Вълкът и агнето 2022

* Хибридките силно крещяха: „Агнето нападна вълка. Агнето е агресор. Агнето ухапа вълка по единия крак. Агнето е злодей. Вълкът ще освободи завинаги агнето“
 
Венелин Ангелов
Войната на Путин срещу Украйна Позиция
Авторът Венелин Ангелов е известен троянски адвокат и доскорошен председател (четири мандата) на областната Адвокатска колегия. Съосновател и дългогодишен председател на троянския граждански комитет „Васил Левски“. По-долу ви представяме неговия днешен вариант на прочутата басня, а кой е вълкът и кой агнето едва ли е необходимо да казваме. Т21
ВЕЛИКИЯТ Езоп написал баснята за вълка и агнето, за спора между правото и грубата сила. Лафонтен, Крилов и други баснописци доразвили баснята през вековете. Вековният спор е жив и днес, като все още няма признаци правото да е победител в спора. Вълкът изяжда агнето не защото агнето му мъти водата, а защото е гладен, а агнето е вкусно и напълно беззащитно. Защо му трябваше на агнето през 2022 г. на 21. век да напада вълка? Защо Украйна нападна Русия?

ВЪЛКЪТ газеше водата с тежките си миризливи ботуши, които през вековете бяха тъпкали много племена. Ботушите на краката на вълка ясно говореха, че се е подготвил и с някого ще се случи нещо много лошо. Вълкът погледна надолу по реката и видя агнето, което беше стъпило във водата и с малкото си езиче пиеше вода. Всички знаем в баснята какво е казал вълкът и какво отговорило агнето. Но в 2022 г. на 21. век баснята доби ново съдържание.

НА БРЕГА на реката имаше накацали по дърветата свраки, които веднага атакуваха агресивния вълк. Агнето не ти е виновно, не ти мъти водата, ти не си прав, ти си много лош. Свраките бяха известни клюкарки, но бяха с добра репутация и не лъжеха. Просто не можеха да мълчат и да пазят тайна. Вълкът явно бе очаквал подобен развой на нещата, заяви на свраките, че агнето го напада, той е длъжен да се брани, след което с вдигане на единия си ботуш даде някакъв неизвестен знак. В същия миг от другата страна на реката долетяха, незнайно откъде се взеха, стотици, хиляди свраки, които бяха хибридни, по-различни от старите клюкарки, но си бяха свраки. Новите нададоха вой, който веднага напълно заглуши първите свраки и в цялата гора се чуваше само техният глас. Хибридките силно крещяха: „Старите свраки са с неморално поведение, не ги слушайте. Агнето нападна вълка. Агнето е агресор. Агнето ухапа вълка по единия крак. Агнето е злодей. Вълкът ще освободи завинаги агнето, което в корема на вълка вече няма да страда за вода и храна“. Цялата гора се стъписа.

ОТ ДУПКАТА си излязоха Ежко и семейството му, които чуха какво става, и тъй като Ежко беше вече стар и малко глух, Ежовица му обясняваше: „Какъв свят, агнето ухапало вълка, вълкът е зле, горкият. Вълкът ще освобождава агнето от глад и жажда“. След малко цялата гора узна за злодейското нападение на агнето над вълка и за предстоящото освобождение. Старите животни знаеха от горчив опит цената на всички подобни освобождения, но предпочитаха да се скрият и да не рискуват собствената си кожа, поне засега техният ред все още не е дощъл.

В РЕКАТА битката за правото продължаваше. Агнето заяви, че за разлика от предците си има права и моли за справедливост. Вълкът великодушно отстъпи и повика лисицата да реши спора. Агнето протестираше, тъй като Лиса беше с лоша репутация, дори имаше слухове, че е роднина на вълка и даже двамата били в специално близки интимни отношения, но това не се чу. Вълкът твърдеше, че тя е от зелените, истински природолюбител и трябва да й се има пълно доверие. Лиса се запозна подробно със случая и веднага отсъди: „Агнето е виновно и трябва да бъде изядено от вълка незабавно. Как така агне ще напада вълк? Ако вълкът не изяде агнето, ще се прекъсне хранителната верига и цялата природа ще загине“. След тази присъда вълкът започна да се стяга за пир и лигите му потекоха в очакване на вкусното месце.
     
АГНЕТО оспори: „Това е мафия, искам справедлив процес без участие на лисицата“. По общо съгласие извикаха пора, който нямаше приятели поради лошата си миризма. Агнето не знаеше, че порът има специални отношения на зависимост от вълка. Порът изслуша страните и справедливо отсъди: „Не може така. И двамата са виновни. Истината е някъде по средата. Кавга само от един не става. Затова вълкът да изяде само половината агне, а не цялото. Другата половина – по-късно“.
     
В ТОЗИ миг агнето усети измамата, но вече беше късно. Искам последен шанс, извика агнето. Да потърсим справедливост от големите пет – лъва, бивола, слона, носорога и леопарда. Каквото отсъдят, това ще е и ще се примиря със съдбата си. Вълкът при споменаването на царя и на останалите големи четири се стъписа, но нямаше какво да направи и се съгласи. Трудно ги намериха, но големите дойдоха да решат случая веднъж завинаги. Целта им беше – и вълкът сит и агнето цяло, с което щяха да си вдигнат авторитета по всичките гори и савани на света.

СЪВСЕМ скоро агнето разбра, че няма да докаже правотата си, изпадна в черни мисли и започна да оплаква съдбата си. Тогава при него съвсем неочаквано се доближи носорогът и му заговори приятелски. От хиляди години вълкът яде агнето и ние това не можем да спрем. Лъвът и леопардът имат подобни практики и само заради тебе няма да променят нищо. Все пак лъвът е царят, а не аз. Но имай предвид, че моят рог е магически, тръкни се от него, вземи част от силата ми и се бори с вълка. Ще се опитам да забавя решението, за да се подготвиш. Агнето веднага изпълни съвета на носорога.

ЦЯЛАТА гора разбра решението на големите пет – вълкът не е прав, но и агнето неправилно е влязло в същата вода, в която е бил и вълкът. Спорът да се реши чрез споразумение между тях двамата…

ВЪЛКЪТ това и чакаше. Глад го измъчваше от дълго време, а и не искаше да се изложи пред цялата гора, че едно агне го е надхитрило и даже победило. Него – великия вожд на всички вълци, най-великия за всички времена. Вълкът се огледа в огледалото на водата, където видя своето величие, неоспоримо надмощие и образа на висшата справедливост. Намести си отново вмирисаните ботуши, изпъчи се пред хилядите негови лъжливи свраки, като се подготви за очакваното пиршество. Но тук стана нещо изненадващо. Свраките му хибридки бяха толкова убедителни, че и самият вълк им повярва и силите му изведнъж отпаднаха. Започна да куца, нали беше ухапан от агнето и болките му бяха неописуеми. Накуцвайки, вълкът стигна до агнето, но що да види? Агнето беше вече едър овен с яки рога и силни копита, навело глава очакваше вълка с премрежени очи. При първия сблъсък агнето удари силно и няколко ребра на вълка се строшиха, той падна на страна и започна да вие от болка. Вълчите свраки не очакваха подобно развитие на двубоя, но веднага закрещяха срещу агнето – убиец, агресор, фашист, смърт. Окуражени от сблъсъка и отпора на агнето, старите свраки отново се обадиха, започнаха вече да окуражават агнето и закрещяха в негова защита, подкрепяйки го безрезервно, но от безопасно разстояние.

ОТ КРЯСЪКА на двете групи свраки се чуваха откъслечни думи, но никой в гората вече не знаеше какво става в действителност. Вълкът дереше със зъби и нокти кожата и месата на агнето, а то от своя страна се бранеше по съвета на носорога, като блъскаше с рогата си вълка и го риташе с новите си остри копита.

ДОКЪДЕ ли ще стигнат вълкът и агнето? Кой ще победи? Стари приятелю Езопе, не стана ли светът в 2022 г. на 21. век гладиаторска арена, от която публиката безучастно очаква само кръв и зрелища? Кой ще е жив да дочака края на борбата?

13 март 2022 г.
Венелин Ангелов


Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |