Иванка Цекова: Аз мисля, че това е добра мярка

* „Първия път имаше две-три притеснени деца, които трябваше да изчакаме, защото и плюенето, явно, невинаги е лесно“ * „За пореден път българските учители доказаха, че могат всичко в името на образованието и на децата“
 
Иванка Цекова
Интервю
 
Поводът за разговора ни с Иванка Цекова – директорката на голямото и най-младо троянско училище СУ „Св. Климент Охридски“, което днес, 25 ноември, чества своя патронен празник, деня на великия просветител, книжовник и духовник св. Климент Охридски – е горещата тема с тестването на малките ученици и връщането им в клас (от 1 ноември те бяха в дистанционен режим на обучение). Нещо, което създаде известни притеснения у родителите.

– Г-жо Цекова, вече върви тестването в училище на учениците от начален етап (1.-4. клас) и присъственото им обучение. Как се стигна дотук и какви са изискванията?  
– Първото условие е родителите да са изказали съгласие децата им да бъдат тествани два пъти в седмицата с щадящ неинвазивен тест за Ковид 19 (този тест е със слюнка, децата плюят в епруветка, а не с бъркане в носа). Следващото условие е персоналът, който работи в училище, независимо дали участва в тестването, или не, да има „зелен сертификат“ – сертификат за ваксина, сертификат за преболедуване, сертификат за антитела, който отскоро също е валиден, или пък училището му подсигурява бързи антигенни тестове, също два пъти в седмицата. Третото условие е да са дошли тестовете, които МОН е купило за децата. Общо 126 деца са в начален етап в нашето училище (по две паралелки във всеки клас) и за 113 от тях още на 8 ноември родителите казаха, че са съгласни за тестване. То се прави два пъти в седмицата – в понеделник и четвъртък (ако цялата седмица е учебна), и отделно за някое дете, ако е отсъствало в тия дни. На 16 ноември тествахме 101 деца, които дойдоха в училище. Тестовете са много лесни и бързи.

СУ „Св. Климент Охридски“

– Имаше едно забавяне на тестовете за Троян?
– Да, Ловешка област започна по-късно. При нас тестовете малко се забавиха, но организацията беше много стройна. Всички родители бяха много ангажирани, доведоха си децата, бяха спазили правилото поне 30 минути преди теста детето да не е закусвало и да не е пило вода. Дори имаше желание родители да дойдат да помагат в тестването (като за тях също важи условието да имат „зелен сертификат“). Но ние видяхме, че можем да се справяме и сами.

– Разбирам, че няма проблеми, децата го приемат, тестове има, за вас не е трудно?
– Да, така е.

– А децата, които не дойдоха? Колко са си вкъщи заради нежелание на родителите за тестване?
– 13 деца от общо 126. Но родителят може по всяко време да дойде и да подаде декларация. Междувременно от тези 13 още 4 са се включили, остават само 9.

– Значи, няма драма с тия тестове.
– Аз мисля, че това е добра мярка, която дава сигурност – както за нас, така и за семействата. В началото мислех, че това може да се върши от родителите, защото те са отговорни хора. Но аз имам поглед само върху моето училище. Вероятно министерството вижда и училища с по-други нагласи, с по-други родителски общности.

– Има ли опасност да не дойде следваща партида тестове?
– Тестовете са подсигурени. Днес отиваме и вземаме за следващите две седмици – до 6 декември. Нещата си вървят регулярно.

– А колегите, които са ангажирани с това вземане на проби, обезщетени ли са?
– Да, всеки един, който влиза при децата (най-малко по двама човека в клас), ще вземе допълнително по 100 лв. за ноември и за декември. Изключително съм доволна от нашия екип. Българският учител е воин. Каквото го накараш, той го прави. Раздавахме по две ябълки и по 200 грама сирене от „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, сега правим тестове – и го правим в името на децата и на образованието. Освен учителите, в екипите се включва и непедагогическият персонал. Аз изказвам на всички тях своята възхита и благодарност!

– Но зависи и от директора да мотивира екипа си. Особено в това време, в което анти- нагласите стават все по-яростни (не повече, но по-яростни), сигурно е много трудно. Какъв времеви хоризонт има тази мярка?
– До края на декември – със сигурност.

– А хлапетата, предполагам, нямат нищо против?
– Те вече разбраха. Първия път имаше две-три притеснени деца, които трябваше да изчакаме, защото и плюенето, явно, невинаги е лесно. Втория път бях в класа на едното от тях, детето си плю засмяно. Даже има „отворковци“, които напълват цялата епруветка, та трябва да махаме, за да има точно определеното количество, но това са подробности.

– Колко продължава този „час по плюене“?
– Не повече от 15 минути. Децата идват малко преди 8:00 ч. и до 8:10-8:15 сме приключили.

– Защото е добре организирано.
– Моите стъпки бяха следните. Първо исках да видя дали родителите имат желание да  върнат децата в училище, т. е. дали във всеки клас ще имаме поне 50% желаещи. Това беше условието – паралелката се връща в училище при минимум такъв процент, а другите остават да се обучават онлайн, което малко ни затруднява, защото учителят учи едни деца присъствено, но включва лапотоп да учи и другите, чули-нечули. При нас, в България, проблемът ни е прекалената либерализация. В Англия например в правителствения им сайт е написано: „Училищата и детските градини са отворени и са задължителни за всички“. Но да се върна на организацията. След като се установи, че има нужното родителско съгласие, говорих поотделно с осемте класни ръководители, за да попитам искат ли да извършват тази нова, неспецифична дейност. Защото, ако родителите не искаха, беше по-лесно за нас – продължаваме в електронна среда. Но щом искат, какво правим? Говорих и с другите колеги, лично с всеки един. Не съм налагала тия нови отговорности на никого. Имаше колебания у някои, но после се видя, че не е чак толкова неприятно и трудно.

– Как ще обобщиш?
– За пореден път българските учители доказаха, че могат всичко в името на образованието и на децата.

– Радвам се, че звучиш оптимистично.
– Ще призная: преди първото тестване не съм спала. Като ръководител много пъти ми се налага да прилагам нещо, различно от личното ми мнение. При нас „трябва“ е на първо място. Но мисля, че е добра мярка и че децата се поуспокоиха. Другото, което ме притеснява, е, ако, не дай си боже, се появят две чертички – а то сигурно ще се случи, – как ще действаме.

– Не е ли разписано как?
– Разписано е – детето се отделя, вика се родител, който трябва да потърси личен лекар и лаборатория. Но това е инфекциозно заболяване, не е сливов трън в петата, ще има  паника.

– Според мене няма нищо страшно, но живеем в психоза и то започва да ни изглежда страшно.
– И аз казвам: няма страшно. При нас е спокойно.

– А как виждаш дистанционното обучение на големите ученици?
– Трудно – както за колегите, така и за учениците, неефективно, демотивиращо. За мен това е мярка за не повече от седмица–две или за консултиране на мотивирани или изоставащи ученици.

– Смяташ ли, че скоро ще отпадне?
– Не. Не и докато не донесат тестове за големите. И там е въпрос на сериозна организация, тепърва ще мислим за нея.

Интервю на Генадий Маринов

 

 Класика

 

Когато скача и плюе, целият град ликува

* „Те се учат на това още от първи клас! Плюене на дължина, плюене на височина и плюене със скок“


Пък спорете после, че не животът следва изкуството (както мъдро бе отбелязал гениалният ирландец Оскар Уайлд), а обратното (както смятат повечето и особено онези от категорията „сухи пасти“ по определението на незабравимия пътешественик и наш земляк Миро Нанков). Този цитат от детската библия „Пипи Дългото чорапче“ (вижте по-долу) е безпогрешното доказателство. И ако още има родители, които са срещу тестването на малчуганите в клас, нека го прочетат - забавно е, и поучително. И не подценявайте казаното от Пипи, тя е най-силното момиче на света. Т21


Беше приятно да седиш край отвора на пещерата и да гледаш морето, което искреше под слънцето. А колко забавно беше да лежиш по корем и да плюеш във водата. Томи обяви състезание по далечно плюене. Момо (малкото негърче от остров Корекоредут, където таткото на Пипи – Ефраим Дългия чорап, е крал – бел. ред.) прояви истински талант в тази област. Но и той не можа да надмине Пипи. Тя знаеше някакъв начин да плюе през зъби и никой друг не успя да го постигне.

– Ако днес в Нова Зеландия ръми – каза Пипи, – вината е само моя.

На Томи и Аника не им вървеше.

– Бели деца не може плюе – заяви снизходително Момо. Той сякаш не причисляваше Пипи към белите деца.

– Белите деца не можели да плюят ли? – възкликна Пипи. – Ти не знаеш какво говориш. Те се учат на това още от първи клас! Плюене на дължина, плюене на височина и плюене със скок. Ех, да можеше да видиш как плюе учителката на Томи и Аника! Тя взе първа награда по плюене със скок. Когато скача и плюе, целият град ликува.

– Хайде де! – обадиха се Томи и Аника. 

 

Астрид Линдгрен,
от „Пипи Дългото чорапче“, главата „Пипи разиграва Бък и Джим“


Начало

Още за СУ „Св. Климент Охридски“ (Троян):

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |