Водоснабдяването на селата – „тупане на топката“ най-малко още две години!

* „Освен многото приказки, оправдания и добри намерения трябва и още нещо, и то е най-важното – липсващата яснота откъде ще се вземат средствата, нужни за реалното изпълнение“

 

Тема с продължение

Мариян Данчев

Инж. Мариян Данчев е общински съветник от местната коалиция „Глас народен“ и от доста време проучва две големи и трудни теми – управлението на отпадъците и водоснабдяването, и е сред най-подготвените и ангажираните с тях в местния троянски парламент. С този си материал инж. Данчев продължава да търси отговор на нерешените водни проблеми на община Троян, в конкретния случай – проблемът с водо(не)снабдяването на малките населени места. Т21

КАКТО споменах в предходния си материал (виж „Защо троянци още дълго ще пият фекалните води на Орешак и Черни Осъм?!“ – бел. ред.), точката от дневния ред на юлската сесия на Общинския съвет в Троян, касаеща  съгласуване на бизнес плана на „ВиК Стенето“ ЕООД за следващите 5 години,  бе отложена за м. септември. А „ябълката на раздора“ бе програмата за водоснабдяването на малките населени места в община Троян.

ПРЕЗ 2018 Г. Общински съвет - Троян приема „Програма за водоснабдяване на малките населени места на територията на община Троян“ с намерението да разреши проблемите на тези населени места, чиито жители срещат постоянни неудачи с липсата на вода. Определят се райони, очертават се мерки и срокове, назначават се отговорности. Всичко това - добре! На  сесията през м. май 2021 г. ни бе предложен поредният доклад за изпълненото дотук. От доклада, това което на мен ми стана ясно, бе, че въпреки  желанието и положените усилия напредъкът не е голям и реално не е разрешен трайно нито един от сериозните проблеми за водоснабдяване на малките населени места. И макар и да  попаря надеждите на някои, трябва да  кажа, че до крайният срок на програмата през 2022 г. едва ли нещо сериозно ще бъде постигнато. Това е така, защото освен многото приказки, оправдания и добри намерения трябва и още нещо, и то е най-важното – липсващата яснота откъде ще се вземат средствата, нужни за реалното изпълнение на всеки един проект.

ВПРОЧЕМ в програмата липсва и още нещо – макар и прогнозни, приблизителни стойности за това колко би струвала реализацията на всеки един проект, нещо, което смятам ,че до сега би трябвало да е направено. Отсъствието на тези важни показатели ме карат да мисля, че програмата е направена без реално намерение да бъде изпълнена, а просто да послужи като оправдание, че видите ли ние нещо правим и ако не резултати,  поне имаме добро желание.

ПО-ДОЛУ ще се опитам да обясня какви са възможните варианти за финансиране на подобни проекти и кой от тях смятам за най-реалистичен. За целта ще си послужа с един пример: Ако имаме една махала с 20 къщи, при която  решение на проблема с водоснабдяването би струвало в рамките на 100 хиляди лева, то възниква въпросът откъде би било справедливо, а и възможно да се вземат тези пари?

АКО ПОТЪРСИМ сумата от общинския бюджет – при една осреднена обща данъчна вноска на тези 20 къщи от около 1000 лв. годишно (приемам, че  данъкът на подобна махленска къща е около 50 лв., макар че обикновено той е толкова заедно с такса битови отпадъци) – то ясно е, че дори и за 20 години данъчният принос на подобна махала не може да покрие и една пета от нужната инвестиция. А данъците, нали разбирате, не се разходват само за водоснабдяване! Така че ползването на общинския бюджет за подобни дейности трябва да бъде добре обмислено, за да  бъде справедливо спрямо всички останали. И като се вземе предвид  реалното състояние на бюджета, то  възможностите се заключават евентуално в решаване на единични по-малко бюджетни проблеми и то в силно разтеглен във времето срок.

ДЪРЖАВНО финансиране е втората възможност. Там обаче веднага „удряме на камък“, тъй като държавата отказва да финансира ВиК дружества, които не са част от Държавния ВиК холдинг. Да припомним, че с решение на Общинския съвет в Троян от преди няколко години нашето ВиК дружество си остава 100% общинска собственост. Държавата не ни се меси пряко в управлението, нищо не ни иска, но и нищо не иска да ни дава. По времето на управлението на Бойко Борисов държавно финансиране за подобни проблеми се получаваше и по друг начин: избирателно - с постановление на Министерския съвет, който отпускаше средства колкото си иска и на когото си иска. Едва ли обаче тази не съвсем редна според мен практика ще бъде продължена от следващите правителства. А ако продължи, то ще ни трябва силно партийно лоби, чрез което да привлечем средства за решаването на местните ни ВиК проблеми.

ЩО СЕ КАСАЕ до европейско финансиране, лично аз съм повече от скептичен и ще дам един пример, с който искам да покажа как се реализират подобни проекти  в Германия - държава значително по-богата отколкото нашата и с по-силни позиции в Европейския съюз. Отивам преди десетина години в Германия, северната част, остров Рюген – близо до сушата, курортно-туристическа зона, малко студено, но немците сa свикнали и си го посещават. Малко населено място, в което наша позната българка, омъжена от преди 30 години за немец, притежава малък комплекс от къщички за гости. Улицата им обаче е разкопана и немците правят канализация в района. При разговора ни й казвам: „Германия е богата държава, правят ви канализация!“. „Да – отговаря ми, – но знаеш ли как стават тук тези неща?“ И ми обяснява: „Идват представители на местната власт и ми казват – госпожо, общинското ръководство взе решение за канализиране на нашето населено място. Според проекта вашият имот има лице от 20 метра и вие дължите на общината 20 000 евро съфинансиране. Общината е осигурила нисколихвен кредит, така че задължението ще ви бъде разсрочено и за следващите 20 години ще ви бъдат начислявани по 1000 евро към годишната данъчна тежест“.

ОТ КАЗАНОТО не лъхаше излишно удоволствие,  оставаше обаче убеждението, че там „властта като каже - мърдане няма“, пък и удовлетворението, че по този начин за в бъдеще проблеми с каналите няма да има. Доколко този вариант на публично-частно партньорство е приложим у нас е дълга и спорна тема, за която ще пиша отделно. В западната част на Европейския съюз той е широко използван, понеже там хората не си и помислят, че „един може да пие, а друг да му плаща“!

НАКРАЯ ще разгледам най-реалистичната и според мен справедлива възможност – финансиране от инвестиционната програма на ВиК оператора. При този вариант в известен смисъл ще бъдат ощетени тези, които с вноските си осигуряват приходната част от бюджета на ВиК дружеството, което в условията на пазарна икономика работи като всяко едно друго търговско дружество. И би трябвало с основната си дейност да осигурява качеството на предоставяната услуга преди всичко на  своите абонати. Разбира се, логично е местният ВиК оператор да инвестира и разширява обхвата на абонатите си, както например прави една кабелна телевизия или един мобилен оператор. Още повече, че според мнението, което аз напълно споделям, нашето ВиК дружество трябва преди всичко да гони социалния ефект при предоставяне на услугите, свързани с водоподаването. Което обаче освен ниската цена, означава и да ги направи достъпни до максимален брой жители на общината.

ТОВА ОБАЧЕ може да стане само с една добре балансирана и обоснована стратегическа политика, при която за решаването на настоящите проблеми в сектора  се изработва дългосрочна инвестиционна програма на ВиК оператора. За  обезпечаването на която, от своя страна ВиК операторът защитава и обосновава нужната му цена на водата, както пред гражданите, така и пред КЕВР, за да има достатъчно приходи, с които да може да осъществи възложените му от принципала (Общинския съвет)  инвестиции. Според Закона за водите изработването на дългосрочна инвестиционна програма е задължение, вменено на Общинския съвет, нещо което през годините не е направено и което от своя страна се явява причина за натрупване на нерешени проблеми.  

Инж. Мариян Данчев,
общински съветник, местна коалиция „Глас народен“ 

Начало

 

Още от и за същия автор:

• В Орешак си спомниха за един "съвременен възрожденец"
• Приказка за спасение на българския народ
• Как да поправим колата? (1)
• Как да поправим колата? (2) 
• О, неразумний юроде! 
• Тя е вярата на Балканджи Йово 
• Истинският противник на човека 
• За духовните ценности на българския народ
• С това си поведение те създават сериозна опасност
• Общество и цигания (I)
• Общество и цигания (II)
• „Шахта убиец на картери“ дебне при новото кръстовище
• Джунглата вече я няма!
• Това е Орешак, не е някакво си там село!
• Национална инициатива за главната улица на с. Орешак
• Стартира националната подписка за главната улица в Орешак
• Нуждата от промяна в управлението на Троян ме предизвика да участвам
• Принципът на противопоставянето е неестествен и неработещ 
• Злото не е чак толкова силно 
• Увеличиха такса смет и несправедливостта 
• Мариян Данчев: Заслужаваме публични отговори
• Разделно събиране на отпадъците в Троян – може би, или… друг път? 
• Управлението на отпадъците – права и задължения на власти... 
• Защо на Запад може, а у нас не може? 
• Защо троянци още дълго ще пият фекалните води на Орешак и Черни Осъм?!

Tweet