Забравените момчета

* Затова реших да припомня как преди години изградих успешен мъжки баскетболен отбор само от местни момчета * С надеждата, че тази година най-сетне ще се радваме на по-осезаемо
 троянско присъствие в „Чавдар”
 
Стефан Генков
Троянският баскетбол - архивите са живи

„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът припомня значими и/или весели, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

ПРЕДИ да развия темата искам още веднъж да припомня, че захващайки се с тази рубрика никога не съм имал за цел да противопоставям поколение срещу поколение, личност срещу личност и т. н. Исках само да припомня случки и събития, пречупени през призмата на моята над тридесет и пет годишна служба, любов и отдаденост на любимата игра - баскетбола. Нямам никакво желание да бъда хроникьор, статистик и прочее непосилни за мен неща, а се стремя под формата на развлекателен разказ да доставям удоволствие на почитателите – моите и на баскетболната игра. Поласкан останах, когато преди седмица, един уважаван от мен литератор, на чиито есета многократно съм се възхищавал, ми каза: „Генков, читаеми, много читаеми са материалите ти!”. Това ми стига.

ОЩЕ СЪМ под въздействието на отминалата Олимпиада в Рио и ужасното представяне на българските спортисти. За трагичното днешно състояние на българския баскетбол пък е излишно да говоря. Затова реших да припомня как преди години изградих успешен мъжки баскетболен отбор само от местни момчета, голяма част от които над десет, а някои и над петнадесет години защитаваха баскетболната чест на Троян. Но са забравени!

И ЗАЩО са забравени? Защо днешната троянска публика, влизаща на баскетболни мачове в зала „Чавдар”, не вижда снимките им редом до тези на играчите от другите поколения. Просто е зачеркнат един 25-годишен период!? И въпреки желанието ми да предоставя снимков материал за този период, досега никой от администрацията на БК „Чавдар” не прояви интерес. Затова не е чудно защо тези бивши баскетболисти, които троянци познават и са аплодирали многократно, сега не стъпват в залата. А ако четейки тези редове, някой отговорен другар от БК „Чавдар” прояви желание да запълни „бялото петно”, снимките ще са на разположение в редакцията.

Отляво надясно: Валентин Доневски, Пламен Лалев, Камен Гечев,
 Тодор Герасов, Илиян Камачаров, Ради Ибов, Стефан Генков (треньор),
 Кою Коев, Пламен Кукенски, Георги Колев, Пламен Христов, Стефан Манчев,
 Владислав Вълков. На снимката отсъстват играчите: Петър Малевски,
 Даниел Минков, Валентин Лесидренски, Гриша Вачевски и Диян Цветков.
СЛЕД ОКОЛО четири години къртовски труд с всякакви възрастови групи, включително и с мъжкия отбор, през 1975/76 г. стигнах до заключението, че подборът (селекцията) е най-важната част от работата на един млад треньор, искащ да се докаже. И започнах от нулата - оставих в групите само по две-три перспективни и ръстови момчета. То бяха ходене по училища, села и махали, срещи с учители и родители. На 15 септември, при откриването на учебната година, „палех моторетката” и когато всички бяха строени на училищната площадка, набелязвах дългучите. Проучвах родословното дърво, проучвах кой номер обувки носят и т., и т. н. Какво ми е коствало това, само в семейството ми знаят, но така или иначе през 1978 г.  родените през 1961/60 г., показани на снимката, вече бяха фактор, а за някои отбори и страшилище в юношеската „А” група, старша възраст. 

СЛЕД ОТЛИЧНОТО представяне в „А” група от 4-11 май 1978 г. Троян бе домакин на Финалния турнир с участието на столичните „Левски Спартак”, „Локомотив”, ЦСКА, „Дунав” (Русе), „Академик” (Варна), „Лъсков” (Ямбол), „Академик” (Пловдив), „Бенковски” (Пазарджик), „Хасково” (Хасково), „Берое” (Стара Загора), „Велбъжд” (Кюстендил) и моят „Чавдар” (Троян). Турнирът беше празник за града. Пред хотел „Троян”, където бяха настанени отборите, вечер не можеше да се размине човек, пълно беше с младежи, а троянските ученички бяха полудели по красивите високи момчета. А най-голямата атракция беше негърът от „Левски Спартак” - Юм Уандие. Където и да се появеше, около него беше стълпотворение. А в залата? В залата по време на мачовете игла да хвърлиш, няма къде да падне - навсякъде народ, висяха и по телените огради на прозорците извън сградата. Организацията на турнира беше оценена от БФБ като перфектна. Организационният комитет си свърши отлично работата. Бяха раздадени големи сувенирни керамични чинии на треньори, ръководители, играчи и съдии - общо около 180 броя. Преди три години на летището в Амстердам един вече петдесетгодишен мъж ме спира с думите: „Господин Генов?”. „Да!”, отвръщам аз, а той казва: „Още си пазя сувенира от турнира в Троян”. Приятно и топло ми стана, поразговорихме се и после всеки по пътя си.

КАК СЕ ПРЕДСТАВИ „Чавдар” в този голям турнир - шесто място, отлично за единствения отбор от град, където няма спортно училище. Лично аз останах неудовлетворен, бях сигурен, че ще влезем в тройката, но цял месец преди турнира тичах по организационни въпроси, залата се ремонтираше и подготовката не бе на ниво. Отборът ни беше определен като най-ръстовият в страната, а моя милост - като най-перспективният млад треньор, и като такъв ми бе оказана честта да водя в два мача юношеска национална гарнитура срещу отбора на фаворита на поста, заслужилия треньор Омуртаг Кузманов (лека му пръст) от ЦСКА. Беше незабравимо преживяване.  На първия мач, провел се в Троян, екзалтираната публика не спираше да подкрепя водените от мен момчета - и победа за нас с 6 точки. После моите „чавдарци” и момчетата от отбора победител ме понесоха на ръце – велико, неописуемо чувство! Удовлетворение от добре свършена работа. А големият Омуртаг, макар и разочарован, джентълменски ми стисна ръката. В другия мач, на следващия ден в Севлиево, моят състав загуби, но вече я нямаше тръпката.

Ради Ибов - център 206 см, Гриша Вачевски - плеймейкър,
 178 см и Кою Коев - център, 205 см. Повече от очевидно?
ПОВЕЧЕТО от тези момчета, които виждате на снимката, плюс Петър Малевски и Даниел Минков са състезателите, играли и славили „Чавдар”, а сега „забравени”! След турнира Кою Коев беше извикан в юношеския национален отбор, участва на Европейско първенство за старша възраст и доколкото си спомням там нашите спечелиха сребърни медали. Кою продължи баскетболната си кариера в ЦСКА, „Академик” (Пловдив), „Спартак” (Плевен), „Чавдар” (Троян) и завърши в „Спартак”. Пет години беше център на мъжкия отбор на България. Единственият засега национал при мъжете, излязъл от „Чавдар”, а да го виждате някъде на снимка и някой да припомня този факт? Не! Защо ли? Другият дългуч, 206-сантиметровият Ради Ибов, беше викан в юношеския национален отбор, младша възраст, после игра в „Академик” (Варна), от „Балкан” (Ботевград) положиха неимоверни усилия да го привлекат, но той се върна при мен и своя „Чавдар” и над десет години беше основен център със значим принос за победите ни във Втора „А” група .

ЗАВЪРШВАМ днешния си разказ с надеждата, че опитът, който споделих, ще е от полза за сега работещите треньори и тази година най-сетне ще се радваме на по-осезаемо троянско присъствие в мъжкия „Чавдар”.

Стефан Генков, треньор по баскетбол

 Още по темата:

7 коментара:

Анонимен каза...

Един от горните :Генков,луд ли си бе , какво троянско присъствие, за пет години прехваленият ти Лъчо един играч не е създал. Влачи отпадналите от другите отбори прехвърлили години стари играчи , бият юношите или аматьорите в групата , а ти им ръкопляскаш. Не се излагай , кажи им , че така няма как да има троянски баскетбол.

Анонимен каза...

1ви, палячо ли си? Не, просто злобар :)
Какъв троянски отбор? Нали видяхме кохато отбора беше от троянци как ни биеха на поразия. Аз лично като зрител съм си тръгвал преди края на мача, защото ме е яд и срам. Лъчо е добър, но Троян и хора като теб не го заслужават. Факт е, че с тези трансфери сега има печеливла формула, и не се заблуждавайте, че в Троян има кадри. Троян опустява с всеки изминал ден. Няма нито деца , нито възможности! Скороби училищата ще затварят едно след друго. Максимум 10 години. А такува разбирами като теб ще си бъркат в носа до кръв и ще се хапят по ,, кафърните” ръчички.

Анонимен каза...

По - голям неграмотник от 2-ри отдавна не се бе появявал в сайта. Какво сричаше , така и не разбрах.

Анонимен каза...

3-ти, пиша от телефона си. Поради тази причина става така. Дивак!

Dian Zwetkow каза...

Господин Генков много точно е казал в началото на статията каква е целта му! За съжаление като чета коментарите на анонимните ми става тъжно!

Анонимен каза...

Забравен треньор от тези години : По- тъжно е Дияне , че и тези които работихме и дадохме години от здравето си за баскетбола в Троян не си спомня за нас. Дано поне Генков ни спомене в някой свой репортаж или разказ. Защоте не са само Ицата и Атю ,а бяха и Щели и Нистор И Христо и още и още...А учителите по физическо в училищата , всички те обичаха и работеха за баскетбола. Маслянката , Беца , Буржуков , Торонто, Богдан от Шипково...Градски първенства , със стотици участници , сега не съм чувал да се е провеждало някакво градско първенство. Как ще се получи???

Dian Zwetkow каза...

Много добре сте го написали, аз лично нямам поглед какво е станало след като напуснах Троян а от тогава са минали 35 години. И защо хората нямат уважение един към друг не разбирам дори и тук всички които пишат са анонимни от какво се крият?

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |