МОЖЕ БИ ще е някак политнекоректно да кажем нещо неласкаво за откриването в петък, 6 февруари, на 25-ите Зимни олимпийски игри в Милано и Кортина д,Ампецо (Италия). След (все)общия сладникаво-ласкав тон отвсякъде и данните за пръснатите няколко милиарда за игрите, а може би тонът за едното (откриването) е зависим от другото (милиардите), сигурно, но това е отделна тема. Обаче ще си го позволим. Защото след стандарта, който зададе Лондон (2012 г.), доразвит и издигнат на космическа висота от Париж (2024 г.), олимпийското откриване в Милано/Кортина, да извинявате, но ми приличаше на представление в селско читалище. Някак уж пищно пък не, безидейно, неатрактивно.
А ТРИТЕ „говорещи“ глави на Пучини, Росини и Верди, които вадеха партитури от нещо като кутии за пица, и кукленската и „дървена“ в перушинения си тоалет и така преформила италианския хит, че парчето бе неразпознаваемо, мега попзвезда Марая Кери бяха просто нелепи, да не кажа кичозни. А раздвоеното, че и разтроено объркващо представяне на делегациите на страните участнички – ту тук (Милано), ту там (Кортина), ту другаде… НЯКОИ сигурно ще кажат, че не можем да сравняваме Лондон и Париж с Милано/Кортина, защото едно е лятна олимпиада, друго зимна, която като цяло е по-немащабна, което се отразява и на откриването. Така е, ама помним Пекин (2022 г.), че и Сочи по-рано, и други. Толкова, може би очаквах много повече от духа на италианската „долче вита“ и великия италиански артистизъм в това откриване, затова така говоря. Дори безупречната и световна в най-висша степен италианска мода, която се усещаше отвсякъде, не успя да коригира впечатлението (ми). Но пък не откриването е най-важното, а състезанията и резултатите.
СЕГА важният троянски момент. След като в Пекин в последния момент и неясно защо от нашия щаб промениха първоначално обявеното решение троянската биатлонистка Милена Тодорова да е знаменосец на българската група (виж „Замениха Милена с Мария в последния момент“ в бр. 4 на Т21 от 2 февруари 2022 г. – бел. ред.), сега това се случи. И трибагреникът ни се развяваше гордо от троянец, съпругът на Милена – българския №1 в мъжкия биатлон и регистриращ рекордно пето участие за зимни игри, почетния гражданин на Троян Владимир Илиев. Беше страхотно да гледаш нашето момче с българското знаме и да знаеш, че го гледат няколкостотин милиона по цялата планета. Велик момент! Да добавим и страхотните костюми на нашата делегация в победно червено, много красиви (авторска изработка на италианската фирма Vist). Айде, наш`те! - Ради Пълевски – най-добър от българите на младежката олимпиада (2012 г.)
- Поздравителни адреси за Теди и Владо – троянските олимпийци (2014 г.)
- Троян – този толкова спортен град (2016 г.)
- Георги Радковски: "Троянци сме сила!" (2018 г.)
- „Аякс“ (Троян) с най-много олимпийци, следва „Александър логистик“ (София)
- Две троянки с квота за младежката олимпиада (2019 г.)
- Троян има своя олимпийски шампион (2021 г.)
- Поздравително кметско писмо до тримата троянски олимпийци (2022 г.)
- Нашата Милена ще е олимпийският знаменосец на България в Пекин
- Замениха Милена с Мария в последния момент
- И Троян, че и Мачковци си имат олимпийски медал от Париж (2024 г.)








































0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)