Дойранци на гости в Троян

* Кметът Анго Ангов: „Само за арно да се гледаме“ * Кметът Донка Михайлова: „Няма как да го кажа по-добре. Всъщност това искат хората - с добро да се гледаме. Време е политиците, които насаждат омраза, да го чуят“ * Христо Данов: „Същите сме, братя, разделението идва от някъде другаде, не от хората“ * Троян и Дойран дават друг тон, напук на цялата идиотия в българо-северомакедонските отношения

Кметът Донка Михайлова и кметът Анго Ангов, 
Троян, м. септември 2024 г.
По света и у нас
 
ТРОЯН дава друг тон. Онзи тон на нормалност и приятелство/братство, които са най-нормалното нещо между нашите две страни и двата ни братски (буквално) народи. На скорошния Фестивал на сливата 2024 (20-23 септември), големия троянски празник, в Троян гостува официална делегация от град Дойран, Северна Македония, начело с кмета Анго Ангов, което не е първото му посещение тук. Г-н Ангов бе на тридневна визита в Троян и през м. юни 2019 г., когато посети Троянския манастир, черноосъмското Училище за планински водачи, уникалния троянски Музей на занаятите, троянското СУ „Васил Левски“, срещна се с троянския бизнесмен и деен член на патриотичното дружество „Традиция“ Христо Йовчевски и с представители на тукашния Комитет за възстановяване на войнишките паметници, а възловата част от посещението му бе присъствието на премиерата на книгата „Дойранъ, 1918-2018“, написана от троянския патриот и изследовател на военната ни история майор д-р Дочо Николов (виж „Посрещнахме гости от Дойран,, водеше ги кметът Анго Ангов“ – бел. ред.).

ДОЙРАН, излишно е да казваме, е много специално място за всеки българин и още повече за всеки троянец – там през Първата световна война (Европейската война) се води страховитата битка между българската войска и съюзническите англо-френски и гръцки сили и нашите пердашат здраво врага, удържат позициите и не допускат съюзниците да настъпят към София, с което осигуряват приемливи условия за България при сключването на мирния договор. Дойранската епопея наричат битката при Дойран и според някои военни историци това е най-голямата победа на българското оръжие за всички времена. А със свой ореол в Дойранската епопея блести железният 34-ти пехотен Троянски полк в състава на 9-та Плевенска дивизия под командването на великия български военачалник ген. Владимир Вазов, на когото победените англичани свалят шапка (свеждат бойните си знамена) на юбилейно честване в Англия години по-късно и чийто паметник, за наша чест и слава, се белее в централната част на Троян. Дойран е и във фокуса на документалната експозиция на открития преди броени дни Културно-исторически комплекс „Балканци“ в Троян (виж „Комплекс „Балканци“ открит“ – бел. ред.).

Гостите от Дойран на посещение в Националното изложение в Орешак, м. септември 2024 г.
ТРОЯН и Дойран дават друг тон. Напук на цялата идиотия в българо-северомакедонските отношения на държавно и най-високо политическо ниво – достатъчно е да посочим скорошната грозна изцепка на северомакедонския вицепремиер Александър Николоски, който публично в интервю нарече българите „мизерници“ и никой над него (разбирай премиерът Мицоски и президентката Силяновска-Давкова) не го смъмриха/наказазаха за грамадния му и недопустим политически гаф или глупостите на младичкия северомакедонски външен министър Тимчо Муцунски (какво име само!) с настояването му България да се извини на Северна Македония за това, че в кабинета на български президент при неофициалната среща със северомакедонския му колега имало само българско знаме (ми какво друго знаме да има в кабинета на един президент освен националното?! – бел. ред.).

Христо Данов
„САМО за арно да се гледаме“, казва г-н Ангов на троянските си домакин, цитатът е от краткия пост във фейсбук на колегата му г-жа Михайлова. И пак там тя допълва: „Няма как да го кажа по-добре. Всъщност това искат хората - с добро да се гледаме. Време е политиците, които насаждат омраза, да го чуят – и от кметовете, и от гражданите.“. Много в тази посока може да разкаже и ни е разказвал един наш приятел – Христо Данов, родом от с. Добродан, живеещ там и днес, възстановил и обновил като кмет на селото внушителния добродански войнишки паметник, потомък на герои от Дойран, истински троянски патриот (не патриотар!) и със сигурност съгражданинът ни, посещавал най-много пъти Дойран и завързал най-добри приятелства там, троянецът, благодарение на чийто ентусиазъм, синовен дълг и троянска (доброданска) упоритост бе възстановен един значим български паметник от и за Дойранската епопея, т. нар. Фердинандова чешма, вдигната през 1916 г. от момчетата от 34-ти пехотен Троянски полк на връх Кала тепе над Дойран (виж „Христо Данов: У наяс постоянно се говореше за Дойран“ – бел. ред.). „Същите сме, братя, разделението идва от някъде другаде, не от хората“, той ни го е казвал, неведнъж.

Генадий Маринов

Още по темата: 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |