Бесилото и… възкресението на България

* „България, създадена от Васил Иванов Кунчев – Левски, не в мечтите му, а реална с всичките необходими предпоставки и институции, формиращи държавността“ * „Затова, ако има честване на Левски, нека го честваме, както създателя на Дунавска България – Аспарух, т. е. като създател на Третата българска държава“

Христо Борисов

18 юли 

Тази статия на нашия уважаван автор Христо Борисов ни бе изпратена около 18 февруари т. г., датата, на която (през 1873 г.) Васил Левски увисва на бесилото, а днес, и вече 143 години, България свежда глава пред паметта и безсмъртието на своя едничък син. Тогава не успяхме да я публикуваме и сега, на рождения ден на Левски – 18 юли (1837 г.), й дойде времето. Но не само заради значимия повод или авторитета на автора, важното е различната гледна точка към Апостола на свободата – като към държавотворец, създател на Третата българска държава, сравнен с Аспарух.     
 

Христо Борисов (80 г.) от десетилетия живее в Ловеч, но е от нашето с. Бели Осъм и си остава троянец по дух и здраво свързан с родния край. Историк, учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях троянските документални хроники „Троянска популярна банка“ (2014 г.), „Троян светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.), „Влакът дойде в Троян“ (2018 г.), „Индустриалният Троян“ (2020 г.), „Възраждане на Троянската популярна банка“ (2022 г.). Има множество публикациии, разбира се – по троянски теми, и във вестника ни. Т21

 ЗА  ДВЕ от най-важните дати в най-новата българска история, довели до възкресението на България, се говори и пише от век и половина . Позволявам си да пиша тези редове под впечатлението за упорито налаганата формула „Освобождението на България…” . А малко преди това, както е по календар, а и по хронология, „честването”, а не поклонението, пред бесилото на един велик човек, велик българин, фактическият създател, по моето скромно мнение, на Третата България, след Аспаруховата. Пиша и поради опасението, че както тази и следващите години „честванията” ще повтарят един тягостен сценарий. Смешен поради докарването на медии и водещи пред „силните на деня” с изброяването имената на куп политици и държавни чиновници, преди ораторите да споменат името му. Какво има да се чудим, като и в кабинетите им той стои зад гърба им! Загърбен, за да не би да пробуди нечия съвест с пронизващия си поглед синеок. 

Васил Левски, участник в Първата българска легия на Раковски, 1862 г.  

И ЕДИН претенциозен филм (явно се визира обидно некадърния и преиначаващ фактите „Дякон Левски“ на Максим Генчев – бел. ред.) притуря към тягостното и смешното болка и възмущение от жалкия опит да се преиначи историята, като се „тълкуват” по някакъв поръчан начин събития, за които няма документи, а свидетелите са оставили удивително еднакви спомени. Като споменът за лъвския скок през оградата, сам срещу цялата глутница, стрелящ и прострелян! Какво искат да внушат създателите на такъв Левски, протягащ ръце да ги завържат като краката на жертвен агнец?! Или детето Васил, свидетел на кървава разправа с баща му? С Иван Кунчев, сравнително заможния занаятчия, първомайстор на бояджийския еснаф, умрял от неизлечимо заболяване? Или с нескопосания опит да се надникне в личния му живот. И понеже наред е честване на Освобождението на Българско от петвековно османско робство, за което се бори и умира на бесилото, изпявайки, може би любимата си песен, както твърди народното предание, преди клупът да направи безсмъртен него – Васил, Дякона, Левски, Апостола – една мисъл не ми дава покой. Защо плеядата историци, вещи и лаици, не коригират политици, журналисти и всякакви упражняващи се по темата, че не е освободена България, а Българско?      

БИХМЕ могли да казваме, че е освободена България, само ако приемем, че в Османската империя има една паралелна държава - България, чиста и свята република, каквато я вижда в мечтите си, за каквато се бори и фактически я създава Васил Левски. Да! Такава държава освобождават руските солдати и българските опълченци на 3 март 1878 г. Да, има такава България! България, създадена от Васил Иванов Кунчев – Левски, не в мечтите му, а реална с всичките необходими предпоставки и институции, формиращи държавността. 

КАКВО е нужно, за да има държава? На първо място народ, говорещ един език и изповядващ една религия, имащ и живеещ в общо икономическо пространство, предаващ си от поколение на поколение спомена за общо историческо минало, обединен от самобитна народна култура. Територия. Тя не е помръдвала, тук е изконната българска земя, отвоювана преди 12 века от Византия, отново от Византия през 12. век, с народ готов да влезе в битка за отвоюване от вековен поробител, народ подготвян от Васил Левски и бъдещите апостоли, както Христос и учениците му подготвят бъдещия триумф на християнството.     

ДЪРЖАВАТА – това са и институциите: правителство – не е ли такова Централният комитет на Вътрешната революционна организация с лидер, а защо не и министър-председател, самият Левски, какъвто не се появи до днес и едва ли ще се появи скоро. Армия, прераснала в опълчение от създадената от Раковски Легия, формирана от Левски чрез местните/частните и окръжни революционни комитети в бъдещите роти и полкове. Как така, ще попитат днешните „евроатлантици“. Ами всеки комитет се състои от 5-7-9 или повече членове, бъдещите командири, които трябва да привлекат поне по един взвод. Няколко съседни села – ето я ротата. Окръжният революционен комитет – ето го полкът или дори дивизията. Вярно, Левски създава само един окръжен комитет, но той посочва пътя на наследниците си от Април 1876, които създават революционните окръзи за подготвяното въстание. И ето я армията, която трябва да защитава държавата от външните врагове. Полицията – не е ли това тайната комитетска полиция, комбинирана с тайната комитетска поща, която се бори с вътрешни врагове, предатели, доносници и нарушаващи закона. Законът – това е Уставът на организацията, в който войниците на революцията се заклеват. Църквата – първата официално призната и отвоювана с борба институция на България, със свещениците си, важни фигури в повечето комитети, умело включена институционално в изгражданата от Левски държавност. 

КАКВО не успява да изгради Левски, за да я има не само де факто, но и де юре Република България от мечтите му? Върховният орган на народната република – парламентът. Стоп! Не такъв като днешния, а оня от Оборище, истинското Велико народно събрание, свикано от следовниците на Апостола – апостолите, пълководци на Априлското въстание. Велико народно събрание, защото само такова има право да обяви война на когото и да е, дори на една империя. Но Левски е формулирал идеята и е подготвил людете, които да я реализират!

 

ЗАТОВА, ако има честване на Левски, нека го честваме, както създателя на Дунавска България – Аспарух, т. е. като създател на Третата българска държава. Тази България, която в битката за независимостта си от една „деспотско-тиранска система”, проливайки кръвта на 30 000 свои чеда през 1876-а и няколко хиляди опълченци в Руско-турската Освободителна война през 1877/1878-а, поставя на картата на Европа името България. Една България с монархическо държавно устройство, наложено от същата тази Европа, една България, която, за да стане република, извървя доста дълъг път, а за да стане „демократска”, по заложеното от Левски, изглежда ще измине още дълъг път!

Христо Борисов     

Начало 

 

Още от същия автор:

• Възраждането на Троянската популярна банка (1)  
• Възраждането на Троянската популярна банка (2) 
• Единението прави успешни Троян и троянци (1)
• Единението прави успешни Троян и троянци (2) 
• Троянската мечта за железницата (1) 
• Троянската мечта за железницата (2) 
• Троянската мечта за железницата (3) 
• В основата на модерната троянска индустрия 
• Как бе създаден великият химн „Върви, народе възродени!“ 
• Петър Балевски – първопроходецът на индустриалния Троян 

Tweet