Троянският баскетбол през 70-те

* Как се привличат кадри и как се става треньор или защо пропада днес българският спорт  * „Голям скандал ще стане, казвай им да си прибират печката и повече не ме занимавай!”

Троянският баскетбол - архивите са живи 

Стефан Генков
„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът ще припомни значими, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

ПРОДЪЛЖАВАМ разходката из историята на троянския баскетбол. В днешния материал ще засегна факти, случки и събития от 70-те години на миналия век. През 1967 г. съм приет студент във ВИФ (сега НСА), в първия випуск треньорски профил - специалност баскетбол. През четирите години обучение имах щастието да бъда в групата на незабравимия специалист и човек, доайенът на баскетбола в България - Веселин Темков. Завършил американски колеж, владеещ пет езика, Темкиша, както го наричахме през годините на следването, ни разкри много от тайните на баскетбола.

ТУК МУ Е МЯСТОТО да напомня, че една от причините българският баскетбол в тези години да бъде в елита на Европа, беше качественото обучение, което получавахме във ВИФ. Неслучайно дипломите от ВИФ бяха единствените, които се признаваха на Запад. Задълбочено се изучаваше педагогика, анатомия, физиология, биохимия и биомеханика – предмети, даващи познания за особеностите на човешкото тяло, за процесите, настъпващи в него при физически натоварвания и начините за управление на тези процеси. Неща, непонятни за нароилите се сегашни треньорчета, бивши играчи с тримесечни курсове, възпитаници на разните му треньорски школи, пуцове и тем подобни измислени форми за придобиване на треньорска тапия, нямащи и капка понятие от методика и управление на тренировъчния процес. Ще цитирам доказалият се специалист и голям троянски треньор Николай Матев: „80% от колегите в България нямат и понятие от методика. За какви треньори говорим тогава?!”. Това е и в основата на пропадането на българския баскетбол и на българския спорт като цяло.

Стефан Генков (вторият отляво) със съотборниците си от отбора на ВИФ - София, края на 60-те
СЛЕД ОБИЧАЙНОТО ми отклонение - да продължа. В годините на следването си играех в отбора на ВИФ, който беше в една група с родния „Чавдар”. Играли сме многократно и в Троян, и в София, а равносметката между двата отбора е почти равна. Спомням си един мач в Троян, в който ВИФ победи с 90:70, треньорът Пелтеков ме пусна за малко, а приятели и познати ме освиркаха. Успях да вкарам две смешни точици на троянци. С ВИФ два пъти съм бил студентски шампион, имам четири мача с националната фланелка на България в Алжир, където играхме с националния отбор на домакините, с републиканския им студентски шампион и с полицейския шампион, които победихме, но загубихме финала от „Спартак” (Ленинград).
 
ПРЕЗ 1970 Г. в Кърджали на последния турнир на Втора „А” група „Чавдар” допуска пет необясними загуби и отпада от групата. Треньорът Ицата (Иван Христов) е съкрушен, председателката на дружеството е като попарена, а обясненията в Партията - тягостни и мъчителни. Но турнето до Жежув (Полша) не отпада и групата е повече от представителна - 9 играчи и 9 водачи, поляците са шашнати?! Трябва да призная, че това си беше запазена наша марка. И при мен по-късно като треньор нямаше как да не включим за турнетата този или онзи началник от фабриките - та нали те даваха заплатите на играчите. В края на сезон 70/71 „Чавдар” отново е първи в Северната „Б” група с баланс от 22 победи и 5 загуби и добива право за участие във Втора „А” група. На 23-25 юли 1971 г. женският отбор на „Чавдар” печели квалификационен турнир и се включва в женската „Б” група.

ОТ ЕСЕНТА на 1971 г. аз вече съм треньор в ССШ (Специализирана спортна школа) към Окръжния съвет на БФС - Ловеч с поле на дейност „Чавдар” (Троян). Искам да наблегна на политиката, която се провеждаше в ония години от ръководството на спорта по места, която политика сега също би трябвало да се прилага. За какво става на въпрос? Става въпрос за местните кадри, които учат, които евентуално трябва да се завърнат по родните клубове обучени и квалифицирани. Тогава през целия период на следване аз и други се водехме на отчет и периодично ни се напомняше, че след края на следването имаме осигурена работа и перспектива за развитие. И трябва да призная, че такава оферта имах и от елитни столични клубове, но аз приех да се завърна и работя за родния „Чавдар”.

ПРИЕХ школата в Троян от Иван  Милиджийски, който премина на по-висока позиция - методист към Дружество за физкултура и спорт (ДФС) „Чавдар”. Заварих образцов ред и богата материална база - топки, кецове, екипи и сформирани групи и отбори в различните възрасти. Още не бях научил имената на децата, след една-две тренировки идва състезание, помня в Казанлък. Четири мача - четири загуби; нашите деца като бебета пред другите - обучени доста добре, но ниски. Като ударен с мокър чорап съм, умирам от срам, не смея да се появя в дружеството. Както и да е, преживях срама и се захванах за работа, но промених коренно стратегията - търсене и привличане на високоръстови деца, по училища, по села и махали, дочул, видял, и тичам. А те, високите, не искат да тренират, в часовете по физическо някои дори не влизат, ама аз съм упорит - обяснявам, убеждавам и постепенно повишавам средния ръст на отборите си. И ставаме все по-конкурентоспособни на нароилите се по това време спортни училища (28 на брой). А какво е да се състезаваш с отбори, селектирани от цяла България в баскетболните им паралелки, съдете сами.

