Археолози разгадават тайните на Калето в Дебнево

* Според ръководителя на екипа гл. ас. д-р Стелиян Иванов проучванията и поддръжката на обекта трябва да продължат в дългосрочен план
Старини
Панорамен изглед на крепостта в местността Калето, с. Дебнево, 2020 г.

КЪСНОАНТИЧНАТА и средновековна крепост на хълма в местността Калето в с. Дебнево е била обект на редовни археологически проучвания в продължение на 14 последователни кампании с различно времетраене – от 1974 г. до 1987 г. Към момента на площ от няколко декара са разкрити голям брой архитектурни структури (крепостни стени, жилищни и стопански сгради, производствени съоръжения), които са запазени до днес чрез съвременните методи на реставрацията и консервацията. От 2019 г. насам обектът се проучва от археологически екип с ръководител гл. ас. д-р Стилиян Иванов от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), филиал Велико Търново и научни консултанти проф. д-р Константин Тотев и доц. д-р Сергей Торбатов, също от НАИМ-БАН  

РАЗКРИТИТЕ и консервирани до момента структури в местността Калето се отнасят към периода на късната античност и Второто българско царство (12.-14. век). Укрепителната система се състои от две паралелно-концентрични крепостни стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. При североизточната част на укрепената площ са разчистени основите на поне 17 отделни жилищни, стопански/занаятчийски сгради, както и такива, свързани с пребиваващия гарнизон. Освен посочените структури при северозападната част на хълма частично е проучен християнски некропол, от който са разкрити 145 гроба. И наред с гробовете, отнесени към времето на царете Иван Александър (1331-1371 г.) и Иван Шишман (1371-1395 г.), са открити и християнски гробове от периода на османското владичество (16.-17. век).

СРЕД НАЙ-РАННИТЕ разкрития на археолозите през настоящата 2020 г. внимание заслужава халколитна каменна брадва (5-то хил. пр. Хр.) и едно измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (4.-3. век пр. Хр.). Около това огнище са открити и следи от разрушена наземна паянтова постройка с голямо количество сива керамика, парчета от съдове работени на ръка и два глинени прешлена за вретено. Пластът с материали от късножелязната епоха е достигнат във всички части на проучваната площ, а непосредствено върху него лежат основите на късноантичните градежи. От тях частично са разчистени останките на поне две помещения от сгради – зидовете им са с дебелина 70-80 см и са строени от едри и средно големи ломени плочести камъни на спойка от сиво-жълтеникава глина. В този пласт е открито голямо количество обикновена сиво-черна керамика, работена на бързо грънчарско колело и няколко медни монети, датирани от края на 4.-5.  в.

Ръководителят на археолозите гл. ас. д-р Стилиян Иванов пред източната крепостна стена

ЕКИПЪТ на д-р Иванов установява, че късноантичните градежи са нарушени от построяването на едно полувкопано старобългарско жилище от епохата на Първото българско царство. То е без каменна облицовка, с почти квадратен план. От него в западния ъгъл е запазена каменната печка. Подът е измазан с глина, която наместа е отухлена от силен огън. В източната срещуположна част се намира и каменно огнище, изградено от вертикално побити плочи. От вътрешността на жилището произхождат три изцяло запазени кръгли хромела, две коланни апликации със сърцевидна форма, една медна обица и малко количество керамика работена на ръка и бавно грънчарско колело, отнасящи се към времето от края на 9. в. до първа половина на 10. в. С по-късния средновековен период на обитаване се свързват два фрагмента от полувкопани жилища с еднолицев каменен градеж. Според материалите, намерени в близост, те могат да се отнесат към периода на Второто българско царство. От там е част от дъното на една купа със сграфито украса, голямо количество обикновена керамика изработвана на бързо въртящо се грънчарско колело и монети от 14. в. В повърхностния пласт са намерени и две находки от късното средновековие: керамична лула и една сребърна монета.  

ПРОВЕДЕНИТЕ през 2020 г. разкопки доказват категорично, че късноантичната и средновековна крепост при с. Дебнево е значим многопластов обект с висок научен потенциал.  Осигуреното финансиране от Община Троян и Министерството на културата е дало възможност за работа на по-голяма площ в сравнение с миналата 2019 г., когато източникът на средства е бил само един. Паралелно с разкопките е отделено време и за цялостно почистване на терените със запазени върху близо 5 дка архитектурни структури с цел възстановяване на геодезичния план и достъпа до обекта. В момента всички открити находки се почистват от реставратор, след което ще бъдат предадени във фонд „Археология“ на Музея на занаятите в Троян. Според д-р Иванов проучванията и поддръжката на обекта трябва да продължат в дългосрочен план.

Станислава Вачева, PR на Община Троян


Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |