Спомени за Старото игрище (2)

* Невероятно, но факт! „Чавдар“ побеждава националния отбор на България – годината е 1965-та, а месец след загубата в Троян националите ни стават четвърти в Европа

Баскетбол – архивите са живи

Отборът на „Чавдар“ (Троян), 1967 г., вляво – треньорът Иван Христов-Ицата

СЪБИТИЯТА, за които пиша, стават достояние на вашето внимание благодарение спомените на инж. Минко Влайков и Минко Лалев-Финта – преки участници в събитието, моя милост Стефан Генков, тогава човек от публиката и Цветослав Петров-Цяфа, осигурил голяма част от информацията за състава на националния отбор.

Стефан Генков

Рубриката се води от

треньора по баскетбол Стефан Генков

НЕКА проследим хронологията на това уникално баскетболно събитие. Годината е 1965-та. Нашият „Чавдар“ (Троян) има вече близо десетгодишен стаж в Северната „Б“ РБГ, утвърдил се е в челото на класирането и си е извоювал име на стабилен отбор. Затова селекционерът на националния отбор, заслужилият треньор доц. Кирил Семов, избира да проведе една от последните контроли преди Европейското първенство в СССР срещу „Чавдар“ в Троян.

МАЧЪТ в Троян е достатъчно добре афиширан и на уречения ден, вечерта по хладина, старото игрище с червената сгурия е готово да приеме това знаменателно за мащабите на града ни баскетболно събитие. Не е нужно да отбелязвам що народ беше около игрището по дървените седалки, на улицата и по оградната мрежа откъм дола. Това събитие предхождаше описания трагичен инцидент в предишния материал (виж „Спомени за Старото игрище (1)“  – бел. ред.) с около две години. В 18:00 ч., традиционният час за провеждане на домакинските мачове в Троян, двата отбора загряват, публиката коментира съставите, Иван Христов-Ицата, треньорът на нашите, е в обичайното си превъзбудено състояние, но оптимист до крайност. На секретарската маса бе „Поразяващата ръка“, главният писар, водещ протокола - Стефан Вълов-Мънтата, със сигурен помощен антураж.

ПО СПОМЕНИТЕ и информацията в Google съставът на националите e следнияj: Пандов, Илчев, Райчев, Димов, Филипов, Пейчински, Спасов, Бързаков, Златев, Колев, Паспаланов – все знакови играчи за българския баскетбол. От другата страна на игрището са любимците на троянската публика: Веселин Христов-Сико, инж. Илчо Панайотов, инж. Слави Кътев, Данчо Йорданов, Иван Кънчев, Георги Илиев-Доктора, инж. Минко Влайков, Минко Лалев-Финта и инж. Митко Цонев. Както прави впечатление, в нашия отбор личаха имената на няколко човека с висше образование, част от тях по разпределение в троянските предприятия, а другите местни  момчета. Да, тогава баскетболът се играеше от интелигенцията на българската младеж, защото това е университетски спорт, спорт за умни мъже. И не е чудно, че в тия години България беше водеща сила не само в Европа, но и в света, с призови класирания на европейски, световни и олимпийски първенства.

НО НЕКА се върнем на терена. Това беше преди близо 60 години, спомените във всички нас са доста избледнели, но през цялото времетраене мачът вървеше равностойно и националите с леко пренебрежение и подценяване, сигурни в успеха си, водеха мача. На полувремето разликата в точките беше минимална в полза на националния отбор, но след почивката „Чавдар“, окрилен от многобройната публика, игра на предела на възможностите си и когато прозвуча последният съдийски сигнал победата бе наша.

НИКОЙ от националите не можеше да повярва, най-вече треньорът Кирил Семов. Но в протокола черно бяло беше подчертано: победител – „Чавдар“ (Троян). Едва ли някой си спомня точния резултат, мисля, че беше с две точки за нас. Но това са подробности. Важното е, че години наред за този успех на троянския отбор се говореше с уважение сред баскетболните среди на България . Още повече че месец след загубата си от „Чавдар“ (Троян) националния ни отбор спечели невероятното четвърто място в Европа след СССР, Югославия и Полша.

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

 

Още по темата:

• За непримиримия дух на Ицата нямаше спирка 
• Началото
• Пак катастрофа на "Радецки" 
• Сико
• Финта 
• Троянският баскетбол през 70-те 
• За кебапчетата бе, тренер!
  
• „Магията на оранжевата топка“ на Стефан Генков-Лимона
• Спомени за Старото игрище (1)
  

Tweet