Едно „корекомско” шоколадче

Накратко

Започваме нашата нова рубрика „Накратко” – кратки коментари, импресии, разсъждения, наблюдения, казващи нещо за живота ни тук (в Троян, в България) и сега (в началото на 21. век). Без ограничения - тематични, жанрови, в езика и посланията. Единственото условие е да са кратки и да казват нещо. Рубриката не е редакторска и всеки, който ни изпрати подходящ текст,
 ще бъде включен. Т21

ТАЗИ събота, 22 ноември. В малкия, но добре зареден и подреден (по троянските стандарти) хранителен магазин „Слънце” на Малкия пазар в Троян, сред зеленчуковите павилиони. Купувах си нещо за обед и когато отидох на касата да плащам, мярнах, там където стоят дъвките и дребните сладки, рафтче с „Тоблерон” - онзи триъгълен швейцарски шоколад, който при комунизма го имаше само в „Кореком” с валута и се бе превърнал в своеобразна емблема на другия свят.

ВЗЕХ си малък „Тоблерон”, за лев и двайсет, и когато го подадох на много младата и много симпатична продавачка, се направих на интересен и подхвърлих: „И едно „корекомско” шоколадче!”. Момичето, на възрастта на дъщеря ми, ме погледна учудено. Затова накратко обясних – за някогашните „Кореком”-и, за това как си купувахме по някой долар на черно за дънки (и „Тоблерон”) и т.н., изобщо за комунизма и прелестите му…

„НЕ СЪМ закачила от онова време. Но защо толкова хора сега го хвалят (комунизма)?!”, върна ми топката момичето зад щанда. Тежък въпрос, дълбок и безмилостен, за миг онемях. Но не замълчах. „Защото сме малък, но много прост народ!”, бе краткият ми отговор. Тя се усмихна, стори ми се – разбиращо и с (известно) съгласие. Аз – не (се усмихнах). А една лелка над средна възраст зад мене ме изгледа грозно, видях, че е с петолъчка на челото.

Генадий Маринов 

Начало

Tweet