* Хора от публиката, а и самите участници споделяха с нас, че това, което се е случило на фестивала, многократно е надхвърлило очакванията им * Градим култорологични мостове, разчупваме стереотипи, свързваме и приближаваме различности
Интервю
|
Иван Чакъров |
С управителя на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в Орешак Иван Чакъров разговаряме за провелия се преди дни Международен фестивал на занаятите и изкуствата Орешак 2019. Едно събитие, което, по всеобщата оценка, вдигна високо летвата и очакванията занапред към културната институция. Г-н Чакъров оглави Националното изложение през 2009 г. и за това време не само го изправи на крака, но му и върна вярната посока. Негова е заслугата да се възобновят изложбите с международно участие, прекъснати за период от четвърт век – последната, преди новото начало през 2013 г., е през далечната 1988 г.
|
Международно изложение на занаятите и изкуствата Орешак 2019, 3-5 май 2019 г. |
|
Малчуганите се вдъхновиха от японския пиксел арт |
|
На щанда на Иран |
|
Арабска кулинария |
|
Матрьошки от Русия |
|
Опера Нинбо, Китай |
|
Арт работилницата на прочутата керамичка от Орешак Роси Занкова |
– Какво се случи в тези три дни, 3-5 май, на Международния фестивал на занаятите и изкуствата 2019 в Националното изложение - Орешак?
– Случи се емоционален взрив на сетивата! Имахме различни зони с възможност нашите посетители да се докоснат до богатите културни традиции на отделните държави участнички чрез някои от характерните за тях изкуства. Например Япония представи изработката на оригами, малко познатото в България изкуство кири-е – изрязване на лист хартия, с което се прави картина, наподобяваща графика, и пиксел арт – изкуство, вдъхновено от 8-битовите електронни игри, с мъниста се правят различни анимационни герои и се оформят малки картини, които са чудесен подарък. Китай присъства с 6-ма участници – един от тях артист, който изпълнява Нинбо опера, друг представи изкуството на сменящите се лица и изкуството на баланса, имахме и китайски резбар, който показа дърворезба с позлата, бродерия със сребърна и златна нишка, изработване на фигурки от тесто. Интересни участници имахме от Сърбия – изработване на огледала и майстор шапкар, който изработва и… корони, твърде интересно и актуално, защото днес май всеки иска да носи корона, нищо че (му) е тежка (смее се). От Полша – една жена, която изработваше фигури от хартия. Интересна беше кухнята на Обединените арабски емирства (ОАЕ), чаената церемония на Мароко, която ни пренесе в атмосферата на „1001 нощ“. Не бива да пропуснем представянето на Русия – 9 руски майстори взеха участие, за първи път, плюс изложба от 50 картини на руснаци, които живеят в България. Да добавим музикалните изпълнения от различните държави, кулинарията, търговските щандове, възможността за организиране на арт ателиета (работилници), където всеки посетител може да се докосне и сам нещо да направи. Всичко това предизвика този емоционален взрив, за който говоря.
|
С кмета Донка Михайлова, пременена в индийско сари |
|
Шапки от Полша |
|
Танци от България |
– Водите се, в конкретния случай също, от мотото „Обединени в многообразието“?
– Всъщност настоящият фестивал промени или по-точно допълни мотото – от „Обединени в многообразието“ в „Празник на сетивата“
– Имаше ли напрежение от различията на хора, култури, религии?
– Това е целта на фестивала и изобщо на нашите събития – да покажем, че чрез универсалния език на изкуството можем да преодоляваме различията помежду си и заедно да градим своето общо бъдеще. Спомнете си как преди няколко години в разгара на бежанската криза в Европа ние организирахме Дни на арабската култура и видяхме, че много повече неща ни сближават, отколкото разделят с тези хора. Както обичам да казвам: градим култорологични мостове, разчупваме стереотипи, свързваме и приближаваме различности. Например на сегашния фестивал участниците от Турция, водени от директора на Културния център в Одрин, са поканили за участие в техни събития колегите си от Сърбия, покана имат и наши майстори. Културният обмен между участниците в Орешак се динамизира и това е търсен и желан ефект.
– Какви са „инструментите“ за това динамизиране?
– Имаме амбицията за догодина да разширим формата на Международния фестивал с участието на бизнес делегации. Да провеждаме съпътстващи събития, които да разширят обхвата и културният обмен да има един по-широк икономически контекст.
|
Думата има посланикът на Япония |
– В тази посокяа са и традиционните, сега също, гостувания в Орешак на чужди дипломати от най-висок ранг, нали?
– Да, така е. Този път на фестивала присъстваха четирима посланици – Ахмед ал Мадбух (Палестина), Масато Ватанабе (Япония), Закия ел Мидауи (Кралство Мароко) и Абдел Уахаб Алнаджар (ОАЕ). Плюс други високи гости от различни чуждестранни институции и посолства. Друга наша задача е да обогатяваме чуждестранните колекции в постоянната експозиция на Националното изложение – Орешак и нашия фонд „Приложно изкуство на народите“. С тези колекции реализираме постоянно присъствие на държавите тук, в Орешак, нещо много важно. Нямаме ресурс зяа откупки и го постигаме чрез даренията, резултат от постигнатото приятелство. Ние печелим приятелство с нашето гостоприемство, добронамереност, отлична организация на събитията.
|
Пред камерата на ТВ "Евроком" с посланика на Обединените арабски емирства |
– Сегашният Международен фестивал като че ли доста надхвърли мащаба на предишните. Колко гости имахте?
– Участниците бяха близо 50, говоря за майсторите. Участниците в музикалната програма през втория ден – около 60, имахме гостуващи състави, от Русия бяха няколко. По този начин се получи чудесен празник, постигна се едно емоционално презареждане. Хора от публиката, а и самите участници споделяха с нас, че това, което се е случило на фестивала, многократно е надхвърлило очакванията им.
|
Вдясно – посланикът на Палестина Ахмед ал Мадбух, който е чест гост в Националното изложение |
– Има ли статистика колко души са посетили Националното изложение в тези три фестивални дни?
– Няма статистика, защото това са Дни на отворените врати, което също е един феномен. Не вземаме пари от билети, наем за щандове и изложбени площи, поемаме разходите на участниците, които са настанени в хотели и къщи за гости в Троян и Орешак.
– Това е икономика, така подкрепяте местния туристически бизнес?
– Да, точно така е. Всички събития, които Националното изложение прави, са само и единствено в подкрепа на туризма и туристическия бизнес. Преки ползи за изложението няма, но вторичният ефект е голям. Събитието предизвиква интерес, пълнят се местата за настаняване и ресторантите. Това именно е вторичният интерес – когато ние изкушим хората да дойдат на нашето събитие, те се включват в туристическия поток в района. Като идеята ни е да разширим престоя им – сега туристите основно идват за два дни, целта е дните да станат три. Така и туристическият данък за Община Троян ще е по-голям, а ние ще получим по-голяма подкрепа за събитията си. Нещата са свързани, кръговрат.
|
На щанда на Индия |
– Догодина пак?
– Догодина пак! И, както казах, ще го поставим на друга плоскост, ще разширим модела – освен културен обмен ще поканим и се надяваме да дойдат и бизнес делегации. Ще включим към събитието и конкретни бизнес мероприятия. Ще се стремим и към подписване на споразумения за обмен, каквото споразумение подписахме при скорошното си гостуване на фестивала в Нинбо (Китай). Разбира се, не самоцелни споразумения, а там, където имаме интерес и реални възможности.
– Да обобщим. Националното изложение в Орешак наистина стана национално – доказателство е и сегашният Международен фестивал с 14 държави участнички, и изобщо дейността и резултатите му?
– Ако си спомняш преди девет години, когато новото ръководство започна работа, ние дефинирахме една основна цел – да превърнем Националното изложение в европейски културен център. Мисля, че вече го направихме, защото това, което се случва тук, няма аналог не само в района, но бих казал и в България. Чисто количествено нашата цел е да изравним/надминем рекорда от 1988 г., когато участват 24 държави.
|
Рекорден брой посетители през трите фестивални дни |
|
Емоционален взрив на сетивата |
– И да завършим – кое е основното, което води хората при вас, хора от цялата страна, а и от чужбина?
– Рекламата и медийното отразяване са важни, но не това е основното. Основното е емоцията, която хората усещат тук, това ги връща при нас. Креативният туризъм се опира на една мъдра мисъл на философа Конфуций: „Чувам и забравям, виждам и запомням, правя и разбирам“. Ние подтикваме нашите гости да пробват, да се докоснат до традициите и да правят сами нещата. Това прави разликата. Всички наши събития са многопластови – туристически, развлекателни, но с мисията да съхраняват традициите. И едновременно, както е и на този фестивал, да събират заедно различните традиции – които всеки, голям или малък, пази и изпълва със своята идентичност, бидейки част от глобалния свят. Това е и едно огромно предизвикателство, особено за по-малките. Успешното предлагане на всеки един продукт се крепи на четири „кита“ – продукт, цена, дистрибуция и представяне. Но има още два фактора, които са не по-малко важни и играят голяма роля в нашия случай – човекът, който прави нещата, личността и страстта, емоцията. Ако при тези услуги/продукти, които ние предлагаме, не се отдаваме, ако посетителите не усетят нашата страст и не успеем да ги заразим емоционално, трудно ще се получи. Мисля, че това движи фестивала, пък и изобщо Националното изложение напред – личното отношение, правенето на нещата с голяма отдаденост и превръщането му наистина в празник на сетивата.
Интервю на Генадий Маринов
Още по темата:
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)