Вълшебна бе троянската Нощ в музея

* Лекции за старите троянски къщи и за ренесансовия гений Сандро Ботичели, изложба с творби на първомайстора на декорацията на порцелан Спасуна Илиева, за завършек – музика на живо, 16-годишният Дамян Вахнянски и неговия саксофон
Който си го може, го може
Така започна троянската музейна нощ, откри я директорката Елеонора Авджиева
МОЖЕ би не е редно да се повтарям и още повече самоцитирам, но ще припомня как започнах статията си за миналогодишната троянска Нощ в музея (2023 г.): „Уникалният в страната троянски Музей на занаятите (МНХЗПИ) не се шегува, когато прави нещо. Прави го амбициозно, изпипано, с класа. Така, в не по-малка степен, е и в троянската галерия „Серякова къща“, която от доста години вече, и за добро, е в структурата на МНХЗПИ. Така бе и тази събота в поредната троянска Нощ в музея, европейската културна инициатива, в която България се включва през 2006 г., а ние (в Троян) през 2010 г.“. Точно такава бе и сегашната троянска Нощ в музея (2024 г.), 18 май, съвпаднала този път с професионалния празник на домакините от Музея на занаятите (и на атрактивното му подразделение Галерия „Серякова къща“) – Международния ден на музеите. Не се шегуваха. Изпипано, амбициозно, многолико и някак надскочило по-малкото (такова си е нашето троянско, трябва да си го признаем), целещо се по-високо. Имаше и една отлика от обичайното – забавата и шоуто бяха отстъпили мястото на лекционното. По-сериозна, което не значи скучна, напротив, бе тази музейна нощ.

НАЙ-НАПРЕД ще кажем за двете възлови събития, двете публични лекции – на съгражданина ни майор д-р Дочо Николов в бившия конак (помощната музейна сграда) и на гостенката от София, художничката и изкуствовед Ани Петрова.

Лекцията на майор д-р Дочо Николов за старите троянски къщи
ДОЧО, него го познават всички, представи, разбира се в съкратен вид, мащабното си проучване за старите троянски къщи, архитектурното ни наследство, пазещо духа и естетиката на отминали времена, казващо много и за нас, днешните троянци. Лекторът бе изключително подготвен, това първо, и представи неща, които са покрай нас, но сякаш не ги забелязваме. Направи и уговорката, че Троян е изпепелен от турците в края на 1877 г., затова характерната архитектура, характерният възрожденски градски изглед, който знаем от Копривщица и другаде, тук го няма. Но имаме немалко – от следосвобожденската епоха, първите възстановени сгради са на троянската църква и на училището (Жълтото училище), също от 20-те и 30-те години на 20. век. И въпреки че имаме, не умеем, същото е и днес, да го ценим и пазим – показани бяха кадри от най-представителни троянски места, например по Главната улица, където има стряскащи и срамни гледки. Лекторът шеговито се извини, че е зодия Козирог и винаги вижда чашата полупразна, а не обратното, полупълна. Но бе упорит като троянски войник на Дойран – заяви, че има идея за цялостно проучване на архитектурното наследство на Троян и в „ефир“ му бе заявена пълна подкрепа от директорката на музея Елеонора Авджиева. Имаше и още нещо в тази лекция – характерната за лектора емоционалност и пристрастие към родното, един здрав и некреслив патриотизъм, включително местен, който уважаваме. И от нас – браво (очаквайте от следващия брой текста на майор д-р Дочо Николов за старите троянски къщи – бел. ред.).

Ани Петрова разказва за Сандро Ботичели и неговото изкуство
ДРУГАТА лекция, чийто домакин бе Галерия „Серякова къща“ и галеристката Мариела Шошкова, бе за изкуство, за големия и трагичен ренесансов художник Сандро Ботичели от Флоренция. А лекторката Ани Петрова бе невероятна и накара никак не малобройната публика да се влюби – в Ботичели, и в нея. Сладкодумна и изящна и едновременно стройна и дълбока в изказа си – като обекта, за който ни говореше, Ботичели и неговото изкуство. Даваше ценна изкуствоведска информация, но и своя личен поглед, присъединяваше (ни) към личните си пристрастия и емоции. Вълшебна лекция. Ани Петрова обеща да ни гостува пак, с представяне на друг голям художник, поискахме си Банкси, защо не, бе отговорът й. Очакваме!

И така завърши – със саксофона на сякаш излезлия от платно на Ботичели Дамян Вахнянски
Сред публиката
МУЗЕЙНАТА нощ приключи с музика. Едночасов концерт на много младия и много талантлив наш съгражданин, едва 16-годишен, който от 6 години живее в Троян и идва от родината си Израел – саксофониста Дамян Вахнянски. Много джаз, много поп, много искреност (на импровизираната сцена в галерията). Дамян свиреше, а до него на екрана стоеше картина на Ботичели, и сякаш двете се сливаха, музикантът сякаш бе част от платното на флорентинския майстор. Чудно!

Порцелановата приказка на Спасуна Илиева
ЩЕ ЗАВЪРША с онова, с което започна тази вдъхновяваща музейна нощ, и без ни най-малко да го омаловажавам, накрая, но не по значение. Изложбата на първомайстора в декорацията на порцелан у нас Спасуна Илиева, родена в с. Говедарци и свързала професионалния си и творчески път със завода за порцелан в Елин Пелин, но тръгнала от Троян, от тукашното Художествено училище. Изкусно майсторство и изящество, напомнящо световните образци, препоръчваме да се види. Гост на откриването на изложбата, с което, както казахме, започна тазгодишната троянска Нощ в музея, бе дъщерята Мариана Ангелова, също свързала съдбата си с порцелана. Имаше и сълзи в много очи, няколко месеца преди троянското си представяне Спасуна Илиева „тръгва по небесния си път“, както се изрази уредничката в Музея на занаятите Нина Димитрова, представила авторката и изкуството й.

ДО ДОГОДИНА! И пак браво на музейните хора!

Генадий Маринов 
 
Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |