* Петър Лалев: „Троян става след броени дни на 156 години, което означава, че през почти половината от градската ни история тук е имало баскетбол“ * Цветослав Петров: Книгата стои изцяло на документална основа, т. е. фактите и данните са напълно достоверни * Радослав Столаров: „Човек трябва да вижда назад и да гледа смело напред“ * Как така говориш за създаването на едно дело, а шикалкавиш около създателя му?!Юбилейно
С ДОКУМЕНТАЛНА изложба, подредена в пешеходната зона до читалището, и след това със среща разговор в салона на Община Троян (11 октомври) бе отбелязано едно троянско баскетболно събитие – излязлата преди дни книга „70 години баскетбол в град Троян“, написана от бившите играчи на БК „Чавдар“ (Троян) Цветослав Петров и Радослав Столаров (предпечатната подготовка и графичният дизайн са дело на Богдан Дочев). Както си личи по заглавието – книга за историята на троянския баскетбол и по-точно на организирания троянски баскетбол, чието начало е през 1954 г. (играта с оранжевата топка се появява в Троян няколко години по-рано, 1948 г., като първото импровизирано баскетболно игрище е на тогавашния троянски колодрум, намирал се в района на днешната автогара). Издател на „70 години баскетбол в град Троян“ е БК „Чавдар“.
ВОДЕЩ на срещата бе президентът на клуба Петър Лалев, а на трибуната до него бяха двамата автори. В залата пък личаха знакови имена от близката и по-далечна история на троянския баскетбол като Данчо Грънчаров, Минко Лалев-Финта, Стефан Пиронков, Митко Лазаров, Минко Влайков, Илия Банков, Владо Младенов, Маргарита Кирска, Стефан Димитров, Стефан Манчев и др. (изненада бе отсъствието на бившите президенти на БК „Чавдар“ Милко Вачев и Иван Макариев, и още по-изненадващо, когато по-късно от тях научихме, че не били поканени; дано все пак става дума за някакво недоразумение, а не нещо друго – бел. ред.). Сред присъстващите бе и доайенът на троянското спортно движение и на спортното ни дружество, в чиято структура за един дълъг период е баскетболният клуб – Цонка Карадочева, която скоро ще отбележи своята 90-годишнина. Тук бе и кметът Донка Михайлова, тя поздрави авторите и благодари за поканата да присъства на това, по думите й, „много смислено и много троянско тържество“.
„МНОГО важна година (2024 г.) за троянския баскетбол – защото честваме 70-годишнината от създаването на организирания баскетбол в Троян. Знаем, че град Троян става след броени дни на 156 години, което означава, че през почти половината от градската ни история тук е имало баскетбол. Това се дължи на всички вас, които сте в залата, за жалост някои вече не са между нас – историята е твърде обширна и много хора заслужават“, се чу във встъпителното слово на г-н Лалев. Не бяха спестени и похвалите към двамата автори. Дадена бе висока оценка и за дейността на клуба: „Днес отбелязваме не само годишнината, но и история, изпълнена с успехи, предизвикателства и много вдъхновение. Баскетболът започва своето пътешествие в Троян преди 70 години, когато малка група ентусиасти полага основите на този спорт в нашия град. Оттогава хиляди млади хора са преминали през тренировъчните игрища и залите, усвоявайки не само техническите умения на играта, но и уроците за упоритост, отборен дух и честна игра. Нашият град се гордее с множество успехи и победи на местните баскетболни отбори, както и с индивидуалните постижения, прославили не само името на Троян, но и на България“.
„ДОБРЕ дошли на всички бивши и настоящи баскетболисти, на всички деятели, които имат някакъв принос към троянската баскетболна общност и към всички наши съграждани, които проявиха интерес към изложбата и към книгата“, бяха пък първите думи на автора Цветослав Петров. След което той сподели как се е родила идеята година по-рано и за работата по текста (спомена и за невъзможността на някои хора от първоначалния авторски екип да участват в написването, не каза имена, но явно имаше предвид Стефан Генков-Лимона, дългогодишния баскетболен треньор, включително на мъжкия ни тим, една от най-заслужилите троянски баскетболни личности и спортно перо №1 на Троян, автор на първата троянска баскетболна книга „Магията на оранжевата топка“, 2019 г., който продължава да се бори с най-тежката болест – бел. ред.). А акцентът му бе, че всичко казано и показано в „70 години баскетбол в Троян“ стои изцяло на документална основа, т. е. фактите и данните са напълно достоверни. Като най-ценен документален източник пък бе посочен богатият архив на едни от първопроходците на баскетбола в Троян, дългогодишен треньор и заслужил баскетболен деятел – Иван Милиджийски, предоставен от неговия зет. „Ползването и начинът на събиране на информация беше свързан с доста трудности. Имам предвид, че една голяма част от архивните документи на троянското спортно дружество бяха загубени, други бяха непълни и трябваше много сериозно проучване и сравняване с други източници“, уточни г-н Петров.
„ДЕЙСТВИТЕЛНО в тази книга е историята на нашия баскетболен клуб. История, която е минала през какви ли не перипетии. История, която сте я създали всички вие, които сте тук – защото човек трябва да вижда назад и да гледа смело напред“, добави съавторът Радослав Столаров. Като направи и една уговорка: „Ние нямаме претенции, че сме абсолютно точни, допуснали сме някои грешки, нещо е изпуснато в книгата, но за това е виновна и човешката памет. Информацията я черпихме от различни хора, може да има и грешки, но основната идея е тази – да покажем как се е развил баскетболът в Троян“. И обобщи оптимистично: „Радвам се, че успяхме да покажем какво е бил нашият БК „Чавдар“ (Троян) през годините и какво, надявам се, ще бъде след време“.
 |
| Поглед към изложбата |
 |
| На срещата, отляво надясно – Петър Лалев, Цветослав Петров, Радослав Столаров |
„ДОБРЕ дошли на всички бивши и настоящи баскетболисти, на всички деятели, които имат някакъв принос към троянската баскетболна общност и към всички наши съграждани, които проявиха интерес към изложбата и към книгата“, бяха пък първите думи на автора Цветослав Петров. След което той сподели как се е родила идеята година по-рано и за работата по текста (спомена и за невъзможността на някои хора от първоначалния авторски екип да участват в написването, не каза имена, но явно имаше предвид Стефан Генков-Лимона, дългогодишния баскетболен треньор, включително на мъжкия ни тим, една от най-заслужилите троянски баскетболни личности и спортно перо №1 на Троян, автор на първата троянска баскетболна книга „Магията на оранжевата топка“, 2019 г., който продължава да се бори с най-тежката болест – бел. ред.). А акцентът му бе, че всичко казано и показано в „70 години баскетбол в Троян“ стои изцяло на документална основа, т. е. фактите и данните са напълно достоверни. Като най-ценен документален източник пък бе посочен богатият архив на едни от първопроходците на баскетбола в Троян, дългогодишен треньор и заслужил баскетболен деятел – Иван Милиджийски, предоставен от неговия зет. „Ползването и начинът на събиране на информация беше свързан с доста трудности. Имам предвид, че една голяма част от архивните документи на троянското спортно дружество бяха загубени, други бяха непълни и трябваше много сериозно проучване и сравняване с други източници“, уточни г-н Петров.
„ДЕЙСТВИТЕЛНО в тази книга е историята на нашия баскетболен клуб. История, която е минала през какви ли не перипетии. История, която сте я създали всички вие, които сте тук – защото човек трябва да вижда назад и да гледа смело напред“, добави съавторът Радослав Столаров. Като направи и една уговорка: „Ние нямаме претенции, че сме абсолютно точни, допуснали сме някои грешки, нещо е изпуснато в книгата, но за това е виновна и човешката памет. Информацията я черпихме от различни хора, може да има и грешки, но основната идея е тази – да покажем как се е развил баскетболът в Троян“. И обобщи оптимистично: „Радвам се, че успяхме да покажем какво е бил нашият БК „Чавдар“ (Троян) през годините и какво, надявам се, ще бъде след време“.Т21
 |
| Иван Христов-Ицата |
Бележка на редактораЗащо (ли)? И докога?!* Как така говориш за създаването на едно дело, а шикалкавиш около създателя му
ПОЗДРАВЛЕНИЯ за книгата за троянския баскетбол – този справедливо определян като най-троянският спорт го заслужава. Но нещо не ми е съвсем ясно. Как така говориш за създаването на едно дело, а шикалкавиш около създателя му. В многото приказки на представянето на книгата „70 години баскетбол в град Троян“ аз не чух името на създателя Иван Христов-Ицата, дано все пак в книгата не е така. Човекът, отдаден до края си – отиде си през 2018 г., на 93 – на баскетболната кауза, до фанатизъм. Родителят на организирания троянски баскетбол (признато на всички нива, включително от Българската федерация по баскетбол); негова лична заслуга е и спортният салон, който и днес е домът на троянския баскетбол. Човекът, благодарение на чиято всеотдайност, упоритост и можене троянският баскетбол проходи и Троян добиваше в годините баскетболната си известност.
И ЗА ТОЗИ основополагащ троянски баскетболен човек нито думичка в тази юбилейна троянска баскетболна вечер… Същото и за Финта, играча емблема на троянския баскетбол... Защо (ли)? И докога?!Генадий Маринов
Още по темата:
- Минко Влайков: За непримиримия дух на Ицата нямаше спирка
- Началото
- Пак катастрофа на "Радецки"
- Сико
- Финта
- Троянският баскетбол през 70-те
- За кебапчетата бе, тренер!
- Баскетболисти на гроздобер
- Забравените момчета
- За медалите, купите и кадрите
- Отново за лъжицата катран в кацата с мед
- „Магията на оранжевата топка“ на Стефан Генков-Лимона
- Спомени за Старото игрище (1)
- Спомени за Старото игрище (2)
- За БК „Чавдар“, Финта и ревността
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)