ТРИ ГОДИНИ работя с подрастващи, когато става рокада в управлението на ДФС „Чавдар”. На мястото на председателката Цонка Карадочева идва Цочо Нанковски и скоро съм утвърден и за треньор на мъжкия отбор - чест и предизвикателство за всеки, искащ да се доказва специалист. Тогава в отбора играеха по-възрастни от мен познати на всички играчи - Сико, Климбо (м. с. Климент Каменаров, дошъл от ЦСКА), Финта, Илчо, Доктора, Данциклара, Шели, набора Стефан Димитров и други.

ПЪРВИЯ ми мач като старши на мъжкия отбор никога няма да забравя. Играем в Горна Оряховица с местния „Локомотив”. За тях мачът е решаващ за оставане в групата, а ние се борим за едно от първите две места, даващи право за участие в елитната „А” група. И още вечерта след настаняване в хотела навлизам в лабиринта на задкулисните игри в първенствата, неща, за които съм нямал и най-малка представа. Тогава нафтова печка горнооряховско производство беше хит на отоплителния пазар. Влизам си в стаята да се настанявам и гледам огромен кашон, полуотворен; любопитен и изненадам надничам вътре - нафтова печка?! Аааа, какво прави тук, още е топло, септември беше?! Слизам към рецепцията да питам, но ме среща треньорът на „Доростол” (Силистра), приятел от ВИФ и ми шепне: „Чефо (така ми викаха тогава колегите), ела на бара да говорим, натоварен съм с отговорна мисия. Знаеш… на „Локомотив” им трябва този мач, хората са се погрижили, дай им го!”. Изтръпнаха ми петите: „Жоре, голям скандал ще стане, казвай им да си прибират печката и повече не ме занимавай!”. Той ме познаваше много добре и до час кашонът беше изчезнал.

„Чавдар”, втората половина на 70-те, отляво надясно: Стефан Генков - треньор, Ради Ибов (206 см), Кою Коев (205 см) , м. с. Климент Каменаров-Климбо, Валентин Лесидренски-Бат Вал, Иван Дундев, Димитър Ангелов-Акифа, Пламен Кукенски, Радослав Столаров-Тафю, Дико Петков, Цветан Цочев-Куршума, Минко Лалев-Финта, Нистор Василев
КАКВО СТАНА на другия ден? Как се развиха нещата на терена? Залата препълнена, народът жаден за кръв, дето му е думата, домакините нахъсани до крайност. Почвам с основната петица - Сико, Климбо, Илчо, Данциклара и Шели. Разликата в класата на двата отбора беше очевидна, дръпваме от самото начало и държим разлика 12-14 точки. Противникът се бори, но няма потенциал. Тогава се играеха две полувремена, не като сега четири части. В края на полувремето правя огромна аджамийска треньорска грешка - сменям четирима от основните играчи с резерви, с цел да починат. И тогава играта се обърна, разликата падна до 6 точки за нас. Усетих, че съм сбъркал, пускам основните отново, но ритъмът им е нарушен, съдиите започват да ни „режат”. Едва дочаках почивката. На разбора в съблекалнята понесох упреците на възрастните играчи, признах си грешката и излязохме с настройката за победа. Но през цялото времетраене на срещата мисълта, че може да загубим, не ми даваше мира и сто на сто щеше да се каже в Троян, че съм продал мача. А на терена ставаше все по-напечено, съдийството стана безскрупулно, резултатът вървеше точка за точка, пот се лееше по цялото ми тяло, сърцето ми изхвърчаше от гърдите. И тогава, когато разликата беше само една точка в наша полза, времеизмервачът (времето се измерваше с ръчен хронометър) - честен местен младеж, не удължи времето до момента, в който те щяха да вкарат, а даде край. Сирената прозвуча при точка за нас, а публиката онемяла не можеше да повярва, че всичко приключи. Част от запалянковците налетяха на времеизмервача, намеси се и милиция. А аз не можех и да се зарадвам, толкова бях изтормозен.  

СЛЕД ОКОЛО два часа спряхме да се нахраним в едно крайпътно ресторантче и засичам съдийската двойка от Русе, също спряла да похапне. И двамата ми бяха свирили доста мачове и ги имах за добри съдии. „Абе, Павка, какво ви стана, какви бяха тези отсъждания, за малко да ми отрежете главата, знаете ли, че в Троян, ако бяхме загубили, място нямаше да си намеря?”. А ония се смеят: „Чефо, като извади основните играчи, помислихме, че си размислил и прибрал печката, рекохме си и за нас ще има келепир и „надухме свирката”. Ама ти балък си бил, радвай се на слава!”. След този мач, в който бихме „Локомотив”, град Горна Оряховица и до ден днешен не е имал представителен мъжки отбор, насочиха се към женското направление. Толкова за днес.

Стефан Генков, треньор по баскетбол
Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |