За кебапчетата бе, тренер!

* „Че като връхлетя онова ти ми момче на игрището, като ловешко балканче, включено на трета скорост, тича, блъска, хили се, не му пука от софиянчетата - от никого и от нищо”
 
Стефан Генков
Троянският баскетбол - архивите са живи

„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът припомня значими и/или весели, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

БЯХ ТОКУ-ЩО постъпил млад треньор (началото на 70-те години), не познавах още добре момчетата, а предстоеше турнир за деца до 14 години в град Казанлък. Бяхме направили 5-6 тренировки, бърках още имената на някои от тях, но прякорите научих. Имаше проблеми с освобождаването от училище и още по-големи - от родителите на някои отличници. В крайна сметка, с много разговори по домовете, осигурих състава - само на един трябваше да му се намери заместник. Момчетата бяха единодушни: „Сланинката ще свърши работа!”. Като го доведоха на последното събиране преди заминаването го запитах: „Пенчо, разбираш ли я играта, можеш ли добре с топката?”. „Цар съм бе, тренер, нямай грижа с мен!”, отвърна ми хлапакът с весели очички и червендалесто личице. И понеже беше резервен играч, а явно съучениците му много го обичаха, пък аз имах много организационна работа, изобщо не тествах уменията му на терена. Пък ми падна и на сърцето с веселия си нрав.

И ЕТО НИ в града на розите. Много от децата бяха за първи път в чужд град, всичко им бе интересно. Настанихме се в хотела, после отидохме на вечеря в ресторанта, който беше посочен от домакините като най-близък и удобен за отборите. Обикновено това са заведения на самообслужване, с добра храна. Процедурата се извършваше така - треньорът или водачът на групата застава до касиера, състезателите минават, избират  си храна един по един, в рамките на определен порцион и след като мине и последният, треньорът плаща и взема документ. Като млад, нов и неопитен казах, че всеки може да си взема каквото желае и колкото може да изяде, предполагайки, че на тази възраст възможностите им не са много големи. Какво неправилно решение бях взел, скоро се уверих.

Стефан Генков с момчешкия отбор на Троян, началото на 70-те години
КОЛКОТО повече се точеше опашката, толкова повече се кокореха очите ми - то не бяха кюфтета, кебапчета, шницели, то не бяха пържоли, десерти... Обаче когато на края се появи Сланинката, направо се втрещих, касиерката също се шашна. В подноса бе наредил 11 кебапчета, 3 кюфтета, 2 шницела, 2 пържоли, 5 крем карамела и 10 филии хляб. Огледах се и за друг ли взема, но той бе последен. Стъписан от гледката, успях само да запитам:
     - Пенчо, ще изядеш ли всичко това бе, момче?
     - Амчи как?! Ще го изям!, бе категоричният Пенчов отговор.
Платих, взех фактурата и седнах да вечерям и аз. И какво си мислите, че Сланинката излъга - не, няма такова нещо, напротив, изяде си всичко, после погали пухкавото си коремче, огледа се и дискретно се оригна. Рекох си - какъв юнак, сигурно такъв ще е и на терена.

НА ДРУГИЯ ДЕН играем, не си спомням добре, но със софийски някакъв отбор - ЦСКА или „Локомотив”, но като ни насметоха, да не сте на мое място - срам, голям срам, ония вкарат три коша, моичките едва успяват да върнат един, а разликата в резултата става застрашително голяма. Аз - новак в професията, момчетата уплашени провинциалистчета, бели като платно, не показват и частица от това, което могат. Вземам прекъсвания, правя смени, говоря, окуражавам ги, викам, карам се - нищо не помага.

НАКРАЯ прибягвам и до услугите на Сланинката.
     - Пенко, момко, готов ли си?
     - Пускай ме бе, тренер, решавам мача!
И аз го пускам в игра. Че като връхлетя онова ти ми момче на игрището, като ловешко балканче, включено на трета скорост, тича, блъска, хили се, не му пука от софиянчетата - от никого и от нищо. От баскетболните прийоми и умения обаче далеко, далеко. Публиката в залата ще се пръсне от смях, почнах да се оглеждам за реакцията на колегите, неловко и срамно ми стана, помислих да го вадя от игра. Но се получи нещо необикновено, желанието, ентусиазма, хъса за победа, който внесе Сланинката, промени корено съотборниците му. Постепенно се отпуснаха, заиграха така, както могат и играта потръгна. Вярно, не спечелихме, но загубихме достойно.

ВЕЧЕРТА на разбора питам:
     - Пенчо, кажи бе, братче, като тръгвахме от Троян, защо не ми каза, че дори и крачките не умееш да правиш, ами препускаш из залата като моторетка и за резил ме направи?
     - Правя, правя, ама дигам духа на отбора, видя ли като влязох за малко и щяхме да бием!
     - Добре де, но аз за това ли съм те взел на този турнир или за какво?
     - Как за какво? За кебапчетата бе, тренер!
След последвалия смях разборът ми завърши.

Стефан Генков, треньор по баскетбол
Още по темата:

12 коментара:

Анонимен каза...

И сега е същата трагедия.
Ходят поради няколко причини:
1. да се наядат и напият на муфта.
2. да избягат от жени или семейство.

Анонимен каза...

Генков , Генков . какво стана със Сланинката , стана ли играч ?

Анонимен каза...

Какъв играч бе , трийсет години вече е кебапчия на пазара.

Анонимен каза...

Генков, моите уважения, но да помниш някой с точна бройка , колко кюфтета, кебапчета и шницели е изял преди 46 години, но да не помниш срещу кого сте играли май не е много професионално, нали?

Анонимен каза...

Човека понеже е антифен на ЦСКА и затова така с пренебрежение го е написал. Нарочно е.

Анонимен каза...

Някои от горе коментиращите не различават веселите разказчета на Лимоната от фактическите материали които помества , подкрепени със снимки от през съответния период от както казва и той не претендиращ за изчерпателност и статистическа точност. Давай нататък Лимоне !

Анонимен каза...

Сланинката отдавна се изнесе от България.

Анонимен каза...

Чудя се откъде този прякор, лимона? Заради формата на главата или такъв кисел му е характера?

Анонимен каза...

Интересно вземане на участници на турнири.
"Тренер, я съм ногу добър, ве".
И някой, който се е спуквал от тренировки си
остава вкъщи, а чичовото отива на муфта да види свят.
Колко мой познати се отказаха преди години от футбола, поради същите причини.
Ходят, тренират, постигат резултати.
Обаче, когато опреше да се ходи по Германия и
изведнъж в отбора се появяваха нови играчи и отиваха те. Повечето даже и не пипвали топка през живота си.

Анонимен каза...

Бога ми 9-ти , изрази се кратко и ясно. Каква връзка имаш с футбола и с Германия ,нищо не се разбира. Виж човека пише - един за кебапа ходи , друг за спорта , ама разбрах , а теб не мога.

Анонимен каза...

Точно това де - че не се събира отбор
по качествата на играчите, а по нашите момчета.
А тези, които са тренирали и имат наистина желание за игра си остават вкъщи, за да отиде чичовото или лелиното момче на почивка.

Анонимен каза...

Тука лимона си има фен защита. Ако поставите под съмнение нещо, веднага се подава някой, който Ви дава разяснение как да четете и разбирате написанот от неговия покровител Lemon man :)

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |