Финта

* Над 20 години бе лицето и емблемата на баскетболния „Чавдар”
 * Така и никой не разбра на какво се дължи тайната
 на успехите му сред жените

Троянският баскетбол - архивите са живи 

Стефан Генков

„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът ще припомни значими, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

И ДНЕШНИЯ си разказ започвам с малко отклонение. И ще напомня, че разказите ми за троянския баскетбол нямат за цел да предават едно към едно историческите моменти, а по-скоро да напомнят за някои събития и участниците в тях, както и за многото весели и любопитни моменти. Дори, тук-там, с помощта на художествената измислица се старая да разнообразя времето на излежаващия се на плажа летовник и потящия се до компютъра чиновник. По отзивите, които получавам, изглежда успявам донякъде. Така че да започваме с днешния наш троянски баскетболен герой.

„АХ, ТОЗИ ВАШ ФИНТ!”

Минко Лалев-Финта днес, Троян, 2016 г.

КОЙ НЕ Е ЧУВАЛ за Финта, кой не знае за него - рибар ли по язовир „Сопот” и река Видима, грънчар ли от бившата фабрика „Изкуство” или партийни и градски величия, баскетболни играчи, съдии, треньори и президенти на баскетболни клубове?! Долавям снизходителните, недоверчиви и леко саркастични усмивки на част от читателите, но това остава в миманса; а на голямата сцена от 70-те и 80-те години на миналия век Финта бе голям актьор и незабравим играч, разплаквал не един треньор на противников отбор, разкъсвал баскетболната мрежичка с далечен  шут (сега се нарича стрелба от тройката), с феноменални бързи пробиви или изкусни пасове към централния нападател (примерно Доктора, Сико, Климбо). 

Финта и Иван Христов-Ицата

ФИНТА изцяло е творение на треньора Ицата (Иван Христов), създаден по негов образ и подобие, комуникативен, общителен и винаги зареждащ с позитивна енергия съиграчи и всякакъв род компании. Над 20 години бе лицето и емблемата на баскетболния „Чавдар” (Троян). Награждаван за принос към родния баскетбол на местно и национално ниво с множество грамоти, плакети и поздравителни адреси, печелил медали от спартакиади, първенства и международни турнири. След една незабравима победа над „Академик” (София), в който мач Финта блести над всички, заслужилият треньор Кирил Семов възкликва: „Ах, този ваш Финт!”; и му стиска ръката.

ФИНТА почват да го наричат още при детските му баскетболни изяви, заради лъжливите движения, които пръв прилага на терена, а името се затвърждава и с финтовете, които прави после в живота (лично мен ме е финтирал три пъти, сменяйки ме от поста треньор на мъжкия отбор на „Чавдар” - ветровито място за ония години, но и сега сме си приятели и не му се сърдя; напротив, това ми помогна да се изградя като специалист и да подготвя местни кадри, защитавали дълги години името на града ни – бел. Ст. Г.).

ТАЛАНТИ СЕ ТЪРСЯТ ПО УЧИЛИЩАТА

СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ на състезателната си кариера Минко Лалев, както е истинското му име, остава задълго свързан с баскетбола и мога да твърдя, че той, Стефан Вълов-Мънтата и Георги Шейтанов-Шели са с особени заслуги баскетболът в Троян и днес да го има на баскетболната карта на България. По време на управлението на кмета Дилян Енкин Минко Лалев-Финта бе назначен в Общината на длъжността „Специалист по масова физкултура и спорт”, като същевременно води два отбора подрастващи с доста впечатляващи изяви на регионално ниво, и то без допълнително заплащане, просто от любов към играта. Споделял ми е, че никога не е събирал такси за тренировки на децата и, каквото е и моето становище, че високоръстови играчи и таланти се търсят по училищата, а не се чака да дойдат сами в залата; пък и в тези времена много родители на талантливи деца не могат да си позволят да плащат за спортното им обучение.

Със Стефан Генков на благотворителен коктейл в подкрепа на троянския баскетбол, 2010 г.

ЕТО И ЕДНО откровение, което ми е правил: „Генков, аз не съм специалист, не съм учил за треньор, давам им толкова, колкото знам и мога, после да се развиват нагоре, при по-големи специалисти, при истински треньори”. Учил е на баскетбол Диян Иванов, играл за „Балкан” (Ботевград), Ради Кочев, който сега играе в този именит отбор, Цанко Краев, играч на „Академик” (София), Георги Боянов, подвизаващ се в колежанското първенство в САЩ .

А СЕГА НЕКА припичащият се на плажа да се обърне на другата стана, да избърше потта и се пренесе на лека морска вълна. Разказвам ви случка с нашия герой в град Лодз, Полша, на която бях жив свидетел.

„МАЯ КОМНАТА ТРИСТА И ВТАРАЯ СТАЯ”

И ТОЗИ ПЪТ, както обикновено, около Финта беше най-оживено. Току-що пристигнали в чужда страна, след настаняване по стаите се бяхме събрали във фоайето на хотела и разговаряхме за какво ли не. В един момент вниманието ни беше привлечено от три страхотни руси мадами с мини полички. Не си спомням кой беше, но така или иначе някой се провикна: „Финт, я ги ги скивай тия лъвици, полският ти е като роден език, можеш ли закова някоя от тях?”.

ВЪПРОСЪТ още висеше във въздуха, а Финта вече се беше изнесъл към рецепцията, където въпросните мадами нещо си говореха. Естествено, по-голяма част от групата ни „незабелязано” се придвижи към сцената на предстоящата свалка. Наострили уши, успяхме да доловим следния разговор:

     - Яз българский играчов, очин харошива баскитболистава!

     - Из якие мяста въй хлапака? (От кой град си младежо?) - пита едно от момичетата.

ПИТАНЕТО малко затрудни нашия герой, но само мимолетно - от какви по-трудни ситуации беше излизал. В репертоара му имаше отговор на всякакви въпроси при общуването с представителки на нежния пол.

     - Мая горада София (да си столичанин бе за предпочитане, добре знаеше това - бел. Ст. Г.). Ний тук пришли, дошли… - така на цветущ българо-руско-полско-патагонски език близо половин час ги заливаше от смях.

НАКРАЯ най-търпеливите подслушвачи дочуха феноменалната фраза: „Мая комната - триста и втарая стая. Вечорем я чакаю теб в десет часов!”. Всички избухнахме в необуздан смях, а целия ден Финта беше засипван с подигравки относно познанията му по полски език, но… вечерта, вечертааа, точно в десет, когато най-лъскавото полякинче от трите почука на стая №302, където я очакваше троянският Казанова, смехът замръзна по лицата на неверниците, скупчили се в края на коридора. Така и този път никой не разбра на какво се дължи тайната на успехите му сред жените.

С ФИНТА СКУКА НЯМА

Финта на 70-годишнината си с големия приятел Владо Младенов

ОЩЕ ЕДНА съвсем прясна история. С група троянци сме на финалния мач (2016 г.) между „Балкан” и „Лукойл” в зала „Арена Ботевград”. „Лукойл” стана шампион, аз отивам (за интервю с нашите Острев и Кочев, играли фантастично) на игралното поле, което е заградено с въжета и само акредитирани журналисти, състезатели, треньори и официални лица се допускат. Полицаи, униформени и цивилни, кметът на Ботевград връчва сребърните медали на „Балкан”, а босът на „Лукойл” Валентин Златев държи купата, оторизиран да я връчи на победителите. В този момент се появява Финта, дърпа Златев за ръкава и се провиква: „Здравейте, г-н Златев!”. Оня се обръща, казва „Здравей, Финт!” и продължава да се готви за церемонията. Финта ме съзира в навалицата и ми вика: „Генков, ела да ме снимаш с г-н Златев!”. Но един от цивилните бодигардове ме съветва: „Не може, не е разрешено...”. Едва убедих нашия човек да не го правим, но разочарованието му остана. Такъв си беше, такъв си и остана - с една дума, с Финта скука няма!

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

Още по темата:

• За непримиримия дух на Ицата нямаше спирка 
• Началото
• Пак катастрофа на "Радецки" 
• Сико

Tweet