Пламен Христов: Те тръгват към неизвестността

* „За мен Путин е абсолютен агресор и човек, който се опитва да манипулира целия свят. Това, което прави, е пълно безумие, не е удар само срещу Украйна“ * „Всички се надяват да се върнат един ден в Украйна, но съм песимист, като стане един ден, какво ще заварят там“

* „Няма нищо хубаво в тази война, тя показва, че България не е готова за абсолютно нищо“

 

Пламен Христов

Войната на Путин срещу Украйна

  Интервю

Пламен Христов – кореспондентът на Българското национално радио (БНР) в Ловеч, четири дни, 1-4 март, бе в една от горещите точки на полско-украинската граница, граничния пункт Коржова, недалечния голям бежански лагер и гарата в Пшемишъл, където ежедневно преминават хиляди бежанци от войната в Украйна. Пламен направи серия репортажи и включвания на живо от мястото на събитието, слушахме ги и от тях научавахме за случващото се от първа ръка. Седмица след завръщането му имахме възможност да направим това интервю. Говорим си на ти, познаваме се отдавна.

– Как се озова на полско-украинската граница?
– Изпратиха ме от радиото (БНР).

– Как прие задачата? Имаше ли някакво притеснение?
– Няма от какво да се притесняваш. Приех я с отговорност, с ясното съзнание къде отивам и че хората очакват да чуят какво се случва там.

– Репортажите ти бяха много силни, автентични.
– Просто гледката беше такава. Което виждаш там, което чуваш и усещаш, е потресаващо. Виждаш хора, бягащи от войната, напуснали домовете си, изплашени от бомбите. И то основно майки с деца.

– Имаше ли мъже, които се опитват да се промъкнат, бягащи от отговорността си да защитават Украйна?
– Нямаше такива, няма как да се промъкнат, защото минават през много контролно-пропускателни пунктове.

– Къде точно беше?
– На граничния пункт Коржова. Това е пунктът, през който минаваха най-много хора. Отидох на 1 март през нощта и си тръгнах на 4-ти по обяд. Когато отидох, бяха към 300 хиляди, когато си тръгнах, бяха към 800 хиляди.

– Как изглеждат нещата от мястото на събитието?
– Пътувахме с кола през нощта. На около 20 км от пункта имаше полиция, но нас ни пуснаха като журналисти. Нямаше други журналисти, нямаше никого, само празни автобуси, които отиваха за Украйна, за да вземат бежанци. Видяхме, че оттам няма да стане, и тръгнахме да търсим бежанския лагер, на 3-4 км от границата. Попаднахме на един хотел-ресторант и ни упътиха. Лагерът е в един огромен търговски комплекс – огромно хале, пълно с походни легла и одеяла, имаше и пункт за регистриране на пристигащите. Наоколо беше пълно с автобуси, коли, полиция, линейки. Беше осигурено всичко – вода, храна, топли напитки.

– Значи, добра организация от страна на поляците?
– Невероятна организация! Оттам постоянно тръгваха автобуси за всички големи полски градове – за Варшава, Краков, Вроцлав, Познан, навсякъде. Имаше автобуси и за други европейски страни. Имаше хора, които отиваха при свои близки, имаше и такива, които не знаят къде отиват. През деня имаше огромен поток от леки коли, които идваха, за да вземат бежанци.

– Как ти се видяха украинците – унили или сигурни, че ще се върнат?
– Унили – не. По-скоро – стресирани, уплашени. Хем с умиление към мъжете си, хем с гордост, че са останали да защитават родината си. Бяха категорични, че виновен е Путин, но не само той, а и целият руски народ, защото е позволил това да се случи. Всички казваха, че мъжете им ще се бият за свободата на Украйна. Но бяха стресирани, особено заради децата си. Бяха с по една раничка, каквото са могли да вземат – тръгнали са ей така. Разбрали са, че има транспорт за границата, и са тръгнали. Бяха от всички краища – от Киев, Херсон, Харков, от Запорожие, отвсякъде... Както казах в един от репортажите – с по една раничка, пълна с надежда, страх и неизвестност.

– Явно за поляците няма какво да те питам – пълна съпричастност. А как оценяваш българската позиция в това черно-бяло време, в това време разделно?
– Да, съпричастността на поляците е пълна, даже ги наричаха свои братя. Цяла Полша е мобилизирана да помага. Във всички изброени градове има пунктове за събиране на помощи, постоянно идват микробуси с храни, с медицински пакети, с всичко. Разбрах, че в един от дните във всички големи полски градове в 12:00 ч. е звучал украинският химн.

– При поляците е братско, нормално е да е така. По целия свят има страхотна съпричастност, страхотни знаци и истинска помощ. Много ми е важно – защото си видял нещата и отвътре, и отвън, ти да ми кажеш как виждаш нас, българите.
– В България няма никаква организация, никаква координация между институциите.

– Аз те питам за друго – за това, което е в главите и в сърцата ни. Струва ми се, че тук има много липса на емпатия, много грозни приказки се чуват – че не са никакви страдащи, че бягат богаташи… Да не продължавам.
– Това е изключително грозно, защото не е вярно. Сигурно бягат и богаташи. Но бягат обикновени хора. Тези, които видях, не бяха богаташи. Ако бяха, нямаше да са там – в този бежански лагер или на гарата в Пшемишъл, където на всеки час пристигаха влакове с бежанци. Имаше и хора, които минаваха пеша границата.

– Вярвам ти, и аз го мисля и усещам така. Но защо тук има толкова хора, които дори са склонни да подкрепят агресора, да го оправдават? А това е война, умират деца…
– Защото ние не сме видели ужаса на войната. Защото не сме в тази ситуация. Много българи просто не осъзнават какво се случва в момента в Украйна. Мисля, че най-големият страх на поляците, а предполагам и на румънците, е войната да не излезе от границите на Украйна. А ако преговорите на успеят, тя най-вероятно ще излезе от границите й.

– Мислиш, че нашето е от незнание, а не от глупост и лошотия?
– Не е от незнание, защото всеки ден телевизиите показват, радиата говорят, във фейсбук се виждат кадри. Това е българското поведение да не се интересуваме какво се случва у комшията.

– Твоята оценка за Путин?
– За мен той е абсолютен агресор и човек, който се опитва да манипулира целия свят. Това, което прави, е пълно безумие, не е удар само срещу Украйна, недопустимо е в 21 век да се случва. За мен, както и за много от украинците, с които разговарях, основната му цел е просто да завладее Украйна, да завладее Черно море. Не са оправдани мотивите, че не иска бази на НАТО в Украйна, че управляващите в Украйна са нацисти – това са абсолютни глупости.

– Много анализатори и обикновени хора казват и усещат, че агресията на диктатора никога не е последна. Получи се едно единение в света, може би това изненада Путин. Но ако светът не продължи да е единен и изтърве диктатора, докъде може да плъзне войната? Споменава се Молдова, там има Приднестровие, има руснаци. А ние сме на 200 км по море.
– Неслучайно след началото на войната Молдова и Грузия подадоха молби за членство в Европейския съюз. Бъдещото членство на Украйна в ЕС притесни Путин и според мен е повлияло за агресията му, защото тогава той тотално ще изгуби надеждите за влияние над Украйна. Докато бях в Полша, полският парламент прие с ръкопляскания в залата декларация в подкрепа на старанието на Украйна да се присъедини към ЕС и призова всички европейски институции да ускорят темпа на присъединяването й. Почти съм сигурен, че ако успее все пак да превземе Украйна, следващите цели на Путин са точно Молдова и Грузия.

– Смяташ ли, че Путин е притеснен по някакъв начин от това световно единение?
– Не, не мисля.

– А смяташ ли, че има шанс диктаторът да спечели?
– Не. Според това, което видях и чух, Украйна няма да се предаде. По-страшното е, че това няма да свърши скоро. Колкото и да упрекват в момента НАТО и ЕС, че бездействат – и президентът Зеленски ги упрекна, според мен това е правилно. Една военна намеса на НАТО и ЕС би означавало Трета световна война, защото още повече ще озлоби Путин, един безумен човек.

– Прогнозата ти е, че това ще продължи дълго. Колко дълго?
– Всички се надяваме да има някакви преговори, но според това, което виждам, и според разговорите ми с украинци най-добрият вариант е Путин да бъде озаптен от самата Русия. Само руснаците могат да го спрат, ако имат разум – защото всичко, което се случва, след месец-два ще им се отрази още по-силно и ще изпаднат в тотална изолация. На тях няма да има кой да им помогне. Тогава те самите ще започнат да бягат от Русия. Руснаците не трябваше да допускат това, което се случва. Но трябва да кажем, че има и руснаци в Украйна, които подкрепят Путин. Разказваха ми и това.

– Смяташ ли, че ние в България ще научим някакви уроци от тази война? Някой беше написал, че ако има нещо хубаво във войната, то е, че тя ясно показва кой кой е, оголва нещата.
– Няма нищо хубаво в тази война, тя показва, че България не е готова за абсолютно нищо – нито за война, нито за такива тежки ситуации. Неглижирали сме през всичките години абсолютно всичко. Ние не знаем как да реагираме, нямаме координация, не можем едни 20-30 хиляди бежанци да настаним, да е ясно всичко, както е ясно в Полша, приела стотици хиляди.

– Но това не е само с бежанците, по принцип сме си такива разхвърляни.
– Именно. Работим само на парче, не можем да създадем една последователна организация и в момента наблюдавам, че у нас всеки се опитва – говоря за политици, за кметове, за институции – да яхне ситуацията и да си трупа някакви активи. Ако има някой, който да действа адекватно в момента, това е Българският червен кръст, хората доброволци, хората, които даряват и които приемат бежанци в домовете си.

– Мисля, че си много строг в случая. Започват да се избистрят нещата. Този специален сайт, който се направи (www.ukraine.gov.bg/bg), е много важен, там е събрана цялата информация, има указания.
– България закъсня с около две седмици. Нещата са много прости. Всичко тръгва от границите – ако на самите граници беше направена необходимата организация и координация, тези хора още там да се регистрират, да се знае къде отиват, колко отиват, а миграционните власти да уведомяват кметовете на общини, на място да бъдат посрещани и да се знае – в Ловеч има 200, в Троян има 100, в Плевен има 500, за да може и останалите институции да реагират. Чак утре (11 март) ще има такива пунктове по границите. Ние в момента не знаем колко са бежанците от Украйна в България, колко са настанени в семейства. Единствено знаем колко са в някакви държавни или общински бази.

– Усещам те много гневен, изненада ме с това.
– Изключително гневен съм, защото видях как Българският червен кръст търси бежанците по домовете според информация от фейсбук, според който каквото е разбрал, за да им окаже някаква помощ. Ако имаше координация, щяха да знаят къде са.

– Кого виниш? Правителството ли сбърка, по-генерално ли е сбъркано нещо при нас? Защото не за пръв път не можем да направим организация, с ковида беше същото.
– Виня всички институции, защото в България няма единодействие, всяка институция си работи за себе си. Дори в момента неправителствените организации, които са приели по някакъв начин автобуси с бежанци, също работят за себе си и трупат активи. И имам притеснения, че много хора ще се възползват да трупат не само активи, но и благинки. След като беше обявено, че ще получават по 40 лева на ден за бежанец, много хотелиери решиха да си напълнят хотелите, това си е жив черен туризъм.

– А имаш ли поглед какво се случва в Ловеч и в Троян, защото започнаха да идват бежанци и при нас?
– Пълен хаос! Надяваме се утре ( 11 март – бел. ред.) в този Съвет по сигурността вече да има някаква координация. Не може областният управител да не знае в област Ловеч колко бежанци има. Не може кметовете да не знаят. Кметовете не подават информация към областния управител, полицията не подава информация.

– В крайна сметка, оптимист ли си?
– В никакъв случай не съм оптимист. Да, видях истинска солидарност. Видях хора, идващи от Германия, Швеция, Финландия, от цяла Западна Европа – и доброволци, и такива, които са дошли с лични коли. Автобусите и влаковете, които тръгват от бежанския лагер към вътрешността на Полша, са безплатни. На бежанците е подсигурено всичко необходимо. Но няма как да им бъде върнат домът. Това, което слушах, наистина е ужасно. Ужасно е да гледаш майки с деца да не знаят накъде да тръгнат и стоят, и се питат, и се чудят. Те тръгнаха към неизвестността. Всички се надяват да се върнат един ден в Украйна, но съм песимист, като стане един ден, какво ще заварят там. Едно от децата ми разказваше, че иска да се върне при приятелите си, да си играе с тях, да си играе с животните. А тръгва в другата посока, без да знае къде отива.

10 март 2022 г.

Интервю на Генадий Маринов 

Снимките са на Пламен Христов, правени са в периода 1-4 март на полско-украинската граница – пропускателния пункт Коржоба, бежанския лагер и гарата в Пшемишъл. 

 

Начало

Още по темата:

• Проф. Калин Янакиев: Путинова Русия срещу цивилизацията
• Проф. Пламен Павлов: Путин надмина Хитлер
• ТРОЯН В ПОДКРЕПА НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНАТА В УКРАЙНА
• Търсят се доброволци да помагат на бежанците в Троян
• Троян не е безразличен към агресията 
• Ген. Аню Ангелов: Целта на Путин е да унищожи Украйна 
• Мариян Данчев: Войната едва ли ще се ограничи до локален конфликт
• 257 украинци досега са настанени в Ловешка област 
• Утрешната България може да е днешната Украйна 

Tweet