ЧИТАТЕЛИТЕ НИ ПИШАТ: Неизбежна самозащита?! Хм, разтеглива работа!

* "А какво да правим ние, останалите?! Да се „снижим”, да оцеляваме някак си, докато дочакаме деня, в който ще можем да се ползваме с правата на малцинство в България!"

ПОВОДЪТ ДА ПОТЪРСЯ ТРИБУНАТА НА ВАШИЯ ВЕСТНИК е арестът на мой добър познат – човек разумен, спокоен, сдържан и уравновесен, затова че в ситуация на самозащита при обир и нападение с нож е бил принуден да стреля. Сега е подследствен! В предаването „Панорама” именитият наш журналист Петко Бочаров отбеляза, че Законът за неизбежна самозащита е отпреди 90 години и попита (цитирам почти дословно) трябва ли една възрастна жена да изчака влезлият в стаята й непознат бабаит да я хване за гушата, за да има тя правното основание да докопа метлата и да го фрасне, за да опита да се защити.

ОТ ДЕСЕТИНА ДЕНА ТРОЯН СЕ ВЪЛНУВА от случилото се в местността Коньова могила. Познавам „стрелеца”, самата аз живея, обградена от незаконно заселили се роми (в Троян впрочем изразът „незаконно заселил се” едва ли значи нещо!). Моите съседи са толкова „незаконни”, че използват моя адрес от години, за да получават съобщения от мобилни оператори и от банки. Мога да предположа целта на тази усилена кореспонденция и да се досетя, че в резултат на това някой „пие студена вода”! Понасям безропотно досадата, когато институции ме безпокоят с писма, адресирани не до мен. Но когато се случват такива неща, като съобщеното във Вашия вестник (става дума за материала „Виладжия застреля крадец в околностите на Троян”, бр. 6 на Т21 от 17 февруари 2010 г. - бел. Т21), когато почтен и добър гражданин на Република България трябва да защитава имота и живота си с оръжие, защото го обират и, според законите на същата тази Република (нашата, не на Левски!), е подследствен и трябва да понесе процес, който ще промени живота му за месеци, не дай Боже - за години, не мога да мълча! Не живея в местността, в която се е случил инцидентът. Била съм там на гости, слушала съм разказите на живеещите за многобройните обири и кражби. Наивно съм вярвала, че техните притеснения ще бъдат законово разрешени. Случилото се наскоро - опитът на тези хора да защитят имота и живота си - ме кара да си мисля колко ненадеждни (или по-скоро обтекаеми) са законите в Република България. Ограбват ни, нападат ни с нож, заплашват ни - кой ще ни каже какво да правим?! Може би, според действащия закон, да се оставим да ни убият?!

МИСЛЯ СИ КАКВО БИХ НАПРАВИЛА, ако аз бях в тази ситуация. Не ми е трудно да си я представя, защото съм била ограбвана от моите съседи роми неведнъж. И можете ли да повярвате - те дори се извиняват и се оправдават с тежкото си социално положение. Трудно ми е да им съчувствам, защото пред тяхното „селище” (първото, което ми хрумна, беше „гето”) има поне 5-6 буса, в найлоновите им торбички винаги има бутилки, мезета, плодове и зеленчуци - неща, които аз понякога пропускам да си купя. Аз съм учителка и като всички от моя бранш в България всяка есен обикалям съседите си, за да търся ученици. Рядко постигам това, за което съм отишла - да ги убедя, че трябва да са образовани, ако искат да се ползват с правата на граждани на Република България: работа, добър социален статус, здравна и пенсионна осигуреност. За разлика от политиците аз не мога нищо да обещая, нито да дам. Не мога и да ги купя! Моля ги само да не ме крадат. Те са граждани на Република България - имат своите права, за които десетки асоциации и комитети се грижат. А какво да правим ние, останалите?! Да се „снижим”, да оцеляваме някак си, докато дочакаме деня, в който ще можем да се ползваме с правата на малцинство в България! Така, както я караме, този ден май не е далече!

Йовка Марковска, Троян

*******

Бележка на редакцията

Да престанем да бъдем съучастници!

ИЗЦЯЛО СЕ СОЛИДАРИЗИРАМЕ с позицията на г-жа Йовка Марковска. Защото: когато някой отказва да спазва обществения договор, когато отказва да „играе по правилата”, нещо повече – демонстративно саботира правилата, са нужни мерки. Крути мерки! Всичко друго са празни приказки, даже – съучастничество! И трябва да си го кажем в очите – съучастници сме всички, които наведено и безхаберно (докато лично не ни оберат или пребият, пък и тогава) търпим ромските беззакония, наглост и съсипия. Абсолютно всички – управляващи горе и по места, служби, институции, правосъдие, граждани. Цялата българска държава и целият български народ.

КАК ИНАЧЕ ДА СИ ОБЯСНИМ: че 12-годишни мургави момичета раждат и никой не закача мургавите татковци (въпреки че според действащия в момента наказателен кодекс сексът с малолетни е криминално престъпление); че родители отказват да пращат децата си на училище и държавата нехае; че мургави тълпи живеят с едничката цел как да се докопат до социалните помощи; че се узурпират чужди земи и върху им се строят незаконни коптори (виж на завоя за с. Балабанско в жк „Буковец”); че не се плаща ток, вода и всичко останало; че не можеш да четеш, но имаш книжка за кола; че каруците им - страшилище за българските пътища, не отговарят на абсолютно никакви изисквания (макар че и те са ППС и попадат под действието на Закона за движение по пътищата); че превръщат просията и кражбата в бизнес; и т.н., и т.н. Обобщено – че една група от обществото ни, напук на европейското ни членство и амбициите ни да вървим нагоре, масово произвежда аутсайдери и влече всички ни надолу. Да престанем да бъдем съучастници! Крайно време е! Поздравления за куража и доблестта на г-жа Марковска!

Генадий Маринов

Начало

Tweet