Окрадоха семейство пенсионери с 60 хил. лв., кражбата продължава

* 82-годишният троянец Димитър Доков и съпругата му Атанаска от 24 години получават с по 120 лв. по-малко от пенсиите си, кой ги краде – няма яснота * „Нито писмо съм получавал, нито някой ми е обяснил защо ми вземат тези пари”

Крими

Димитър Доков

ТРУДНО е да се повярва, че една и съща кражба може да се извършва всеки месец в продължение на 24 години. С един и същ потърпевш, всъщност потърпевшите са двама, семейство троянски пенсионери. И никой да не търси крадеца. Нещо повече – всички, които би трябвало да пресекат престъплението, не си мърдат пръста вече повече от две десетилетия. Ситуацията е невероятна, но не и за България, не и за Троян. А всичко става още по-абсурдно, защото крадецът е ясен – държавата.

СЕГА КОНКРЕТНО. Става дума за 82-годишния Димитър Доков и съпругата му Атанаска, също на 82 г. През 1992 г. г-н Доков се пенсионира. С 39 години трудов стаж – работил е над 20 години в „Български пощи”, след това 11 години в Музея на занаятите и накрая в ТКЗС-то в родното село Дълбок дол. Първата му пенсия е 195 лв., но по неведоми причини получава само 75 лв., останалите 120 лв. потъват някъде. И така е до днес – всеки месец Димитър получава със 120 лв. по-малко. В момента (м. август 2016 г.) пенсията му би трябвало да е 364 лв., но получава само 244 лв. – кражбата си продължава. И е изчислил, че за тези 24 пенсионни години крадецът (държавата) го е ощетил с 30 хил. лв. Същото се случва и с пенсията на Атанаска, жена му или с други думи – от 1992 г. до днес семейството пенсионери е окрадено с 60 хил. лв.

Първият пенсионен документ на Димитър Доков от 1992 г.

Последният фиш за получена пенсия, м. август 2016 г.

ПРЕДИ години връзвали двата края с допълнителна работа. 13 години Димитър работил като таксиметров шофьор, после близо 3 години бил нощен пазач, но всичко това е до време. Сега семейството кърпи положението с подкрепа от дъщерята, която живее и работи в Германия. Иначе би било страшно.

„НИТО ПИСМО съм получавал, нито някой ми е обяснил защо ми вземат тези пари. И така от началото до днес”, някак примирено ни сподели г-н Доков, с когото разговаряхме миналата седмица, той ни потърси, като последна възможност за справедливост. Обясни ни, че ходил в Социалната служба в Троян и в Пенсионното в Ловеч, но и на двете места чиновниците вдигали ръце и отговорът бил един и същ – нищо не може да се направи. „Не знам кой точно ме е ограбвал. Но годините минаха, аз остарях, а парите ги няма”, бе констатацията на 82-годишния троянец.

ХОДИЛ да се оплаче от кражбата и в троянската прокуратура – оттам го посъветвали да напише писмо до Министерството на труда и социалните грижи; не го е направил, но ще опита и с това. Ходил и на срещата преди няколко месеца в Троян с тогавашния социален министър Ивайло Калфин; „Той ми каза, че въпросът ще бъде решен. Но аз го попитах – кога, чаках 24 години, още колко трябва да чакам?!”. Все пак г-н Доков добил някаква надежда от обещанието на Калфин, оттогава обаче с всеки пореден фиш при получаването на пенсията тази надежда се изпарявала. Консултирал се и с троянски адвокат, но и оттук резултатът бил нулев.

ТОВА Е ИСТОРИЯТА, която ни разказа Димитър Доков. Историята на един наш съгражданин, който от 24 години ежемесечно е ограбван, в момента също. Той и жена му. И никой не реагира.

Т21 

Бележка на редактора

Някъде се случва

* Трябва да се търсят други начини, като при всяко престъпление/кражба

ПИТАМ СЕ какво трябва да се случи, за да се реши този тежък проблем. Който, подозирам, е резултат на някаква „незначителна” чиновническа грешка, но със значителни последици за двама наши съграждани. Явно да очакваме виновниците сами да си оправят бакиите, е наивно. Тогава трябва да се търсят други начини, като при всяко престъпление/кражба. Сещам се за два.

ПЪРВИЯТ начин. Г-н Доков и съпругата му, след като получат поредния си пенсионен фиш с откраднатите им по 120 лв., да потърсят съдействие на спешния телефон 112 – ако не друго, така обаждането им ще се запише и сигналът за кражбата няма как да се потули. А дали крадците ще бъдат разкрити и откраднатото върнато, вероятността е минимална. Да не кажем нищожна.

ВТОРИЯТ начин. Семейството троянски пенсионери, окрадено с 60 хил. лв., да потърси един напорист адвокат с кураж, умения и сърце, който да осъди държавата и да им върне парите (хонорарът му ще е от тези пари). Това е възможното решение, някъде се случва, но да не забравяме, че сме в България. Все пак препоръчвам на г-н Доков и съпругата му този вариант. И им желая успех!

Генадий Маринов 

Начало

Tweet