Иван Чакъров: Случи се емоционален взрив на сетивата

* Хора от публиката, а и самите участници споделяха с нас, че това, което се е случило на фестивала, многократно е надхвърлило очакванията им * Градим култорологични мостове, разчупваме стереотипи, свързваме и приближаваме различности
Интервю
Иван Чакъров

С управителя на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в Орешак Иван Чакъров разговаряме за провелия се преди дни Международен фестивал на занаятите и изкуствата Орешак 2019. Едно събитие, което, по всеобщата оценка, вдигна високо летвата и очакванията занапред към културната институция. Г-н Чакъров оглави Националното изложение през 2009 г. и за това време не само го изправи на крака, но му и върна вярната посока. Негова е заслугата да се възобновят изложбите с международно участие, прекъснати за период от четвърт век – последната, преди новото начало през 2013 г., е през далечната 1988 г.

Международно изложение на занаятите и изкуствата Орешак 2019, 3-5 май 2019 г.
Малчуганите се вдъхновиха от японския пиксел арт
На щанда на Иран
Арабска кулинария
Матрьошки от Русия
Опера Нинбо, Китай
Арт работилницата на прочутата керамичка от Орешак Роси Занкова
– Какво се случи в тези три дни, 3-5 май, на Международния фестивал на занаятите и изкуствата 2019 в Националното изложение - Орешак?
– Случи се емоционален взрив на сетивата! Имахме различни зони с възможност нашите посетители да се докоснат до богатите културни традиции на отделните държави участнички чрез някои от характерните за тях изкуства. Например Япония представи изработката на оригами, малко познатото в България изкуство кири-е  – изрязване на лист хартия, с което се прави картина, наподобяваща графика, и пиксел арт – изкуство, вдъхновено от 8-битовите електронни игри, с мъниста се правят различни анимационни герои и се оформят малки картини, които са чудесен подарък. Китай присъства с 6-ма участници – един от тях артист, който изпълнява Нинбо опера, друг представи изкуството на сменящите се лица и изкуството на баланса, имахме и китайски резбар, който показа дърворезба с позлата, бродерия със сребърна и златна нишка, изработване на фигурки от тесто. Интересни участници имахме от Сърбия – изработване на огледала и майстор шапкар, който изработва и… корони, твърде интересно и актуално, защото днес май всеки иска да носи корона, нищо че (му) е тежка (смее се). От Полша – една жена, която изработваше фигури от хартия. Интересна беше кухнята на Обединените арабски емирства (ОАЕ), чаената церемония на Мароко, която ни пренесе в атмосферата на „1001 нощ“. Не бива да пропуснем представянето на Русия – 9 руски майстори взеха участие, за първи път, плюс изложба от 50 картини на руснаци, които живеят в България. Да добавим музикалните изпълнения от различните държави, кулинарията, търговските щандове, възможността за организиране на арт ателиета (работилници), където всеки посетител може да се докосне и сам нещо да направи. Всичко това предизвика този емоционален взрив, за който говоря.

С кмета Донка Михайлова, пременена в индийско сари
Шапки от Полша
Танци от България
– Водите се, в конкретния случай също, от мотото „Обединени в многообразието“?
– Всъщност настоящият фестивал промени или по-точно допълни мотото – от „Обединени в многообразието“ в „Празник на сетивата“

– Имаше ли напрежение от различията на хора, култури, религии?
– Това е целта на фестивала и изобщо на нашите събития – да покажем, че чрез универсалния език на изкуството можем да преодоляваме различията помежду си и заедно да градим своето общо бъдеще. Спомнете си как преди няколко години в разгара на бежанската криза в Европа ние организирахме Дни на арабската култура и видяхме, че много повече неща ни сближават, отколкото разделят с тези хора. Както обичам да казвам: градим култорологични мостове, разчупваме стереотипи, свързваме и приближаваме различности. Например на сегашния фестивал участниците от Турция, водени от директора на Културния център в Одрин, са поканили за участие в техни събития колегите си от Сърбия, покана имат и наши майстори. Културният обмен между участниците в Орешак се динамизира и това е търсен и желан ефект.

– Какви са „инструментите“ за това динамизиране?
– Имаме амбицията за догодина да разширим формата на Международния фестивал с участието на бизнес делегации. Да провеждаме съпътстващи събития, които да разширят обхвата и културният обмен да има един по-широк икономически контекст.

Думата има посланикът на Япония
– В тази посокяа са и традиционните, сега също, гостувания в Орешак на чужди дипломати от най-висок ранг, нали?
– Да, така е. Този път на фестивала присъстваха четирима посланици – Ахмед ал Мадбух (Палестина), Масато Ватанабе (Япония), Закия ел Мидауи (Кралство Мароко) и Абдел Уахаб Алнаджар (ОАЕ). Плюс други високи гости от различни чуждестранни институции и посолства. Друга наша задача е да обогатяваме чуждестранните колекции в постоянната експозиция на Националното изложение – Орешак и нашия фонд „Приложно изкуство на народите“. С тези колекции реализираме постоянно присъствие на държавите тук, в Орешак, нещо много важно. Нямаме ресурс зяа откупки и го постигаме чрез даренията, резултат от постигнатото приятелство. Ние печелим приятелство с нашето гостоприемство, добронамереност, отлична организация на събитията.

Пред камерата на ТВ "Евроком" с посланика на Обединените арабски емирства
– Сегашният Международен фестивал като че ли доста надхвърли мащаба на предишните. Колко гости имахте?
– Участниците бяха близо 50, говоря за майсторите. Участниците в музикалната програма през втория ден – около 60, имахме гостуващи състави, от Русия бяха няколко. По този начин се получи чудесен празник, постигна се едно емоционално презареждане. Хора от публиката, а и самите участници споделяха с нас, че това, което се е случило на фестивала, многократно е надхвърлило очакванията им.

Вдясно – посланикът на Палестина Ахмед ал Мадбух, който е чест гост в Националното изложение
– Има ли статистика колко души са посетили Националното изложение в тези три фестивални дни?
– Няма статистика, защото това са Дни на отворените врати, което също е един феномен. Не вземаме пари от билети, наем за щандове и изложбени площи, поемаме разходите на участниците, които са настанени в хотели и къщи за гости в Троян и Орешак.

– Това е икономика, така подкрепяте местния туристически бизнес?
– Да, точно така е. Всички събития, които Националното изложение прави, са само и единствено в подкрепа на туризма и туристическия бизнес. Преки ползи за изложението няма, но вторичният ефект е голям. Събитието предизвиква интерес, пълнят се местата за настаняване и ресторантите. Това именно е вторичният интерес – когато ние изкушим хората да дойдат на нашето събитие, те се включват в туристическия поток в района. Като идеята ни е да разширим престоя им – сега туристите основно идват за два дни, целта е дните да станат три. Така и туристическият данък за Община Троян ще е по-голям, а ние ще получим по-голяма подкрепа за събитията си. Нещата са свързани, кръговрат.

На щанда на Индия
– Догодина пак?
– Догодина пак! И, както казах, ще го поставим на друга плоскост, ще разширим модела – освен културен обмен ще поканим и се надяваме да дойдат и бизнес делегации. Ще включим към събитието и конкретни бизнес мероприятия. Ще се стремим и към подписване на споразумения за обмен, каквото споразумение подписахме при скорошното си гостуване на фестивала в Нинбо (Китай). Разбира се, не самоцелни споразумения, а там, където имаме интерес и реални възможности.

– Да обобщим. Националното изложение в Орешак наистина стана национално – доказателство е и сегашният Международен фестивал с 14 държави участнички, и изобщо дейността и резултатите му?
– Ако си спомняш преди девет години, когато новото ръководство започна работа, ние дефинирахме една основна цел – да превърнем Националното изложение в европейски културен център. Мисля, че вече го направихме, защото това, което се случва тук, няма аналог не само в района, но бих казал и в България. Чисто количествено нашата цел е да изравним/надминем рекорда от 1988 г., когато участват 24 държави.

Рекорден брой посетители през трите фестивални дни
Емоционален взрив на сетивата
– И да завършим – кое е основното, което води хората при вас, хора от цялата страна, а и от чужбина?
– Рекламата и медийното отразяване са важни, но не това е основното. Основното е емоцията, която хората усещат тук, това ги връща при нас. Креативният туризъм се опира на една мъдра мисъл на философа Конфуций: „Чувам и забравям, виждам и запомням, правя и разбирам“. Ние подтикваме нашите гости да пробват, да се докоснат до традициите и да правят сами нещата. Това прави разликата. Всички наши събития са многопластови – туристически, развлекателни, но с мисията да съхраняват традициите. И едновременно, както е и на този фестивал, да събират заедно различните традиции – които всеки, голям или малък, пази и изпълва със своята идентичност, бидейки част от глобалния свят. Това е и едно огромно предизвикателство, особено за по-малките. Успешното предлагане на всеки един продукт се крепи на четири „кита“ – продукт, цена, дистрибуция и представяне. Но има още два фактора, които са не по-малко важни и играят голяма роля в нашия случай – човекът, който прави нещата, личността и страстта, емоцията. Ако при тези услуги/продукти, които ние предлагаме, не се отдаваме, ако посетителите не усетят нашата страст и не успеем да ги заразим емоционално, трудно ще се получи. Мисля, че това движи фестивала, пък и изобщо Националното изложение напред – личното отношение, правенето на нещата с голяма отдаденост и превръщането му наистина в празник на сетивата.

Интервю на Генадий Маринов 

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |