Отиде си Марин Радевски

* Той бе явление. От тези, които правят историята. Истински строител на съвременен Троян и съвременна България, който ще остане.
Дълбок поклон!
In memoriam
инж. Марин Радевски (1958-2020)
ОТИДЕ СИ Марин Радевски, само на 62. Знаехме, че е болен, че е в софийска болница в тежко състояние, но вярвахме, че ще се оправи. Той беше победител и нямаше как да не победи и този път. А и Троян се нуждаеше от него – и нямаше как да ни „предаде“. Но невъзможното се случи, той ни напусна.

ИНЖ. МАРИН РАДЕВСКИ, големият индустриалец, чиято фирма „Калинел“ (Троян) е сред световните лидери в бранша си, най-голямата у нас и Европа, основен доставчик на мегаконцерна IKEA, даваща хляб на над 1000 троянци (и на още толкова души във филиалите на фирмата в страната и чужбина). И още повече – даваща сигурност, просперитет, мащаб, европейско самочувствие, перспективи. Марин и „Калинел“ бяха темели, бяха и са Троян. Какво ще се случи сега? Вероятно този въпрос си задава цял Троян и отговорът няма да е лесен. Но да не забравяме, че той е в двете си дъщери, които поеха по неговия път, и създаденото, делото му ще продължи успешно напред. Няма как да е иначе!

МАРИН БЕ най-големият данъкоплатец и инвеститор в Троян и района, но бе и най-големият дарител – помагал е на стотици и хиляди хора, на болни и здрави, на деца и възрастни, на познати и непознати, на културата, образованието, здравеопазването, спорта, бизнеса, гражданските дейности и т. н., помагаше на всичко хубаво в нашия град и много от хубавите троянски неща се случваха благодарение на него. Бе голям и с много голямо сърце.

МНОГО МОЖЕ да се говори за този човек, и ще се говори. Да споменем, че бе до фанатизъм влюбен в родния Троян, троянофил в най-пълния и истински смисъл. Затова успехът му до такава степен бе и троянски успех, на всички ни. Говорили сме, питали сме го дали не е мислил да развие фирмата си на някое по-голямо и забележимо място, категоричен бе – защо да го правя, Троян е прекрасен, имаме си всичко. И това не бяха кухи декларации, а кредо, житейска и бизнес философия. Марин бе успял и богат и едновременно най-обикновен, един от нас, земен, човечен, не безгрешен, истински. А това го прави още по-значим. И по-важен за всички ни.

ТОЙ БЕ явление. От тези, които правят историята. Истински строител на съвременен Троян и съвременна България, който ще остане. Дълбок поклон! И нашите най-искрени съболезнования на семейството.

Генадий Маринов, гл. ред. на Т21
 
* Във фоайето на троянското читалище „Наука“ по съвместна инициатива с Община Троян бе открит траурен кът, където всеки можеше да напише своите думи за сбогом в съболезнователна книга и да поднесе цветя – 5 декември (събота) от 11:00 ч. до 16:00 ч. и 6 декември (неделя) от 9:00 ч. до 14:00 ч. Дългата колона от желаещи да се сбогуват с Марин Радевски се извиваше и през двата дни. А камарите цветя, един бус не стигна да натовари само венците, буквално изпразни троянските цветарски магазини. Което роди и запомнящ се коментар, дочут сред колоната: „Отиде си и пак помага на бизнеса“. 
 
Бел. ред. Първото си интервю, преди доста време, г-н Радевски даде за Т21, беше избрал нас, каза ни го и това ни поласка, но вероятно основната причина бе, че сме троянска медия. Сътрудничеството ни бе чудесно през годините и единствено политиката ни раздалечаваше на моменти. Но винаги бяхме и си оставаме заклети фенове на явлението Марин Радевски и на великото му дело. По-долу – казано от инж. Марин Радевски през годините.

По време на интервю за Т21, 2009 г.
• Не мисля да спирам (да дарявам), дори в кризата. Всъщност, продължавам да давам – не съм върнал никого. Е, някой може да иска 100, аз да му дам наполовина – 50, но давам винаги. Не се притеснявам да давам. Фирмата ми стои добре и имам възможност да го правя. Ако някога нямам тази възможност – тогава няма да давам.

• Нямам никакво време за политика, влязох напълно случайно в нея. Ще си призная, че не ми се занимава с това, защото ми отнема много време, което „късам” от работата си във фирмата. Но искам страната да върви напред. Троян също, най-вече Троян. Аз влязох в политиката с тази презумпция – с каквото мога, да помагам. Една крачка напред повече да направим – все пак е нещо.

• Искаме да живеем като европейци, но казваме, че сме най-бедната държава в ЕС?! Защо сме най-бедната? Защото хората ни са най-бедните. След Втората световна война Япония искаше да стане богата държава с бедни хора – не, не може, и те го осъзнаха твърде рано. За да е богата държавата, трябва да са богати хората й.

• И аз чувам легенди за себе си – някой път чак съм се чудил докъде може да се развие човешката фантазия. Фирмата е 100% моя, създал съм я с пот и денонощна работа. Давайте други слухове, много ми е интересно!

• Въпрос на характер. Явно парите не променят всеки – мен не са ме променили в никакъв случай.

 Интервю, 2009 г.


• Фалираха подарените предприятия! Тези предприятия, които се „купиха” за жълти стотинки: „Хемус” – приватизиран в последния ден на Жан-Виденовото управление на цената на една машина; „Елма” – подарена на Николай Банев; „Машстрой” – продаден на цената на два струга?! (...) Дано върху този тор поникне новата троянска икономика! 

  На среща със социалния министър, 2009 г.

 

• Бъдещето на Троян е в промишлеността, а не в туризма! Дайте ми пример за една силна държава, която да няма баланс в икономиката!

• Не може така - ние, българите, много искаме, а нищо не даваме, това е! Факторите са много. Имаме си вродена ориенталска леност и кой каквото иска да говори – че българите били много работливи и т. н. - вятър и мъгла! Много народи са по-работливи от нас. Това е едното. Второто: самите ние – не знам глупави ли сме, недоучени ли сме - но много обичаме да даваме акъл, а самите ние се нуждаем от акъл. 

Интервю, 2010 г.


С боса на IKEA Ингвар Кампрад при посещението му в "Калинел", 2015 г.

• Не, скоро няма да ги стигнем (европейците), винаги ще бъдем по-назад. Но ще живеем по-добре и все по-добре. Спомням си преди 10 години какви заплати съм плащал, при горе-долу същото ниво на цените.

• Бягат (българите), защото искат да живеят по-добре, това е разбираемо. Но аз вярвам, че ще започнат да се връщат, казвам го убедено.

Интервю, 2015 г. 

 

Семейство Радевски при откриването на новата база на „Калинел“, 12 декември 2019 г.

• Сложихме точка на един петгодишен процес – три години и половина мислихме как точно трябва да го направим и година и половина бе реализацията. Ние имахме нужда от този склад, тъй като работим по лятна програма и произвеждаме около 125-130 хил. палети с готова продукция, част от която трябва да съхраним до м. март-април, когато започваме ударни продажби в цяла Европа, САЩ, Канада и други страни.


• Произвеждаме по 6000 бройки маски на ден. Снабдили сме безплатно всички основни обществени институции в града – Общината, полицията, пожарната, троянската болница (МБАЛ - Троян), също ловешката болница.



Още за Марин Радевски и „Калинел“:

2 коментара:

Unknown каза...

Не мога да повярвам, че до момента няма ни един коментар!
Марин бе чудесен човек, един от малкото, заради които се завърнах в еснафския ни град. Винаги ще го помня с добро. Почивай в мир, Марине!

понеделник, 07 декември, 2020
Unknown каза...

Няма коментари, защото няма думи да се изрази скръбта когата един приятел си отива завинаги. Да почива в мир. Съболезнования на цялото семейство. От сърце се надявям дъщерите му да бъдат успешни и добри, като него. Истински Радевски момичета и внучки на Бай Кольо. Няма да те забравя Приятелю.

понеделник, 07 декември, 2020

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |