Началото

* 1967-ма. Повратна година за троянския баскетбол, излиза на републиканска сцена * За публиката при домакинските мачове няма да говоря, тя и тогава, както и сега беше страхотна
 
Троянският баскетбол - архивите са живи 

Стефан Генков
„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът ще припомни значими, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

В ПРЕДИШНИЯ брой на вестника гост на рубриката ми „Троянският баскетбол - архивите са живи” беше един от първите капитани на мъжкия баскетболен отбор на „Чавдар”. Днес ще ви запозная с някои архивни материали, случки и събития от най-ранните години на появата и развитието на тази игра в Троян.

НА ЮБИЛЕЙНАТА 50-годишнина на троянския баскетбол, за която стана дума в предишната статия, се наложи тезата - за НАЧАЛО на организираният баскетбол в Троян да се възприеме 1954 г. И наистина всичко, което е наподобявало игра и състезания по баскетбол преди това, е било нещо инцидентно, мимолетно и несериозно, но архивите доказват, че такова е имало. Цитирам бр. 655 от 21 юни 1950 г. на в-к „Народен спорт”, в статия със заглавие „Троян - център на баскетбола” се съобщава: „...се проведе трудов ден за направа на баскетболно игрище, след завършването на което е проведена баскетболна среща на представителния отбор на Троян с отбора на „Академик”, Свищов”. Събеседникът ми от миналия брой Минко Влайков и съотборникът му Илия Банков си спомнят за дървените конструкции с баскетболни кошове и игрището, покрито с черна сгурия, навярно взета от близката жп гара. Изглежда пионерите на баскетболната игра в Троян не са били толкова запалени или са се насочили към други спортове, защото в тия години тя не придобива популярност.

„Чавдар”, новата зала, 1967 г. Отляво надясно прави - треньорът Ицата, Бърбутко,
Доктора, Букареца, Данциклара, Влайката, Цяфа, Шели; клекнали -
 Володчето, Митака, Бачо Евстати, Лимона, Левският
ИСТИНСКАТА основа полага Иван Христов-Ицата, започвайки от кота „нула”. Възпитаник на ВИФ (сега НСА), още с първите си стъпки като учител по физическо възпитание и спорт показва такава стръв и желание за работа в областта спорта, че за съвсем кратко време се превръща в основен фактор за развитието му не само в Троянската гимназия (ПГ „Васил Левски”), но и за целия град. При организация и провеждане на спортни събития няма равен. И всичко става перфектно. Но основната му страст е баскетболът, тук той е в стихията си. Начално обучение, тренировъчен процес, състезания - ежечасно, ежедневно. Отбори във всички възрастови групи, мъжки и женски. В първите години състезанията са от местен и регионален мащаб, но постепенно троянските отбори остават без конкуренция в окръга и както казва Ицата „Белгийците (троянците) отказаха фламингите (ловчалии) от баскетбола и ги пратиха да играят хандбал!”.

1967-МА. Повратна година за троянския баскетбол, излиза на републиканска сцена. Като участник в тези събития (ученик съм в 11. клас и съм включен в мъжкия отбор на „Чавдар”), ще предам по-подробно някои факти и събития. На  4-6 август Троян е домакин на Квалификационен турнир за влизане в „Б” РБГ. Участват отборите на „Академик” (Свищов), „Спортист” (Своге), „Септемврийска слава” (Михайловград) и нашият „Чавдар” (Троян). След победи над „Спортист” - 68:44, над „Септемврийска слава” - 44:40, и над „Академик” - 57:50, „Чавдар” доби право за участие в групата. Първият сезон в „Б” РБГ завърши повече от обнадеждаващо - от изиграните 28 срещи спечелихме 16 и завършихме на трето място от 12 отбора. Тогавашната „Б” група беше нещо като сегашната „А” , в която играем в момента. За публиката при домакинските мачове няма да говоря, тя и тогава, както и сега беше страхотна и пълнеше до краен предел залата.

ПРЕЗ 1968 Г. троянските детско-юношеските формации също започват осезателно да присъстват на състезания от по-висок мащаб. След като печелят окръжните първенства, отборите девойки с треньор Цонка Карадочева и юноши с треньор Ицата участват в Зоналният турнир, провел се в Троян на 5-9 април 1969 г. Юношите печелят и трите си мача и се класират за финалите, а девойките не успяват да се класират. На финалния турнир юношите ни се класират на престижното 6-то място.

ПРЕЗ НОВИЯ спортно състезателен период 1968/69 г. поради небивало големия брой подали заявки за участие дотогавашната „Б” група е разделена на четири „Б” групи - Северозападна, Североизточна, Югозападна и Югоизточна. В края на сезона, на 25-27 юли 1968 г, в зала „Сливница” в София „Чавдар” участва в Квалификационен турнир за попълване състава на новосформираната Втора „А” РБГ, състояща се от първенците на четирите „Б” групи, последните два от елитната „А” група и първите два от турнира. Участват отборите на „Черно море” (Варна), „Пирин” (Благоевград), „Миньор” (Раднево) и ние. „Чавдар” с треньор Иван Милиджийски се класира на второ място след „Черно море” и доби право за участие във втората „А” РБГ. През същата година юношеският ни отбор, воден също от Иван Милиджийски, доби право за участие в юношеската „А” група след като печели Квалификационния турнир във Враца. За отбелязване е, че в този период юношеският ни отбор постига забележителни победи, една от впечатляващите е тази срещу „Балкан” (Ботевград) с 60:55. 

ВРЪХ на баскетболните постижения за онова време в детско-юношеския баскетбол в Троян безспорно са сребърните медали от Деветнадесетите средношколски игри, чийто финал е в Троян през месец май 1970 г. Треньор на сребърните медалисти е Иван Христов-Ицата, а троянецът Радослав Младенов-Рашо е най-добрият реализатор наурнира.

ЩЕ ЗАВЪРША днешните си бележки за този период с няколко съждения и обобщения . На първо място искам да отбележа стройната организация, която бе изградена в тогавашната баскетболна секция, чийо първи председател е големият троянски лекар и по-късно професор д-р Стоян Кожухаров, ангажираността с баскетбол на всички учители по физическо възпитание в целия град, организацията и участието в градски и околийски първенства със стотици участници. Не е чудно, че качеството се раждаше от количеството на хората, практикуващи баскетбол в Троян. Длъжен съм обаче да вметна и за едни неприятни отношения, които се насадиха между треньори и ръководители и които водеха до чести смени на треньорите, най-вече на мъжкия отбор. Тези нелицеприятни взаимоотношения оказваха своето негативно влияние върху развитието на играта в града. Днес от позицията на времето донякъде си ги обяснявам и до известна степен ги оправдавам. Защо? Защото се знае, че само който не работи, той не греши. А в ония години много се работеше и човешко бе всеки да иска да е най-най-, а участниците в събитията бяха твърде амбициозни и честолюбиви. Но пък се помнят и ще се помнят!

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Още по темата:

1 Коментара:

Анонимен каза...

ВИЖ ИЛИЯН ПЕЕВСКИ
http://lovechmedia.com/%d1%81%d0%bc%d1%8f%d1%85/%d0%b2%d0%b8%d1%86-%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%bd%d0%b6-%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d0%bd-%d0%bf%d0%b5%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8/

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |