на здравните и образователни институции в украинските градове да продължат да функционират адекватно в условията на почти постоянна липса на електроенергия. Припомням ви банковата си сметка:

Манол Костадинов Пейков
BG39DEMI92405000305527
Търговска банка Д
BIC: DEMIBGSF
Основание – Генератори за Украйна

или PayPal: manolpeykov@yahoo.com

КЪМ СРЕДАТА на следващата седмица (настоящата – бел. ред.) ще получите пълен отчет за получените пари (със списък с инициалите на всички дарители), броя и вида на закупените генератори, плануваната дата на експедиране, както и крайния получател на всеки един закупен генератор. Благодаря ви за съпричастието и споделянето! Прегръщам ви виртуално!

30 ноември 2022 г.

Манол Пейков, във фейсбук

* Бел ред. Стана ясно, че събраната сума за седемте дни на дарителската кампания е надхвърлила 250 хил. лв., а осигурените генератори са 104, сред които и няколко с мощност над 100 кВт, подходящи за болници, социални домове, бобмоубежища, училища.

Татяна Станева: Моята малка история на едно голямо чудо

* „Докато има такива българи като Манол Пейков и всички дарители, България ще е жива и силна“

Татяна Станева, зад нея колегите й товарят дарения генератор, Русе, 1 декември 2022

АВТОРКАТА Татяна Станева (Tetiana Stanieva) е украинска българка от Болград, но от месеци живее в България. Основател е на Международен фестивал за етнографско кино (ОКО), който ежегодно се провежда в Болград. Но по обясними причини тази година екипът на феста (шест души, петима от които етнически българи) заедно с авторите на 28-те участващи филма от цял свят били поканени да проведат фестивала в Полша. След това осем от лентите бяха излъчени в България и следваше пътуване за Болград за представяне на филмите победители (пълнометражен от Белгия/Конго и късометражен за жените на Иран), описано от Татяна в профила (препечатваме разказа й от профила й във фейсбук). Татяна Станева е инициатор на отвореното писмото на българите в Украйна, изпратено на 24 октомври до президента, премиера и Народното събрание на България (виж „Отворено писмо на българите в Украйна“ – бел. ред.). Т21
 

ХОРА, българи добри, вие сте чудо. Господ има човешки ръце, направо. И те са на българския народ. Днес стана нещо, което още не мога да осъзнае как стана. Вече не би трябвало да се чудя на Господ, но Той си знае как да изненадва пак и пак!

ЗНАЧИ, онзиден, 29-и (октомври), татко с мама от Украйна ми позвъниха в България рано сутринта и с това ме изплашиха. Не обичам такива неочаквани и внезапни звънки, винаги носят нещо лошо. А се оказа, че за цяло денонощие едвам им пуснали тока и те веднага ми звънят, докато има ток и съответно интернет. На маминия рожден ден преди това цял ден й звънях, но безрезултатно, нямаше връзка. Също много се наплаших, но всичко е наред. Просто нямаха ток. Родителите ми позвъниха да попитат кога се връщаме, за да се подготвят и да ни посрещнат както трябва и е прието в Бесарабия. По телефона мама се загрижи как ще се настаняваме и как ще прожектираме филми в Болград, когато има само по три часа ток и то през нощта. Помолиха да потърся генератор. Трябвало да е минимум на 5 кВт. И тате препоръча да се опитам да търся в България, че в Украйна ги няма, а ако се появяват отнякъде, са огън скъпи.

ПЪРВО написах във фейсбук, много хора ми видяха поста и писаха, препоръчаха линкове на магазини и на Манол Пейков. И то няколко хора го посочиха. Чудих се кой е този хубавият човек, който помага на украинци, а аз не го познавам. Писах му, не отговаря. Звъних половин ден по магазините, навсякъде из България – никъде няма генератори, за цена вече не става въпрос. Макар че и то е крайно важно, нямаше откъде да взема пари за генератор. След месец пътувания и прожекции на филмите издънихме всички банкови карти, които имахме, на целия екип, и още дължим… Момчетата от екипа отидоха по моловете да търсят. Естествено нищо не намериха. Мисля си, там у дома, вече ще търся нещо. А търсеният пет пъти Манол не отговаря. На изслушване в Комисията за българите в чужбина след писмо искане с посочените проблеми даже не ни поканиха (а там първата точка беше проблемът с тока и генераторите). Разочарована бях до дъното. Примирих се, че нашите проблеми са само наши, че си отивам без генератор, без пари и без разбиране как да продължи работата ни в Украйна, как да преживявам и как да вярвам.

ТРЯБВАШЕ да тръгнем за Украйна. Но поръчения транспорт не дойде на време неизвестно защо, вярвам, че така е било нужно, иначе нямаше да стане чудото. Чакаме.  Ние сме 6 души, не се събрахме в една кола, намерихме как с две, но с още други хора. Насила събрахме багажа. Излязохме не по план в 8:30, а чак към 12:00. И много се притеснявахме дали ще успеем до полицейския час да влезем в Украйна. Караме, тогава ми звънна споменатият Манол и разпита за нуждата. Ама убитата надежда няма как до възкръсне. И затова се съмнявах, че нещо ще стане. Сами помислете, ние сме вече на половината път, след един ден е прожекцията.

ИМАШЕ нещо такова в гласа и тона на този човек, което почувствах веднага – на мен прилича, не се предава, търси сто и пет възможности, иска да помогне ако може, или  по-добре да се каже, че може да помага, защото много иска. Впечатли ме. И най-важното за нас сега – дарява. Не за пари. Ама все пак толкова нереално изглеждаше, че даже аз, краен оптимист, не вярвах вече. Почувствах се хем особена, хем виновна, че ние ще имаме ток, а другите не. Едното предложение беше: имало някъде във Велико Търново генератор, но трябва да се отклоним от пътя. Отказахме този вариант, защото не бяхме сами и бързахме за полицейския час. Вторият вариант – от Пловдив да се прати на Болград по автобус. Намерих веднага два номера (на автобуси), но и двамата шофьори казаха – генератори като пратки не взимаме, в Молдова имаме проблем със всичко, което струва над 300 евро; и този вариант се оказа, че всъщност не е вариант.
 
ТОГАВА Манол се сети още за един вариант, но му трябвало да уточни наличността. Звъни след две-три минути и казва, че по пътя ни, в Русе, има генератор 7 кВт и ще ни изчакат в офиса да ни го дадат. Сетне всичко ни беше като в мъгла. Сто и пет варианта как да го поберем генератора в колата и през къде да караме. Но това са детайли, беше ми вече все едно, бях готова на гърба си пеша да го нося, само да внесем генератора. Поредното още по-голямо чудо стана на молдовската граница. Нищо! Нищо не казаха. И даже не искаха пари.

НО! ТАКА както нашите водачи са българи от Молдова и трябваше да си возят другите пасажери, полицейският час настъпи, друг водач на голям микробус може да ни вземе само от 5:00 сутринта. Беше 1:00 след полунощ. До сутринта останахме да кукуваме на бензиностанцията някъде в Молдова. Замръзнали, уморени, но щастливи! И докато всички спят, аз пиша ви моята малка история на едно голямо чудо. Другата страна на чудото ще прочетете на страницата на Манол във фейсбук (Manol Peykov).

А АЗ НАКРАЯ искам да кажа следното. Какво разбрах:
     • Един човек нищо не може;
     • Винаги има решение, струва си да искаш;
     • Не си предавайте мечтите!
     • Като правиш светлина, светлината ти освещава пътя;
     • Господ не оре и не сее, а хора събира;
     • Добрите проекти събират добри хора;
     • Като правиш добро, то ти се връща.

Доброто винаги побеждава. Животът винаги побеждава. Любовта винаги побеждава. Разбирате ли защо Украйна задължително ще победи! Благодаря ви, приятели! Бях изненадана, колко познати хора се оказаха замесени в чудото.

СКЪПИ УКРАИНЦИ, украински българи и всички жители на Болград, на 2,3 и 4 декември, три вечери наред, правим специална прожекция в Болград. Целия град ще е тъмен. А у нас ще е светло и топло, защото имаме генератор. Идвайте да си сгреем душите с кино, да си разтъжим сърцата и да ви разкажем къде бяхме, какво видяхме. Донесохме ви много подкрепа от цяла Европа и много сладки истории. След това ни викат на други места. Да се надяваме, че токът скоро ще се възстанови, но търсете ни без стеснение. Сега сме свободни, мобилни и независими. Може и на голо поле да правим кино с генератор. Руският тероризъм няма да ни уплаши и още повече няма да ни спре. Между прожекциите ще работим с генератора, ще го ползваме за най-необходимото и ще помагаме на съседските децата да се учат вкъщи. Че те горките или в бомбоубежище седят, или в тъмнина.

ДОКАТО ИМА такива българи като Манол Пейков и всички дарители, България ще е жива и силна. Докато има такива медии, които разпространяват добри новини, България има надежди. Докато има такова активно общество, политиците ще са под контрол и България има бъдеще. Благодаряяяяя!

1 декември 2022 г.

Татяна Станева, във фейсбук

 Начало

Още по темата за войната на путин в Украйна:

• Проф. Калин Янакиев: Путинова Русия срещу цивилизацията
• Проф. Пламен Павлов: Путин надмина Хитлер
• ТРОЯН В ПОДКРЕПА НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНАТА В УКРАЙНА
• Търсят се доброволци да помагат на бежанците в Троян
• Троян не е безразличен към агресията 
• Ген. Аню Ангелов: Целта на Путин е да унищожи Украйна 
• Мариян Данчев: Войната едва ли ще се ограничи до локален конфликт
• Сегашният троянски 3 март – смълчан
  
• 257 украинци досега са настанени в Ловешка област 
• Утрешната България може да е днешната Украйна 
• Пламен Христов: Те тръгват към неизвестността 
• Вълкът и агнето 2022
• Общината организира среща с украински бежанци
• Огнян Минчев: България предизвиква недоумение и съжаление 
• SOS за войната в Украйна 
• Троянски ученици помагат на деца в Украйна 
• Даря Заричинова: Как да останеш безучастен!
  
• Този път е по-различно
• Отворено писмо на българите в Украйна
• Момчето с железните топки! 
  

Tweet