„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“

* Левски не е само апостол на политическата свобода, той си остава апостол и на многото други свободи - свободата от неверие, свободата от сребролюбие, свободата от алчност, от егоизъм,
свободата от простотия

Мариян Данчев
За Апостола и другите
Авторът инж. Мариян Данчев е приятел и дългогодишен автор на Т21, непоправим родолюбец и оптимист. Спомоществовател на редица добри троянски каузи, водеща фигура на гражданското сдружение „Бъдеще за Орешак“, организатор на гражданската дискусия „Предизвиквам промяната“. Общински съветник от групата на местната коалиция „Глас Народен“. Този му текст е в памет на „едничкия син на България“, който на 18/19февруари 1873 г. пое от бесилото към безсмъртието. Т21

ДА ОТКРИЕШ МЕСИЯТА В САМИЯ СЕБЕ СИ

КОЛКО СА ВЕРНИ и днес думите на Апостола! Българите желаем промяна към по-добро, харесват ни уредбите и постиженията на западните народи, иска ни се да имаме справедливи управници, но все чакаме някой друг да свърши работата, докато ние стоим пред екрана на телевизора и смартфона, и все се надяваме някак си тъй, без много усилия от наша страна нещата да се случат. Да се появи отнякъде някой месия, чудо да стане, та да потръгне и нашата изстрадала България към по-добри дни. И ако някой твърди, че нашия народ нямал вяра, то аз ще кажа, че не е тъй!

Васил Левски

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД е много силен във вяра и твърде много се надява на промяна. Стига обаче това да се случи някак си без жертва от негова страна, някак си за чужда сметка, ако може друг да си губи времето, а не дай Боже  да трябва да се извади някоя пара от джоба  за общото дело. Нашият народ е силно „месиански“, т. е. най-много обича да вярва на „месии“, които му се обещават, че сами могат да оправят нещата, кой за 800 дни, кой и за по-малко. Да се прави сравнение между времената преди освобождението, когато Левски работи за изграждане на народностно  самосъзнание у българина, и времената, в които живеем днес, е може би малко рисковано. Все пак да си  припомним нещо от делото на Левски - това може да ни бъде от полза и днес.

ЛЕВСКИ много добре разбира, че за да заслужи свободата си, един народ първо трябва да узрее за нея, трябва да повярва, че може сам да се освободи. Да потърси и да разкрие онези извори на вдъхновение и сила в себе си, чрез които да постигне сам онези неща, които желае. Това аз наричам: „Да повярваш и да откриеш Месията в самия себе си!“ По това се познават и онези истински месии, които учат последователите си, че силата е вътре в тях. Както Христос, който казва на учениците си, че ако повярват, и те могат да бъдат като Него и да вършат дела дори по-големи от Неговите. С тая именно извънредно трудна задача се заема Левски – да изгради народностно самосъзнание, общностно самосъзнание, което да замени унилостта, неверието, изостаналостта на българите. Да им даде тласък, импулс, вяра и вдъхновение – все неща, от които все повече имаме нужда и днес!

ЛЕВСКИ Е ТАКЪВ

ТУК СЕ ДОПИРАМЕ до един изключително важен и съществен проблем на управленската реалност в България. Българските управници полагат доста усилия да докажат себе си като добри администратори, като справедливо управляващи публичния държавен ресурс. Създатели на безкрайни закони и разпоредби, които обаче трудно, а много често и въобще не достигат до съзнанието на  обикновения гражданин. Като че ли не се разбира простата истина, че както не можеш да изградиш качествена сграда с калпав материал, така и няма как да се изгради съвременно развито общество без хора (елементите на това общество) с изградено съвременно развито общностно самосъзнание. Естествено, това се разбира от съвременните политически играчи, започването на един такъв процес обаче е трудна и продължителна работа, която не може да бъде завършена в един или дори няколко управленски мандата, което от своя страна не може да донесе политически дивиденти, а би донесло по-скоро негативи. Ето защо промяната в общественото самосъзнание не може да се извърши от обикновени политически  сметкаджии, търсещи евтини човешки награди, призове и хвалби, а от хора готови да дадат всичко от себе си, дори и собствения си живот за едно такова дело. Левски е такъв!

ОПИТЪТ на Левски от четническото движение го убеждава, че делото на освобождението има шанс за успех само ако бъде дело на събудения целокупен български народ. Затова при изграждането на местните революционни комитети Апостола настоява в тях да влязат всички будни и заможни местни хора, които да поведат след себе си и останалата част от населението. Този принцип и тази тактика Левски особено старателно прилага и при дейността си в Троян. При посещенията си в града ни Левски узнава от членовете на комитета, че някои от по-първите граждани отказват да вземат участие в народните работи, както и да помагат материално. От спомените на Минко Иванов Марковски може да се научи историята за двама от тях. 

ТРОЯНСКИТЕ ЧОРБАДЖИИ И НАРОДНОТО ДЕЛО

СЛЕД КАТО му посочват имената на Нено Чорбаджи  и Минко Пеновски, все лица доволно заможни, Апостола се залавя лично да „ги прекръсти и направи верующи в истината и правдата“. Преоблича се като търговец и отива лично в „дюкените“ на чорбаджиите, уж да прави търговия с тях. С Нено Чорбаджи работата се оказва по-лесна, тъй като двадесетгодишният му син Минко сам е член на комитета. След увещанията на Апостола и след като му разкрива кой е, чорбаджията скланя и безпрекословно обещава десет турски лири за троянската комитетска каса, като по-късно спазва обещанието си и предава лирите срещу разписка на нарочен човек, изпратен от комитета. 
 
Летописецът Минко Ив. Марковски
ПО ДРУГ НАЧИН се развиват събитията около другото лице. Ето що пише Минко Ив. Марковски: „От неверующите беше и Минко Пеновски. Той беше от ония троянски чорбаджии-богаташи, които никому нито зло, нито добро правеха. Паричното си богатство, което имаше от баща си, той не смееше да го пуща в оборот, да не би да пропадне, а го държеше в застой, над което трепереше и го пазеше като кокошка пилците си. Едничкото удоволствие и светско наслаждение той намираше само кога отвори любимия си сандък и погледне светлите като лисичи очи лирички и наполеончета. В пълния смисъл на думата той бе горещ сребролюбец и скъперник. По занятие той е бояджия, отчасти търгува и с шеяци. Дюкенят му е в центъра на града - на площада, или както троянчаните го наричат, „мегденя“.“

ЛЕВСКИ поисква да направи визита и на тази личност, за целта мята на рамо едно парче  шаяк, взема една алебия (мярка за шаяци) и отива на пазарлък с Минко чорбаджи. Тоя последният обаче се оказва костелив орех, след като дълго се пазарят по търговията, Левски като остава насаме с него, разкрива му кой е и за какво е дошъл. Минко обаче увърта и суче - не му се разделя с ни една лиричка. Най-сетне със свито сърце скланя да даде пет лири, но след като си помисли. Левски си отива и след два дена изпраща човек от комитета да вземе лирите, чорбаджи Минко обаче се отмята и отказва да му ги даде. Левски  и членовете на Троянския революционен комитет не се отказват лесно. Организират нова нарочна среща с Минко Пеновски, като го канят в една от стаите на Васильовия Спасов хан, уж под предлог, че дошъл там богат търговец. На срещата присъства и сам Левски. Отново обаче не се постига нищо. Още от вратата хитрият чорбаджия се усеща каква ще бъде търговията, прави кръгом и се измъква като лисица от капан.

НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ ОБИР У МИНКО ПЕНОВСКИ

ЯДОСАНИ и разочаровани, събралите се патриоти след като разискват и разглеждат какво казва устава по такъв въпрос, решават единогласно да се извърши политически обир на троянския богаташ Минко Пеновски.

„За тоя обир се предлагаха разни начини и дати и най-сетне се одобри следующия план:  Една дружина, състояща се от четири души, в която да влизат двама членове от троянския местен революционен комитет, избрани по жребие, апостолът Левски и един негов другар, когото сам ще си назначи. Тая дружина, добре въоръжена и преоблечена в турски дрехи, ще се събере на едно определено място през нощта на 14 срещу 15 август (св. Богородица), когато Минко Пеновски, като всяка година, заедно със семейството си ще бъде на панаира при Троянския манастир. И през тая нощ, когато повечето граждани, както и цялата полицейска стража ще бъдат на панаира и когато чорбаджи Минко ще сънува в сергията си мющерии, тогава дружината под предводителството на Левски ще отиде и ще нападне къщата му в Троян, ще хване престарелия му баща и със заплашителни средства ще го застави да каже къде са парите на сина му.“

ТАКА ДОБРЕ заплануваният обир, според спомените на Минко Ив. Марковски, остава неосъществен. След тегленето на жребий тежката задача да участват в обира се пада на комитетските членове Ганко Маринов и Васил Бочов. През нощта срещу 15 август 1872 г. двамата се измъкват тайно от панаира, връщат се към Троян и очакват пристигането на Левски и другаря му на уреченото място. Левски обаче не се явява. Причината е следната. Използвайки отново датата на панаира, той е запланувал за 14 август през деня друг обир в Ловеч, на местния богаташ Денчо Халача, който по това време също със семейството си е на Троянския панаир. Историята на обира в Ловеч е добре известна, обстоятелствата принуждават Левски да убие Денчовия слуга Кольо. Ловешката полиция е вдигната на крак, завардва всички пътища, което от своя страна попречва на Левски да се придвижи вечерта до Троян. Именно убийството на невинното момче натежава при съдебния процес срещу Левски, за да получи той смъртна присъда. Както споменах по-горе, историята на ловешкия обир е добре известна, малцина обаче знаят, че смелият апостол е планирал и втори обир веднага след това в Троян, който остава неосъществен.

ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ

НЕ МИСЛЯ, че ще е пресилено, ако обобщя, че скъперниците чорбаджии изяждат главата на Апостола на свободата Васил Левски. След като не пожелават доброволно да участват в народното дело, като отделят макар и малка част от това, което имат, поради своя егоизъм, неверие и липса на съпричастност принуждават дейците на освобождението да прибягнат до средствата на политическия тероризъм. Извършването на Орханийския обир, убийството на владишкия дякон Паисий и обирът в Ловеч вдигат на крак турската полиция, водят до разкриване мрежата от тайни комитети и в крайна сметка до залавянето и обесването на Левски

ВАСИЛ ЛЕВСКИ не е само апостол на политическата свобода, той си остава апостол и на многото други свободи - свободата от неверие, свободата от сребролюбие, свободата от алчност, от егоизъм, свободата от простотия и от всички други злини, които връзват душите на народите и спъват техния исторически ход към по-добро!

Мариян Данчев

 
* Цитатите и преразказаната история са от книгата „Спомени и очерки из българските революционни движения“ на Минко Иванов Марковски 


Още от и за същия автор:

1 Коментара:

Unknown каза...

Дяконе, дяконеее......Ако можеше да видиш от оня свят какво се случва в планинския град 150 години по късно!!!... Да видиш как най гнусният чревоугодник, професионален мръсник и клеветник, съгледвач е окичил с най-съкровенните ти мисли и послания жълтите си румънски копърки ,сигурно ще се въртиш в гроба на бургия.....

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |