Минко Влайков: За непримиримия дух на Ицата нямаше спирка

* На един от мачовете с „Балкан” за първи път се появи крилатата фраза: „Без жени можем, без „Чавдар” - не!”
 
Троянският баскетбол - архивите са живи 

Стефан Генков
„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът ще припомни значими, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

В ПОСЛЕДНИТЕ три сезона мъжкият баскетболен отбор на „Чавдар” (Троян) оставя светла диря във все по-западащото баскетболно първенство на България. По ирония на съдбата се превърнах в пиар на успехите му пред троянската спортна общественост, понасящ критики и по-рядко хвалебствия. Често ми се сервира от различните поколения баскетболисти тезата: „Кои са по-велики, кога е имало по-голям и успешен отбор и т. н., и т. н.”. Мисля, че никой не би могъл да прави тези сравнения, защото времената са различни, масовостта също, нивото на развитие на играта е много динамично.

ЗАТОВА се ангажирам да запозная читателя с някои архивни материали, които през годините съм събирал, да преразкажа някои истории, да дам думата на живи участници в събитията - пък вие си правете сравнения, класации и прочие.

ПРЕДИ 12 години чествахме 50 години баскетбол в Троян - с мило тържество, отдаване почит на бивши играчи, треньори, деятели, както си му е редът навсякъде по света. Чудно защо сегашното ръководство пропусна 60-годишнината, а и с нищо не показва, че баскетбол е имало и преди?! Дори мнозина си задават въпроса: „Сегашният БК „Чавдар” правоприемник ли е на стария баскетболен клуб?”. Може би все пак някой, след поредицата от материали, които смятам да публикувам, ще вземе отношение?!

Инж. Минко Влайков (вдясно) и неговият съотборник от "Чавдар" инж. Илия Банков
В ДНЕШНИЯ брой ще Ви запозная с първия си събеседник, пожелал да вземе думата. Инж. Минко Влайков. Роден в Троян, син на някогашния голям индустриалец Иван Влайков, открил кожухарска фабрика и в Казичене (София). Основното си образование завършва в ОУ „Иван Хаджийски”, играе във футболния отбор „Ураган”. След това е гимназист в Троянската гимназия (ПГ „Васил Левски”), където е запален по магията на оранжевата топка от младия и амбициозен учител Иван Христов-Ицата. Ето какво ми разказва Влайков, един от първите капитани на „Чавдар”:

„Бях здраво и атлетично момче, с добър отскок, пробивен, напорист и скоро попаднах в полезрението на Ицата. И още в 10-ти клас от ученическия отбор бях включен в мъжкия. Тогава се провеждаха много състезания от околийски и регионален мащаб, със страшно много отбори, участници и многолюдна публика. Спомням си следния интересен случай (с Ицата интересните случаи са безбройни и незабравими - бел. Ст. Г.). На турнир сме в Плевен, мачовете се играеха на сгуриеното игрище „Червено знаме”. Понеже със Стефан Пиронков (Заека) бяхме малки и нямахме паспорти, Ицата ни кръсти Илия Бояджиев – аз, и Христо Конов - Заека. Мисля, че мачът беше с Ловеч, Ицата прави смяна, от масата викат Илия Бояджиев, но аз съм забравил, че съм Илия и не ставам; зачервен Ицата тича от секретарската маса и вика: „Ибиии, Влайче, ти забрави ли, че си Илия Бояджиев!?”. Оглеждам се и в следния момент загрявам, че мен викат, изтичвам за смяна и мачът продължи. Сигурно спечелихме, защото не помня да съм ял конско от Ицата.

Мъжкият отбор на "Чавдар" в първата (изгорялата) баскетболна зала в Троян
В ПГ „Васил Левски” бях през 1957-60 г. и отборът ни беше фактор през тези години в Републиканските ученически първенства. През май 1960 г. в Стара Загора на финалите станахме 6-ти от 14 отбора. В този период Троян се сдоби с първата баскетболна зала, която беше и първа за този регион. Неудържимият даскал Христов, опирайки се на успехите на баскетболните отбори, успя да убеди партийното и градско ръководство в нуждата на такова спортно съоръжение и понеже по това време построиха новото читалище, за кратко Ицата превърна старото читалище в зала. Местата за публиката станаха игрище, а сцената - място за зрители. За съжаление тази зала изгоря само след година-две, при неизяснени обстоятелства. Но за непримиримия дух на Ицата нямаше спирка и не след дълго, мисля след четири години, най-вече благодарение на него имахме сегашната зала, днес вече морално остаряла постройка, предназначена за училищен салон.

През годините на строеж тренировъчният процес не спираше, дъжд, вятър, сняг на сгуриената площадка на сегашното НУ „Св. св. Кирил и Методий” непрекъснато се играеше, до късно вечерта, благодарение на електрическото осветление, пак дело на Ицата. Дори имаше един нещастен случай по време на мач - човек от публиката (войниче) умря от токов удар поради късо съединение по оградната мрежа.

Пак тук, на сгуриената площадка, в контролен мач, нанесохме и поражение на националния отбор на България, воден от заслужилия треньор Кирил Семов и готвещ се за Европейско първенство. В интерес на истината, основна роля за тази победа изигра главният секретар, пишещият протокола „играч” Стефан Вълов-Мънтата. Тогава нямаше табла, всичко вървеше на ръка, а неговата ръка „вкарваше” много. Когато прозвуча последният съдийски сигнал на срещата, ръководена от местни съдии и националите тръгнаха да се поздравяват, останаха със зяпнали уста, защото говорителят обяви за победител „Чавдар” с разлика от 3 точки! Кирил Семов също не можеше да повярва, мислеше че резултатът е десетина точки за тях. От колеги в Института съм чувал, че той до края на живота си не е искал да му се споменава името на града ни. Но на следващата година това ни излезе солено. Като първи в „Б” група  участвахме на квалификация за „А” група в София, зала „Сливница”. Тогава усетихме силната ръка на федерацията и на обидения национален треньор, бяхме безпощадно прецакани и вместо нас вкараха „Балкан” (Ботевград), когото  редовно биехме през сезона. Дори си спомням, че на един от мачовете с „Балкан” за първи път се появи крилатата фраза: „Без жени можем, без „Чавдар” - не!”.

Мъжкият и женският отбор на "Чавдар" с треньорите си Милиджийски и Ицата
Завърших баскетболната си кариера през 1967 г., като се отдадох на любимата си специалност „Химия и технология на фармацевтичните препарати”. Дълги години бях част от колектива на Фармацевтичния завод в Троян и заемах редица ръководни длъжности. Продължавам да следя баскетболни мачове, но на мачове на сегашния отбор не съм присъствал по обясними причини. Желая на баскетболния клуб да се развива възходящо и най-вече да се налагат местни млади кадри. Дано в близките години Троян да се сдобие и с нова спортна зала. Успех!”

Стефан Генков, треньор по баскетбол

14 коментара:

Анонимен каза...

Човек от снимката каза : Най вдясно командва мирно Ицата , с анцуга съм забравил кой беше, но следващите на ляво са: 7-ми Влайков, 3-ти Данчо Грънчаров , 12-ти Никола Думанов , 11-ти Илия Банков , 9-ти Петко Шейтанов , 8-ми Стефан Пиронков , 11-ти Димитър Велешки , 4-ти Христо Млазгов и 6-ти Митко Лазаров . Благодаря на Генков и Влайката ,че ми пипомниха тези години.А на младите баскетболистчета на Троян да станат по-добри от нас.

Анонимен каза...

Нека не убиваме свободата.Аз съм за пълна свобода на мненията във форума на Т21.Генадий това са твой думи преписани от сайта.Едно говориш друго вършиш.Кога успя да изтриеш коментарийте.Нали си за пълна свобода на мненията а извършваш тихом мълком цензура.Защо изтри коментара.Защото пишем за любимата ти успешна кметица Дона,а тя ти дава хлебеца.

troyan21 каза...

До №2: Коментарите за конгреса на БСП бяха изтрити, защото тук се говори за... баскетбол. За пореден път ще напомня четирите правила за коментиране в сайта на Т21:

1. Коментарите на български език се правят с българската азбука – от уважение към българския език и българското!

2. Пише се с малки и главни букви (а не само с главни) – заради хигиената на четене.

3. Не се допускат нецензурни персонални обиди, както и смъртни заплахи, обиди заради здравословни проблеми, клетви и други подобни - в името на елементарната културност и коректност.

4. Коментарите трябва да са по темата на съответната статия!

С уважение: Генадий Маринов, гл. ред. на Т21

Анонимен каза...

Уважаеми Генадий линка публикуван от Ловеч медия с надпис отгоре Донка на конгреса на БСП стоя цял ден и то публикуван под няколко статий и не беше изтрит защото не е по темата.В момента в който се появи моя коментар за броени минути се приложи практиката от най- мракобесните години на тоталитарно управление през миналия век 60 и 70 год. когато всичко се подлагаше на цензура и веднага коментара ми беше изтрит.Затова ти предлагам да отвориш конституцията на РБ и да прочетеш чл.40 ал.1/Чл. 40.
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура./. След него прочети чл.39 ал.1 /Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин./.Извинявам се но по тъпи оправдания от тези които си ми написал не съм чувал.А освен това никъде в конституцията не пише ,че коментарите ми трябва да са по темата за да не бъдат цензурирани.
В коментара ми никъде не съм споменавал за конгреса на БСП,а думите на успешната кметица Дона че има дефицит на леви политики и им дадох предложение за да им запълня дефицита.Кое от всичките ми предложения не е вярно.
1.Общинска администрация е с раздут щат и е пълна с пенсионери.Предложението ми беше да се изринат тези пенсионери и да се намали драстично щата.
2.Не е ли вярно,че данъчните оценки на недвижими имоти са едни от високите в цяла България.Не е ли вярно,че в момента пазарните оценки в Троян в много случай са по ниски от данъчните.
3.Не ли вярно,че трябва да се намалят данъчните оценки,да се намали такса сметосъбиране и да се въведе такса за сметосъбиране според това колко си изхвърлил смет.Не е ли вярно,че по селата се събира такса смет за голи поляни които са в регулация.Не е ли вярно,че данък МПС е един от най-високите в страната.Не е ли вярно,че Дона го намали и след това тихом мълком го вдигна.
4.Не е ли вярно,че оранжерията зад керамичния техникум тъне в разруха /разрушени оранжерий/,а в същото време се дават луди пари за закупуване на разсади за китки да се сеят по центъра.Написах също,че отоплението на оранжерийте е с дърва, а такива колкото искаш от кастренето на уличните дървета.Освен това излишъка от произведения разсад може да се продаде на по ниски цени от тези на пазара на гражданите.
5.По последната точка е следното/Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици/.
Това не съм си го измислил, а е член от Наказателния кодекс на Република България.
Сега да преминем по темата баскедбол като толкова много искаш да е по темата.Баскетбола е колективна игра.При него отборните нарушения са сума от нарушенията на отделните състезатели или на непозволените действия на треньора.В общинска администрация се работи за благоденствието на определени хора,а не за гражданите на Троян.
Ако за всяко негативно нещо за управляващите се налага ЦЕНЗУРА от твоя страна по добре закрий този сайт или премахни коментарийте и си пиши само хвалебствени оди за властимащите.

troyan21 каза...

Уважаеми №4, няма никаква цензура, има опит за въвеждане на някакъв ред, опит за хигиенизиране на коментарното пространство. Цензура ли?! Напротив, свободата на коментиране в Т21 - каквато си позволяват малко сайтове, каквато няма в нито един сайт в цялата Ловешка област и която свобода аз съм отстоявал и ще отстоявам, докато правилата в интернет го позволяват - е противодействие на цензурата. Твърдя, че в Т21 има пълна свобода на словото, което е неизменен принцип, мой и на медията.

И още нещо - според мнозина допускането на анонимни коментари не е свобода, а точно обратното, несвобода. Аз не мисля така - има хора, които нямат куража да излязат с името си, но има какво да кажат и именно заради тях е този максимално свободен режим на коментиране в нашия сайт.

С уважение: Генадий Маринов, гл. ред. на Т21

Анонимен каза...

Генади, изтрий коментар 2,3,4 и 5 им пусни празна статия със заглавие конгрес на бсп и ги остави да серат в нея квото щът и не им се обяснявай.

Анонимен каза...

В скорошен доклад на Мрежата по журналистическа етика (Ethical Journalism Network) се казва, че водещите медии в Турция все по-често си налагат „приятелско отношение” към политиците и бизнес връзките в страната. А в страни като Китай, Иран, Северна Корея, Мексико, Филипините, Пакистан, критичната журналистика е преследвана и дори често обект на покушение. Това принуждава работещите в медиите да си самоналагат ограничения и да пропускат отразяването на важни за обществото проблеми.

Самоналагането на ограничения е свързано и с прилагана „индиректна цензура” от страна на политически, институционални, бизнес или други властови авторитети. Според доклад на Център за международна медийна подкрепа (CIMA) и Световната асоциация на вестниците и издателите (WAN-IFRA) индиректната цензура (soft censorship) се изразавява в „награждаване” на медии, които отразяват положително държавната или корпоративна политика и „наказване” на тези, които я критикуват. Властта решава дали да „поощри”, да приложи ограничения при финансиране и разпределение на рекламни бюджети или държавното субсидиране. Тази форма на индиректна цензура създава масова автоцензура.

Анонимен каза...

Гена, айде - време ти е за поздрав до "другарките"!

Анонимен каза...

Автоцензурата беше един от проблемите, които АЕЖ представи в свое изследване за свободата на словото. Автоцензурата е един истински феномен, който при това е жив, но не само защото е реален, а защото той мутира като вирус, като истински вирус!

Нито откриваме топлата вода, още по-малко пък – електричеството, с този текст се опитваме да првокираме още веднъж едно мислене не в определена посока, а за определено нещо.

Ако преди журналистите сами знаеха, какво могат и какво не могат да пишат и говорят, което е класическата автоцензура, то днес тя е изменена до неузнаваемост. Днес редакторът, или главният редактор могат да ти кажат: „Аз мисля така, но ти както си решиш”. Това на пръв поглед е проява на едно професионално благородство, но всъщност е скрита заявка за категория. С една дума казва следното: „Аз мисля така, ти си свободен да мислиш, както искаш, но имай предвид, какво АЗ мисля, когато пишеш, или говориш…!”.

Има разбира се много похвати да наложиш определено мислене, като например да кажеш: „Направи това интервю, но само ако ти прецениш…!”. Това също дава една формална свобода на избор, но иначе директно заявява: „Направи това интервю!”, а втората част: „…но само ако ти прецениш…” е формализъм, който придава един особено блудкав, ванилов аромат, който обаче е толкова измамен, колкото и шоколадовата глазура на сладоледа – има я, само че е само на повърхността, навътре тя вече напълно липсва!

Горните примери обаче, които наистина могат да бъдат изброявани до безкрайност имат един много по-опасен подтекст. Те индуцират традиция, която от своя страна изгражда самата тъкан на автоцензурата. При следващ подобен случай журналистът вече ще знае, че при такива ситуационни дадености са необходими същите рефлекси от негова страна. С една дума, това е автоцензура на прецедента. Веднъж се прави едно нещо показно и след това се предполага, че всичко, което се прави, се прави по калъпа и мащаба на прецедента.

Така е много по-лесно, а и новото време, демократичните промени у нас, наложиха промяна и както много неща, така и автоцензурата мимикрира до степен на своята собствена мултипликация. Днес сякаш е много по-лесно да внушиш на даден журналист да пише и говори по определен начин.

Преди опасността беше само от партията и нейните производни на различни нива, днес обаче освен, че можеш да настъпиш някой елегантен политик по рунтавата му опашка, то може да засенчиш и „слънцето” на някой мастит бизнесменин, който има определени интереси някъде, където журналистът дори и не е подозирал, че може да има такива.

И не, не е проява на висок професионализъм да познаваш интересите на различните властимащи над теб, това е по-скоро проява на стерилна проба на мижитурщина, отколкото – на професионална ориентираност. Каквито и други прилагателни да се използват в тази посока, резултатът ще е същият, защото поводът и причината ще са идентични!

Така че, автоцензурата търпи не просто развитие, а дори разцвет. Все по-йезуитски шефовете на медии, главни редактори, водещи редактори и обикновени редактори казват на подчинените си по субординация: „абе не мислите ли, че това е така…!?”, което означава, че „това” е именно „така”, а не, както и да е иначе…!

Е, от това по-добър подход за възпитаване, отглеждане и култивиране на автоцензура, здраве му кажи…!

Анонимен каза...

Много хубаво, но когато правите копи-пейст посочвайте автора на статията. Обикновена хигиена на писането.

Анонимен каза...

Повръща ми се ! Хора , които не познават що е любов , хора които не знаят що е оргазъм се празнят денонощно в този сайт...??? Защо бе ? Пъплете жените си , обладавайте любовниците си , правете кскто правят ромите , пъплят , разможават се и се радват на насъщният. После се се чудите , че България се топи - Виновни сте вие , които само за власт , пари и имане живеете . Осъзнай се Българино , ако така продължаваш, изчезваш от лицето на земята. Повярвай ми !

Анонимен каза...

Цензората на Троян 21????
Каде е статията за Ферарито на братя МОНДЕШКИ?

Анонимен каза...

11-ти, чини ми се ,че от оная година не си барал...К'во, твойта не ти пуска вече ли ?

Анонимен каза...

Скъпи ми Генади, вчера ти качих два материала/7 и 9/.Оставих те спокойно да ги прочетеш и осмислиш, да преспиш и сега ти пиша защото утрото е по-мъдро от вечерта.Не смяташ ли,че глупостите който ми ръсиш за хигиена на коментарното пространсво са оправдания от твоя страна за изтриване на коментари.Защо не си признаеш,че си наложил автоцензура за да защитаваш корпоративните си интереси за да можеш да получиш по големи облаги от властимащите.Тази автоцензура може да си я налагаш само на теб.На нас нямаш право да ни налагаш цензура и да ни погазваш дадените ни от конституцията права,че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява.Ние ще се борим за конституционните си права и ще продължаваме да пишем и да изразяваме мнението си независимо от твоите напъни да ни въведеш приетата от тебе автоцензура.
Ние ще пишем за политиката на празнодумие и нищоправене на успешната кметица Дона.Ще пишем за далаверите на общинска администрация и общински съвет.Ще пишем за грубото погазване на законите от общинските чиновници които са защитавани от кметицата Дона.Твоите напъни за налагане на цензура просто няма да успеят.
Пожелавам ти приятен и лек ден.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |