Сико

* През 1967 г. влиза в казармата и играе в ЦСКА, включен е в младежкия национален отбор, продължава в „Славия” и пак се връща в „Чавдар” (Троян) * Историята с полския плюш

Троянският баскетбол - архивите са живи 

Стефан Генков
„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът ще припомни значими, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

СЛЕД ИЗВЕСТНО прекъсване продължавам разходката из пожълтелите страници на троянската баскетболна история. Герой на днешния ми разказ е една от емблематичните фигури в нея - Веселин Йорданов, известен с прозвището Сико. Минаващите по тротоара на троянската улица „Любен Каравелов” (при пресечката с ул. „Стара планина”) всеки ден прескачат краката на един огромен мъж, седнал пред магазин „Фина” и пиещ кафето си. Малко от тях знаят, че това е страховитият център на баскетболния „Чавдар” от 70-те години на миналия век. Днес, в четвъртъчния ден, спирам пред него и още неразтворил тефтера и неизвадил фотоапарата, а магазинерката му ме изпреварва с въпроса: „Господине, а за нашия шеф кога ще пишете?”. Обяснявам, че точно за това съм дошъл, и започваме.

Веселин Йорданов-Сико, Троян, 2016 г.
СИКО е родом от с. Долни Луковит, Плевенско и е продукт на известната плевенска баскетболна школа и негов първи треньор е популярният за онези години Лори. Играе и в „Кърпачев” (Ловеч) при Сома в регионалните турнири. Треньорът в Троян Иван Христов-Ицата, който между другото е от същото село, го харесва и натоварва Финта (Минко Лалев) с тежката мисия да го „открадне”. Задачата е изпълнена и нашият човек през 1962 г. гастролира в троянския „Чавдар”.

ПО ТОВА ВРЕМЕ и в Троян по идея на Ицата се въвежда наложилата се в по-големите отбори псевдопрофесионална система за заплащане на играчите - води се баскетболистът на работа в дадена фабрика, получава заплата, а тренира и играе в представителния отбор. Така и националните отбори по отделните видове спорт от соцепохата участваха на олимпиади като аматьори - наред с истинските такива от Запада. Сико първо е назначен в завод „Христо Смирненски”, после в „Балканска звезда” и „Машстрой”. През 1967 г. влиза в казармата и играе в ЦСКА. Включен е в младежкия национален отбор, през 1968 г. на турнира за „Наградата на Босфора” в Истанбул нашите, в състава е и легендата Георги Христов-Сапуна, печелят 3-то място от осем участващи. Продължава баскетболната си кариера в „Славия” и вече е един от основните централни нападатели в България и познат на цялата баскетболна общественост.

НАРЕД с баскетболните умения скоро става популярен и с предприемчивия си търговски нюх. Успява да се уреди със софийско гражданство и апартамент, което за онези години си е жив подвиг. Турнетата до Полша с различни отбори се превръщат за него в голям страничен източник на доходи, най-вече от търговията с плюш и други дефицитни стоки. Влечението към търговията измества баскетболната му насоченост, започва да не остава време за тренировки и когато от Троян го канят да се завърне отново в „Чавдар” при по-облекчен тренировъчен режим, той приема. Проблемът е, че от „Славия” не го освобождават. Нужно е разрешение от БФБ и ЦС на БСФС. Но Сико измисля схемата. От Троян вземат писмо от партията, че е жизнено нужен за града, отиват с председателя на „Чавдар” лично при шефа на БСФС Трендафил Мартински, който по това време е благоразположен, понеже предния ден футболният ЦСКА бие „Ливърпул” и разписва разрешителното.

ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД за около година Сико игра и под мое ръководство. Трябва да призная, че въпреки и по-възрастен от мен, винаги се е отнасял с уважение към образователния ми ценз и квалификация и безрезервно е изпълнявал треньорските ми указания. „Генков, помниш ли, на турнира във Видин ти не ме пусна в основната петица, губехме с 5-6 точки и тогава влязох и обърнах мача. После не си позволи до края на турнира да започваш без мен. От пет мача, спечелихме и петте!”. „Помня, как да не помня, като обица на ухото ми стана. От тогава съм наясно, че старият кон знае винаги как да кара браздата”, отговарям.

ПИТАМ ГО: „Хайде, разкажи оная история с гипса!”. И той започва: „На турнир сме в Плевен. След мача с Видин, в който вкарах 32 точки, но загубихме, Ицата на разбора ме направи на нищо - аз съм бил виновен. Скарахме се жестоко, той каза, че ме гони от отбора и че като се върнем, ще ме уволни дисциплинарно от „Балканска звезда”. Ядосах се яко, тръгнах си за Троян, отидох във фабриката и се уволних редовно. Какво става обаче с отбора? Играем с „Рилски спортист”, които се борят за оставане в групата. Съгласно наредбата всеки отбор трябва да започне мача с най-малко 10 състезатели, а в нашия без мен са 9. И ето я схемата, измислена от стратега Ицата. Той и Финта закарват Владо (Младенов) в Окръжна болница, хващат познат лекар, който гипсира здрав крак на Владо и му издава медицинско на моето име Веселин Йорданов. Връщат се в залата, няма време, мачът започва, Владо реже гипса в съблекалнята и представят медицинското. Мачът се играе с 9 човека и го печелим. Фампъра (треньорът на „Рилски спортист”) е бесен, защото аз му казах какво е станало, намери гипса и го носи на главния съдия Тони Райков. Ще подава контестация, ама Тони е човек на Ицата и казва: „Има медицинско, всичко е наред! Ще видим на края на турнира”. И нищо не стана. А „Рилски спортист” и да бяха спечелили служебно срещу нас, пак си изпадаха”.

А С ПЛЮША на Ицата каква е историята? „Ами, нали след като се уволних от „Балканска звезда”, имах да вземам една заплата. Добре, ама тренерът наредил да не ми я дават, но забравил, че имам да му давам пари от един плюш, който му продадох и идва в нас. „Ибий, Сикиш, кога ще ми дадеш парите?”, в характерния си стил пита Ицата. „Ибий, Ица, когато си взема заплатата?!”, отговорих му. Така че може да се каже, че съм единственият, който някога го е препикавал. Ама после пак станахме приятели, дори ходих да го сдобрявам при конфликта им с Иван Макариев неотдавна.”

МНОГО ПЪТИ съм се питал по колко плюш си прекарвал тогава през границата? Спомням си последното турне до Лодз (Полша), аз бях треньор, Ицата - водач, а жена ти Фани беше с групата (твоя специална привилегия) и всички носехме по 10 метра, а за теб казваха, че 100 си носел? „Ха, ха, ха – бе отговорът на някогашния голям баскетболист, - много, много, много повече... В Лодз група мои хора карат вързопите с плюш до гарата, дипля плата по леглата в петте купета на вагона един час, докато дойдете, после на полските митничари давам бренди „Слънчев бряг”, на българските - крем „Нивеа”. Машинистът, също мой човек, спира на гара Плевен на централния коловоз, точно на пътеката, защото за две минути трябва да се разтовари стоката, момчетата помагат, тъстът Дюбин чака с „Уаз”-ката, и... хайде за Троян. А колко мастило, може шише да е, съм изписал в милицията за черна борса, ама нали съм Сико - нищо! Сега си гледам магазина, имам добра клиентела, не се оплаквам, марката „Фина” за черна и бяла техника е позната на всички в града. За баскетбол нямам време, гледам си бизнеса!”.

Стефан Генков, треньор по баскетбол
Още по темата:

10 коментара:

Анонимен каза...

Доста техника имам от Фина.Бисер, гологлавия мъжага, който е като рекламно лице на фирмата, винаги е бил отзивчив и любезен.Нещо повече-последната ми покупка ми я докара до пред нас и имах 20% отстъпка.

Анонимен каза...

Дано всеки бизнесмен, след като спечели капитал от търговия, да започне производство и да върне обратно в страната ни парите, изнесени навън за стока. И повече.

Анонимен каза...

Генков не е ли време да си направи един блог и там да го пълни с лимонадени дивотии? Какво ни показва това интервю? Че трябва да лъжеш и да си тарикат, защото така се успява в България, ли ?

Генчо и на теб ти се чудя на акъла да допускаш такива пошли неща във вестника си.

Анонимен каза...

Генков защо не го попита този тарикат като от баскетбола е забогатял колко пари е дал на баскетбола никога не е давал лев а само е смукал пълен тарикат за какво му се мажите

Анонимен каза...

3-ти, като не ти е приятно, не чети или напиши ти нещо. Но , когото и да попиташ в града , на Генков репортажите , разказите , интервютата и пр. се четат с интерес и лекота. С малко изразни средства стига до същността на тезата , която развива. Пиши старче , не обръщай внимание на глупости. Чакаме следващия ти разказ.

Анонимен каза...

Оххх, много са ми смешни коментарите за великият троянски баскетбол. "На турнира в Плевен, на лагера в Луковит, ала бала", световно известните Ицата, Сапуна, Сико, Лимона, Хипопотама и Жирафа. Най-големите звезди между табелите "Троян" и "Черни Осъм". И естесвено картинката се допълва с малоумни те статии на Лимона, които мноО се четяли и които не знам по какви причини Гената продължава да публикува. Междувременно градът ни е раждал световен, европейски, балкански шампиони с други спортове, за които обаче почти нищо не се пише. Баскетболът т'ва, баскетболът онова. Къв баскетбол бре, Другари. Няма как в нашия град за се развива този спорт. Мислете трезво и не заблуждавайте хората. Или пък може публикациите във вестника на Гената да са с цел. Примерно популяризирането на строежа на мултифункционална спортна зала, в която "титуляр" ще е баскетболът и от която ще се откраднат грандиозно количество пари по време на усвояване на средствата от някоя европрограма. Естествено ще ги прилапат стандартните "баскетболисти" - Анчо Балев, НикитУ, Пирона и хиляди знайни и незнайни ттяхни съмишленици.
Иначе от Сико си купих един теУевизор и той изгоря на втория ден. Както и беше изгорял Сико, когато беше взел на лихва бая пари от Герака и оня минаваше да му събира дневният оборот всеки ден в продължение на години. И те така...

Анонимен каза...

Производство, а не търговия!!!Пишете за производители, не за мошенгии на дребно!

Анонимен каза...

Опааа , 6 - ти ,напраи си чикийката и си щастлив , че не те видя никой и не те познава. Какъв ти е проблема обаче , че не долюбваш баскетбола и автора?

Анонимен каза...

6-ти, по-важното е че разполага с доказали се с времето магазинерки, вкл. бивши, на които славата им се носи до Greece!

Бойко каза...

Стефане, много благодаря за интересното четиво. Разведрих се и забравих ежедневните проблеми с това връщане към миналото (и младостта)

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |