Баскетболисти на гроздобер

* „Чакай бе, другарю, какво пък толкова са направили юнаците, хапнали някое и друго зърно, няма за това да им
 объркаме бъдещето, а?”

Стефан Генков
Троянският баскетбол – архивите са живи

„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът припомня значими и/или весели, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история. В сегашния си материал Лимона разказва една хем весела, хем не толкова троянска баскетболна история, която определено не ни кара да се гордеем. Това е и причината авторът да не назовава имената на участниците, но е категоричен, че наред с хубавото трябва да се казва и другото. Т21

*****

ЛЯТО Е. Светът е Олимпиада. Троянецът се плацика на море, язовири и рекички. Няма време за четене на сериозни писания. Затова за моите верни почитатели ще поднеса още една весела лакърдийка от безкрайните баскетболни истории в дългия ми състезателен и треньорски път. Преди това обаче ще отговоря на многото питания „Какво стана със Сланинката, стана ли играч?” (говоря за героя от предишния ми разказ, виж За кебапчетата бе, тренер!). Не, не стана, но пък е сто и петдесет килограма и върти успешен ресторантьорски бизнес в Кипър.

ТРИТЕ КОЛИ, в които се бяхме надиплили по четирима дългучи, се движеха плътно една след друга по пътя Силистра - Русе - Троян. От време на време сменяха водачеството и в един момент начело на колоната застана колата, карана от Старшията. Той неочаквано даде мигач и спря на отбивката вдясно. Другите коли го последваха и всички спряхме край необятно текезесарско лозе. Тогава Старшията изкомандва новобранците в отбора:
     - От часове гледам тия жлътнали се гроздаци, скачайте бързо в лозето! И късайте, искам най-големите и узрелите, ей!
     - По-надолу имаше табела „Брането на грозде забранено, стреля се без предупреждение!” - опита се да каже нещо едно от момчетата. Но нетърпящият възражение шеф го сряза:
     - Стига си философствал, на километър жив човек няма, бягай и бери! Аз съм насреща.

НА ЗАПОВЕДИТЕ МУ никой не можеше да се противопостави и скоро трима-четирима от нашите с двуметров ръст вече късаха и лапаха от вкусното грозде, като отбираха най-едрото за шефа. Изведнъж в лозето се запука. Ние, останалите край колите, уплашено се заоглеждахме, но скоро в настъпилата тишина проехтя смразяващ ухото гръмогласен рев:
     - Стой на място, стрелям на месо! Вдигни бавно ръце и излизай на пътя!

СЛЕД МИНУТА нашите, прижълтели до смърт, с вдигнати ръце, бавно се заизнизваха от лозовите насаждения. Гроздето за тренера бе изпопадало в редовете. Пъдарят пристъпяше след тях с насочена пушка и страшно гледаше изпод вежди. Ние останалите гледахме втрещено и не знаехме какво да предприемем, когато шефът закрещя:
     - К`во направихте бе?! Нали да пикаете отидохте...?! Какво ви чака като се приберем, направо в милицията ви карам! Изключване от училище не ви мърда, келеши с келеши! Грозде ще берете!
     - Амаа, нали...?
     - Какво нали?! Гърми ги, пъдарю, ликвидирай ги тези келеши! - не спираше пледоарията си педагогът пред опулените погледи и невярващите уши на възпитаниците си. Та нали само преди минути изнасяше други „тактически” указания.

ПЪДАРЯТ и той изпадна в недоумение, шашна се. Зверският му поглед се смекчи, сведе полека-лека дулото на пушката към земята и вместо заплаха от лицето му вече лъхаше състрадание към треперещите и незнаещи що да сторят момчета.
     - Чакай бе, другарю, какво пък толкова са направили, хапнали някое и друго зърно, няма за това да им объркаме бъдещето, а? Да ги изключват от училище? Че… аз дори не съм видял нищо! Айде прости им, аз им прощавам.
     - Да им простя ли, ами като ми запишеш номера на колата и дойде призовката, на мен кой ще ми прости? Отиде ми колата, ще я конфискуват. Не! Гаранция трябва тук!
     - Каква гаранция бе, човек?! Не се бой, нищо няма да пиша, на никого няма да се жалвам. Вървете си по живо, по здраво и да не хокаш повече юнаците! Я ги виж какви са върлини, храна им трябва на тях - изпровождаше ни пъдарят със състрадалчески поглед. А по пътя шефът не спираше да мърмори, че не е опитал от гроздето.

Стефан Генков, треньор по баскетбол

 Още по темата:

9 коментара:

Анонимен каза...

Не го зная тоя лимон ли е , портокал ли е , ама му се четат историйките няма спор . Защо го нямаше в предишния брой , липсваше ми. Марковска.

Анонимен каза...

Замазване на очите.....
Хората няма какво да ядат, а някой
няма какво да правят и пишат приказки
от 1001 нощ.
Но явно и много хора, които и те няма какво да правят и ги четат, след като се публикуват в сайта.

Dian Zwetkow каза...

А вие какво правите тук?

Dian Zwetkow каза...

Отговора е: Един достоен за уважение ТРОЯНЕЦ

Анонимен каза...

Защо не се пише за баскетбол в тази рубрика.

Анонимен каза...

Защото няма баскетбудалисти.
Само разни келеши отчитат дейност и ни харчат парите.

Анонимен каза...

Поредната лимонадена истЕрия!
Хайде поддръжниците, включвайте се сега с акъли какво е трябвало да прочета и да разбера по- добре какво е искал да каже автора.

Анонимен каза...

Хората нямало какво да ядат ... Приказки на някой бивш партиен секретар, според който някога всичко имало (да ама в КОРЕКОМ), а сега народът гладувал (и затова магазините са пълни и със стоки и с хора, а улиците са задръстени с коли на "бедните" хорица. А по темата: Човекът е решил по доста сполучлив и интересен начин да разкаже неща, които са част от нашата бизка история. Това е човек, който десетилетия е тренирал и възпитавал млади хора и има вероятно още много неща да ни разкаже . Само прост, ама много прост и неграмотен човек може да мисли единствено какво ще плюска. Човекът по това се отличава от животните, че има нужда и от друг вид храна-т.нар. духовна храна. Номер 2, другарю, човек трябва да яде, за да живее, а не да живее, за да яде !

Анонимен каза...

Лимоне, приятелю , правилно постъпваш като не се връзваш на обидите на 2 и 7 , които повсяка вероятност са на един и същи човек. Кога обаче ще дойде времето да разкажеш за дългучите си , за оня отбор изграден от теб и защитавал каузата на Чавдар над 15 години. Време е . Един от тия дънгалаци съм и аз и бях в лозето.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |