Нощта на 1 февруари – кървавият четвъртък на „народния съд”

* Около 200 души са избити преди съдебните процеси, какъвто е случаят с прадядо ми * През 2011 г. правителството на България обяви датата 1 февруари за Ден на признателност и почит към
 жертвите на комунизма

Уроците на историята

Константин И. Фичев

 Авторът Константин Фичев младши е наш съгражданин, внук на бившия троянски кмет (мандат 1991-1995 г.) и почетен гражданин на Троян Константин Фичев. Потомък е на възрожденския първомайстор Никола Фичев (Кольо Фичето), а негов прадядо е висшият полицай ген. Иван Константинов Фичев (200 години вече мъжете в семейството носят само имената Иван и Константин), който е обявен за народен враг след 9 септември 1944 г. и е убит без съд и присъда от т. нар. „народна власт”, 45 години по-късно е реабилитиран. Т21

ПРЕЗ НОЩТА на четвъртък, първи февруари, 1945 г., шест камиона с брезентови покривала чакат на входа на Съдебната палата в София, откъм улица „Алабин“. Тихият ветрец остро засилва студа, а тишината разнася надалеч шума от излизащите от мазетата, вързани хора, въпреки че е издадена заповед „товарът” да достигне камионите в пълно мълчание. Все пак един от затворниците извиква „Не трябва да плачем за нас, а за България” и запява „Шуми Марица”. Веднага бива ударен в тила и повален на земята. Това е инвалидът от войната, писател и министър Тодор Кожухаров. Тримата регенти – княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, са изведени последни заедно с няколко тежко болни осъдени и са качени в един полупразен камион.

проф. д-р Александър Станишев

ТОВА СА осъдените на смърт от първи състав на т. нар. народен съд княз Кирил Преславски, осем царски съветници, 47 висши офицери, 22 министри и 67 депутати. Скорошните бомбардировки над София са оставили грозните си свидетелства и в градските софийски гробища. Няколко бомби са образували огромни кратери. Осъдените са разстреляни в тези големи ями - по свидетелства на някои от екзекуторите, които след години се хвалели с извършеното. По същите сведения се оказва, че единият от осъдените – прочутият в цяла Европа водещ хирург и министър от един месец проф. д-р Александър Станишев, бил разстрелян последен, за да установява смъртта на всеки от осъдените. След екзекуцията кратерите биват засипани със сгурия, за да не остане никакъв знак, че там е погребан елитът на българската нация.

Тримата регенти - проф. Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов, 11 септември 1943 г.

В СПОМЕНИТЕ СИ овдовялата царица Йоанна пише: „Узна се обаче, по странните пътища на vox populi, кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Но никой никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба - този на моя съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

Цола Драгойчева

ЦЯЛОТО ТОВА национално предателство е извършено от терористичната и изцяло предана на съветската болшевишка външна политика комунистическа партия в България. Някои от най-активните участници в избиването на можещите и образовани българи са Цола Драгойчева и Лев Главинчев. Преди 1944 година Цола Драгойчева участва в различни терористични акции и убийства, организирани от комунистите. Осъдена е на смърт, след което е помилвана. Отива да се „изучи” в Москва, след което се завръща и подновява терористичната дейност. След преврата на 9 септември 1944 г. заема високи партийни и държавни постове за десетилетия. Неведнъж е изказвала мнение, че България трябва да стане 16-та република на СССР.

Лев Главинчев

ЛЕВ ГЛАВИНЧЕВ е от лявото крило на ВМРО. Впоследствие минава изцяло на комунистически позиции. Лично взема участие в „кървавия четвъртък”. Той и един друг от убийците през тази нощ впоследствие спорят кой лично е пролял синята кръв на княз Кирил Преславски. Като комендант на народната милиция в София продължително с години, самоволно и регулярно избива интелектуалци, противници на „народната власт” и общественици. Знае се, че най-вероятно заедно с Иван Буруджиев (който е баща на известната днес Татяна Буруджиева – депутат от БСП и политолог) убиват мъчително карикатуриста и издател Райко Алексиев, понеже пуска в списанието си „Щурец” карикатури на Сталин. Впоследствие бива низвергнат от Вълко Червенков и изпратен в Белене. След Априллския пленум Тодор Живков го реабилитира и дълги години е депутат. Самият Живков и дъщеря му Людмила са кумове на сватбата на една от дъщерите му.

ДОТУК говоря само за осъдените от първи състав на т. нар. „народен съд”. Из цялата страна са създадени 60 областни състава, освен двата върховни в София. Произнасят се обвинения срещу 21 024 души – на практика цялата българска интелигенция. Съдиите се назначават от областните комитети на Отечествения фронт (ОФ), което изключва всякаква възможност за обективен съдебен процес. Издадени са 10 897 присъди в 131 процеса. Смъртни присъди имат 2618 души, между които и прадядо ми ген. Иван К. Фичев. В много от случаите тези присъди са издавани задочно, както в неговият случай. Около 200 души са избити преди съдебните процеси, какъвто е случаят с прадядо ми. Присвоени са над двеста предприятия и фабрики. Неизброимо количество недвижими имоти, какъвто е случаят с нашето семейство. Изселени са 4325 семейства, измежду които и това на дядо ми Константин Фичев (кмет на Троян, 1991/95 г. – бел. ред.), което прави около 12 000 души.

ПРЕЗ 2008 Г. Народното събрание на Република България гласува решение, с което прие Пражката декларация. В този документ се настоява в учебниците престъпленията комунистическия режим  и на нацистите да бъдат изучавани от децата в училище. Което, разбира се, става без гласовете на депутатите от БСП, партията наследник на БКП. През 2011 г. правителството на Република България обяви датата 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунизма.

Константин Фичев

Начало

Още от същия автор в „10-те реда на "Традиция”:

• Когато България и офицерската чест
• Черквата "Св. св. Константин и Елена"
• Мостът на Кольо Фичето при Бяла
• Свещникът реликва на Кольо Фичето

Tweet