Спомени за старото игрище (3)

* „Победителят Пео вдигна победоносно ръце, обиколи с маршова стъпка игрището, изпращаше въздушни целувки на момичетата и се тупкаше в гърдите: „Аз съм шампионът, аз съм най-добрият!“

Стефан Генков

 Баскетбол – архивите са живи

Рубриката се води от

треньора по баскетбол Стефан Генков

ПОМОЩНОТО игрище се намираше в задния двор на училището и граничеше с телена ограда към улицата, свързваща улиците „Любен Каравелов“ и „Христо Ботев“. Не си спомням добре с асфалт ли беше застлано или с циментово покритие, но беше много неравно и на него се провеждаха часовете по физическо и играеха баскетбол неангажираните в баскетболната школа на „Чавдар“. Именно там, на коша откъм улицата, по цял ден прекарваше Пепо (Пео), ученик в Селскостопанския техникум в Троян и живеещ в къщата оттатък улицата. В левия ъгъл на оградната мрежа имаше дупка, навярно направена от него, през която минаваше, за да не заобикаля през официалния вход. 

 

ИНТЕРЕСНА личност беше Пео, дясната му ръка, чупена преди време, не беше зараснала добре и не можеше да я разгъва добре в лакътя. Това не му пречеше особено много, защото беше левичар и дясната използваше само да подпира топката, когато стреляше в коша. А това той правеше с часове, избираше подходяща позиция и стреляше ли стреляше в коша, нищо друго не тренираше. Питал съм го защо само стрелба упражнява, а той философски отговаряше: „Защото кошовете се броят, а не колко пъти си подал, колко пъти си тупнал топката в земята (дриблирал)“; и продължаваше да стреля. В резултат на тези постоянни и многочасови упражнения беше стигнал, макар и с неугледна и крива стрелба, до голяма успеваемост. Постоянно се басираше с трениращите организиран баскетбол кой повече ще вкара от дадена позиция и в повечето случаи печелеше.

В ТОЗИ ДЕН почти приключваше басът му с един играч от юношеския отбор, когато би звънецът и дворът се изпълни с ученици, излезе и учителят по физическо, двуметров мъж, участник и в мъжкия отбор на „Чавдар“. Бе добър специалист, но с голямо его. Като видя, че един от възпитаниците му безславно губи от неорганизирания и самоподготвящ се играч, високомерно и подигравателно се обърна към Пео: „Хайде да те видя колко можеш, избирай позиция!“. Пео не му остана длъжен: „И на теб ще ти разкажа играта, даскале, няма значение откъде ще стреляме, все ми е едно. От всякъде съм добър!“. След размяната на тези реплики около игрището стана повече от оживено, натълпи се народ по четирите му краища. Накрая избраха позиция, теглиха чоп кой ще е пръв и се споразумяха да отправят по пет шута към коша, редувайки се.

ПЪРВИ се падна да играе Пео. Той застана на позиция, поглади нежно топката, след това я остави на земята, сложи ръка над челото си, направи сянка над очите, наплюнчи палеца да определи посоката на вятъра, отново взе топката, тупна я три пъти и я запокити към таблото. Тя кацна на единия ръб на ринга, завъртя се два-три пъти и после се изниза в мрежичката – вкара кош. Даскалът, поизнервен от ритуалите на противника, но уверен в себе си, набързо се прицели и стреля, вкара и той. Едно на едно. И отново Пео на линия, и пак се готви да повтори предишните номера, но даскалът се провикна:  
 – Ако ще играеш – играй, стига лигавене!
 – Добре, бе, щом бързаш, набързо ще те бия! – бе отговорът на Пео и без всякаква подготовка стреля и мушна топката през обръча, 2:1 за него.

ДАСКАЛЪТ вече бе изнервен, прицели се и стреля, но пропусна. Около игрището ставаше все по-оживено, всички присъстващи ученици явно или не симпатизираха на кривия играч. В третия опит Пео отново беше точен. След което даскалът също вкара, но резултатът вече беше 3:2 за Пео, преди последните две стрелби и ако вкараше, за конкурента му ставаше много трудно. И за да продължи интригата до последно, Пео направи пропуск и отвори шанс за изравняване, което и стана, 3:3 и последни опити за определяне на победителя. Пео застана на позиция, възцари се неописуема тишина и той направи последния си шут. Кош, дворът се огласи от рев и скандирания на тълпата. Това развитие на състезанието и явните симпатии към анонимника изглежда подействаха психологически негативно на другия, защото той не можа да уцели дори и ринга в последния си опит.

ПОБЕДИТЕЛЯТ Пео вдигна победоносно ръце, обиколи с маршова стъпка игрището, изпращаше въздушни целувки на момичетата и се тупкаше в гърдите: „Аз съм шампионът, аз съм най-добрият!“. На другия полюс беше настроението при загубилия, дълго време не можеше да проумее, че е загубил, пък и не искаше да повярва. И след като обиколи цялото игрище, Пео се спусна към топката си, грабна я и се насочи към дупката в оградата на път към вкъщи. Чак тогава даскалът се отърси от шока, в който беше изпаднал и с дрезгав глас завика:
 – Ей, къде бе момче, реванш ще има, сега случайно ме би! 

Но Пео се беше проврял през дупката на мрежата и вече от другата страна се обърна и рече: „Ааа, не е ставало на въпрос да играем още, бих те, стига толкова, пък и бързам за четвъртия час, че днес ще ме изпитват в училище“; и прекоси улицата.
 – Пео, келеш с келеш, върни се, ела за реванша!
 – Неее, със слабаци повече не играя! – и се загуби в двора на къщата им.  

В ТОВА ВРЕМЕ удари звънецът за край на междучасието и учениците се втурнаха към класните стаи. Само загубилият и унижен учител остана самотен на двора. Заради тази случка или поради друга причина дупката в мрежата скоро беше закърпена, а Пео така и не се появи повече на игрището.
 

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

 

Още по темата:

• За непримиримия дух на Ицата нямаше спирка 
• Началото
• Пак катастрофа на "Радецки" 
• Сико
• Финта 
• Троянският баскетбол през 70-те 
• За кебапчетата бе, тренер!
  
• „Магията на оранжевата топка“ на Стефан Генков-Лимона
• Спомени за Старото игрище (1) 
• Спомени за Старото игрище (2)
  

Tweet